Р Е Ш
Е Н И Е
№ 533, 26.09.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки районен съд, шести състав, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 716 по описа на ТРС
за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.237 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл.365 и
сл. от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба,че
е предоставила в
заем на ответницата сумата от 3771.00 лв. в периода август 2018 год. – октомври
2018 год., като на 11.10.2018 год. ищцата последно предала в заем на
ответницата сумата от 2000 лв., срещу задължението на последната да възстанови
всички заемни суми в общ размер от 3881 лв. в срок до 15.03.2019 год. Поради
неизпълнение на задължението ищцата изпратила на ответницата нотариална покана,
връчена на 18.03.2019 год. Ищцата твърди, че след поканата на 26.03.2019 год.
между нея и ответницата било сключено споразумение, съгласно което ответницата
заплатила към датата на подписването 60 лв. и поела задължение, признавайки ,
че има задължение в общ размер на 3948 лв., включващо невърнатия заем и разходи
за нотариална покана, да го заплати на месечни вноски в размер на по 400 лв.,
дължими от 1-во до 10-то число на месеца,
по банков път, или в брой срещу разписка. Твърди се в молбата, че съгласно
споразумението при забава на една вноска, цялото вземане става изискуемо и
кредитора може да реализира права си по съдебен ред. Ищцата твърди, че
ответницата е изпаднала в забава още при първата дължима вноска, предавайки на
ищцата на 11.04.2019 год. сума от 50 лв., след което е преустановила
плащанията. Поради това ищцата моли съда да постанови решение с което да осъди
ответницата да и заплати сумата от 3827.00 лв., от които 3771.00 лв. вземане по
договора за заем и 56 лв., разходи за нотариална покана, ведно с лихва от
завеждане на иска и разноските по делото. В съдебно заседание поддържа иска си, като моли съда да постанови решение при
признание на иска.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. Становище по иска не е
взето. Няма представени доказателства. В съдебно заседание ответницата се явява
и признава, както изложените в исковата молба факти и обстоятелства, така и
предявения иск. Ответницата в съдебно заседание признава, че е получила сумата
от ищцата в заем, както и че не я е възстановила, поради финансови затруднения.
Направила е искане за разсрочване на задължението.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че ищцата
в периода август 2018 год. – октомври 2018 год. е предоставила на ответницата в
заем сума в общ размер на 3771.00 лв., срещу задължението на последната да
възстанови получените средства в срок до 15.03.2019 год
. Безспорно е също така, че ответницата не погасила задължението си по договора
за заем и след изпратена нотариална покана от ищцата, между страните на
26.03.2019 год. било сключено споразумение, по силата на което ответницата
заплатила към датата на подписването 60 лв. и поела задължение, признавайки ,
че има задължение в общ размер на 3948 лв., включващо невърнатия заем и разходи
за нотариална покана, да го заплати на месечни вноски в размер на по 400 лв.,
дължими от 1-во до 10-то число на
месеца, по банков път, или в брой срещу разписка. Ответницата признава, че е
изпаднала в забава още при първата дължима месечна вноска, а съгласно
споразумението, при забава на една вноска, цялото вземане става изискуемо и
кредитора може да реализира права си по съдебен ред. Безспорно е, с оглед
признанието на ответницата, че същата и към момента на предявяване на иска
дължи на ищцата сумата от 3827.00 лв., от които 3771.00 лв. вземане по договора
за заем и 56 лв., разходи за нотариална покана.
В
съдебно заседание ответницата призна, както фактите и обстоятелствата изложени
от ищцата, така и призна основателността на предявения иск. Ищецът направи
искане съдът да постанови решение при признание на иска и съдът прекрати
съдебното дирене.
С оглед
на горното съдът намира,че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на
чл.237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с
оглед направеното признание е основателен, поради което следва да бъде уважен.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и направените по делото разноски в
размер на 650.84 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, тъй
като макар и да признава иска, с поведението си е станала причина за завеждане
на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Т., ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощник адв.П.Н. ***, със
съдебен адрес:***, кантора 5 сумата от 3827.00 лв., представляваща
задължение по споразумение от 26.03.2019 год., от която 3771.00 лв. вземане по
договора за заем и 56 лв., разходи за нотариална покана, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.04.2019 год. до окончателното й
изплащане, на осн. чл. чл.365 и сл. от ЗЗД, както и
сумата от 650.48 лв., направени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: