Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022
град Горна Оряховица, 19.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти
състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……………………….,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 438 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Р.Н. е останал
недоволен и обжалва електронен фиш серия К № 1867421, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от същия закон. Твърди, че не помни да е управлявал автомобила на посочените
във фиша дата, час и място. Отрича да е превишавал допустимата максимална
скорост с 37 км/ч. Посочва, че не му е връчен никакъв снимков материал за
нарушението, за което е издаден фишът. Оспорва годността на техническото
средство, с което е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Във фиша не
било посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван. Органите на
МВР бездействали в продължение на две години и половина, като не му връчили
фиша. В резултат от изтичането на този дълъг срок бил затруднен да организира
защитата си, тъй като в периода 2016 – 2018 г. предоставял колата си на
различни лица за различни периоди, някои от които в момента били в чужбина.
Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА ПРИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 15.12.2017 г. в 16:23 часа при
км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 с
№ *** лек автомобил „А.“ с рег. № ***, движещ се в посока към град В. със
скорост 100 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
На 21.12.2017 г. за така установеното
с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя Н.Р.Н. в
качеството му на собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 1867421, в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост от 97 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на
жалбоподателя на 14.05.2020 г. (справката на л. 11 и разписката на л. 31). На 28.05.2020
г. пощенска пратка, съдържаща подписаната от Н. жалба против фиша и адресирана
до ОДМВР – Велико Търново, била предадена на
лицензиран пощенски оператор (товарителницата на л. 6).
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното
съдебно заседание.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез
наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да
обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Спазени са процесуалните правила
за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец
и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши
доброволното ѝ плащане.
Указанието пред кой съд и пред
кой орган подлежи на обжалване фишът не е сред изчерпателно изброените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП негови реквизити. Поради това е неоснователно оплакването за
невключване на такива указания в текста на фиша.
Законът не регламентира
задължение на издателя на фиша да връчи на наказаното лице снимката, на която е
заснето нарушението. Поради това невръчването на посочената снимка на
наказаното лице не съставлява нарушение на процесуалните правила и не води до
незаконосъобразност на фиша.
От данните в справките „Преглед
на фиш” на л. 10 и 11 е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 21.12.2017
г., т.е. шест дни след посочената в него дата на извършване на нарушението,
съвпадаща с датата на неговото установяване и заснемане. При това положение
следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването
и заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл
и срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна
давност, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното
административно нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече
на 15.12.2017 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 21.12.2017
г., когато е издаден обжалваният електронен фиш (справките л. 10 и 11). От това
прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност,
прекъсната на 14.05.2020 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя.
Започналата да тече на 14.05.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не
е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото
произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр.
с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 15.12.2017 г.
Предвид изложеното соченото в
жалбата обстоятелство, че фишът е връчен на жалбоподателя две години и половина
след извършване на нарушението, не води до извод за недопустимост на неприключилото
към момента административнонаказателно производство и не е основание фишът да
бъде отменен поради изтичане на давността за административнонаказателно
преследване преди влизането му в сила.
Обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в
съда преписка снимка № 017, заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** (л. 8
от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен
носител, се установява, че на 15.12.2017 г. в 16:23 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек
автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 100 км/ч.
От посочения символ в графата
„Посока“ на полето с данни от паметта на техническото средство се установява,
че същото е заснемало и измервало скоростта на автомобилите от отдалечаващия се
трафик. Следователно в момента на заснемане на автомобила същият се е намирал
по посока на своето движение след стационарната видео-радарна система, с която
е заснет. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000 (л. 28 – 29),
в сила към 15.12.2017 г., стационарната видео-радарна система е била
разположена при км 153+337. На заснетата с тази
система снимка непосредствено преди автомобила по посоката на неговото движение
е изобразен и знакът А40, който според цитираната
схема е разположен при км 153+431. От съвкупната
преценка на тези данни и съобразно указаните в схемата посоки следва изводът,
че заснетият автомобил с рег. № *** се е движел в посочената във фиша посока
към гр. В..
Посоченото в полето с технически
данни от паметта на видео-радарната система място на нарушението при км 153+343 попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с
който за движещите се в посока към гр. В. пътни превозни средства е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този знак обхваща участъка от
км 153+300 до кръстовището при км 153+600,
тъй като в посочения участък няма друго кръстовище и не е поставен знак, който
да отменя въведената забрана за превишаване на скоростта, а към знака няма
допълнителна табела Т2, която да указва по-кратко разстояние,
на което е в сила въведеното ограничение на скоростта. От цитираната схема се
установява също така, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила „А.“
с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD
580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението
върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с
поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от
данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна
система MultaRadar SD 580
(л. 15 – 17 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система
е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на
нарушението лек автомобил „А.“ с рег. № *** на позиция при км 153+343 на пътя е попадал едновременно както в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337, така и в зоната на действие на пътния знак В26, поставен при км 153+300, с
който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
От приетото като писмено
доказателство удостоверение ***, издадено от Българския институт по метрология
(л. 14), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580,
с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до
08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От
протокол за проверка № ***/26.01.2017 г. (л. 12) е видно, че използваната в
конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar
SD 580 с МАС № *** е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за
това средство за измерване. С оглед така приложените към преписката документи,
приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие, е
неоснователен доводът на жалбоподателя за неизправност на използваната за
установяване и заснемане на нарушението видео-радарна система.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
От приложената към преписката и
приета като писмено доказателство справка за собствеността и регистрацията на моторно
превозно средство (л. 9) се установява, че към датата на нарушението 15.12.2017
г. заснетият с техническото средство автомобил „А.“ с рег. № *** е бил собственост
на жалбоподателя Н.Р.Н..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил в ОД на МВР – Велико
Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения му
автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по
аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за
извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.
Без значение за горния извод на
съда е твърдението на жалбоподателя, че не си спомня на кого е предоставил
автомобила на посочената във фиша дата на нарушението. Съгласно разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на собственика се налага наказанието за извършеното с
неговия автомобил нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Без значение за отговорността на собственика са причините,
поради които той не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила –
съзнателен отказ да направи това или неполагане на дължимата грижа да запомни
на кого е предоставял автомобила.
Описаното в електронния фиш
деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП. За това нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно
определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 300
лв.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 100 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 97
км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни
за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD
580 (т. 1.4 от цитираните по-горе методически указания на л. 16 от делото). Така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да
бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Правилно е и решението в
конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за
установено превишение на скоростта от 37 км/ч надвишава значително границата от
10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал.
2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде
основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1867421, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Н.Р.Н., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с друг известен
адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста
лева) на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….