№ 4678
гр. Варна, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110107179 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** чрез процесуалния му представител –
адв. С. Ч., срещу „М.М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ****** иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 200000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания от претърпяна на 20.11.2024 г. трудова злополука,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
увреждането – 20.11.2024 г. до окончателното му изплащане.
В исковата си молба ищецът Г. В. Н. излага, че на 27.11.2018 г. е сключил
трудов договор с ответното дружество, по силата на който е приел да
изпълнява длъжността ****** На 20.11.2024 г. бил на обичайното си работно
място в гр. Варна. След ремонт на гума се навел да завие капачката на вентила
и в този момент гумата гръмнала. От ударната вълна политнал назад и паднал
на пода, вследствие на което ударил главата си. След инцидента бил
транспортиран до МБАЛ „С. А-В“ АД, където му била поставена диагноза
„Епидурален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма“, съпроводена със
счупване на свода на черепа, счупване на основата на черепа, контузия на
главния мозък, луксация на лява акромио-клавикуларна става III степен,
епилепсия. Твърди, че вследствие на тази злополука търпи неимуществени
вреди – изключително силни физически болки, както и сътресения от
сантиментален характер, подлежащи на обезщетяване от работодателя му.
Целият му живот е преобърнат. Подложен е на редица медицински
манипулации и неудобства от социален и битов характер, а констатираната
епилепсия представлява към настоящия момент непреодолима промяна в
1
живота му. Поддържа, че преди инцидента бил енергичен и работлив човек, а
сега не може да положи дори елементарни грижи за себе си. Силно притеснен
е как ще продължи живота си занапред. Излага, че с разпореждане от
03.12.2024 г. на НОИ, ТП – С.З., злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал.
1 КСО. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„М.М.“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Н. С.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че в случая безспорно е установено, че злополуката от 20.11.2024 г. е
настъпила през работното време на ищеца, като след ремонт на гума, при
завиване на капачката на вентила, гумата е гръмнала и ударната вълна е
причинила увреждане на ищеца. Счита, че неимуществените вреди следва да
бъдат определени съобразно критерия за справедливост, с оглед претърпените
болки и страдания от пострадалото лице. Твърди, че претендираното
обезщетение в размер на 200000 лв. е прекомерно. Посочва, че ищецът е бил в
отпуск за временна неработоспособност от деня на злополуката – 20.11.2024 г.
до 10.03.2025 г., след което работоспособността му е възстановена, не е
освидетелстван и не е установена трайно загубена работоспособност и
инвалидност. Ето защо смята, че отговорността на работодателя е ограничена
само до обезщетяване на вредите, настъпили през периода на временната
неработоспособност. Поддържа, че след изтичане на отпуска за временна
неработоспособност ищецът се е върнал ефективно на работа в дружеството,
на същата длъжност и впоследствие е прекратил едностранно трудовото си
правоотношение. Излага, че в рамките на лечението на ищеца в МБАЛ „С.А.“
АД – Варна е било необходимо закупуването на медицински изделия за
извършване на операция в размер на 4746 лв., които са заплатени изцяло от
работодателя, което доказва загрижеността на последния за здравето на
ищеца. Предвид изложеното, моли така предявената претенция да бъде
отхвърлена, като бъде определен справедлив размер на обезщетението при
съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както и с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от адв. Е. П., която поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен. Представя
писмена защита в предоставения от съда срок.
Ответникът се представлява от адв. Н. С., който поддържа становище за
частична неоснователност на исковата претенция, като счита, че предявеният
размер е силно завишен. Моли обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди да бъде определено по справедливост от съда.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За основателността на същия е необходимо ищецът, при условията на
пълно и главно доказване, да установи, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение; че на твърдяната дата – 20.11.2024 г. е
настъпила процесната трудова злополука, причинила му съответни болки и
страдания; че злополуката е призната за трудова с влязъл в сила
административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО; характера и размера на
2
претърпените вреди; че е налице причинно-следствена връзка между
получените увреждания, съответно болки и страдания, и трудовата злополука.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов договор
от 27.11.2018 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността ******
както и че с разпореждане от 03.12.2024 г. на НОИ, Териториално поделение –
С.З., декларираната злополука, настъпила на 20.11.2024 г., е призната за
трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Между страните не е спорно обстоятелството, че процесното
разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка съдът приема,
че са доказани първите два елемента от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, а именно наличието на трудово правоотношение
и претърпяната трудова злополука. Следва да се отбележи, че в съдебното
исково производство при предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
установяването на характера на злополуката не може да се извърши, тъй като
за това е предвиден специален административен ред в чл. 57 и сл. КСО и в
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не
на трудова злополука. Същото е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, поради което съдът приема, че в настоящото
производство не следва да се установяват обстоятелствата относно характера
на злополуката.
Не е спорно, а и от посоченото в разпореждането на НОИ се установява,
че злополуката е настъпила при следните обстоятелства: на 20.11.2024 г.,
около 14:30 часа, Г. В. Н. се намира на обичайното си работно място. След
ремонт на гума, лицето се навежда да завие капачката на вентила на гума
преди да пристъпи към монтаж на превозното средство. В този момент без
външна намеса гумата гърми. От ударната вълна пострадалият полита назад и
пада на пода, вследствие на което удря главата си. Лицето е хоспитализирано с
травматично увреждане в областта на главата.
За доказването на настъпилите вреди и причинната връзка между
вредите и претърпяната трудова злополука по делото са ангажирани
многобройни доказателства от страна на ищеца – медицински документи,
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, свидетелски
показания.
Съгласно заключението на вещото лице д-р В. Д. по приетата в
производството без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза,
което съдът цени като компетентно и обективно дадено, от представената по
делото медицинска документация се установява, че на 20.11.2024 г., в резултат
на инцидент Г. В. Н., на 36 г., е получил: 1. тежка черепно-мозъчна травма –
охлузна рана зад лявото ухо и кървене от същото; счупване на черепа с
разпространение на фрактурните линии към черепната основа; епидурален
хематом вляво теменно с обем около 150 мл /натрупване на кръв над твърдата
мозъчна обвивка/; субдурален хематом в дясно теменно-слепоочно
/натрупване на кръв под твърдата мозъчна обвивка/; субарахноидален
кръвоизлив /натрупване на кръв под меките мозъчни обвивки/; мозъчни
контузии в дясно слепоочно и двустранно в челните дялове; мозъчен оток; 2.
луксация /изкълчване/ на лявата раменна става.
В медицинската документация е посочена и диагноза Епилепсия, без да
3
е уточнено нищо по тази диагноза от кога е, как е диагностицирана и др. При
проведения преглед пострадалият съобщава, че в детството и юношеството е
имал, макар и редки, епилептични припадъци, които с времето отминали.
След получената травма отново се възстановили през нощта във вид на
гърчове и пяна от устата.
Според експерта, описаните травматични увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети, чрез удари с или върху такива.
Възможно е те да са се получили в условията на конкретния инцидент.
Тежката черепно-мозъчна травма е обусловила поС.но общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Тази опасност е преодоляна
благодарение на навременната и високоспециализирана медицинска
/неврохирургична помощ/.
Изкълчването на лявата раменна става е довело до трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период около 1.5 – 2 месеца, при
обичаен ход на възстановителния процес и без развитие на усложнения.
Съгласно заключението, пострадалият е претърпял тежка черепно-
мозъчна травма, придружена несъмнено с болеви усещания, главоболие и
общо неврологични прояви. Към настоящия момент периодично има прояви
на световъртеж и несигурност в походката. Има болки в ляво рамо и известно
ограничение на движението на лява ръка, но като цяло работи с нея.
Получената тежка черепно-мозъчна травма е наложила извършване по
спешност на 20.11.2024 г. /в експертизата е допусната техническа грешка, като
е посочена датата 20.10.2024 г./ животоспасяваща неврохирургична операция,
при която е отстранен голям вътречерепен следтравматичен кръвоизлив.
На 07.01.2025 г. е проведена повторна неврохирургична операция, при
която е извършена алокранио пластика на мястото на счупването на черепа с
поставяне на метална пластина, заместваща черепната кост. Последвал е
обичайният следоперативен възстановителен период до месец февруари 2025г.
От съдебно-медицинската експертиза се установява още, че са останали
и досега дискретни неврологични прояви на черепно-мозъчната травма,
наличие на метална пластина, заместваща част от черепната кост, болеви
усещания на лява ръка.
Вещото лице е категорично, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между злополуката и получените телесни увреждания.
Пълното възстановяване след тежка черепно-мозъчна травма е
продължителен процес. Все още не е изминало достатъчно време от
получената травма. Следва да се проследи с медицински прегледи и
изследвания съобщените от пострадалия периодични епилептични припадъци.
В обясненията си, дадени в проведеното открито съдебно заседание по
делото, вещото лице д-р Д. посочва, че по принцип основните функции на
ръката са възстановени. При извършения преглед на ищеца на 02.10.2025 г. се
изяснило, че пострадалият може да си движи ръката, да работи с нея, но някои
движения като вдигане на ръката над нивото на рамото не могат да бъдат
изпълнени. С тази ръка все още лицето има по-голяма уморяемост. Основните
функции на ръката са възстановени, но все още има остатъчни ефекти, по
отношение на които е трудно да се прогнозира колко време ще отнеме
възстановяването.
Според експерта, тази наистина много тежка черепно-мозъчна травма в
4
една или друга степен ще дава отражение през целия живот на ищеца. От
медицинска гледна точка е напълно възможно вследствие на тази травма да се
е активизирало отново заболяването епилепсия на пострадалия, поради което
същият е започнал и лечение в посока потискане на епилептични припадъци.
Вещото лице акцентира и на това, че ищецът има поставена метална
пластина на мястото, където е извършена трепанация, отваряне на черепа,
като тази пластина ще бъде за цял живот. Особеността на тези метални
импланти е, че никога не срастват с костта, а се фиксират към черепа, за да
бъдат неподвижни, но това е едно чуждо тяло.
Обяснява, че под дискретни неврологични прояви се има предвид лесна
уморяемост, бързо отклоняване на вниманието, а дискретна, която според
вещото лице много дълго време ще се запази, това е липса на инициативност,
по-забавен е в реакциите си, като при разпит може да се усети, че има
известно забавяне, дискретно унасяне.
Относно активираната епилепсия вещото лице д-р Д. посочва, че за да
бъдат нещата прецизни, би следвало ищецът да бъде изследван в един по-
продължителен период от време от невролог. Ако тези пристъпи се докажат
клинично във времето, то ще става дума за едно разстройство на здравето под
поС.на опасност за живота. Следтравматична епилепсия е такова съС.ие, което
може да обуслови припадък или гърчове във всяка една ситуация, някоя от
която може да бъде смъртоносна за него, примерно да се удави по време на
плуване, ако получи пристъп, или ако върви по някакъв тесен път и получи
гърч, може да падне. Затова тя винаги се приема като поС.но опасна за
живота.
Експертът посочва още, че този човек /има предвид ищеца/ живее
втори живот, тъй като този кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, описан
в историята на заболяването, от около 150 мл., това е много голямо
количество. Ако не беше своевременно направена операцията, той в рамките
на още няколко часа е щял да умре, с категоричност твърди вещото лице д-р
Д..
Съгласно заключението на приетата по делото без възражения съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т. А., което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, в резултат на мозъчната травма
ищецът е получил първоначално загуба на съзнание и съответно конградна
амнезия, както и последващи симптоми Посткомоционен /Постконтузионен/
синдром. Допълнително усложнение са провокираните големи епилептични
припадъци, на фона на налично епилептично заболяване, което по данни на
ищеца е било към момента в ремисия. Лицето не описва симптоми на Остра
стресова реакция, характерни за първите дни след прекаран тежък стрес,
поради тежката неврологична симптоматика и загубата на съзнание,
наложили спешна неврохирургична интервенция. Проявите на
посттравматичния мозъчен синдром при ищеца са се препокрили в
следващите месеци и година след травмата с психологическата реакция на
преживения стрес, която може да бъде определена като Разстройство в
адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Към момента на
изследването все още са налице тревожност и леко потиснато настроение, като
водещи остават постконтузионните симптоми. Налице е клинична динамика
към подобрение при постконтузионните симптоми като резултат на
оперативната интервенция и възстановяването, както и постепенна редукция
на психическата реакция на стрес и разстройство в адаптацията.
5
Вещото лице посочва още, че възстановяването след такава тежка
черепно-мозъчна травма е продължителен процес и е възможно да няма пълно
възстановяване в смисъла на оздравяване.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно
заседание, експертът д-р А. излага, че в случая става дума не само за
психологически ефект, а и за органичен ефект, тоест има травма на мозъка със
загуба на съзнание, с мозъчен кръвоизлив, който дава основание за поставяне
на диагноза Посткомоционен, посттравматичен мозъчен синдром. Има
находка, мозъчна находка, която оставя трайни следи в общото съС.ие,
здравословното, включително има и психични прояви. Този тип тежки
контузии на мозъка обичайно не отзвучават толкова бързо и дълго време
продължа да персистират симптоми на главоболие, умереност, лоша
концентрация на вниманието. Още повече по време на изследването били
установени занижени стойности във фиксационната памет, характерни за
органичните съС.ия и възстановяването на мозъка е много бавно, като е
възможно да няма пълно възстановяване, а само подобрение. Допълнително
има друг фактор, който влияе върху възстановяването, тава е наличието на
епилепсия, която е доказана в юношеска възраст и която е била в ремисия,
което е възможно след проведено лечение. Травмата е изиграла ролята на
отключващ фактор и възстановяването на епилептичните пристъпи, като към
момента ищецът приема антиепилептична терапия, която е подходяща както за
епилепсията, така и за посттравматичното съС.ие. Психологичните ефекти
върху личността, които са свързани и с остатъчните симптоми от травмата са:
лека депресивност, главоболие, уморяемост, затруднена концентрация на
вниманието, което естествено, че при такъв млад човек оказва влияние върху
цялостното му самочувствие и работоспособност също.
Вещото лице А. обяснява още, че отчетеният нисък резултат при Мини
Ментъл теста на ищеца, занижението /26 т. е отчетеният резултат при норма от
28-30 т./ отговаря на леко когнитивно нарушение, тоест леко разстройство на
паметта и способността за запаметяване на вниманието, когнитивните
функции, които са в резултат вероятно на получената черепно-мозъчна
травма.
Съгласно показанията на свидетеля И.Г.Н. съпруга на ищеца, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, за инцидента, който се случил със
съпруга й, тя разбрала като получила обаждане около 15:30 часа следобяд от
негов колега, който й казал, че трябва да отиде в шокова зала на О.б. Когато
отишла там и го видяла за първи път, той бил целият в кръв – главата му,
имало голям екип около него. Бил неадекватен. Връчили й един чувал с дрехи
и ги превели в Неврохирургия. Лекарите й обяснили, че спешно се налага да
му бъде извършена операция и тя дала съгласието си за такава. 10-11 дни след
операцията непрекъснато бил упоен, като започнал да говори след този
критичен период. Посочва, че не е говорил много, но успешно започнал след
11-12 ден от инцидента да отваря очи. Описва съС.ието му след изписването
му от болницата като неадекватно, различно, това не бил нейният съпруг –
пълна апатия, липса на разговор, гледал в една точка. По никакъв начин не
участвал в ежедневието им. Това му съС.ие продължило до към м. март, м.
април. Свидетелката обяснява, че преди това тя не работела поради
здравословни причини – проблеми с гръбнака. Изцяло финансовата издръжка
на цялото им домакинство, включително на двете им деца и на баща й, който
съжителства заедно с тях, била поета от съпруга й. Към настоящия момент тя
също работи, за да му помага. Относно лявата му ръка посочва, че я пуска
6
долу, все още не може да спи често от нея, изтръпва му. Излага, че преди
инцидента ищецът бил много здрав човек, а след него той е коренно различен.
Отслабнал с 16 кг след престоя в болницата. Не участва във взимане на
решения, като малко дете е, със сринато самочувствие, страни, просто не е
нейният мъж. Посочва, че връщането му на работа го наложило това да опитат
да спасят финансовото си положение, като на съпруга й му било много тежко
да гледа как на нея й се налага да поема всичко, но категорично към този
момент не бил възстановен. На работното си място бил посрещнат
унизително. Бил посрещнат с метла като чистач, въпреки, че работил в „М.М.“
от 12 години. И това било така, тъй като не искал да подпише молба за
напускане, която му била предложена. През м. юли съпругът й режел храсти
под жаркото слънце, защото не му позволявали да работи друго. Това
емоционално не му се отразило никак добре, смазало го тотално, което
рефлектирало и на брака и на децата им. Като метач и градинар той нямал
друг избор, освен да си тръгне. Към настоящия момент ищецът работи долу-
горе същото нещо, не чак като преди, тъй като не може да функционира добре
с едната си ръка, което не му позволява такъв обем работа. Пак е монтажник,
но към друга фирма.
Свидетелката Н.а посочва, че заедно със съпруга й имат две общи деца,
на 13 и на 15 г. Преди инцидента той бил страхотен баща – активен,
енергичен, обичал да прекарва времето си заедно с нея и децата. Стараел се
много и за възпитанието им. След инцидента комуникацията е изключително
трудна, той е отделен от тях. Това продължава и към настоящия момент, 1
година след събитието. При първото му постъпване в болницата, където
прекарал от 20.11.2024 г. до 10.12.2024 г., децата първите 10 дни прекарали в
молитва за баща си. През м. януари 2025 г. била втората му операция по
възстановяване на черепната кутия – на 06.01.2025 г., като тогава престоял
около 5 дни в болницата. Тя самата през това време живеела и в болницата, и в
къщи, наложило й се да бъде и баща и майка за децата си. От момента на
инцидента досега децата са вкопчени в нея. Заявява, че и в двамата /визира
себе си и ищеца/ има един огромен страх от загубата на родител.
Обяснява, че живее със съпруга си от 16 г. Преди инцидента той никога
не е имал епилептичен припадък. След инцидента получил такъв още през м.
декември 2024 г. – всичко започнало с един страшен писък, започнал да се
пени, изпуснал се по време на сън. Извикала линейка, били му диазепам.
Преди 10-тина дни отново имал припадък, въпреки приемането на
медикаментозно лечение. Преди инцидента ищецът не приемал никакви
хапчета. Сега обикновено пие кетанол за болките. Много често забелязва, че
има главоболие, когато слага ръката си до слепоочието. Той, въпреки всичко
обаче, не споделя това с нея, а търпи болките в себе си.
Съгласно показанията на свидетеля Н.Д.П., същият познава ищеца, бил
негов пряк ръководител в „М.М.“, в която фирма заема длъжността управител
търговски обект, магазин Варна. Първоначално ищецът работил при него, след
това ходил в чужбина, после пак се върнал във фирмата. След злополуката,
след като изтекли болничните листи, той се върнал на работа. Изпълнявал
поставените му задачи по поддръжка на машини, поддръжка на вътрешни и
външни пространства, всичко, което било рутинно за тяхната дейност. Не му е
възлагал дейности по смяна на гуми. Напуснал работа по собствено желание,
сам подал молбата си за напускане. Никой не е настоявал да си подава молбата
заради настъпилите промени. Обяснява, че той е бил един от най-добрите им
работници. В момента работи в конкурентна фирма същото – монтьор на гуми
7
и джанти. Не е споделял, че има някаква причина да напусне. Не бил от
хората, които се оплакват. Преди инцидента получавал най-много от всички
момчета, работел и най-много. Посочва, че за Г. фирмата платила медицински
консумативи в размер на 4746 лв. във връзка с операцията му за затваряне на
черепа, за да може да бъде направено всичко както трябва качествено. Тогава
лекуващият му лекар казал, че ищецът ще бъде напълно възстановен.
Прави впечатление, че самият свидетел П. признава, че след
завръщането си на работа реално ищецът не е изпълнявал старата си работа, а
единствено са му възлагани дейности по поддръжка на вътрешни и външни
пространства /работел е като метач, както го определя съпругата му/. В този
смисъл неоснователно е възражението на ответника, че след изтичане на
отпуска за временна неработоспособност ищецът се е върнал ефективно на
работа в дружеството, на същата длъжност. Напротив. По една или друга
причина, по съображения на прекия ръководител, изобщо не му е възлагано
изпълнението на старата работа.
Въпреки че се е завърнал за кратко на работа през м. март 2025 г. /след
изтичане на издадените му до 10.03.2025 г./, видно от представените болнични
листи /л. 57 – 58 от делото/, се е наложило да ползва продължителна отпуска
поради временна неработоспособност /от 10.04.2025 г. до 09.05.2025 г. и от
19.05.2025 г. до 17.06.2025 г./, което е показател за продължаващото му
влошено здравословно съС.ие.
Не е спорно, а видно и от молбата от 23.06.2025 г. ищецът е пожелал да
бъде прекратено правоотношението му с ответното дружество, на основание
чл. 325, ал. 1 КТ. За целта е издадена нарочна заповед № 43/23.06.2025 г.,
видно от която обезщетението по чл. 224 КТ, дължимо в полза на служителя е,
както следва: за 12 дни през 2024 г. – 4353.51 лв., а за 10 дни през 2025 г. –
3627.93 лв., от което може да се направи заключение, че ищецът е реализирал
високи трудови доходи – над 7000 лв. месечно.
След извършения анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че може да се направи обоснован извод, че именно в резултат на
настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, в психически и емоционален
дискомфорт, които вреди са обичайни при този вид наранявания /получена
тежка черепно-мозъчна травма и луксация /изкълчване/ на лява раменна
става/.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като следва да
се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени по
делото факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната. В този
смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че отговорността на
работодателя е ограничена само до обезщетяване на вредите, настъпили през
8
периода на временната неработоспособност.
В настоящия случай настъпилото увреждане се състои в получена тежка
черепно-мозъчна травма – охлузна рана зад лявото ухо и кървене от същото;
счупване на черепа с разпространение на фрактурните линии към черепната
основа; епидурален хематом вляво теменно с обем около 150 мл /натрупване
на кръв над твърдата мозъчна обвивка/; субдурален хематом в дясно теменно-
слепоочно /натрупване на кръв под твърдата мозъчна обвивка/;
субарахноидален кръвоизлив /натрупване на кръв под меките мозъчни
обвивки/; мозъчни контузии в дясно слепоочно и двустранно в челните
дялове; мозъчен оток, както и в луксация /изкълчване/ на лявата раменна
става.
Следва да се отбележи, че е съществувала реална опасност за живота,
съответно за трайно инвалидизиране на пострадалия. Както посочва вещото
лице д-р Д., ищецът живее втори живот. Тежката черепно-мозъчна травма е
обусловила поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота, като
тази опасност е преодоляна благодарение на навременната и
високоспециализирана медицинска /неврохирургична/ помощ. Изкълчването
на лявата раменна става е довело до трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник за период около 1.5 – 2 месеца, при обичаен ход на
възстановителния процес и без развитие на усложнения. Към настоящия
момент основните функции на ръката са възстановени, но все още има
остатъчни ефекти /не е възможно вдигане на ръката над нивото на рамото, има
по-голяма уморяемост с тази ръка, изтръпва му/, като е трудно да се
прогнозира колко време ще отнеме възстановяването и дали изобщо ще се
възстанови напълно.
Преценявайки характера и степента на увреждането, имащо необратим
характер /за цял живот е/, отчитайки, че ищецът има поставена метална
пластина на черепа; обстоятелствата, при които е получено – при обичайното
изпълнение на трудовите му задължения; продължителния период на
възстановяване /както е посочено и в СПЕ, възстановяването след такава
тежка черепно-мозъчна травма е продължителен процес, като все още не е
изминало достатъчно време/, продължителния период, в който ищецът е бил
неработоспособен /около 4 месеца след инцидента, като след формалното му
завръщане на работа, при което не е изпълнявал дейности като монтажист, му
се е наложило още 2 месеца да ползва отпуск поради временна
неработоспособност, след което правоотношението му е било прекратено, на
основание чл. 325, ал. 1 КТ, като реално е започнал работа в друга фирма
около 9-10 месеца след инцидента, при намален обем на работа, както посочва
съпругата му/; младата възраст на пострадалия към момента на злополуката –
на 36 години; крайно негативното отражение върху психиката му –
първоначална загуба на съзнание и съответно конградна амнезия,
последвалата психологическа реакция на преживения стрес /разстройство в
адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика/, тревожност, леко
потиснато настроение, затвореност, избягване на комуникацията, липса на
инициативност, липса на самочувствие поради неспособността да бъде
предишния съпруг и баща, опора за семейството /коренното преобръщане на
целия им семеен живот, за което разказва съпругата му г-жа Н.а в силно
емоционалния й разказ пред съда/; силата и интензитета на претърпените
болки и страдания – по-значителен през първите месеци след инцидента, но
поС.ни през целия период от злополуката до настоящия момент, включително
продължаващите болеви усещания на лява ръка; обстоятелството, че
9
инцидентът е изиграл ролята на отключващ фактор, като са възстановени
епилептичните му пристъпи /в детството и юношеството си е имал такива, но
до този момент били отминали, епилепсията била в ремисия/, като и към
настоящия момент приема антиепилептична терапия, подходяща както за
епилепсията, така и за постравматичното му съС.ие, включително за
остатъчните симптоми от травмата: лека депресивност, главоболие,
уморяемост, затруднена концентрация на вниманието /т. нар. дискретни
неврологични прояви, които ще продължат дълго време, както прогнозира
вещото лице д-р Докол/, отчитайки и факта, че следтравматичната епилепсия е
такова съС.ие, при което живота на лицето е под поС.на опасност,
икономическата обстановка в страната и стандарта на живот /съобразявайки
обстоятелството, че преди инцидента ищецът е получавал пъти над средната
за страната работна заплата/, съдът намира, че справедливото обезщетение за
понесените от Г. В. Н. неимуществени вреди, настъпили в резултат от
трудовата злополука от 20.11.2024 г., се съизмерява със сумата 200000 лв.,
какъвто именно е и претендираният от ищеца размер на предявения иск.
Тоест, същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.11.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е ирелевантно
обстоятелството, че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата
4746 лв. за медицински консумативи във връзка с операцията му за затваряне
на черепа, доколкото настоящата претенция е за заплащане на обезщетение за
претърпени от пострадалия неимуществени вреди. Действително, плащането
на тази цена е способствала подобряване съС.ието на лицето, но не може да
бъде споделено виждането на свидетеля П., че лекуващият лекар на ищеца е
казал, че след операцията Г. ще бъде напълно възстановен.
За пълно възстановяване в случая изобщо не може да се говори,
доколкото, както подчертава и вещото лице – д-р Д., ищецът има поставена
метална пластина на мястото, където е отварян черепът, за да се премахне това
много голямо количество от 150 мл. кръв над твърдата мозъчна обвивка. Тази
пластина, което е едно чуждо тяло, ще бъде за цял живот. Като тази наистина
много тежка черепно-мозъчна травма в една или друга степен ще дава
отражение през целия живот на ищеца. В този смисъл е и заключението на
вещото лице д-р А. и дадените от нея обяснения, коментирани по-горе в
изложението, а именно, че е възможно да няма пълно възстановяване в
смисъла на оздравяване.
По изложените съображения съдът приема за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Напротив. Определеният от съда размер изцяло е съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и цели да обезщети един на практика напълно
променен, преобърнат, дори може да се каже разрушен живот на пострадалия.
От глава на семейство, реализиращ високи доходи, от инициативен съпруг и
баща, той се е превърнал в бреме за своя брачен партньор, като не участва по
какъвто и да е начин в живота на семейството, във вземането на важни
решения относно бъдещето на общите им деца. „Гледа в една точка“ – така
описва съС.ието му свидетелката Н.а. Върнал се е на работа и работи не
защото е напълно възстановен, а само защото му е непосилно да гледа как
страда семейството му, дори чисто във финансов план. Болките, които е
претърпял както той, така и най-близките му, и които и в бъдеще неизменно
ще го съпътстват, имайки предвид изключително тежката претърпяна от него
10
черепно-мозъчна травма, изискват справедливото й овъзмездяване.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият се представлява от адв. Е. П., която моли в нейна полза да
бъде присъдено възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и
съдействие. След направените изчисления и като взе предвид чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът
намира, че в полза на адв. П. следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 12650 лв. за осъществената правна защита и съдействие в полза на
ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 9000 лв.,
представляваща дължимата в производството държавна такса по уважения иск
с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ /8000 лв./, както и сторените в
производството разноски /1000 лв. – депозити вещи лица/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ****** да заплати на Г. В. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ****** сумата 200000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат от претърпяна на 20.11.2024 г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на увреждането – 20.11.2024 г. до окончателното му изплащане, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „М.М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ****** да заплати на адв. Е. Г. П., с рег. № от Единния
адвокатски регистър ****** със служебен адрес: гр. София, ****** сумата
12650 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие
на ищеца Г. В. Н., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА „М.М.“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 9000 лв. /девет хиляди
лева/, представляваща дължимата в производството държавна такса по
уважения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ /8000 лв./, както и
сторените в производството разноски /1000 лв. – депозити вещи лица/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11