№ 503
гр. Сливен, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101159 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно питейна
вода на ответника, в качеството му на потребител на ВиК услуги, в периода
от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. в имот, находящ се в *********, за което
били издавани фактури. За този обект ответникът имал открита партида в
регистрите на ВиК - Сливен с абонатен № 4294. Доставената и консумирана
питейна вода по партидата се начислявала служебно през целия период, тъй
като имотът бил без поставен индивидуален водомер, като стойността на
изразходваното количество се фактурирала. След издаване на фактурата за
титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в
сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в
посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна
лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът Г. Е. Г., ЕГН:
**********, дължи на ищцовото дружество сумата от 1328,10 лв. - главница,
1
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.11.2019 г. - 30.09.2022 г. в имот, находящ се в *********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 5451/2022 г. по описа на СлРС - 05.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 195,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 02.11.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3213 от 06.12.2022 г. по ч.
гр. д. № 5451/2022 г. по описа на СлРС. Ищецът претендира и направените по
делото разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от назначения на ответника особен представител - адвокат. Изразява
становище за допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната
основателност с твърдения за недоказаност на обстоятелствата, че ответникът
е потребител на ВиК услуги, че има открита партида на свое име при ищеца и
че е получавал доставена вода. Прави възражение и за погасяване на
вземанията на ищеца по давност. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените
в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който оспорва
исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено доказателство по делото карнет за
физически лица, издаден от ищцовото дружество, ответникът има открита
партида в регистрите на „ВиК - Сливен“ ООД за обект с абонатен № 4294 на
адрес *********.
В представените по делото фактури и карнет е отбелязано
обстоятелството, че процесният имот на ответника е без монтиран
индивидуален водомер. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията
на разпитания по делото свидетел.
2
Видно от писмените доказателства по делото през процесния период на
ответника са били начислявани служебно количества доставена и отведена
вода за периода от 30.11.2019 г. до 30.09.2022 г. по 15 куб. м. месечно.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. К. - инкасатор на
ищцовото дружество за района, в който попада обекта на ответника, се
установява, че през исковия период на адреса са живели най-малко три лица,
поради което и предвид обстоятелството, че имота е без монтиран водомер,
свидетелят е начислявал служебно количество доставена и потребена вода по
15 куб. м. месечно.
По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 5451/2022 г. по
описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3213/06.12.2022 г. срещу ответника за сумите
от 1328,10 лева - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. в имот,
находящ се в *********, както и сумата от 195,83 лева - мораторна лихва,
изчислена за периода от началото на забавата до 02.11.2022 г. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до
образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. Е. Г., ЕГН:
**********, дължи на ищцовото дружество сумата от 1328,10 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.11.2019 г. - 3 0.09.2022 г. в имот, находящ се в *********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 5451/2022 г. по описа на СлРС - 05.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението и с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 195,83 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 02.11.2022 г., за които суми
има издадена Заповед за изпълнение № 3213 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. №
5451/2022 г. по описа на СлРС.
3
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявените искове за изцяло основателни и доказани.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г.,
тъй като същият е титуляр на партидата на имота на адрес *********.
Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника,
че не е представен сключен индивидуален договор между ищцовото
дружество и ответника. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, правоотношението във връзка
с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от
публично известни общи условия. За да възникне правоотношение по
доставка на ВиК услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да
бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са
публично известни. Страни по правоотношението са от една страна ВиК
операторът, а от друга - потребителят на услугите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наредбата потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени жилища и нежилищни имоти. Общите условия на „ВиК“ ООД -
Сливен са публично известни, тъй като са публикувани на интернет адреса на
ищцовото дружество.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че
процесният имот е водоснабден, както и че в него липсва монтиран водомер.
Наред с това са налице основания за служебно начисляване на количество
доставена и потребена вода от по 15 куб. м. месечно, тъй като свидетелят
описва, че в имота живеят дори повече от три лица. Ето защо служебното
4
начисляване в установените по делото размери на месечните количества
доставена в имота на ответника и отведена от него вода, съдът намира за
законосъобразно и доказано.
Възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по
давност съдът намира за неоснователно.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Исковата молба по чл. 422 ГПК има правните последици на прекъсване
на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. По силата на чл.
422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство - така т. 9 от ТР от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, а докато съдебният
процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не бъде уважена,
погасителната давност се счита спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Чл. 114 ЗЗД гласи, че давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно Общите условия на „ВиК - Сливен“
потребителят е задължен да заплаща дължимите суми за ползвани ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Началото на исковия период е поставено от задълженията на ответника
по Фактура № 9561836 от 30.11.2019 г., чиито падеж е настъпил на 30.12.2019
г. Ето защо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 05.12.2022 г., не е изтекъл тригодишен
срок от настъпилата изискуемост на вземанията на ищеца и същите не са
погасени по давност.
Предвид намерената основателност на главния иск за главница и
5
липсата на доказано плащане от страна на ответника на отделните месечни
суми, представляващи като сбор общия размер на главницата, то основателен
се явява и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 195,83лв. за
периода от началото на забавата - 30.12.2019 г. до 02.11.2022 г.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 1037,48 лева, от които 30,48 лева - заплатена
държавна такса в производството по ч. гр. д. № 5451/2022 г. по описа на РС -
Сливен, както и 75,00 лева - довнесена държавна такса, 452,00 лева - заплатен
депозит за особен представител и 480,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес
********* дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27 на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1328,10 лв. /хиляда триста двадесет и осем
лева и десет стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.11.2019 г. - 30.09.2022 г. в имот,
находящ се в *********, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 195,83 лв.
/сто деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 02.11.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3213 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. №
5451/2022 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА Г. Е. Г. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“
6
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1037,48
лв. /хиляда тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща разноски по делото, от които 1007,00 лева, направени в
настоящото исково производство и 30,48 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 5451/2022 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7