Р
Е Ш Е Н И Е
№942/23.11.2020г..
Гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд гр. Пазарджик – І-ви административен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар: Тодорка
Стойнова
сложи за разглеждане
докладваното от СЪДИЯ ШОТЕВА
административно дело № 1124 по описа за 2019 година.
Производство е по реда на чл. 215 от ЗУТ
и е образувано по жалбата на „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. “Братя Маврикови“ № 13,
представлявано от К.С.В. против Заповед № 1273/10.09.2019 г. на Кмета на Община
Велинград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж
от шеста категория съгласно чл. 137 ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата за видовете строежи, както следва: Камина с изградени масивни
плотове от страни с обща дължина 3.40 метра на 0.45 м., от запад допълнително
изградени стена към камината с ширина 0.14 м. на височина 1.00 м. и стена с
ширина на зида 0.14 м. с дължина 3.60 м. и височина 1.50 м. от към север до
плота.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед № 1273/10.09.2019г. е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на
административнопроизводствените правила. Посочено е, че „обектът“ предмет на
оспорената заповед представлява преместваемо съоръжение по смисъла на § 5, т.
80 от ДР на ЗУТ, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Моли се
оспорената заповед да бъде отменена, алтернативно да бъде обявена за нищожна.
В съдебно заседание – жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. И., който по изложени съображения
моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна
и незаконосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата кмет на Община
Велинград, редовно призован не се явява, а чрез постъпило становище на адв. С.
се моли Административния съд да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като е
подадена против административен акт, който е правилен и законосъобразен,
издаден от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуален закон,
и в съответствие с целта на закона. Претендира направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство
е поставено с извършена проверка от служители на Община Велинград, обективирана
в Констативен акт с вх. № 16/3141 от 20.08.2019 г., при която е установено, че
е извършен незаконен строеж „Сграда с идентификатор 10450.503.997.6 с площ от
77 кв.м. с предназначение „Сграда за обществено хранене“, находяща се в УПИ VI,
в кв. 393, по плана на гр. Велинград“. Търговската дейност с обекта се извършва
от „Атамана 56“ ЕООД гр. Велинград, представлявано от Цветан Николов Рабаджиев.
Констатирано е, че сградата е изградена
без строителни книжа, без договор за ОПС в УПИ VI „За парк“ в кв. 393 по
регулационния план на гр. Велинград, идентификатор 10450.503.997, който имот е
записан на Община Велинград, с административен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан
Аспарух“ № 35, съгласно Акт за публична общинска собственост № 45/22.04.2008
г., вписан под вх. № 569 на 22.04.2008 г., Акт № 187, т. II, стр. 1, дело №
458/2008 г. Имотът е отреден за парк.
Обектът представлява камина- масивно
строителство, облицовано с камък и със следните размери: дължина 1.40 м. ширина
1.00 м., височина 2.60 м. и коминно тяло с размери 0.70 м. на 1.00 м. с
височина 2.00 м. от кота +2,60 м. до кота + 4,60 м. Към камината са изградени
масивни плотове от страни с обща дължина 3,40 м. на 0,45 м. От запад има
допълнително изградена стена към камината с ширина 0,14 м. на височина 1,00 м.
над камината има „навес“ изпълнен от дървена гредова конструкция, но между
дървените носещи колони е изпълнена стена с ширина на зида 0,14 м., с дължина
3,60 м., и с височина 1,50 м. от към север до плота.
С констативния акт е установено, че
строежът представлява строеж от шеста категория и е изпълнен от неизвестен
извършител, без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Съставеният констативен акт с № 16/20.08.2019г.
е редовно съобщен по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ на
19.10.2017 г., с което нарушителят е уведомен за образуваното административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – за премахване на незаконен
стоеж.
Последвало е издаването на обжалваната
заповед № 1273/10.09.2019 г. на Кмета на Община Велинград за премахване на незаконен
строеж. В заповедта изрично е посочен адресат – „Весеко-55-Велеви
съдружие“ЕООД. Заповедта е съобщена по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ,
като в законоустановения 14-дневен срок жалбоподателят е упражнил правото си на
жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора
обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като в
отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесният обект
е строеж по смисъла на т. 38 на § 5 от ДР и понеже не е сграда, може да се
приеме като „благоустройствено съоръжение“, със спомагателна функция към
търговски обект, какъвто е сградата, до която е построен. Предвид на
обстоятелството, според вещото лице, че камината, плотовете и стеничката, не
могат да се отделят от терена, без да се разрушат, процесният обект не е
преместваемо съоръжение по смисъла на – т. 80 на § 5 от ДР на ЗУТ с дефиниция
на преместваемо съоръжение. Като за такова се посочва, че може да бъде
премествано в пространството „без да губи своята конструктивна цялост“,
процестният обект не може да се премества в пространството, без да губи
целостта си. Процесният строеж е изграден преди 1987г. и според вещото лице не
е допустим по действащите разпоредби на чл. 32, ал. 1 и ал. 3 норми на Наредба
№ 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, защото не е преместваем обект, какъвто може да се разполага
в територии за парк, без промяна на предназначението. Процесният строеж е
допустим като търговски обект да бъде разположен в териториите, определени за
отдих, съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 2 от Наредба за правила и норми по
ТСУ. Поради тази причина и предвид обстоятелството, че не се поставя като
условие процесният строеж да е бил предвиден с подробен устройствен план,
съгласно заключението на вещото лице, същият е търпим строеж по § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ. Според вещото лице процесният обект е разположен в парцел VI в кв.
393 по действащия регулационен план на гр. Велинград, в тази част, която е
предвидена за парк. Отреждането е „За парк“ и по двата предходни плана от 1983
г. и 2005 г. В заключението се казва, че по действащия застроителен план
одобрен с решение № 405/09.12.2013 г., процесната сграда не се предвиждат
съоръжения като камини. По предходния застроителен план от 1983 г. в района на
езерото Клептуза също не се предвиждат подобни съоръжения и такива не са били предвидени по плана. Посочено е, че няма
данни за сградата да са издавани строителни книжа и документи /виза за
проектиране, одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за
линия и ниво/, да е отстъпено право на строеж или да е предоставено петно за
изпълнение.
За изясняване на значимите за спора
обстоятелства по делото е допусната и повторна съдебно-техническа експертиза,
чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно
изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че
процесната камина е иззидана от тухлена зидария, облицована от вън с каменни
плочи, художествено изпълнени дървени рафтове и от двете страни иззидани
тухлени стени, облицовани отвън с каменни плочи, художествено изпълнени с
дървени плотове не могат да бъдат отделени в цялост от повърхността и да бъдат
преместени в пространството без да губят своята конструктивна цялост и с
възможността да се ползват на друго място със същото предназначение. Същите са
трайно свързани с терена посредством
циментов разтвор върху бетонови плочи и при преместването им ще се
разрушат. Процесният обект представлява строеж на второстепенна постройка с
обслужващо предназначение към сграда за обществено хранене.
Вещото лице е посочило, че съгласно
изготвен Общ градоустройствен план, одобрен от Комитет по култура и
благоустройство към МС със заповед №
229/15.05.1981 г., територията около двете езера „Клептуза“ и прилежащата площ
е определена за обществена озеленена площ, в която не се предвижда застрояване.
Към КРП от 1983 г. е бил изготвен и застроителен план „Чепино“, одобрен от МСА
със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983 г., в която за терена около и под
процесната сграда не се предвижда застрояване на основни или второстепенни
сгради. Вещото лице е посочило, че с решение на Общински съвет – Велинград №
405/09.12.2013 г. е одобрен сега действащият Интегриран план за градско
възстановяване и развитие, с който са одобрени три зони за въздействие в
урбанизирана територия на гр. Велинград, Територията обхващаща парк „Клептуза“
е определена за зона с публични функции с висока обществена значимост. Процесният обект попада в зона определена
за тротоари, пешеходни площи и паркова алейна мрежа и същият не се запазва като
обществено обслужваща сграда.
По делото са разпитани като свидетели
лицата А.А.И. и Н.А.Л., които заявиха пред съда, че процесната камина е
съществувала от преди 1989г., като е претърпяла лек ремонт, защото през 2015г.
е била сериозно засегната от снежна буря.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Съдът намира за неоснователни направените
възражения за недопустимост на подадената жалба. По делото са представени
писмени доказателства, от които се установява, че жалбоподателят е стопанисващ
описания в оспорената заповед „незаконен строеж“. Установи се, че
административният орган при извършената проверка не е бил изяснил въпроса
относно адресата на заповедите за премахване на незаконни строежи, но
впоследствие е приел, че това е „Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД гр. Велинград,
представлявано от К.С.В., поради което е издал и заповед № 1188/26.08.2019 г.
за премахване на друг незаконен строеж в
същия имот. В заповед № 1188/26.08.2019 г., както и в настоящата заповед № 1273/10.09.2019
г. на кмета на Община Велинград е посочено, че „незаконните строежи“ са
изградени в УПИ VI „За парк“ в кв. 393 по регулационния план на гр. Велинград,
идентификатор 10450.503.997, който имот е записан на Община Велинград, с
административен адрес: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, съгласно Акт за
публична общинска собственост № 45/22.04.2008 г., вписан под вх. № 569 на
22.04.2008 г., Акт № 187, т. II, стр. 1, дело № 458/2008 г.
С оглед на това съдът намира, че за
жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на заповед № 1273/10.09.2019
г. на кмета на Община Велинград, тъй като същият се легитимира като възложител
и ползвател на процесния „незаконен строеж“.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. При издаването на
обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите
органът е посочил както фактическите основания за издаването й - наличие на
незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните основания за
издаване - чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т.1 и 2 от ЗУТ.
Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
регламентира случаите, в които един строеж или част от него се счита за
незаконен. В конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното
строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория.
Безспорно по делото се установи, че за
извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането
му, както и, че строежът е изграден преди 1989 година. Този извод съдът прави
въз основа на приложените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Съдът намира, че не може да се приеме, че
незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с
оглед годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от
ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127
ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се
прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал.
3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по
§ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима относно строежи, извършени
от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Спорен е въпросът дали процесният строеж е
търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и отговаря ли на условията,
установени в закона за търпимост и забрана за премахване.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи,
изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От текста
следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да
се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г. и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е
нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и
съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа
подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими
доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не
удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на общината, така
и за съда.
От приетите по делото експертизи се
установи, че процесния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ и представлява камина с обслужващо предназначение към сграда за
обществено хранене. Според експертизата е допустимо търговски обекти да се
разполагат в територии за парк, ако са преместваеми обекти и са предвидени в
действащия подробен устройствен план или в план-схеми за разполагане на
преместваеми обекти - чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Допустимо е и в обществените озеленени площи да се разполагат малки покрити
обслужващи обекти /кафенета, сладкарници и др./, извън преместваемите търговски
обекти, ако са предвидени в одобрения устройствен проект на парка.
В конкретния случай е установено, че
процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а
не преместваемо съоръжение и е изграден в УПИ VI – за парк в кв. 393 с площ от
22 557 кв.м., обхващаш територията около двете езера – „Клептуза“, източно от
река „Чепинска“. Безспорно е установено също така, че съгласно изготвен Общ
градоустройствен план, одобрен от Комитет по култура и благоустройство към МС
със заповед № 229/15.05.1981 г., територията около двете езера „Клептуза“ и
прилежащата площ е определена за обществена озеленена площ, в която не се предвижда
застрояване. Към КРП от 1983 г. е бил изготвен и застроителен план „Чепино“,
одобрен от МСА със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983 г., в която за терена
около и под процесната сграда не се предвижда застрояване на основни или
второстепенни сгради.
Предвид на това съдът намира, че процесната
постройка не е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Не е допустима
и по сега действащите такива, тъй като безспорно е разположена в зоната на парк
„Клептуза“, която е предвидена само за озеленяване. Ето защо съдът намира, че в
случая не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което
строежът не отговаря на условията за търпимост и забрана за премахване.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати, направените по делото разноски. Според представения
списък, те се констатираха в общ размер на 870.00 лева, от които 720,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 150.00 лева за вещи лица. За всеки извършен разход към списъка е
приложен съответен платежен документ. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид фактическата и
правна сложност на делото,по делото са допуснати две експертизи, разпитани са свидетели,
налице са множество съдебни заседания, както и че същият е в предвидения
минимален размер.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. “Братя Маврикови“ № 13, представлявано от К.С.В.
против Заповед № 1273/10.09.2019 г. на Кмета на Община Велинград, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Камина с изградени масивни плотове
отстрани с обща дължина 3,40 м. на 0,45 м., от запад допълнително изградена
стена към камината с ширина 0,14 м. на височина 1,00 м. и стена с ширина на
зида 0,14 м. с дължина 3,60 м. и височина 1,50 м. от към север до плота“,
находяща се в УПИ VI, в кв. 393, по плана на гр. Велинград“.
ОСЪЖДА
„Весеко-55-Велеви съдружие“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. “Братя Маврикови“ № 13, представлявано от К.С.В.
***, сумата от 870,00 /осемстотин и седемдесет/ лева, представляващи извършени
от ответника разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№ 6579/01.06.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният
административен съд на Република България - Второ отделение по
адм. дело № 1759/2021; ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 942/23.11.2020 г., постановено по административно дело №
1124/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „Весеко – 55 – В. съдружие“ ЕООД, ЕИК : ************, да заплати на Община Велинград, съдебно-деловодни разноски
в размер на 720 лева.
Решението не подлежи на обжалване.