№ 9421
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110123317 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК вр., счл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД
против Х. Х. С. с ЕГН:**********, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца, както следва: сумата от 295,21 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до
м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
11.11.2022г. до изплащане на вземането, 47,34 лева- мораторна лихва за
забава от 16.10.2020г. до 21.10.2022г., както и суми за дялово разпределение -
38,43 лева главница за периода м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 11.11.2022г.. до окончателното изплащане на вземането,
както и 8,17 лева - лихва за периода 01.12.2019г. до 21.10.2022г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
твърди, че приема претендирания от ищеца размер на искова претенция, но
1
без в него да се включва погасения по давност размер на задължението. В
този смисъл отвеникът прави възражение за погасени по давност задължения
от 01.05.2019г. до 31.10.2019г. Моли да не бъдат назначавани експертизи.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149
ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетия по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 5, том IV, дело №575 от 21.01.1992г. по описа на нотариус
**, с район на действие СРС, се установява, че ответникът е придобил
процесния недвижим имот, като *** си запазват пожизнено право на ползване.
От приетото по делото Удостоверение за наследници с Изх. №
0177/18.02.2016г./л.15/ се установява, че *** починал на 07.02.2016г.
От приетия по делото препис-извлечение от Акт за смърт от 11.04.2024г.
се установява, че *** починала на 24.08.2015г.
От гореизложеното се установява, че учреденото в полза на ***, вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот, се е погасило със
смъртта им.
2
Доколкото по делото се установи, че ответникът е титуляр на правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, и последният не е
обременен с ограничено вещно право на ползване, то ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ***.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3
ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „***” ООД при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне
на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
3
сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.11.2022г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 11.11.2022г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за
периода от 05.2019г. до 10.11.2019г., вкл. са погасени по давност, поради
което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 11.11.2019г. до
04.2021г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за
непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от
281,59 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявен размер от 295,21 лв. и за периода от 05.2019г.
до 10.11.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
4
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.28
от делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 10.2019г. до 04.2021г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 38,43 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 16.10.2020г. до 21.10.2022 г. са приложими ОУ на „***“
ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016
г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „***“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
5
отчетните периоди, мораторната лихва се полага за периода от 16.10.2020г.
до 21.10.2022 г. и възлиза в размер на 57,57 лв., изчислена върху главницата
от 281,59 лв. и тъй като по делото е претендиран по-нисък размер за сумата
от 47,34 лв., то искът следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение и с оглед гореизложените мотиви относно
изискуемостта на това вземане – след покана, а такава ищецът не твърди да е
отправил, съответно не доказва това обстоятелство, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в производството по чл. 410 ГПК, съобразно уважената част от
исковете, са в размер на 70,82 лв., представляващи заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете (94,42%) в
размер на 406,02 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същият има право
на възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Възнаграждението на адв. Н. К.-САК определено по реда на
Наредба №1/2004г. /в редакцията ѝ към датата на сключване на представените
по делото договори за правна защита и съдействие възлиза в размер на 400 лв.
Предвид размера на отхвърлената част от исковата претенция, съставляваща
5,58%, то на адвоката осъществил процесуално представителство следва да се
дължи процентното съотношение от определената му сума по реда на
Наредба №1/2004г., а именно 22.32 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х.
Х. С. с ЕГН:**********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 281,59 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 11.11.2019г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 11.11.2022г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 47,34 лева представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до
21.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № 61364 от 2022г.
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 38,43 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
11.11.2022г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 61364 от
2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 295,21лв. и за периода от 05.2019г. до 10.11.2019г., както и иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8,17 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 21.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Х. С. с ЕГН:**********, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 70,82 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по №54882/2021г. по
описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 406,02 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА ***“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на адв. Н. К.-САК с л.н. ***, сумата от 22,32 лв., за осъществено
7
процесуално представителство по делото.
Решението е постановено при участието на „***“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8