№ 4967
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505524 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5524/2023 г по описа на СГС е образувано
- по въззивни жалби на М. И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София
срещу решение №20033770 от 04.05.2022 г по гр.д.№48154/20 г на СРС , 54-ти състав , в
частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че всеки от въззивниците дължи на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София суми по 565,64 лв. главница ,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.-
м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и суми по 6,50
лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със
законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по
ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която всеки от
въззивниците е осъден да заплати суми по 17,82 лева разноски в заповедното производство
и суми по 55,26 лева разноски пред СРС ;
-и по въззивна част на Б. В. П. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на
СРС в частта , в която е признато за установено , че Б. П. дължи на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 2262,56 лв. главница , представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот
1
ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и сумата от 25,99 лева цена на услуга дялово
разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху
посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по
описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която въззивникът е осъден да заплати сумата
от 71,25 лева разноски в заповедното производство и суми по 221,03 лева разноски пред
СРС .
Въззивниците М. П. и В. П. излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната от тях част/ , тъй като потребител за имота е само съсобственикът Б. П. , която
е поискала откриване на партида , такава и е открита и всички фактури и изравнителни
сметки за издавани на нейно име . Искът за заплащане на дялово разпределение не е доказан
по основание и размер .
Въззивикът Б. П. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от нея
част / , тъй като не е вещен ползвател на имота и няма подписан писмен договор с ищеца по
чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ . Само лице с подадена молба-декларация дължи суми за топлинна
енергия .
Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД е подала писмени отговори , в който
оспорва въззивните жалби и иска да се потвърди решението на СРС.
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците М. П. и В. П.
на 09.05.2022 г и е обжалвано в срок на 23.05.2022 г . Решението на СРС е връчено на
въззивника Б. П. на 29.11.2022 г и е обжалвано в срок на 08.12.2022 г
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ
„клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Не се спори , че въззивниците са съсобственици в имота заедно с
Б. П. . Без значение е обстоятелството , че партидата е открита само на името на Б. П. ,
защото по делото не е установено същата „да има качеството на трето ползващо целия имот
2
лице“ въз основа на договор с останалите съсобственици .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК
на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ /собственик , вещен ползвател/, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна
енергия . На още по-силно основание такъв писмен договор може да се сключи и със
съсобственик/съпритежател на вещно право на ползване върху имота като в такъв случай
задължено лице може да е само този съсобственик/съпритежател . Съсобственикът не се
нуждае от договор с останалите съсобственици , за да ползва изцяло съсобствения имот – по
силата на СВОЯТА СОБСТВЕНОСТ той има право сам да ползва целия имот .
В процесния случай съсобственикът Б. П. е подала до ищеца молба-декларация за откриване
на партида от 20.09.2002 г . Ответникът е приел искането за сключване на договор като
според представените документи от третото лице-помагач партида за процесния имот е
била открита само на Б. П. и всички документи за доставка на топлинна енергия са
издавани на нейно име . Уговорено е нещо различно от чл.153 ЗЕ , като тази разпоредба
намира приложение само при липса на изричен договор относно доставка на топлинна
енергия .
Б. П. е приета като единствен клиент на топлинна енергия за имота , съответно
съсобствениците й /въззивниците / не са такива . Действително , преди приемането на
тълкувателното решение съществуваше практика на съдилищата /включително и на някои
състави на ВКС/ , според която разпоредбата на чл.153 ЗЕ се считаше за императивна , а
изброяването в нея – за изчерпателно по отношение на възможните лица - потребители на
топлинна енергия . Тази практика вече не е актуална и не може да служи за ръководство на
съдилищата . Трябва да се прилага в цялост задължителното тълкуване в посоченото
тълкувателно решение на ВКС , а от него следва , че въззивните жалби на М. П. и В. П. са
основателни .
С оглед на посоченото въззивната жалба на Б. П. е неоснователна . Същата дължи не само
сумите , които са приети за дължими от СРС , а принципно всички суми за топлинна
енергия и дялово разпределение за имота . Не е необходимо същата да е вещен ползвател
на имота , нито ищецът да доказва , че тя реално ползва имота . Цитираният от Б. П. чл.149
ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим . В случая липсват отношения с доставчик на топлинна енергия по
чл.149а ЗЕ , което може да е лице различно от ищеца /на практика доставчикът е посредник
при продажбата на топлинна енергия на битови потребители, а в случая топлинната енергия
е доставена пряко от ищеца / .
Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част по отношение на М. П. и В. П. и
исковете срещу тях да се отхвърлят . Адвокатът на въззивниците има право на допълнително
3
адвокатско възнаграждение пред СРС на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв .
Въззивната жалба на Б. П. е неоснователно и в тази част решението на СРС трябва да се
потвърди .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20033770 от 04.05.2022 г по гр.д.№48154/20 г на СРС , 54-ти състав ,
в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че всеки от М. И. П. ЕГН ********** и В. И.
П. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София суми по 565,64 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в
гр.София ж.к.**** ; и суми по 6,50 лева цена на услуга дялово разпределение за периода
м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г.
до окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в
частта , в която всеки от М. И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София е
осъден да заплати суми от по 17,82 лева разноски в заповедното производство и суми от по
55,26 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София , които
искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
; да се признае за установено , че всеки от М. И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН
********** от гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София
суми от по 565,64 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София
ж.к.**** ; и суми от по 6,50 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016
г.- м.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до
окончателното плащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20033770 от 04.05.2022 г по гр.д.№48154/20 г на СРС , 54-ти
състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че Б. В. П. ЕГН ********** от
гр.София дължи на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София 2262,56 лв.
главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016
г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№2 , находящ се в гр.София ж.к.**** ; и сумата от
25,99 лева цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2016 г.- м.04.2018 г. , ведно
със законната лихва върху посочените суми от 18.11.2019 г. до окончателното плащане , за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по
4
ч.гр.д. №66092/2019 г. по описа на СРС , 54 състав ; както и в частта , в която Б. В. П. е
осъдена да заплати сумата от 71,25 лева разноски в заповедното производство и суми по
221,03 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Д. Й. Ч. ЕГН **********
допълнително сумата от 158,60 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ
пред СРС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на всеки от М.
И. П. ЕГН ********** и В. И. П. ЕГН ********** от гр.София суми от по 426,30 лева
разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Б. В. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5