№ 7718
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20251100503056 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 20120477/ 13.04.2024 г. постановено по гр. д. № 60088 по описа за 2020 г. на
СРС, II ГО, 123-ти състав В. С. Г. е осъден да заплати на "ЗАД ОЗК-Застраховане" АД, на
основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.), сумата 575,65лв., представляваща регрес по щета на
ЗД „Бул инс“ АД № 14015201013104/08.07.2014г., включваща и сумата от 15лв.
ликвидационни разноски по щетата, ведно със законната лихва от 23.08.2016г. до
окончателното плащане, както 2030 лв. сторени в производството разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника В. С. Г.. Във
въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост на постановеното решение, като се
твърди, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и по недопустим иск. Сочи, че в
случай, че съдът приеме, че решението е допустимо, въззивникът моли то да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че претенцията е погасена по давност и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от "ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ищец пред
първоинстанционния съд, в който отговор се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна намира постановеното от СРС решение за правилно
и законосъобразно. Посочва, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения. Намира
за неоснователно твърдението на въззивника, че съдът неправилно е оставил без уважение
1
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, и за напълно правилни изводите
на съда, че последиците на изменението на иска по чл.214 от ГПК настъпват от датата на
подаване на иска. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По делото е установено, че на 11.04.2016г. ЗАД ОЗК –Застраховане АД е подал в СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. Г. за
сумата 1226,87лв., от които 826,87лв. изплатено застрахователно обезщетение, 15лв.
ликвидационни разноски, 25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от регресна претенция по щета № 0410-110-0168-2015,
причинена виновно от застрахования при заявителя длъжник, който при управление на МПС
в пияно състояние на 8.07.2014г. в гр.София е предизвикал ПТП, при което е причинил
вреди на паркиран л.а. Пежо 406, собственост на А. Г.. Последният е завел щета по сключена
застраховка Каско пред ЗД „Бул инс“, който е покрил разходите по ремонта на автомобила и
е предявил претенция към заявителя да възстанови платената от него сума от 826,87лв. ведно
с разноските по ликвидация на щетата в размер на 15лв. Със споразумение двете
застрахователни дружества са направили прихващане на съществуващи насрещни вземания ,
вкл. и процесното, като дължимата от заявителя сума е платена на ЗД „Бул инс“ АД на
18.06.2015г.
Образувано е ч.гр.д.№ 19844/2016г. по описа на СРС. Заповедният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. Г. на 3.05.2016г.
В срок последният е подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед.
Заповедният съд е уведомил заявителя "ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД за постъпилото
възражение и му е указал, че в 1 месечен срок може да предяви установителен иск за
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено от заявителя
на 19.08.2016г.
В указания 1 месечен срок "ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е предявило установителен иск
срещу В. С. Г. по реда на чл.422 от ГПК за установяване вземането си по издадената заповед
за изпълнение 3.05.2016г. за сумата 826,87лв., изплатено застрахователно обезщетение. След
указание на съда е представил и документ за довнесена държавна такса.
Въпреки, че делото, образувано по исковата молба "ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е било
разпределено на същия съдия, издал заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 19844/2016г. по
описа на СРС, тъй като застрахователното дружество заявител не е представил
доказателства, че е предявил установителен иск, на основание чл.415 ал.2 от ГПК /в стара
редакция/ с разпореждане от 11.11.2016г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение. Разпореждането е потвърдено с определение № 8600/27.03.2017г. по ч.гр.д.№
2
2474/2017г. по описа на СГС.
Междувременно, установителният иск е бил разгледан по гр.д.№ 47564/2016г. на СРС.
Съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, ищецът е намалил размера на предявения
иск по реда на чл.214 от ГПК от 826,87лв. на 575,65лв. С решението си по делото съдът се е
произнесъл с осъдителен диспозитив, вместо установителен, съобразно вида на предявения
пред него иск. По жалба на страните, въззивният съд е поправил допуснатото нарушение,
като с решение № 261053/6.11.2020г. по гр.д.№ 3802/2020г. на СГС решението на
първоинстанционния съд е обезсилено и делото върнато на СРС за ново разглеждане, като
въззивният съд е указал на районния съд при новото разглеждане на делото да укаже на
ищеца да обоснове правния си интерес от водене на установителен иск по реда на чл.422 от
ГПК при положение, че заповедта за изпълнение е обезсилена.
При новото разглеждане на делото, с молба от 7.06.2021г. ищецът е изменил вида на
търсената защита, като е преминал от установителен към осъдителен иск срещу ответника
без промяна на обстоятелствата, като е поддържал претенция в размер на 575,65лв. ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С
обжалваното решение искът е изцяло уважен.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Установителният иск е подаден в 1 месечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК, поради
което е допустим. При обезсилената впоследствие заповед за изпълнение, правният интерес
на ищеца от защита е обосновал изменение на иска от установителен към осъдителен, което
изменение е сторено по реда на чл.214 ал.1 от ГПК до приключване на съдебното дирене в
първа инстанция /при повторното разглеждане на делото/. Съдебната практика
непротиворечиво приема, че е допустимо изменение на иска от установителен иск предявен
по реда на чл.422 от ГПК към осъдителен такъв. Основанието на иска остава непроменено –
това са фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право,
чиято защита търси по реда на исковото производство. Основанията, свързани с правния
интерес, нямат отношение към основанието на иска /така решение №78/6.06.2012г. по т.д.№
511/2011г., ВКС, II г.о., и решение №454/3.06.2010г. по гр.д.№ 195/2010г. , ВКС, IVг.о./.
Основателни биха били възраженията на въззивника за недопустимост на съдебното
решение в случай, че исковата молба беше подадена от ищеца след изтичане на 1 месечния
срок по чл.415 ал.1 от ГПК. В т.10а от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г., ОСГТК, ВКС е
прието, че спазването на 1 месечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на този иск. Както е посочено в определение
№206/8.05.2019г. по ч.гр.д.№ 1220/2019г., ВКС, III г.о., пропускането на срока по чл.415 ал.1
от ГПК е непоправимо. Производството по предявения след срока установителен иск
подлежи на прекратяване. В случай, че съдът пропусне да прекрати производството по
делото, а ищецът измени вида на търсената защита от установителен към осъдителен иск, то
тогава решението по осъдителния иск няма да бъде недопустимо, но процесуалните и
материално правните последици на новопредявения осъдителен иск не настъпват от датата
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, или от датата на първоначално
3
предявения установителен иск за съществуване на вземането по нея, а от датата на
новоподадената молба. Дължи се и пълната държавна такса от 4% от цената на предявения
иск, а не 2% от интереса като ищецът се възползва от внесените вече държавни такси в
заповедното производство.
В случая предявения по гр.д.№47564/2016г. на СРС установителен иск е допустим.
Законосъобразно съдът е допуснал изменение на предявения иск от установителен към
осъдителен с оглед настъпилото след предявяване на иска обезсилване на заповедта за
изпълнение. Държавната такса е правилно събрана, а при новото разглеждане на делото
съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на постановеното по делото решение. Не е била необходима размяна на книжа
след поисканото изменение на иска, тъй като не е бил предявен нов иск. Основанието на
иска е останало непроменено. Променена е единствено вида на исканата защита. Защитата
на ответника е една и съща, както в производството по установителен иск, така и в
производството по осъдителен такъв. Единствената разлика за ответника е в действието на
решението спрямо него.
По същество, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на
оплакванията по жалбата досежно правилността му, въззивният съд приема следното.
Съгласно чл.274 ал.1 от КЗ / отм./ освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие: е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал
да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог.
Основанието на регресния, суброгационен, иск не е в застрахователното правоотношение,
а в юридическия факт на изплащане на застрахователно обезщетение на правоимащото лице,
по силата на застраховката и установеното в закона право на регрес. С плащането на
застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят може да упражни
своето право на регрес, произтичащо от закона.
По делото е установено, че към датата на ПТП 08.07.2014г. гражданската отговорност на
водача на МПС „Опел“ с рег. № ****, управлявано от ответника В. С. Г., е била застрахована
при ищеца. Установено е наличието на виновно противоправно поведение на ответника В.
С. Г. относно настъпването на ПТП, размера на причинените във връзка с ПТП имуществени
вреди, както и че ответникът В. С. Г. при настъпване на ПТП е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Плащането на застрахователното обезщетение на застрахователя по застраховката Каско
на увредения от ПТП автомобил е извършено от ищеца на 18.06.2015г.
Въззиваемата страна е повдигнала в срок възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на търсеното задължение, което поддържа и във въззивната жалба, като посочва,
4
че от датата на ПТП - 8.07.2014г. до претендирането на сумата с новопредявения иск - молба
за изменение на иска 7.06.2021г. са изтекли повече от 5г. Въззивната инстанция намира
възражението за неоснователно.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя,
какъвто е и предявения иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ съществува
задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1977 г., както и в редица
решения - напр. решение № 131/07.10.2011г. по т. д. № 806/2010г. на I т.о., решение №
70/23.06.2011г. по т. д. № 624/2010г. на I т.о., решение № 144/26.01.2010г. по т. д. №
532/2008г. на II т.о. и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на
застрахователя по чл.274 от КЗ /отм./ се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати
обезщетенията на правоимащите лица. От плащането на обезщетението на 18.06.2015г. до
предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК на 23.08.2016г. не изтекъл 5г.
давностен срок. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното с исковата молба парично вземане е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави
в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да
заплати на въззиваемия сумата от 480лв., представляваща разноски за адвокатско
представителство във въззивна инстанция, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие № 315/12.11.2025г.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20120477 / 13.04.2024г. постановено по гр.д. № 30088/ 2020
г. по описа на СРС, Второ ГО, 123-ти състав.
ОСЪЖДА В. С. Г., с ЕГН ****, гр. София, ж.к. ****, съдебен адрес: гр. София, ул. **** –
адв. А. С., да заплати на "ЗАД ОЗК-Застраховане ", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата в размер
на 480 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6