№ 18750
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110157466 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу П. А. Д. за признаване за установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 03.01.2023г. по гр.д. №69111/2022г. по описа на Софийски районен съд,113
състав, а именно за сумите от: 654,07 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., 105,28 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 02.12.2022г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 7,08 лв. - главница за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.
и 1,64 лв.- лихва за забава от 31.12.2019г. до 02.12.2022г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
като собственик на 3/8 ид.ч. от топлоснабден имот с адрес ........................ по силата на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не му заплатил дължимата се цена, съразмерна на дела му в съсобствеността
върху имота и формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в
забава, поради което претендира законна лихва.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
доказателствената стойност на извлечението от сметка, доставката на топлинна енергия на
твърдяната стойност, спазването на температурен график и отчитането на технологични
загуби. Твърди, че е налице нарушение на проектната отоплителна мощност на сградата
поради големия процент на пломбираните и отсъединени радиатори от сградната
1
инсталация. Оспорва заложения при изчисляването на дължимите от ответника суми обем
на жилището и количеството доставена топлинна енергия. Сочи, че дяловото разпределение
били невярно или неправилно извършено от топлинния счетоводител. Иска от съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Нелбо“ АД взема становище за
основателност и доказаност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №169111/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по поправенатa заповед за изпълнение по
реда на чл. 247 ГПК, който намира съответно приложение в заповедното производство,
съгласно приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГКТ.
На следващо място съдът съобрази, че след връчването на заповедта в срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, при което исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в хипотезата на чл. 414, ал. 1 т. 1 ГПК в едномесечния срок
за това. Съдът намира предявените вземания за индивидуализирани в достатъчна степен. Ето
защо по предявените искове са редовни и допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Не е спорно между страните и по съображения от представените по делото писмени
доказателства , в т.ч, удостоверение за смърт и наследници на ................ и договор за
покупко-проджба на наследствени права от 15.08.2012г. съдът приема, че в качеството си
на титуляр на правото на собственост върху 3/8 ид.ч. от имота през исковия период
ответникът П. Л. Д. е имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди
за същия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
2
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Нелбо“ АД,
който извод следва от представените от същото отчетни документи и заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на договор с лице по
чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за
заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното предприятие. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е
3
извършвано след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите. За процесния период ответниците не са осигурили
достъп на ФДР по време на отче4тите, за което са попълнени констативни протоколи, приети
като писмени доказателства по делото. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се
ползва топла вода, но поради липсата на водомер разходът е изчисляван на база 3 броя
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2
НТ. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за отопление и топла вода,
като е достигнало до извода, че изискванията на действащата през периода нормативна
уредба са спазени. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е
запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри.
При съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото
лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период е 1744,18 лв.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че за процесния период
са налице плащания, които, обаче, са били надлежно отчетени при формиране размера на
съдебно предявените вземания. Вещото лице дава категорично заключение, че сумите са
начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е извършено изравняване на
прогнозните стойности.,
Тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 20.12.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 20.12.2019 г., са погасени по давност. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ е предложения втори вариант, доколкото същият е
съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. от една страна и настъпването на
изискуемостта на вземанията съобразно падежа на вземанията по приложимите Общи
условия. Вещото лице по ССЕ е посочило, че за периода м. 08.2019 г. – м. 04.2021 г.
дължимата цена за доставена ТЕ е в общ размер на 1643,87 лв.. Ето защо съобразно дела на
4
ответника в съсобствеността върху имота и по арг. от чл. 30 ЗС същият отговаря за 3/8 от
тази сума, при което претенцията за топлинна енергия е основателна до 616,45 лв. и за
периода 01.08.2019 г. –– 30.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 654,07 лв.
и за периода 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г. искът ще се отхвърли поради частичната
основателност на релевираното възражение за изтекла погасителна давност. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в сградата – етажна
собственост се е извършвано от ФДР. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се
установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 18,87 лв., което се установява от
приложените писмени доказателства. Давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.
11.2019 г. е започнала да тече от 01.12.2019г., и срокът й не е изтекъл преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна за 3/8 от общо дължимата сума – 7,08 лв.,
поради което ще се уважи в цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
5
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и размера на непогасената по давност част от вземането за главница. Ето защо искът за
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо ответника е основателен
до сумата от 96,01 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 105,28 лева подлежи на
отвхърляне.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 1,64 лв. за
периода 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер на 825 лв. за исковото
произовдство, в т.ч. 25 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за СТЕ, 350 лв. за депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство производството
/определено от съда размер от 100 лв. / и 56,84 лв за заповедното производство, в т.ч. 25,59
лв. за държавна такса и 31,25 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От така направените
разноски на ищеца по съразмерност ще се присъдят 785,78 лв. за исковото производство и
53,94 лв. за заповедното.
Ответникът е направил разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., от
които по съразмерност ще му се присъдят 19,04 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. А. Д. с ЕГН ********** с адрес .............
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 616,45 лв.,
главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, бул. „Надежда-1“ бл.140, вх. „Е“, ет. 1, ап. 116 с аб. № 126558 за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., както и сумата от 96,01лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022г.,и 7,08 лева за цена
на извършената услуга по дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.12.2022 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №69111/2022 г. по
6
описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цената на доставената
топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявения размер от 654,07 лева и
за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 105,25 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,64 лева за периода от 31.12.2019г. до 02.12.2022г.
ОСЪЖДА П. А. Д. с ЕГН ********** с адрес ............. да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за исковото производство в размер на 785,78 лв. и за заповедното
производство в размер на 53,94 лв.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б да заплати на П. А. Д. с ЕГН
********** с адрес ............. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 19,04 лв. разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо" АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7