№ 130
гр. гр. Червен бряг, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20244440100861 по описа за 2024 година
Производството е по 124 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.51 ЗН, чл.86
ЗЗД и чл.84 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от *** ЕИК *** срещу Т.
Й. А., с ЕГН ********** и М. И. А., с ЕГН **********, с адрес гр. Червен
бряг, ***, в качеството им на наследници на *** А., починал ***., с която се
претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят поотделно сумите от по
3 218,82 лева главница, представляваща невърнат кредит за текущо
потребление, 1119.19 лева - обезщетение под формата на законна лихва за
периода 11.07.2021 г.- 10.07.2024 г., 60.00 лева - разходи за кредит, на
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, вр. чл.84 ЗЗД вр. чл. 51 ЗН,
или общо сумата от 8676.02 лева, от която 6 437.65 лева – главница,
представляваща невърнат кредит за текущо потребление; 2 238.37 лева -
обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта за периода
11.07.2021 г.- 11.07.2024 г. и 120,00 лева, разходи за изискуем кредит.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2014 г. между *** и *** А.,
ЕГН **********, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в
размер на 9 000 лв. и срок за издължаване 60 месеца. Ищецът поддържа, че
кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя. На ***.
кредитополучателят *** А. е починал. За установяване на наследниците му по
реда на чл. 51 от ЗН „*** е инициирала производство ч.гр.д. № 56/2016 г. на
Pайонен съд-Червен бряг. Дружеството-ищец твърди, че във връзка с
производството по чл.51 ЗН на ответниците са изпратени съобщения с
документи и копие от договор за кредит за текущо потребление от 13.05.2014
г. Излага се становище, че с връчване на книжата по ч.гр. дело 56/2016 г. на
Районен съд-Червен бряг, наследниците са узнали за кредита, размера му и
датата на крайния падеж на вземането, поради което е извършено уведомяване
1
по чл. 84, ал.1 ЗЗД. Т. А. и М. А. са приели наследството на наследодателя си
*** А.. След приемането на наследството ответниците не са предприели
действия по погасяване на кредита. Чрез ЧСИ *** ищецът е изпратил покани
на приелите наследството да изплатят задълженията по процесния договор за
кредит за текущо потребление от 13.05.2014 г, тъй като през 2019 г. бил
настъпил крайният падеж на същия, но ответниците не били намерени на
адреса си. Поддържа се, че към 11.07.2024 г. остатъкът по вземането е в размер
на 6437.65 лева – главница, представляваща невърнат кредит за текущо
потребление; 2238.37 лева - обезщетение за забава след настъпване на
изискуемостта за периода 11.07.2021 г.- 11.07.2024 г. и 120,00 лева, разходи за
изискуем кредит, като поради това, че отговорността на наследниците е
разделна, а дяловете им са равни, то задълженията на всеки един от двамата,
приели наследството, са в размер на сумата от 3 218,82 лв., представляваща
главница, 1 119.19 лв. - законна лихва и 60.00 лв. разходи при изискуем
кредит. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците чрез адв. П. К.,
оспорват иска като недопустим, в условията на евентуалност като
неоснователен. Излагат становища за липсата на доказателства относно
връчване на уведомления за предсрочна изискуемост на кредита. Твърдят, че
следва да се счита, че предсрочната изискуемост настъпва от момента на
смъртта на кредитополучателя, т.е. от ***., а в случай, че ищецът приема, че е
налице предсрочната изискуемост преди това, то съобразно чл. 19.2 от общите
условия на договора при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, то целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем.
Сочат, че след като наследодателят е бил длъжник по кредит, който преди
смъртта му е станал предсрочно изискуем, то те като универсални
правоприемници дължат на кредитора всички суми, както те са съществували
по отношение на праводателя им. Ако обаче се твърди предсрочна
изискуемост, реализирала се, след като кредитополучателят е починал,
обуславящите я предпоставки е следвало да се преценяват спрямо самите
наследници. Поради изложените обстоятелства, ответниците твърдят, че
изпадането им в забава би било предпоставено от получаване на покана, която
кредиторът е необходимо да отправи, въпреки че задължението е с определен
срок по арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Излагат се доводи, в случай че договорът е станал
предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, то съобразно ТР № 5/2019 от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019
г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Ответниците поддържат, че началният момент, от който е
започнал да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни
лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е
обявена, респективно не е настъпила, предсрочна изискуемост, е датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита. Позовават се на съдебна
практика на задължението за главница по процесния договор и правят
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. По
подробно изложените съображения в писмен отговор, ответниците оспорват
иска. Претендират съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
2
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2014 г. между *** и *** А., ЕГН **********, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление в размер на 9 000 лв. с определен
срок за издължаване от 60 месеца. На ***. кредитополучателят *** А. е
починал. Издаден е акт за смърт №******., съставен в гр. Червен бряг, обл.
Плевен. От удостоверение за наследници изх.№ 21/16.02.2016 г. се установява,
че *** М. А. е оставил по закон наследници както следва: съпруга Т. А. и син
М. И. А.. С решение по ч.гр. дело № № 56/2016 г. на Pайонен съд-Червен бряг,
ответниците Т. Й. А. и М. И. А. са приели наследството на своя наследодател
като това обстоятелство е вписано в особената книга на съда.
Видно от приложените Общи условия за предоставяне на кредит за
текущо потребление, които са неразделна част от съответния договор, по
силата на раздел „Отговорност и санкции“, т.19.2 при допусната забава на
плащания на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молба
за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на десет
процентни пункта, а след тази дата със законната лихва по чл.86 ЗЗД. От
приобщен по делото погасителен план и ГПР се установява, че първа месечна
вноска е в размер на 180.00 лева, а останалите 59 от тях са в размер на 191.15
лева с падеж от 27.12.2015 г. до 13.05.2019 г. По делото е приложен
сертификат №*** по застрахователен договор за застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“ на *** между *** А. в качеството на застраховано
лице и ***.
На 24.06.2024 г. е изпратена покана по чл.84 ЗЗД чрез частен
съдебен изпълнител *** с районен на действие Плевен до Т. А., в качеството й
на наследник на кредитополучателя по процесния договор за текущо
потребление от 13.05.2014 г. с разрешен размер от 9 000 лева и краен срок на
погасяване 13.05.2019 г. В поканата е посочено, че след смъртта на И. А. са
останали непогасени 41 месечни вноски с падеж от 27.12.2015 г. до 13.05.2019
г., общият размер на задължението към 24.06.2024 г. е 14 068.04 лева.
Поканата е връчена лично на ответницата на 11.07.2024 г., видно от
отбелязването върху нея. Горното уведомление покана по чл. 84 ЗЗД с
идентично съдържание е изпратена и до ответника М. А., в качеството му на
наследник на кредитополучателя И. А.. Поканата до М. А. е връчена на
11.07.2024 г. на неговата майка - Т. А., която е поела задължението да му я
предаде, за което обстоятелство на основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ е съставен
констативен протокол рег.№ 0-20-16869/16.07.2024 г. от ЧСИ В. ***, №906,
районен на действие О.С. Плевен.
В производството, съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ). С молба вх.№ 23.12.2024 г., ищецът е отказал да внесе
определения от съда депозит и е изразил желание производството да
продължи без ССчЕ. С протоколно определение №63/03.02.2025 г., районният
съд служебно е назначил ССчЕ, като тежестта за разноските за
възнаграждение на вещото лице е възложил на заинтересованата страна – ***,
указвайки на ищеца да внесе депозит в седемдневен срок, както и последиците
от неизпълнението на указанията на съда, включително че процесуалното
3
поведение на страната ще бъде преценявано по реда на чл. 161 ГПК. Поради
невнасянето на депозит по експертизата, настоящият състав е отменил
определението си по допускането й.
От страна на ответниците по делото е представен, договор за залог
върху вземания от 13.05.2014 г. между *** А. в качеството на залогодател и
„***, в качеството на заложен кредитор, сключен на 13.05.2014 г. в гр. Червен
бряг. По силата на чл.1 от договора, последният се сключва с цел да бъде
обезпечено цялото вземане на заложния кредитор по процесния договор за
текущо потребление, а предмет на договора е учредяването на залог върху
вземанията на залогодателя за трудово възнаграждение и други вземания по
трудовото правоотношение между него и ***, в качеството на работодател.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Искът е процесуално допустим, подаден е от активно
легитимирано лице. С разясненията по ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС е
прието, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че
участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да
търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да
гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права. В исковата молба, ищецът в достатъчна степен е
обосновал правния си интерес от предявяване на претенциите срещу
ответниците. Интересът от търсената с исковете защита е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск.
В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответниците в
качеството им на наследници-правоприемници по договора за кредит не е
изпълнено, следва да се приеме, че за „*** съществува интерес от
установяване на вземанията, поради което не се споделя възражението на
ответниците за недопустимост на исковете. Надлежното упражняване на
правото на иск е обусловено от наличието на абсолютните задължителни
процесуални предпоставки и липсата на отрицателните такива (т.нар
процесуални пречки).
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице положителните
процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на иск,
водещи до надлежно сезиране на съда в това число не са налице
процесуалните пречки за упражняване на същото, поради което съобразно чл.
2 ГПК настоящият състав дължи разглеждане и разрешаване на спора.
По делото не спори между страните, че на 13.05.2014 г. между ***
и *** А., ЕГН **********, е сключен Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 9 000 лв. с определен срок за издължаване от 60
месеца. Безспорно е, че ответниците са наследници на починалия
кредитополучател.
По отношение на възражението на ответниците за погасяване по
давност на вземанията, съдът намира, че релевантен е въпросът коя
погасителна давност е приложима при вземания, възникнали от неизпълнение
на договори за кредит, а именно дали общата погасителна давност, или
4
тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то
това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане
на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се
погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно договорната
лихва-същата представлява цената на ползваната парична сума, но понеже не
се дължи заедно с главницата/не е включена в дължимата анюитетна вноска и
тя се явява санкционираща лихва, по отношение на нея следва да се приложи
чл. 111 ЗЗД. (В този смисъл Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., III г. о., ГК).
Правното положение, че "падежът на главното задължение" при
договор за банков кредит настъпва с изискуемостта на целия дълг се извежда
от правното естество на този вид договор – предоставяне от страна на банката
на парична сума на кредитополучателя срещу задължение на последния да я
върне след изтичане на срока, като ползването на паричната сума е срещу
уговорено възнаграждение – възнаградителна лихва. Връщането на паричната
сума посредством погасителни вноски /традиционно месечни/, включващи
част от главницата и възнаграждението/възнаградителната лихва, е само
уговорен между страните начин на изпълнение и не придава на договора за
банков характер договор с периодично изпълнение, а се касае за разсрочено
изпълнение. (В този смисъл Тълкувателно решение №5/21.01.2022 г. на ВКС
по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК).
В производството, ищецът веднъж твърди, че изискуемостта на
вземането е настъпила с иницииране на производството по чл.51 ЗН
(съобразно изложеното в исковата молба), а в съдебно заседание от 12.12.2024
г. излага становище, че това е станало на крайния падеж на вземането, тъй
като той като кредитор не е обявил предсрочната изискуемост към
ответниците.
Съгласно Общи условия (ОУ) за предоставяне на кредит за текущо
потребление, които са неразделна част от съответния договор, по силата на
раздел „Отговорност и санкции“, т.19.2 при допусната забава на плащания на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. Въпреки указанията на съда, банката-
кредитор не ангажира по делото доказателства за начина на погасяване на
кредита по процесния договор. Ищецът твърди, че изпадането в забава е
настъпило след смъртта на кредитополучателя, поради което за ответниците
следва да се приложи чл. 84 ЗЗД. Съобразно посочената разпоредба когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
По делото са приложени покани по чл.84 ЗЗД чрез частен съдебен
изпълнител *** с районен на действие Плевен, изпратени до ответниците Т. А.
5
и М. А. в качеството им на наследници на кредитополучателя по процесния
договор за текущо потребление от 13.05.2014 г., починал на ***. Видно от
документите, поканите са изпратени до ответниците едва на 24.06.2024 г.,
връчени са на 11.07.2024 г., а исковата молба е подадена на 12.07.2024 г.
Въпреки това в производството не са ангажирани каквито и да било
доказателства, удостоверяващи размера на изплащане на вземането по
договора за кредит от страна на починалия *** А. към ***, липсват данни за
времето на погасяване на дължимите вноски.
Вярно е, че в чл. 19. 2 от общите условия към договора за банков
кредит е предвидено при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита да стане предсрочно изискуем.
Няма спор между страните, че обслужването на процесния банков кредит е
преустановено със смъртта на кредитополучателя като, според приложените в
производството писмени доказателства за инициирано производство по чл.51
ЗН *** А. е починал на ***. Неизпълнението на задължението на
кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски,
включително и съобразно клаузата на чл. 19. 2 от ОУ, е предпоставката само за
настъпване на обективния елемент от отнемане преимуществото на срока в
полза на кредитора. Уговорената в договора предсрочна изискуемост на
кредита, независимо от клаузата, предвиждаща "автоматична" предсрочна
изискуемост, е обусловена от наличието на двата елемента: обективен –
неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора
задължения /който в случая е налице/ и субективен – упражняване от страна
на кредитора на правомощието да направи кредита предсрочно изискуем,
който избор следва да е обективиран в съответно волеизявление
(уведомление), достигнало до кредитополучателя, съответно и наследниците
му. Упражняване правото за отнемане преимуществото на срока е
предоставено изцяло на субективната преценка на кредитора и за настъпване
на предсрочната изискуемост не е достатъчно само наличието на обективния
елемент. (Решение № 437 от 4.12.2024 г. на ПАС по в. т. д. № 254/2024 г.)
Неоснователно е поддържаното в исковата молба становище, че
кредиторът е упражнил това свое право като със стартиране на
производството по чл.51 ЗН на ответниците наследници с книжата по делото,
е връчен и процесния договор за текущо потребление, което следвало да се
счита за уведомление по чл. 84 ЗЗД. Изпращането на договора до
наследниците на починалия не изпълнява условията за покана на чл. 84 ЗЗД.
Дори да се приеме противното, видно от приложеното по делото ч. гр. дело
№565/2016 г., ответниците са получили книжата в това число препис от
договора за банков кредит на 25.08.2016 г., поради което давностния срок за
погасяване на твърдените задълженията е изтекъл през 2021 г. по отношение
на главницата и през 2019 г. по отношение на лихвите.
Страните не спорят, че на 24.06.2024 г., дружеството ищец е
изпратило покани до тях по реда на чл. 84 ЗЗД. В поканите до ответниците е
посоченото, че от страна на починалия *** А. са оставени задължения по
процесния договор в размер на 41 месечни вноски с падеж от 27.12.2015 г. до
13.05.2019 г. като в случай, че не бъдат погасени в седемдневен срок,
ответниците изпадат в забава и по отношение на тях кредитодателят ще
начислява лихви за забава върху просрочените вноски. Поканите са връчени
6
на ответниците на 11.07.2024 г. Въпреки това липсват доказателства относно
реалното погасяване (обслужване) на кредита, извършвано от *** А. преди
смъртта му, за да се изведе извод за остатъка от дължимостта на вземането от
страна на наследниците му Т. А. и М. А., включително за начина на образуване
и начисляване на претендираните лихви за забава и периода им. Предвид
изложеното, следва да бъде съобразено Решение № 10 от 9.02.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1921/2021 г., III г. о., ГК. Съдът може както по молба на страните,
така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои
възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. са нужди специални знания, които няма. Както назначаването на
експертизата, така и формулирането на задачата й, може да бъде осъществено
по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която
обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице.
С протоколно определение №485/12.12.2024 г., съдът е допуснал
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси, указал е на ищеца да внесе депозит по изготвяне на
експертизата и е определил седемдневен срок за представяне на доказателства
за платен депозит. С молба вх. № 23.12.2024 г., ищецът е отказал да внесе
определения от съда депозит и е изразил желание производството да
продължи без ССчЕ. С протоколно определение №63/03.02.2025 г.,
настоящият състав е приел, че обстоятелствата по делото не са всестранно и
пълно изяснени, на основание чл. 195 ГПК и съобразно Решение
№10/09.02.2022 г. по гр.дело №1921/2021 г. на ВКС, служебно е назначил
ССчЕ, като тежестта за разноските за възнаграждение на вещото лице е
възложил на заинтересованата страна – ***, указал е на ищеца да внесе
депозит в седемдневен срок, както и последиците от неизпълнението на
указанията на съда, включително че процесуалното поведение на страната ще
бъде преценявано по ред на чл. 161 ГПК. Въпреки горните действия на съда,
от страна на ищеца не бяха представени доказателства за внесен депозит,
поради което преди приключване на съдебното дирене, с протоколно
определение от 19.03.2024 г., районният съд отмени определението си от
03.02.2025 г. за служебно допускане на съдебно-счетоводна експертиза в
производството.
Съгласно общото правило на чл. 154,ал.1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В настоящия случай, ищецът не представи доказателства,
удостоверяващи твърдените вземания в претендирания размер.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове
се явяват недоказани по основание и размер.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал.3 ГПК в
полза на ответниците следва да се присъдят сторените съдебни разноски в
доказан размер от 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, същият е в
съответствие с размерите дефинирани в чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от изложеното, Районен съд-Червен бряг
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** срещу Т. Й. А., с ЕГН
**********, с адрес гр. Червен бряг, ***, и М. И. А., с ЕГН **********, с
адрес гр. Червен бряг, ***, в качеството им на наследници на *** А., починал
***., искове по чл.79,ал.1 ЗЗД вр, чл.86 ЗЗД вр. чл.51 ЗН вр. чл.124 ГПК да
заплатят поотделно следните суми: 3 218,82 (три хиляди двеста и осемнадесет
лева и осемдесет и две стотинки) лева главница, представляваща невърнат
кредит за текущо потребление; 1 119.19 (хиляда сто и деветнадесет лева и
деветнадесет стотинки) лева - обезщетение под формата на законна лихва за
периода 11.07.2021 г.- 10.07.2024 г., 60.00. (шестдесет лева) лева - разходи за
кредит или общо сумата от 8 676.02 (осем хиляди шестстотин седемдесет и
шест лева и две стотинки) лева, от която 6 437.65 (шест хиляди четиристотин
тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки)лева – главница,
представляваща невърнат кредит за текущо потребление; 2 238.37 (две хиляди
двеста тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) лева - обезщетение
за забава след настъпване на изискуемостта за периода 11.07.2021 г.-
11.07.2024 г. и 120,00 (сто и двадесет) лева, разходи за изискуем кредит.
ОСЪЖДА ***,ЕИК *** да заплати на Т. Й. А., с ЕГН ********** и
М. И. А., с ЕГН ********** сумата от 1 500 (хиляда и петстотин лева) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8