Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил, 20.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 110 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част II-ра, Дял I-ви – Общ исков процес от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в
производство пред първата инстанция.
Съдът е сезиран с искова молба от Д.С.Л. против
Д.Д.Д. и Т.Д. П.-Е..
В
исковата молба се сочи, че ищецът е наследник на Н.Х. Б., бивш жител ***, починал на 05.01.1949 г., видно от Удостоверение за
наследници изх. №
175/25.05.2016 г., издадено от Кметство с. Драговищица, община Кюстендил, заверено към 19.12.2019 г.
Ответниците
били наследници на С. Х. П., бивш жител ***.
Приживе
наследодателят на ищците бил собственик на недвижим имот - земеделска земя,
находящ се в землището на с. Драговищица, общ. Кюстендил, в местността „Мъртвица“, с площ от 2,0 дка, който имот бил нанесен на кадастралния
план на Водния синдикат „Елешница“ от
С Решение № 23 от
03.07.1996 г. ПК - Кюстендил било възстановено правото на собственост на наследниците на Н.Б. в съществуващи стари реални граници върху наследствения на ищеца имот, находящ се в землището на с.
Драговищица, община Кюстендил - нива от 1,933 дка, седма категория, местност
„Мъртвица“, имот № 056013 по картата на землището, при
граници /съседи/: имоти №№ 056012-нива на наследници
на С. Х. П., 056011-нива на наследници на Л.В.А., 000030- полски път на Община Кюстендил и 056014 - нива
на С.М.М..
С Решение на КРС по адм.д.
№ 459/2016 г. по описа на КРС това решение било провъзгласено
за нищожно и било постановено Решение № 7-20371 от 07.11.2017 г., издадено от ОбС „Земеделие“ - Кюстендил, отменено с влязлото в сила
Решение № 434/04.06.2018 г.по адм.д. № 152/2018 г. по
описа на КРС.
В изпълнение на това решение ОбС „3емеделие“ - Кюстендил издала Решение № 15-20371/25.06.2019
г., с което възстановила правото на собственост на
наследниците на Н.Х. Б. в съществуващи,
/възстановими/ стари реални граници на поземлен имот: Нива от 2,101 дка, местност „Мъртвица“ в землището на с. Драговищица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот № 23282.56.39 по кадастралната карта на
землището при граници/съседи/: № 23282.56.40, №
23282.56.13.
На основание това решение
ищецът бил собственик на описания имот по силата на наследство и земеделска
реституция.
Във връзка с това решение със заявление вх. № 01-100252/08.03.2019 г.
поискал изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Драговищица, одобрена със Заповед № РД - 18-507/20.02.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК за
поземлени имоти с идентификатори 23282.56.12 и 23282.56.13, като искането било за изменение и за промени на имотните граници
за посочените поземлени имоти съгласно
Решение № 434 от 04.06.2018 г. по адм. д. № 152/2018 г. по описа на КРС, в което
производство били установени съществуващите на място запазени реални граници на
наследствения на ищеца имот и в обема на които граници го владеел от началото на земеделската реституция -
Това искане било за
отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната
карта и кадастралните регистри по смисъла на § 1, т. 9
от ДР на ЗКИР.
Със Заповед №
18-13032/11.12.2019 г., издадена от Началника на СГКК - Кюстендил било
отказано исканото изменение поради наличие
на констатиран спор за материално право, обективиран в комбинирана скица, приложена към заповедта.
С представения от ищеца
проект за изменение на КККР съобразно установените
имотни граници било налице припокриване на част от имот с идентификатор № 23282.56.12, който имот по КККР се водел на С. Х. П., наследодател на ответниците с наследствения на ищеца поземлен имот
с идентификатор 23282.56.13 и която част, съобразно
комбинираната скица към заповедта, е с площ 938
кв.м., обозначена в оранжев цвят.
Тази част от поземления
имот попадала в реалните граници на поземлен имот с идентификатор 23282.56.13 (сега с проектен номер 23282.56.39),
която ищецът владеел повече от
Сочи, че владее
наследствения си имот в границите, които съществуват на място и са от преди образуване на ТКЗС, а през
Навеждат се доводи, че ако давност следва да тече след издаване на реституционното решение на
наследодателя на ответниците - Решение № 23 от 03.07.1996 г., то по смисъла на
чл. 79 от ЗС към
Ето защо се иска да бъде постановено
съдебно решение, с което съдът да приеме за установено по
отношение на ответниците Д.Д.Д., ЕГН **********
*** и Т.Д. П.-Е., ЕГН ********** ***, наследници на С. Х. П., бивш
жител ***, че Д.С.Л., ЕГН ********** ***, като наследник на Н.Х. Б., бивш жител *** към момента на предявяване
на иска е
собственик по наследство, земеделска реституция и давностно владение за периода от
Претендират се и сторените деловодни разноски.
Ответните страни не са депозирали отговор на
исковата молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК. В последствие е депозиран такъв,
доколкото са поддържали твърдение, че поправената искова молба не им е била
връчена, заради което съдът им е предоставил възможност в едноседмичен срок. С него
застъпват теза за неоснователност на претенцията, като оспорват и всички
изложени фактически твърдения.
В съдебно
заседание
исковата молба се поддържа от ищцата и се оспорва от процесуалния представител
на ответниците.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът Д.С.Л. е собственик на поземлен имот с идентификатор 23282.56.13 по КККР за землището
на с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД - 18-507/20.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с
адрес на поземления имот: местност „Мъртвица“, с площ 1920 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята:7, номер по предходен план: 056013, при съседи: 23282.55.53, 26282.56.14, 23282.56.15, 23282.56.12 и 23282.56.11.
Правото на собственост е
било възстановено с Решение № 15-20371/25.06.2019 г. на ОбС „Земеделие“-Кюстендил, в качеството му на наследник на Н.Х. Б..
Решението е обжалвано, като по
силата на съдебно решение по адм.д. №459/2016 г. на
Кюстендилския районен съд – л. 12, ОСЗ-Кюстендил е постановила ново решение
№7-20371/07.11.2017 г., с което им е било възстановено правото на собственост
върху имот №056013 с площ 1,920 дка. Решението е обжалвано и с решение на КРС по
адм.д. №152/2018 г. – на л. 13, е отменено като преписката е върната на
ОСЗ-Кюстендил за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение, по представен цифров
модел за изменение на кадастралната карта и
скица проект №15-271388-28.03.2019 г. на СГКК-Кюстендил, ОСЗ-Кюстендил е
постановила решение №15-20371/25.06.2019 г., с което възстановява поземлен имот
№23282.56.39 с площ от 2,101 дка. - Л. 108 от делото. Той е отразен в
комбинирана скица № 15-1130484/11.12.2019 г. за пълна или
частична идентичност на границите на поземлен имот с идентификатор 23282.56.13
– проектен номер 23282.56.39 за землището на с. Драговищица,
общ. Кюстендил, обл. Кюстендил по КККР, одобрени със Заповед № РД -
18-507/20.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с адрес на поземления имот: местност „Мъртвица“, с площ 1920
дка, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен
план 056013, при граници/съседи/: №
23282.55.53, № 23282.56.14, , 23282.56.15 и 23282.56.12 и 23282.56.11.
Видно от приложеното заявление
вх.№01-100252/08.03.2019 г. (л.77) ищецът е поискал от
СГКК-Кюстендил да извърши изменение на КК на с. Драговищица, което е било отказано
със Заповед №18-13032-11.12.2019 г. на началника на СГКК-Кюстендил, поради наличие
на спор за материално право. То му е било отказано със Заповед №
18-13022-11.12.2019 г. – л. 85.
Приложена е и преписката по
вх. № 01-100252/08.03.2019 г.
Страните на спорят, че ответниците,
като наследници на С. П., са собственици по реституция, съгласно решение №
23/03.07.1996 на ПК-Кюстендил – л. 96, придружено със скица № 555/25.06.2002
г., на имот с идентификатор 23282.56.12 по КККР за землището
на с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД - 18-507/20.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с
адрес на поземления имот: местност „Мъртвица“, с площ 3604 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята:7 , номер по предходен план: 056012, при съседи: 23282.56.13, 26282.56.14, 23282.56.15, 23282.56.16,
23282.56.17, 23282.56.18, 23282.56.19, 23282.56.36,
23282.56.35, 23282.56.8, 23282.56.10 и 23282.56.11.
В хода на производството е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице Е.Л., според
което имотът на ищеца е 2,0 дка по документ за собственост. По картата на
възстановената собственост е първоначално с
площ 1,933 дка, а в последствие - с 1,920 дка. В кадастралната карта е с площ
1,920 дка. Имотът на ответниците е
3,1 дка по документ за собственост. По картата на възстановената собственост е с площ 3,609 дка. (уточнение в с.з.). Сочи още, че в землището на село Драговищица има Кадастър на водния синдикат "Елешница
- Кюстендилско напоително поле" от 1937 г.; Карта на възстановената собственост, обявена в ДВ, бр. 42/20.05.1994 г.;
Кадастрална карта на
неурбанизираната територия, обявена в ДВ,
бр. 31/10.04.2018
г. Отбелязва също, че за
имота на ищеца има съответствие на местоположението и площта му по кадастъра на водния синдикат и картата
на възстановената собственост, съответно с кадастралната карта. Формата на имота по кадастъра на водния
синдикат е правоъгълна и
не съответства на трапецовидната форма на имота по картата на възстановената
собственост, съответна на кадастралната карта. За имота на ответниците няма
данни от водния синдикат. Имотът
на ищеца и имотът на ответниците граничат помежду си по картата на възстановената собственост, съответно
по кадастралната карта. Приложена е и комбинирана
скица за поземлен имот
№23282.56.39 (проектен имот) с
нанасяне координати на
граничните точки на поземлени
имоти №23282.56.12 и №23282.56.13 по КККР за землището на с. Драговищица, общ. Кюстендил.
В производството са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Г.К.Т., Б.Р.В.и Валери Х.
Ч..
Свидетелят Татарски, сочи, че е
съсед на ищеца по имот в с. Драговищица, в местността „Мъртвица“. Имотът на
ищеца бил внесен в ТКЗС през 1956 г., после възстановен, като бил обработван от
неговото семейство. От източната страна граничел с имоти на Ковачеви, на запад
с дере и път, от южната страна имоти на свидетеля, а на север - пак с имоти на
Ковачевите. Не бил заграден, но ищецът го засадил с повече череши. Напоследък обаче
се оплакал, че някакви хора от Разлог искали да му вземат имота. Твърди, че не
познава лице на име С. П. и не знае да има там имот.
Свидетелят В. също сочи, че познава ищеца.
Твърди, че той има имот в с. Драговищица, местността „Мъртвица“. Откакто се „разтурило“
ТКЗС-то бил негова собственост и той го работел и поддържал. Превърнал го в
черешова градина. Граничел от запад с „Мъртвички дол“, от юг – път и слог, от
север имот на свидетеля, от изток - имот на фамилия К. Не му е известно някой
да и оспорвал ползването на имота. От известно време се настанили от източната
страна съседи, които не съществували в регистъра на селото и те оспорвали част от
имота на ищеца. Викнали си представители от ПК, побили си колчета и идвали в
част от неговия имот. Иначе той продължавал да си работи имота. Това станало
преди 4-5 години. Спорът бил за
източната част на имота, около половин – едни декар. Сочи, че познава лице на
име С.П.и Гюла Пашалийска. Те били съпруга и дъщеря на С. П..***. Имали имот,
но на друго място. Последните 10 години даже и повече, Д.Л. си работел имота.
Пръскал, орал, засадил и нови насаждения.
Свидетелят В. Х. Ч. заявява, че познава Д.Д. и Т.
П. покрай работата си. Той бил земеделски производител и сключвал договори за
аренда, а те имали имот в с. Драговищица. От 2001 г. посещавал този имот
непрекъснато, защото го обработвал и стопанисвал. Когато се трасирал имотът им
през 2001 г. присъствал и ищецът. Имотът на Т. и на Д. бил над 3 дка - 3,590 дка., а съседен имот имал и ищецът.
Твърди, че от 2001 г. не е имало никакъв проблем и те си го ползвали така,
както е очертан. Д. оспорил границата, но представител на фирмата, която
трасира казал, че може да има претенции само по точността на мереното, за което
отговаря. Сочи, че може би около 900 квадрата е спорната част между Д. и
ответниците. Твърди, че той обработва включително и тая спорна част от 900 кв.
метра. Миналата година Д. обрал преди тях
овошките, които се намирали в тази спорна част. Иначе те си ги брали.
Останалите доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради това не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По своята
правна същност той е установителен иск за собственост, като предмет на
доказване и установяване по него е правото на собственост на спорната площ, към
момента на предявяване на иска (Тълкувателно решение
ОСГК на
ВКС № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело №8 от 2014 г.). В този смисъл наличието
на правен интерес е условие за допустимостта му. Съдебната практика приема, че
достатъчно да обоснове такъв е самото заснемане в
кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на
ответника или незаснемането му като самостоятелен имот (така и мотивите към т.3
от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 8/2014г.).
В случая, с оглед твърденията на ищеца за
погрешно заснемане на спорната част от имота и включването му в съседен, съдът
приема, че е налице правен интерес от търсената защита. Освен това се установи, че ищецът е поискал изменение на КК и КР и
правилно нанасяне на възстановения им имот, като АГКК е отказала да удовлетвори
искането му, поради констатиран спор за материално право, тъй като имотът
попада върху поземлен имот, собственост на ответника – спр. Заповед №
18-13032/11.12.2019 г. – л. 85.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или
грешката на кадастралната карта и регистри е свързана със спор за материално
право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
За основателността
на претенцията ищецът следва да се установи със средствата на ГПК: 1.
претендираното право на собственост върху имота засегнат от непълнотата, на
съответното придобивно основание и 2. установяване на непълнота във влезлия в
сила кадастрален план.
Ответниците следва да докажат
правоизключващите си възражения, включително, че са собственици на имот, част
от който е и процесната реална част.
При
така разпределената доказателствена тежест в случая ищецът основава правото си на собственост досежно поземлен
имот с имот с идентификатор
23282.56.13 по КККР за землището на с. Драговищица, на наследство от Н.Х. Б., бивш жител ***, починал на 05.01.1949 г., и окончателно
приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ.
Възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ е извършено по административен ред - с Решение №
15-20371/25.06.2019 г. на ОбС „Земеделие“-Кюстендил по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, което
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата
на констативен нотариален акт за собственост върху имота. То е постановено от
състав – началник Й. Д. и членове И.Д., Валери. Х., Д. Д., К. П. и Й. А., на
25.06.2019 г.
Ответниците
пък се легитимират като собственици на поземлен имот,
който понастоящем е с идентификатор 23282.56.12 по
КККР за землището на с. Драговищица, по силата на
Решение №23/03.07.1996 г. То е постановено от състав – Председател Е. А., секретар И.
И. и членове К. П., Г. Б. и Й. А. То е оспорено своевременно като постановено
от незаконен състав. Но, по разбиране на този съдебен състав, не подлежи на контрол по чл.17,
ал.2 от ГПК, доколкото предмет на спора е претендираното
право на собственост върху имота, засегнат от непълнотата, или имотът на ищеца.
Предмет на настоящото производство е частта от 938,00 (деветстотин тридесет и осем) квадратни метра от имот с идентификатор 23282.56.12 по КККР за землището
на с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД - 18-507/20.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, която част е с форма на правоъгълник при граници на тази част: от две страни - имот с идентификатор23282.56.12, частта от имот с идентификатор 23282.56.13,
имот с идентификатор 23282.56.15 и имот с
идентификатор 23282.56.16, и която реална площ е част от
поземлен имот с проектен идентификатор 23282.56.39.
Тази спорна част е
заключена между точки 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 3 по комбинирана скица за
проектен номер 23282.56.39, защрихована в скица – Приложение към СТЕ, заснета
като част от с идентификатор
23282.56.12 (собственост на ответниците). Според
заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещо лице Е.Л., имотът на ищеца има
съответствие на местоположението и площта му по кадастъра на водния синдикат и картата на възстановената собственост, съответно с кадастралната карта, но формата на
имота по кадастъра на водния синдикат
е правоъгълна и не съответства на трапецовидната форма на имота по картата на възстановената собственост, съответна
на кадастралната карта. За имота на ответниците няма данни от водния синдикат. Имотът на ищеца и имотът на ответниците граничат
помежду си по картата на възстановената
собственост, съответно по кадастралната карта. Отклонението е описано в скицата.
При тази доказателствена
установеност съдът намира, че е налице грешка в кадастралния план и
кадастралните регистри за с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД -
18-507/20.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София.
Съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК,
Законът за кадастъра и имотния регистър
определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и
другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането
на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални
регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3
от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие.
Точността на кадастралната карта може да се
определи съобразно §1, т.10 от ДР на Наредба №3 от 28 април 2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри като съответствие на данните за недвижимите имоти, които са
съществували към момента на одобряване на картата спрямо действителното им
състояние. Тя обаче е и съответствие на границите със санкционираните от закона
доказателства, установяващи данни за правото на собственост и другите вещни
права.
За да съответства на
действителното положение, действащият кадастрален и регулационен план следва да
отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните граници.
В настоящия случай е налице
несъответствие - реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот,
в който смисъл е и обсъденото вече заключението на вещото лице по приетата СТЕ,
на което съдът се доверява като обективно и пълно. С на това съдът счита, че
местоположението на имотната граница следва да бъде отразено, съгласно него.
В тази насока е и
приложената по делото Комбинираната
скица за пълна или частична идентичност на границите на поземлените имоти по
чл. 16, ал. 3 от ЗКИР - л. 73, която
отразява съвместените данни от предходни кадастрални, регулационни или
устройствени планове - §1, т.11 от ДР на ЗКИР. С нея е определен нов проектен
номер за засегнатите имоти, като този на ищеца е с номер 59. С това предложение
може да се приеме, че грешката е поправена, а този факт следва да бъде отразен
надлежно в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Този извод не се
опровергава от събраните по делото гласни доказателствени средства, доколкото
безспорно се установи, че от възстановяването на имота на ищеца той владее
необезпокоявано процесната реална част от 938 кв. м., защрихована в скицата към
СТЕ, като част от неговия имот.
Свидетелят В. Х. Ч. заявява, че от 2001 г.
посещавал имотът на ответниците непрекъснато, защото го обработвал и
стопанисвал, като арендатор. Досежно границите на спорната част обаче, не
изразява точни впечатления, заради което показанията му не могат да се противопоставят
на тези, заявени от свидетелите на ищеца. Нещо повече, доказателства за
сключени договори за аренда са събрани по делото, но след 2019 г. В т.см.
соченото от свидетеля, че той обработва имота на ответниците от 2001 г. като
арендатор, остават изолирани и неподкрепени от другите, събрани по делото,
доказателства.
Така бе създадена убеденост, че от 1996 г. (ищецът
е въвел изрично твърдение за началния момент на
упражняваното от него владение върху спорната реална част – 03.07.1996 г.), когато е постановено
реституционното решение в полза на ищеца до 2019 г. е изтекъл период, в който
владението му не е било оспорено, респ. може да се приеме, че е придобил
спорната част на оригинерно основание.
За пълнота на изложението в
посочения смисъл следва да се прецизира, че придобивната давност е един от
способите за придобиване на право на собственост върху вещи и на вещни права
върху недвижими имоти, предвидени в обективното ни материално право (чл. 77 и
чл. 85 ЗС). Единствено по законодателен ред е допустимо да бъде изключено
неговото осъществяване. В случая не могат да се приложат забраните предвидени в
устройствените закони за придобиване на реална част от недвижим имот по
давност. Ищецът е упражнявал фактическата власт върху спорната част, без данни
да е прекъсвана до 2019 г. и при явното намерение за своене – в тази насока са
и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г.К.Т., Б. Р. В., което
означава, че в негова полза е изтекъл 10-годишният давностен срок, който
обуславя придобиването на собствеността върху реалната част от 938 кв. м.
защрихована в скицата на вещото лице.
Ето защо, съдът намира за
установено, че е налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като
неправилно е заснета имотната граница между имота, собственост на ищеца и този
на ответниците, което налага предявеният иск да бъде уважен.
По
разноските:
При този изход на
делото деловодни разноски се следват единствено на ищеца. Доказани са такива в
размер на 944 лв., в т.ч. заплатена държавна такса 50 лв., 12 лв. такса
вписване на исковата молба, 12 лв. – такса за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения, 20 лв., за издаване на удостоверение за данъчна оценка, 250 лв.,
заплатен депозит за вещо лице и 600 лв. адвокатско възнаграждение по Договора
на л. 54 от делото, и тези разноски ще бъдат възложени в тежест на ответниците.
Водим от изложените съображения
и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна
квалификация чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от Д.С.Л., с ЕГН **********, с адрес *** против Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Д. П.-Е., с ЕГН **********, с адрес ***, че Д.С.Л., с ЕГН **********,
с адрес *** е собственик на реална част от 938,00 (деветстотин тридесет и осем) квадратни метра от имот с идентификатор 23282.56.12 по КККР за землището
на с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД - 18-507/20.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с
адрес на поземления имот: местност „Мъртвица“, целият с площ 3604 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята:7 , номер по предходен план: 056012, при съседи: 23282.56.13, 26282.56.14, 23282.56.15, 23282.56.16,
23282.56.17, 23282.56.18, 23282.56.19, 23282.56.36,
23282.56.35, 23282.56.8, 23282.56.10 и 23282.56.11,
която част е с форма на правоъгълник при граници на тази част: от
две страни - имот с идентификатор 23282.56.12, частта от имот с
идентификатор 23282.56.13, имот с идентификатор
23282.56.15 и имот с идентификатор 23282.56.16, и която реална площ е част от поземлен имот с проектен идентификатор 23282.56.39 за землището
на с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил
по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18-507/20.02.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес на поземления имот: местност „Мъртвица“, с площ 2.101 дка кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива,при граници/съседи/:
№ 23282.56.40, № 23282.56.13, 23282.55.53,23282.56.14, 23282.56.15 и 23282.56.16,
който съгласно Решение № 15-20371/25.06.2019 г. на ОбС „Земеделие“-Кюстендил е с възстановено право на собственост на
н-ци на Н.Х. Б., наследодател на Д.С.Л.,
и която спорна част е заключена между точки 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 3 по комбинирана скица за проектен номер
23282.56.39, защрихована в Скица – Приложение към приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, постъпила с вх. №12977/2020 г., намираща се на лист 152 от гр. д. № 110/2020
г. на Районен съд - Кюстендил, приподписана от съда и съставляваща неразделна
част от настоящото решение, като при изработването на кадастралната карта тази
реална част погрешно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор 23282.56.12 (собственост на ответниците).
ОБЯВЯВА Комбинирана скица за проектен номер
23282.56.39, Приложение към приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
намираща се на лист 152 по гр. д. № 110/2020 г. на Районен съд - Кюстендил, за
неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Д. П.-Е.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.С.Л., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 944,00 лв.(деветстотин
четиридесет и четири лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при
Районен съд – Кюстендил:_____________