Решение по дело №438/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260022
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20204120200438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260022

 

град Горна Оряховица, 19.02.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………………., разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 438 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Р.Н. е останал недоволен и обжалва електронен фиш серия К № 1867421, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон. Твърди, че не помни да е управлявал автомобила на посочените във фиша дата, час и място. Отрича да е превишавал допустимата максимална скорост с 37 км/ч. Посочва, че не му е връчен никакъв снимков материал за нарушението, за което е издаден фишът. Оспорва годността на техническото средство, с което е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Във фиша не било посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван. Органите на МВР бездействали в продължение на две години и половина, като не му връчили фиша. В резултат от изтичането на този дълъг срок бил затруднен да организира защитата си, тъй като в периода 2016 – 2018 г. предоставял колата си на различни лица за различни периоди, някои от които в момента били в чужбина. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2017 г. в 16:23 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек автомобил „А.“ с рег. № ***, движещ се в посока към град В. със скорост 100 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

На 21.12.2017 г. за така установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя Н.Р.Н. в качеството му на собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 1867421, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 97 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 14.05.2020 г. (справката на л. 11 и разписката на л. 31). На 28.05.2020 г. пощенска пратка, съдържаща подписаната от Н. жалба против фиша и адресирана до ОДМВР – Велико Търново, била предадена на лицензиран пощенски оператор (товарителницата на л. 6).

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

Указанието пред кой съд и пред кой орган подлежи на обжалване фишът не е сред изчерпателно изброените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП негови реквизити. Поради това е неоснователно оплакването за невключване на такива указания в текста на фиша.

Законът не регламентира задължение на издателя на фиша да връчи на наказаното лице снимката, на която е заснето нарушението. Поради това невръчването на посочената снимка на наказаното лице не съставлява нарушение на процесуалните правила и не води до незаконосъобразност на фиша.

От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 10 и 11 е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 21.12.2017 г., т.е. шест дни след посочената в него дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото установяване и заснемане. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от установяването и заснемането на нарушението.

Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 15.12.2017 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 21.12.2017 г., когато е издаден обжалваният електронен фиш (справките л. 10 и 11). От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 14.05.2020 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 14.05.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на довършване на нарушението 15.12.2017 г.

Предвид изложеното соченото в жалбата обстоятелство, че фишът е връчен на жалбоподателя две години и половина след извършване на нарушението, не води до извод за недопустимост на неприключилото към момента административнонаказателно производство и не е основание фишът да бъде отменен поради изтичане на давността за административнонаказателно преследване преди влизането му в сила.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 017, заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** (л. 8 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 15.12.2017 г. в 16:23 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 100 км/ч.

От посочения символ в графата „Посока“ на полето с данни от паметта на техническото средство се установява, че същото е заснемало и измервало скоростта на автомобилите от отдалечаващия се трафик. Следователно в момента на заснемане на автомобила същият се е намирал по посока на своето движение след стационарната видео-радарна система, с която е заснет. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000 (л. 28 – 29), в сила към 15.12.2017 г., стационарната видео-радарна система е била разположена при км 153+337. На заснетата с тази система снимка непосредствено преди автомобила по посоката на неговото движение е изобразен и знакът А40, който според цитираната схема е разположен при км 153+431. От съвкупната преценка на тези данни и съобразно указаните в схемата посоки следва изводът, че заснетият автомобил с рег. № *** се е движел в посочената във фиша посока към гр. В..

Посоченото в полето с технически данни от паметта на видео-радарната система място на нарушението при км 153+343 попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който за движещите се в посока към гр. В. пътни превозни средства е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този знак обхваща участъка от км 153+300 до кръстовището при км 153+600, тъй като в посочения участък няма друго кръстовище и не е поставен знак, който да отменя въведената забрана за превишаване на скоростта, а към знака няма допълнителна табела Т2, която да указва по-кратко разстояние, на което е в сила въведеното ограничение на скоростта. От цитираната схема се установява също така, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила „А.“ с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 15 – 17 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил „А.“ с рег. № *** на позиция при км 153+343 на пътя е попадал едновременно както в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337, така и в зоната на действие на пътния знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.

От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено от Българския институт по метрология (л. 14), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № ***/26.01.2017 г. (л. 12) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. С оглед така приложените към преписката документи, приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие, е неоснователен доводът на жалбоподателя за неизправност на използваната за установяване и заснемане на нарушението видео-радарна система.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

От приложената към преписката и приета като писмено доказателство справка за собствеността и регистрацията на моторно превозно средство (л. 9) се установява, че към датата на нарушението 15.12.2017 г. заснетият с техническото средство автомобил „А.“ с рег. № *** е бил собственост на жалбоподателя Н.Р.Н..

В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.

Без значение за горния извод на съда е твърдението на жалбоподателя, че не си спомня на кого е предоставил автомобила на посочената във фиша дата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на собственика се налага наказанието за извършеното с неговия автомобил нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Без значение за отговорността на собственика са причините, поради които той не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила – съзнателен отказ да направи това или неполагане на дължимата грижа да запомни на кого е предоставял автомобила.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За това нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 300 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 100 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 97 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от цитираните по-горе методически указания на л. 16 от делото). Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 37 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1867421, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Н.Р.Н., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с друг известен адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….