Определение по адм. дело №849/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.129, ал.7 от ДОПК вр. чл. 156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. П. А. от гр. Русе, в чиято заглавна част е заявено оспорване на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03001824132390-004-001 от 02.08.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 194 от 08.10.2024 г. на директор Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Претендира се отмяната на мълчалив/изричен отказ за възстановяване на лихви върху внесени суми за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, определени с отменен по съдебен ред ревизионен акт.

Съдът, след като се запозна с жалбата и приложените по делото писмени доказателства, прие следното:

С Ревизионен акт № Р-03001822003968-091-001/03.02.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, на оспорващия И. П. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. – главница и лихви и за периоди 2016 г.-2017 г. задължения за: осигурителни вноски за ДОО /за самоосигураващи се/ - главница и лихви, за ЗО – главница и лихви и за ДЗПО – УПФ /за самоосигураващи се/ - главница и лихви.

РА е потвърден при обжалването му по административен ред с Решение № 50/20.04.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна.

С платежно нареждане от 21.04.2023 г. задълженото лице е извършило погасяване на установените с РА задължения, ведно с допълнителните лихви от момента на издаване на акта до момента на плащането /04.02.2023 г. – 21.04.2023 г./, като е заплатило общо сумата в размер на 160 045,60 лв. /платежно нареждане на л.3 от преписката/.

С Решение № 290/09.11.2023 г. по адм. дело №229/2023 г. на АС-Русе жалбата срещу РА е отхвърлена. При касационното обжалване, с Решение № 8212/03.07.2024 г. по адм.дело 12217/2023 г. на ВАС е отменено решението на АС – Русе, както и в цялост Ревизионен акт № Р-03001822003968-091-001/03.02.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден от горестоящия орган /л.4-л.6 от преписката/.

След отмяната на РА по съдебен ред, И. П. е подал Искане за прихващане и възстановяване вх. № 14103 от 05.07.2024 г. до ТД на НАП-Варна, като на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК е поискал от органа по приходите да извърши възстановяване на недължимо платените суми за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на общо на 160 045,60 лв., платени като задължения по РА, ведно с дължимите лихви за периода /л.7 от преписката/.

Във връзка с подаденото искане е издадена Резолюция за извършване на проверка № П-03001824132390-0РП-001/17.07.2024 г. от началник сектор при ТД на НАП – Варна.

Последвало е издаване на Акт за прихващане и възстановяване № П-03001824132390-004-001 от 02.08.2024 г. /АПВ/, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, с който на И. П. е възстановена: сума в размер на 160 045.60 лв., включваща суми по ДЗПО- УПФ, ЗО, ДОО, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, както и сума в размер на 24 756,21 лв., включваща лихви върху годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, които лихви са за периода от 21.04.2023 г. до 02.08.2024 г. /от датата на плащане на задължението по РА до датата на възстановяването с издадения АПВ/. Това разрешение е намерило, както отражение в обстоятелствената част на акта, вкл. и таблицата на л.3 от АПВ, така и в диспозитива му.

При административното обжалване на АПВ, с Решение № 194 от 08.10.2024 г. директорът на Дирекция ОДОП – Варна /л.37 и л.38 от преписката/ е потвърдил Акт за прихващане и възстановяване № П-03001824132390-004-001 от 02.08.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна

Спорът по делото е относно: следват ли се лихви върху платените по отменения РА и подлежащи на възстановяване суми за ДЗПО - УПФ, ЗО и ДОО.

Във връзка с разрешаването на този въпрос, в обстоятелствената част на издадения АПВ приходният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, цитирана и текстово в акта, според която недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, се връщат със законна лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Посочил е, че законодателят е предвидил, че недължимо събраните ЗОВ, както в случая на И. П., се връщат без законна лихва за изтеклия период от събирането им до тяхното възстановяване. Това разрешение е отразено и в таблицата на л.3 от АПВ.

В обстоятелствената част на постановения АПВ органът по приходите е изложил конкретни съображения за това, че се дължи възстановяване на недължимо събраните суми за ЗОВ по отменения РА, но липсва основание те да бъдат върнати със законната лихва за изтеклия период, по аргумент от чл.129, ал.6 от ДОПК. В същото време обективираната воля на органа в мотивите на акта не е намерила отражение в разпоредителната му част. Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, субсидиарно приложим на основание параграф 2 от ДР на ДОПК, административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за изпълнение. За да се предизвика целеният правен ефект е абсолютно задължително тази част да е изразена. Това гарантира възможността на адресата на акта за своевременно и пълно упражняване на правото му на защита.

В разглеждания случай, след като в мотивната част на АПВ е формирано изрично изявление на сезирания орган по искането за лихви за сумите за ЗОВ, което обаче не е отразено в диспозитива на акта, то е налице несъответствие между действителната воля на издателя на акта и тази, обективирана в самия акт. Налице е очевидна фактическа грешка, допусната от органа при издаване на АПВ, поправката на която се извършва по реда на чл. 62 от АПК. Съгласно цитираната норма, допуснатите в административния акт очевидни фактически грешки се поправят от органа, който го е издал, като е предвидено това да може да бъде извършено и след изтичане на срока за обжалване. Тъй като тези грешки са от формален характер и не засягат същността на волеизявлението съставено от органа издател на акта, но създават неясноти и трудности относно предмета на оспорване, както е и в настоящия случай, то това обективно налага извършването на поправката.

В процесния АПВ не е материализирана волята на органа, което следва да намери място в диспозитива на административния акт под законовата форма на изрично разпореждане с конкретни правни последици. При констатираната липса на диспозитив относно претендираните лихви върху внесените суми за ЗОВ, съдът намира, че не е налице предмет на спора, по който следва да се произнесе. В конкретния случай, приходният орган е обосновал отказ за тях в мотивите на акта, но е пропуснал да обективира съответно на това волеизявление в разпоредителната част на акта. Тази процесуална грешка следва да се отстрани по реда на чл. 62 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК.

Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 849/2024 год. по описа на АдмС - Русе, образувано по жалба на И. П. А. от гр. Русе срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-03001824132390-004-001 от 02.08.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 194 от 08.10.2024 г. на директор Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

ИЗПРАЩА делото като преписка на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.62 АПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК в Акт за прихващане и възстановяване № П-03001824132390-004-001 от 02.08.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, при съобразяване на мотивите на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните.