Р Е Ш Е Н И Е
№………./……… 04.2021 г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Елка Иванова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1312 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх.№
23272/24.03.2020г. от С.А.Т., ЕГН **********
и К.Н.Т., ЕГН **********, чрез пълномощник срещу
Решение 1171/05.03.2020г. по гр.дело № 5907/2018г. по описа на по описа на ВРС,
21св. , с което съдът е отхвърлИЛ предявеният от С.А.Т., ЕГН ********** и К.Н.Т., ЕГН **********
срещу „Възраждане 2004“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. ****, Й.В.Б., ЕГН ********** и М.К.Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, за изкупуване на 2/361,8
ид.части от дворно място находящо се в гр. ****, ул. ****, цялото с площ от
361,8 кв.м., съставляващо УПИ VІ-13,14 в кв.154 по плана на 11-ти м.р. на гр. ****,
при граници: улица „Три уши“, УПИ VІ-20,УПИ ХVІ-5, УПИ ХVІІ- и УПИ ІV – 12,21.
Считайки
обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните
доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен – да бъде допуснато С.Т., в
качеството и на съсобственик към
23.04.2007г. да изкупи на основание чл.33 ал.2 от ЗС 2/361.8 ид.ч. от
процесното дворно място. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Излагат се аргументи, че иска е предявен единствено и само от С.Т. и касае притежаваните в нейно лично качество ид.части от процесния
недвижим имот. Твърди се , че от събраните по делото доказателства е установен
фактическия състав на иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС – страните са
съсобственици на процесния недвижим имот, налице е извършена без съгласието на С.Т.
разпоредителна сделка от ответника, спазен е преклузивният двумесечен срок.
Оспорват се изводите на съда за възникнала съсобственост с ответника
„Възраждане 2004“ ЕООД и по отношение на сградите, като съда в противоречие на
чл. 20 от ЗЗД не е изследвал действителната обща воля на страните по договора
от 2006г. Оспорва се извода на съда, че знанието на единия съпруг означава
знание и на другия, поради което моментът на узнаване на договора за замяна от
страна К.Т. е ирелевантно за настоящия спор.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата
с посочените в нея
аргументи.Претендират уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от въззиваемите, чрез процесуален представител, в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата,
претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски. Представя
подробни писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от С.А.Т., ЕГН ********** и К.Н.Т., ЕГН **********
срещу „Възраждане 2004“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. ****, Й.В.Б., ЕГН ********** и
М.К.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване
2/361,8 ид.части от дворно място находящо се в гр. ****, ул. ****, цялото с
площ от 361,8 кв.м., съставляващо УПИ VІ-13,14 в кв.154 по плана на 11-ти м.р.
на гр. ****, при граници: улица „Три уши“, УПИ VІ-20,УПИ ХVІ-5, УПИ ХVІІ- и УПИ
ІV – 12,21.
В исковата молба ищците твърдят, че С.Т. е собственик на 171,1 кв.м. от процесното
дворно място, от които 104/361,8 кв.м. придобити в режим на СИО с втория ищец
по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и на 67,1/361,8 кв.м.
по наследство от процесния имот. Ответното дружество е придобило собствеността
върху 12 кв.м. идеална част от дворното място въз основа на договор за покупко
– продажба, оформен в нотариален акт № 126, т.ІІІ, рег. № 5440, дело
№446/2006г., като излага, че ответникът е поел задължение да осъществи
строителство в имота. С нотариален акт за замяна на недвижим имот с движими
вещи №10, т.ІІ, рег. №1495, дело №184/2007г., ответното дружество е прехвърлило
собствеността върху притежаваните от него ид.части от имота в полза на Костадин
и Й. Бояджиеви. Твърди, че за тази разпоредителна сделка ищцата е узнала на
27.03.2018г.Оспорват сделката обективирана в цитирания нотариален акт като
нищожна- прикриваща покупко – продажба, поради което и на осн. чл. 17, ал.1 ЗЗД
желаят да бъде разкрит привидния й характер.Сочи, че приобретателя по сделката
Костадин Бояджиев, б.ж. на гр. **** е починал, като негови наследници на
ответниците – неговата преживяла съпруга Й.Б. и дъщеря М.Б., като към последните
при разкриване симулативния характер на атакуваната сделка насочва искане за
изкупуване на процесните идеални части при квота от 1,5/361,8 кв.м. ид. части
срещу Й.Б. и 0,5/361,8 кв.м. срещу ответникът М.Б..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба, в който оспорват иска като недопустим, доколкото е недопустимо изкупуване
единствено и само на процесните ид.части от дворното място без находящите се в
него сгради. Излагат твърдения, че в дворното
място съществуват три самостоятелни жилищни сгради и три стопански постройки,
от които ищцата притежава в режим на СИО и лична собственост само една жилищна
сграда с площ от 36 кв.м. и една стопанска постройка с площ от 10 кв.м., а
другите две жилищни сгради и стопански постройки са собственост на настоящия
спор лица. Твърди, че ищците са се разпоредили в полза на ответното дружество
по силата на договор за покупко – продажба оформен в НА №126/2006г. с 4/361,8
кв.м. ид.части и с притежаваните в имота сграда и стопанска постройка. Твърди
се, че доколкото дворното място
представлява обща част на всички находящи се в него самостоятелни сгради, при
което и доколкото е налице хоризонтална етажна собственост същото не подлежи на
изкупуване. В условията на евентуалност оспорват иска като неоснователен , като
сочат,че при договора за замяна хипотезата на изкупуване е неприложима.
Поддържа, че не са налице изложените в исковата молба твърдения, че договора за
замяна е нищожен, като симулативен и прикриващ покупко – продажба. Излага се
твърдения, че не е спазен преклузивният двумесечен срок по чл. 33, ал.2 ЗС, който срок за ищеца
започва да тече от датата на сделката, като в евентуалност сочи, че същата е
уведомена за сделката на 20.07.2009г. Твърди се , че съпругът на ищцата на
20.07.2009г. се е снабдил с удостоверение от Служба по вписванията, поради
което това е датата и на която е узнал за сделката.Претендират отхвърляне на
иска.
В съдебно заседание страните поддържат
тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата инициирали настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено
от приетите писмени доказателства, относно
фактите:
С.Т. и К.Т. са съпрузи сключили
граждански брак на 23.12.1979г. в гр. **** -Акт за граждански брак №
682/23.12.1979г. от ОНС – ****/удостоверение
рег. № АУ047833ВН от 31.05.2017г. за семейно положение /.
Ищците са
собственици на 171.1/361.8 кв.м. ид. части от УПИ в
гр. ****, ул. ****, целия с площ от 361,80 кв.м., с номер V-13,14, в кв. 154 по
плана на 11-ти м.р. на гр. ****/ договор за доброволна делба от 12.08.1959г., удостоверение
за наследници на ****, молба от 29.03.1961г., вписана под № 17/29.03.1961г. във
ВНС, с която Донка Атанасова Кирова се
отказва от наследството на ****, договор
от 09.02.1987г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт № 7, том ІІ, дело № 396/1987г. и удостоверение за наследници на Анка Атанасова
Абаджиева /.
Съсобственици в процесния
имот са още ****- признат за собственик на жилищна сграда
намираща се на ул. **** в гр. ****, заедно с 111,70 кв. м. идеални части от
дворно място цялото с площ от 361,80 кв.м.,част от парцел №13,14, кв.154, на
11-ти м.гр. на града/ нотариален акт № 15, том V, дело № 2349/1994г. по описа
на нотариус при ВРС/ и Марийка Марчева Маркова - придобила собствеността върху
жилищна сграда в гр. ****, ул. ****б, заедно с 73 кв.м. ид. части от дворно
място цялото с площ от 208 кв.м. с пл. №13, кв.154 по плана на 11-ти м.р. на
града/договор за замяна от 27.09.1978г., обективиран в нотариален акт № 87, том
VІІ, н.дело № 3110/1978г. по описа на нотариус при ВРС/.
С предварителен договор от
06.09.2006г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5116/06.09.2006г. на
нотариус ****с район на действие ВРС, ищците С. и К. Т., ****и ****от една
страна в качеството им на продавачи и възложители и от друга страна ответното
дружество „Възраждане 2004“ ЕООД, представлявано от своя управител С.И.Ч.,
последното купувач и изпълнител са постигнали уговорка, по силата на която
продавачите следва да прехвърлят собствеността в полза на купувача върху 12
кв.м. ид. части от УПИ в гр. ****, ул. ****, целия с площ от 361,80 кв.м., с
номер V-13,14, в кв. 154 по плана на 11-ти м.р. на гр. **** срещу задължение за
изпълнителя да изготви инвестиционен проект
за строителство, както и да осъществи строителство на нова сграда в
имота.
Ответника „Възраждане 2004“
ЕООД, представлявано от своя управител С.И.Ч. се легитимира като собственик на
общо 12 кв.м. ид.части, от които 4 кв.м. ид.части от С. и К. Т. и от по 4 кв.м.
от ****и ****от УПИ №V-13,14, целия с площ от 361,80 кв.м. находящ се в гр. ****,
ул. ****, кв.154, по плана на 11-ти м.р. на гр. ****, при граници ПИ
пл.№5,6,12,21,20 и улица „***** въз основа на
договор за покупко-продажба от 27.09.2006г., обективиран в нотариален
акт № 126, том ІІІ, рег. № 5440, дело № 466/2006г. по описа на нотариус **** с
район на действие ВРС.
С договор за замяна от
23.04.2007г./ нотариален акт № 10, том ІІ, рег. № 1495, дело № 184/2007г. по
описа на нотариус **** с район на действие ВРС/ ответното дружество „Възраждане
2004“ ЕООД е прехвърлило на ****** и втората ответницата Й.В.Б. собствеността
върху 2 кв.м. ид. части от притежаваните от него общо 12 кв.м. ид.части от УПИ
№V13,14, целия с площ от 361,80 кв.м., находящ се в гр. **** кв.154, по плана
на 11-ти м.р. на града срещу предоставена от заменителите движима вещ: преносим
компютър марка „Леново“, модел „300 N100“ Part №0768-BMG, същия
на стойност от 2100 лева по данъчна фактура № 240/23.04.2007г. издадена от
„Кайтекс Компютри“ ЕООД, като към дата на сделката Костадин Н. Бояджиев и Й.В.Б.,
са били в граждански брак, сключен на 23.02.1975г.,/ акт за граждански брак №
183/13.02.1975г. от ОСН – ****/.
От представеното
удостоверение за наследници на Костадин Н. *** се установява, че наследници на
същия са ответниците Й.В.Б. – преживяла съпруга и неговата дъщеря М.К.Б..
По делото не се оспорва и
обстоятелството, че ***** е в родствено отношение с едноличния собственик на
„Възраждане 2004“ ЕООД/ удостоверение за родствени връзки на С.И.Ч./.
Приети по делото са: нотариална
покана от 03.07.2007г., рег. № 2104/2007г., том 5 по описа на нотариус *****в с
район на действие ВРС от ищците С. и К.
Т., с която уведомяват ответното дружество за намеренията си за разваляне на
договора от 06.09.2006г.От представената разписка се установява, че поканата е
получена на 19.07.2007г., както и нотариална покана от 12.02.2007г., рег. №
2000, т.І, дело №20 по описа на нотариус *******с район на действие ВРС от
ищците С. и К. Ташеви до ****в качеството му на възложител и до ответното
дружество „Възраждане -2004“ ЕООД, представлявано от С.И.Ч., с която ищците са
поискали да им бъдат възстановени прехвърлените 12 кв.м. ид.части от дворното
място, за което обстоятелство е съставен НА №126/27.09.2006г.
По делото са представени
писмени обяснения от ищеца К.Т. ***, ведно с приложена справка по партида на
ответника „Възраждане 2004“ ЕООД от Служба по вписванията гр. **** вх. №
11773/2009г., издаден на 20.07.2009г., в която е осъществено вписване на
осъществената на 23.04.2007г. замяна от ответното търговско дружество.
Спорно по делото е
дали в настоящото производство съпрузите С. и К. Т. са задължителни необходими другари.
Оплакванията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Правилно и
законосъобразно ВРС е разгледал иска с участието на К.Т. доколкото естеството на
спора налага това, защото с решението се постига правна промяна,
която засяга правата на всички другари: например при иск за изкупуване по чл.
33, ал. 2 ЗС" - TP №3/2017 г. по
ТД №3/2016 г., на ОСГК на ВКС, както и предвид заявеното от него в молба вх.№
83871/13.11.2019г. по гр.дело № 5907/2018г. по описа на ВРС, желание да се присъедини по дело в качеството му на
ищец.
В тази връзка неоснователно е възражението на въззивниците за спазване на
преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 от ЗС, т.к.
узнаването на кой да е от двамата съпрузи за осъществената разпоредителна
сделка от съсобственик в полза на трето на съсобствеността лице, води до
възникване възможността за съдебна защита посредством предявяване на иск за
изкупуване. Без значение за началния момент на срока по чл.33, ал.2 ЗС е това
кога е узнал другия съпруг или това какви са били подбудите, при които на
последния не е било съобщено за осъществената разпоредителна сделка.
От приетите по дело писмени
обяснения от ищеца К.Т. ***, ведно с приложена справка по партида на ответника
„Възраждане 2004“ ЕООД от Служба по вписванията гр. **** вх. № 11773/2009г.,
издаден на 20.07.2009г., в която е осъществено вписване на осъществената на
23.04.2007г. замяна от ответното търговско дружество, безспорно се установява ,
че същия е узнал за разпоредителната сделка още през 2009г. В подкрепа на
тезата са и събраните по дело гласни доказателства чрез разпит на св. ***** /без дела и родство със
страните,чиито показания съда кредитира/. От същите се установява, че лично от
ищеца К.Т. знае , че на него още от 2009г. му е известно, че въпреки
нереализиране на строителството, строителя прехвърлил ид.части от имота на
трети лица. Нещо повече той я помолил да
не споделя този факт с неговата съпруга С.Т. с оглед емоционалното й отношение
към имота. Последната и била споделила, че е получила съдебни книжа за делба на
27.03.2008г. , от които установила факта на прехвърлените ид.части от имота.
Изложеното е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск.
По
делото не се спори, че между страните е налице съсобственост по отношение на недвижимия имот предмет на предявения иск.Оспорва се
от въззивниците, че предмет на разпоредителната сделка обективирана в
нотариален акт № 126, том ІІІ, рег. № 5440, дело № 466/2006г. по описа на
нотариус **** с район на действие ВРС, са и намиращите се в имота сгради , а не
само 12 кв.м. ид.части, от УПИ №V-13,14, целия с площ от 361,80 кв.м. находящ
се в гр. ****, ул. ****, кв.154, по плана на 11-ти м.р. на гр. ****, при
граници ПИ пл.№5,6,12,21,20 и улица ****“ . Настоящия състав изцяло споделя
доводите на ВРС относно възникване на собствеността. В открито съдебно
заседание проведено на 07.02.2020г. е прието за безспорно между страните
обстоятелството , че до
осъществяване на разпоредителната сделка от 27.09.2006г., по силата на която
„Възраждане-2004“ЕООД придобива 12 кв.м. ид.части от имота в дворното място са
се намирали три жилищни сгради, които са били индивидуална собственост на
отделни лица, а именно ищците С. и К. Т., ****** и *****. Видно от съдържанието
на цитирания нотариален акт находящите в него сгради не са изключени. С прехвърляне
на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите
не са изключени изрично като предмет на сделката, запазването на собствеността върху
сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за
да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗЗД, в каквото
насока по делото няма представени доказателства.В този смисъл е и цитираната от
ВРС и процесуалния представител на
въззиваемите практика на ВКС , която
настоящия състав изцяло споделя.
Неоснователно е и възражението на въззивниците относно привидността на договор за замяна от
23.04.2007г., обективиран в нотариален акт № 10, том ІІ, рег. № 1495, дело №
184/2007г. по описа на нотариус **** с район на действие ВРС , като
прикриващ такъв за покупко – продажба с цена на продавания имот в размер на
2100 лева, по следните
съображения.
Видно от материалите по делото данъчната оценка на процесните 2 кв.м. идеални части
от имота в размер на 93,60 лева, т.е. не е налице нееквивалентност на
престацията. От друга страна замяната на 2 кв.м. ид.части от имота е с преносим компютър марка „Леново“, модел „300 N100“ Part №0768-BMG, на стойност от 2100 лева по данъчна фактура №
240/23.04.2007г. издадена от „Кайтекс Компютри“ ЕООД, т.е. с подробно индивидуализирана вещ. По делото не се
оспорва и обстоятелството, че заменителя по сделката Костадин Н. Бояджиев е в
родствено отношение с едноличния собственик на „Възраждане 2004“ ЕООД/
удостоверение за родствени връзки на С.И.Ч./.
В заключение правилно
районния съд е отхвърлил иска, недопускайки разширително тълкуване на
разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС и прилагането и към други разпоредителни сделки различни от покупко –продажба на идеални части от
съсобствен недвижим имот.
Предвид
изложените мотиви и поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на въззиваемите
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение – в размер на 900.00 лева
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК , както и сумата от 465.00 лева представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 450.00 лева и държавна
такса от 15.00 лева по ч.гр.дело № 3311/2020г. по описа на ВКС , на основание
чл. 294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 1171/05.03.2020г. по гр.дело
№ 5907/2018г. по описа на по описа на ВРС, 21св.
ОСЪЖДА С.А.Т., ЕГН ********** и К.Н.Т., ЕГН ********** *** да
заплатят на „Възраждане 2004“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. ****, ул. ******, Й.В.Б., ЕГН ********** с адрес *** и М.К.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от
900.00/деветстотин/ лева,
съставляващи възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК и сумата от 465.00/четиристотин шестдесет и пет/лева представляваща
съдебни разноски по ч.гр.дело №
3311/2020г. по описа на ВКС , на основание чл. 294 ал.2 от ГПК .
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: