Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На седми март две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 511 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.” ЕООД, против НП №
23-0001210
от
19.12.2018г.
на Главен инспектор в Областен отдел АА в ГД АИ – гр.Варна, с което за нарушение
на чл.6, ал.1 Наредба № 40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ, вр. чл. 14, ал.1 от ЗАвП и
т.1.8.3.1 от Приложение А на ADR, на осн. чл.103, ал.1
от ЗАвПр на „Н.” ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000 лева.
В жалбата, бланкетна по своето съдържание, се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че
дружеството има сключен договор с лице, притежаващо съответната квалификация,
който е бил представен по време на проверката.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, изпраща представител, който поддържа
изцяло заявеното в жалбата. Излага, че в случая спорът се свеждал до това дали употребеният термин
„назначаване“ е еквивалент на сключен трудов договор, като в случая наличието
на граждански договор с лице, притежаващо съответната консултантска
квалификация изключвало възможността да е било извършено твърдяното нарушение,
тъй като Наредба № 40 допускала
сключването не само на трудов, но и на граждански договор с лице, извършващо
консултантски дейности.
Въззиваемата страна Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация-Варна, изпраща представител, който оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП и изразява становище, че в случая нарушението е безспорно съществуващо, като противоречието между
Наредбата на международната спогодба, която ясно визира действието единствено
като „назначаване“ (на трудов договор) следва да се тълкува в полза прилагането
на международноправната уредба.
Като съобрази събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На: 29.11.2017г. св. Б.И. – служител на ОО „АА“ извършил проверка в гр.Варна, ул. "Сан Стефано" № 4, на превозвачът „Н.“ ЕООД, притежаващ Лиценз
на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари
№ 13619, валиден до
09.07.2025 г.
В хода на проверката се установило, че превозвачът е извършил превоз на опасни товари
със специален автомобил (цистерна) марка „Мерцедес“,
кат.N3, с ДК № В 3379 РН,
предназначен да превозва опасни товари от Class 3, Code, UN №
1202,1203, без да има назначен на трудов договор консултант по безопасността при превоз на
опасни товари.
Горното се установило от Удостоверение за одобрение на пътни
превозни средства превозващи определени опасни товари с № 1006165 Б валидно до 16.04.2019г., СРМПС част I с
№ *********, както и справка актуално състояние на всички действащи
трудови договори с №
13359-1/09.03.2018г., издадена от ТД на НАП гр.Варна.
В хода на проверката дружеството представило
граждански договор за възлагане на консултантска дейност (по безопасно превозване на опасни товари) на
лицето М.Д.М. от дата 01.01.2017г., което лице имало съответната компетентност.
Доколкото обаче било прието, че за валидното изпълнение
на изискването за наличие на такъв консултант е необходимо той да е назначен по
трудов, а не по граждански договор съгласно
т.1.8.3.1. от Приложение А на ADR на дружеството бил съставен АУАН на 20.11.2018г. и връчен на упълномощен представител.
Въз основа на така издаденият АУАН впоследствие на
19.12.2018г. било издадено и процесното наказателно
постановление, което възприело изцяло направените фактически и правни констатации.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно от писмените доказателства - преписката по АНП, както и от гласните
доказателства – показанията
на св. И., които
са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от
съда.
По същество дружеството- жалбоподател не оспорва
описаните по-горе фактически констатции.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна, поради което е и приета от съда за разглеждане.
НП
е издадено от компетентен орган и в шестмесечния, определен от
закона
срок за това (видно от приложената
по делото заповед на МТИТС).
Както АУАН, така и НП
съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити, доколкото
са описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното е индивидуализирано в изискуемата от закона степен.
По същество спорът по делото се заключава в
обстоятелството необходимо ли е назначаването на консултант по безопасност на
опасни товари да бъде по трудов договор и наличието на граждански такъв с лице
със съответната компетентност прави ли несъставомерна
липсата на трудово правоотношение по цитираните текстове.
В случая НП е издадено за извършени нарушения на Наредба
№ 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз
на опасни товари. Същата е издадена на основание чл. 14, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ и транспонира изискванията относно превоза на
опасни товари по шосе на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари.
„ADR“ е Европейската спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе съгласно която „опасни товари" са вещества и
изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при
определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /ADR/ - §1, т. 16 ДР
на ЗАвт.П.
По делото не се спори, че дружеството-превозвач,
ползвайки притежавания от него лиценз за Общността за извършване на
международен автомобилен предвоз на товари е
извършвало на автомобилен превоз на опасен товар.
Не се спори и че
този превозвач има сключен граждански договор с лице, консултант по превоз на
опасни товари, притежаващо изискуемата компетентност.
По делото единствено спорен остава моментът дали терминът
„назначен“, употерен в т.1.8.3.1. от Приложение А на
ADR касае единствено сключването на трудово правоотношение.
Цитираният текст от Приложението посочва, че всяко
предприятие, дейността на което включва превозването или свързаните с него
опаковане, товарене, пълнене или разтоварване на опасни товари по шосе трябва
да назначи един или повече съветници по безопасността
за превозите на опасни товари, които са отговорни за оказване на помощ за
предотвратяване на опасностите, присъщи на подобни дейности, по отношение на
хора, имущество и околна среда.
От своя страна разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредба №
40 посочва, че предприятията, извършващи превози на опасни товари и/или
товарене и разтоварване на опасни товари, трябва да имат един или повече
консултанти по безопасността при превоз на опасни товари. Ал. 2 посочва, че консултантът
по безопасността съдейства за предотвратяване и избягване на рискове и
опасностите при превоз, товарене и разтоварване на опасни товари, а
разпоредбата на ал. 3 от друга страна предвижда, че консултантът по
безопасността може да бъде: лице, наето по трудов или граждански договор; ръководителят
на предприятието; лице, което изпълнява и други функции и задължения в
предприятието.
При систематичното тълкуване на двете нормативни уредби –
национална и международна, съдът за разлика от АНО не открива противоречие
доколкото международноправната уредба сочи, че такова лице следва да бъде
назначено, а националната уредба детайлизира конкретното съдържание на
понятието „назначване“ употребено в АDR. По друг начин би стояло тълкуването на понятието в случай, че международното
право беше дало изрична дефиниция на понятието за нуждите на ADR и тази дефиниция свързваше назнач аването с
възникването единствено и само на трудово правоотношение.
В случая духът на конвенцията е в посока на това, че
всяко предприятие, занимаващо се с дейности, свързани с опасни товари следва да
осигури нарочно лице с компетентност, което да консултира безопасността на
опасните товари.
Такова в конкретния случай са налице доказателства, че
дружеството-жалбоподател е ангажирало и то в пълно съответствие с поставените
от националния законодател изисквания на чл. 6, ал.3 от Наредба № 40.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва
да се отмени като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 23-0001210 от 19.12.2018г. на Главен инспектор в
Областен отдел АА в ГД АИ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.6, ал.1
Наредба № 40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ, вр.
чл. 14, ал.1 от ЗАвП и т.1.8.3.1 от Приложение А на
ADR, на осн. чл.103, ал.1 от ЗАвПр на „Н.”
ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: