№ 8335
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110128233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Ю. А. срещу „...“ АД, с която са предявени
искове за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №
4490057/20.05.2022 г., както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 25,36 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за
паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 16.05.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 20.05.2022 г. между Г.
Ю. А. и „...“ АД е сключен договор за паричен заем по силата на който заемодателят е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева, със седмична погасителна вноска. Поддържа
се да не е посочен размерът на месечния лихвен процент, както и че в чл.4 от договора
за заем било уговорено обезпечение; като се твърди, че на датата на сключване на
договора за кредит, ищецът и кредитора сключили договор за предоставяне на
гаранция 4490057, по силата на който, ... ЕООД е поело задължението да обезпечава
вземанията на кредитора към ищеца. Сочи се, че в договора за поръчителство било
предвидено заплащане на възнаграждение от 158,64 лева, разсрочена за плащане
заедно с месечната вноска по кредита. Твърди се, че съгласно договора за
поръчителство, ищецът е следвало да плаща възнаграждение на поръчителя чрез
кредитора си, който бил съгласно договора упълномощено лице да събира сумите от
името. Ищецът излага съображения, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като и не може да се направи извод за това кои
1
разходи са включени, наред с това се сочи, че в него не е включен разходът за
поръчител, който според ищецът следва да бъде включен като сигурен разходи по
кредита, което водело от своя страна до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК.
Ищецът поддържа, че е заплатил на ответника без основание сумата от 25,36 лв.,
представляваща възнаградителна лихва въз основа на нищожни клаузи. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“ АД не е подал писмен
отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
на 09.05.2025 г., представител на ответника не се е явил, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба, както и с определението за насрочване на
делото е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. В исковата молба ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в
случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно
призован, съответно не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Същевременно на ответното дружество са били надлежно указани
последиците от процесуалното му бездействие, изразено в неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяване, респ. неизпращане на представител в първото
съдебно заседание. Съдът приема също така, че с оглед изложените в исковата молба
фактически твърдения и представените доказателства, предявените искове са вероятно
основателни, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
2
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е направил искане в исковата молба за присъждане на сторените по
делото съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Видно от ангажираните доказателства ищецът е направил разноски в размер на 100 лв.
за държавна такса, но не са представени никакви доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски единствено за заплатената държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Ю. А., ЕГН **********, с адрес гр. ...., срещу
„...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. .... иск с правно основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността на договор за
паричен заем № 4490057/20.05.2022 г., сключен между страните, поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ... да заплати на Г. Ю. А., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 25,36 лв., представляваща недължимо платена сума
по договор за паричен заем№ 4490057/20.05.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2024 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3