Р Е Ш
Е Н И Е
№154
Гр.Нови пазар,21.05.2018г.
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело №75 по описа за 2018 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно основание чл.143 ал.1 от ЗЗД, предявен от Р.И. ***, действащ чрез пълномощника
си адв.М.М. –ШАК,с посочен съдебен адрес, против С.И.Т.,***.
В исковата молба се твърди,че спрямо ищеца, ответника и
брата на ответника Р. И.Т. бил издаден
изпълнителен лист на 13.02.2013 г., по ч.гр.д. №119/2013 г. по описа на НПРС,
на основание заповед за незабавно изпълнение №85 от 13.02.2013 г. Тримата били
осъдени да заплатят солидарно на „Банка
ДСК“ ЕАД сумите от 6775,72 лева – главница, 1 736,48 лева – договорна
лихва, заемни такси, лихви просрочие, законната лихва
върху главницата и направените разноски по делото. С определение №351 от
18.06.2013 г. по частното гражданско дело съдът обезсилил частичн
заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по отношение на
ответника С.И.Т. и неговия брат. Самият
изпълнител лист бил издаден спрямо ищеца в качеството му на поръчител по
договор за кредит за текущ потребление,
сключен на 29.09.2010 г. между наследодателката на
ответника и неговия брат А.С.Н. и „Банка
ДСК“ ЕАД. Ангелина Николова починала на 07.01.2012 г. и нейните двама сина наследили
задължението по кредита. Р. И.Т. се отказал от наследството на своята наследодателка, поради което единствен наследник останал
ответника С.И.Т.. Ищецът, като поръчител по
кредита заявява правото си да търси от длъжниците
платеното от него по кредита, след като ги уведоми, че изпълнението е насочено
към него. Това станало с издаването на изпълнителен лист само спрямо ищеца.
Ищецът и устно уведомил ответника, че изпълнението е насочено към него, след
като получил покана за доброволно изпълнение по образуваното от банката
изпълнително дело №190/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. №774 с район на действие Ш..
До момента ищецът заплатил 4 480 лева, като ежемесечно от трудовото
възнаграждение на ищеца били удържани по 80 лв. Затова ищецът заявява правния
си интерес да събере дължимите суми от
действителния длъжник-ответника. Моли съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 4 480 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане,
както и направените разноски.
На ответника са връчени съдебните книжа.
В указания законов срок писмен отговор е постъпил. От съдържанието на този
отговор става ясно, че ответникът не оспорва задължението си към ищеца на
посоченото основание, като заявява готовност да започне да го изплаща от месец
април 2018 г. С отговора са посочени
доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
От служебно приложеното
ч..гр.д.№119/2013г.по описа на НПРС е видно,че по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,от „Банка ДСК“ЕАД срещу С. И.Т.,Р.
И.Т. и Р.И.С. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
,№85/13.02.2013г.,с която е разпоредено длъжниците С. И.Т.,Р. И.Т. и Р.И.С. солидарно да заплатят
на кредитора „Банка ДСК“ЕАД сумата от 6 775.72лева
/главница/,1736.48лв./договорна лихва,заемни такси и лихва просрочие,включително
такса закъснение от 11.04.2012г.до 10.02.2013г.,ведно със законната лихва от
11.02.2013г.до изплащане на вземането,както и направените разноски по делото в
размер на 170.24лв.-държавна какса и
295.37лв.-възнаграждение за юрисконсулт ,съгл.чл.78 ал.1 от ГПК във вр-.чл.7 ал.5 във вр.ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Посочено е,че вземането произтича от
следните обстоятелства : Дължимата сума е по договор за кредит и извлечение по
сметка №18850076 и договор за поръчителство.
Въпросният договор за кредит за текущо
потребление от 29.09.20109г.е сключен от една страна между „Банка ДСК“ЕАД
филиал К. /кредитор/ и от друга страна –А.С.Н. с ЕГН:**********,в размер
на 8000 лева,със срок от 72
месеца.Договорът за кредит е авалиран от поръчителя Р.И.С.
/ищеца/с Договор за поръчителство от 29.09.2010г.
Кредитополучателят /длъжник/по процесния договор за кредит от 29.09.2010г.- А.С.Н. с ЕГН:********** е починала на
07.01.2013г. и след смъртта си е оставила за законни наследници синовете си С.И.Т.
с ЕГН:********** и Р. И.Т. с ЕГН:********** /удостоверение за наследници с
изх.№***г.,издадено от Кметство с.С.,общ.Н.,обл.Ш./.
Във връзка с издадената заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден изпълнителен лист от
13.02.2013г.Заповедта за изпълнение ,изпълнителния лист и призовката за
доброволно изпълнение са връчени на визираните в нея длъжници както следва,:на С.И.Т. -на 18.04.2013г.,на Р.И.С. –на
22.04.2013г.,чрез писмо-известие с обратна разписка.По отношение на Р. Т. не
може да се установи кога са му били връчени посочените съдебни книжа.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело №20137740400190/2013г.по описа на ЧСИ Я. Д..
Срещу заповедта за незабавно изпълнение е
подадено възражение с вх.№1967/19.04.2013г.от С.И.Т.,на основание чл.414 от ГПК.Постъпило е възражение и от Р. И.Т. /с вх.№2083/24.04.2013г./.
По повод на депозираните възражения срещу
заповедта за незабавно изпълнение,с разпореждане №992/26.04.2013г.по чрг.д.№–119/2013г.на НПРС,на основание чл.415 ал.1 от ГПК,съдът е дал на заявителя „Банка ДСК“ЕАД 1-месечен срок за предявяване на
иск за установяване на вземането спрямо С. И.Т. и Р. И.Т.,в качеството им на
солидарни длъжници по издадена заповед за изпълнение
и ИЛ по ч.гр.д.№119/2013г.на НПРС.Указал е на заявителя да представи
доказателства за предявения от него иск,както и,че в противен случай ЗИ и ИЛ ще
бъде обезсилена спрямо възразилите лица.
На 27.05.2013г.по ЧГД е постъпила молба с
вх.№2540/27.05.2013г.от С.И.Т. ,в която същият е заявил,че оттегля възражението
си срещу издадената заповед за изпълнение и признава претенцията на „Банка
ДСК“ЕАД относно дължимите от него суми.Към настоящия момент ,“Банка ДСК“ЕАД не
била събрала вземането си,същото не е опростено или по каквато и да е друга
причина-недължимо.
С разпореждане от 28.05.2013г.съдът е приел оттеглянето на възражението
и е указал на кредитора „Банка ДСК“ЕАД,че поради оттегляне на възражението от С.И.Т.,същото
не поражда предвидените в чл.415 от ГПК последици и за задължение за
предявяване на установителен иск за съществуването на
вземането му спрямо С.И.Т..
С определение №351/18.06.2013г.по
ч.гр.д.№119/2013г.на НПРС,влязло в законна сила на 29.06.2013г.,съдът е
обезсилил частично Заповед за незабавно изпълнение №85/13.02.2013г.и ИЛ от
13.02.2013г.по чгр.д.№119/2013г.по описа на НПРС спрямо солидарните длъжници С. И.Т. и Р. И.Т..
По ЧГД е представено удостоверение от РС-Ш.
по ЧГД №1096/2013г.,от което е видно,че съгласно определение на съда
№1607/17.4.2013г.е вписан в особената книга при съда ,отказът на Р. И.Т. с ЕГН:********** от
наследството,останало след смъртта на А.С.Н. с ЕГН:**********,починала на
07.01.2013г.Отказът е вписан под №28/стр.170.
От издадената от Община Н. служебна бележка
с изх.№203/04.04.2017г. се установява,че съгласно запорно съобщение №3589/11.04.2013г.от ЧСИ Я. Д. по изпълнително дело №20137740400190,от
трудовото възнаграждение на ищеца Р.И.С. ,на длъжност изпълнител-шофьор в дейност Чистота, са правени удръжки от
трудовото му възнаграждение за периода месец април 2013г.до месец март
2017г.включително в общ размер на 3 840 лева.Удържана му е и сума за месец
април 2017г.-в размер на 80.00лв.,се сочи в писмо с
изх.№Н-04-46-001/19.04.2018г.Или,общо направените удръжки по посоченото
изпълнително дело от ищеца Р.С. са направени за периода месец април
2013г.-месец април 2017 година включително и възлизат в общ размер на
3 920 лева.
Видно от представените от ответника
доказателства е,че от неговата пенсия също са правени удръжки,но този факт е ирелевантен за правния спор.
При така установеното от фактическа страна
,съдът направи следните правни изводи:
Отговорността на ищеца Р.И.С. по издадената
ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№119/2013г.по описа на НПРС е ангажирана в качеството му на
поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2010г.е сключен
от една страна между „Банка ДСК“ЕАД филиал К. /кредитор/ и от друга страна –А.С.Н.
с ЕГН:**********,в размер на 8000
лева,със срок от 72 месеца.
Длъжникът по този договор –А.С.Н. е
починала на 07.01.2012г.и в оставеното
след нейната смърт наследство,включващо активи и пасиви/в т.ч. задължението по процесния договор за банков кредит/ ,на основание
наследствено правоприемство по закон,встъпват
законните и наследници-синовете й С.И.Т. и Р. И.Т..Доколкото единият от тях –Р.
И.Т. е направил отказ от наследството й,неговата част уголемява дела на другия
наследник.,а от момента на вписване на отказа,отреклия се престава да бъде
носител на права и задължения от наследствената маса.Така,призован да встъпи в
дълга на починалата си майка остава единствено ответника С.И.Т..
С връчването му на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист,С.Т. е узнал,че освен неговата,е ангажирана и
отговорността на неговия брат и на поръчителя до договора за кредит Р.С.
.Доколкото,от доказателствата по делото се установи по несъмнен начин,че за
периода месец април 2013г.-месец април 2017 година включително,той е платил
чужд дълг- този на ответника,което плащане възлиза в общ размер на 3 920
лева.,за ищеца възниква правен интерес ,на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД да иска
от ответника да му върне действително заплатено .
Предвид гореизложеното,съдът намира,че
предявения иск се явява частично основателен и доказан за периода от месец
април 2013г до месец април 2017 година включително,в общ размер на 3 920
лева.Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва,начиная от
поканата –завеждане на делото -10.01.2018г.до окончателното й заплащане.В
останалата му част,за разликата в
периода от месец май 2017г.до месец ноември 2017г.за сумата от 560
лева,искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съразмерно уважения иск,направените по делото разноски в размер на 598 лева/от
направените такива в общ размер на 683.00лв./.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ответника С.И.Т. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** да заплати на ищеца Р.И.С. с ЕГН:**********,***/СУМАТА в размер на 3 920 .00лв./три хиляди деветстотин и
двадесет лева –главница,представляваща заплатен чужд дълг по ИД № 20137740400190
по описа на ЧСИ Я. Д., по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №85/13.02.2013г. и изпълнителен лист от
13.02.2013г.,по ч.гр.д.№119/2013г.по описа на Районен съд Н./,,ведно със
законната лихва върху нея,начиная от 10.01.2018г.до
окончателното й заплащане. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.134
ал.1 от ЗЗД в останалата му част,за разликата в
периода от месец май 2017г.до месец ноември 2017г.за сумата от 560 лева/петстотин
и шестдесет лева –главница/,ведно със със законната
лихва върху нея,начиная от 10.01.2018г.до
окончателното й заплащане.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника С.И.Т. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** да заплати на ищеца Р.И.С. с ЕГН:**********,*** направените по
делото разноски в размер на 598.00лв/петстотин деветдесет и осем лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: