РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110105294 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „М.” 4, Бизнес Парк София, сграда 6
срещу ЕМ. ЯС. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. „В. В.“, бл.401, вх. 10, ет.7,
ап.185 обективно кумулативно съединени искове с правни квалификации както следва: 1/ чл.
422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 182,34 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от
05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по договор за мобилни услуги от 12.03.2018 г. с предпочетен
номер ++359********* и допълнително споразумение към него от 22.07.2018 г., сключен
между „Теленор България“ ЕАД и ЕМ. ЯС. Р. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението в съда- 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; 2/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 112,47 лева,
представляваща дължима неустойка по договор за мобилни услуги от 12.03.2018 г. с
предпочетен номер ++359********* и допълнително споразумение към него от 22.07.2018 г.,
сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ЕМ. ЯС. Р. като за горепосочените суми има издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 846/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл.
410 ГПК
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищецът и ответникът е сключен договор за мобилни услуги от 12.03.2018 г. и
допълнително споразумение към него от 22.07.2018 г. относно мобилен номер
++359*********, с който е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лева с
1
ДДС. Посочва, че срокът на договора е 24 месеца като избраният абонаментен план е „Тотал
44.99 с допълнителни 10000 МВ“. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплаща абонаментните такси и използваните мобилни услуги по сключения договор за
мобилни услуги и допълнителното споразумение към него за периода от 05.01.2019 г. до
04.04.2019 г. Поради неизпълнението на поетите задължения, прекратява сключения между
тях договор и допълнителното споразумение към него и начислява неустойка съгласно
раздел 3, чл. 3 от споразумението в размер на 112,47 лева, която не надвишава размер на три
месечни абонаментни такси. За претендираните суми, представляващи дължими
абонаментни такси са издадени фактури както следва на 05.02.2019 г., на 05.03.2019 г. и на
05.04.2019 г. Срокът за заплащане на същите е както следва: 20.02.2019 г., 20.03.2019 г. и
20.04.2019 г. За претендираната неустойка е издадена фактура от 05.06.2019 г. като срокът за
плащане е 20.06.2019 г. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание, проведено на 24.09.2021 г., ищецът чрез процесуалния си
представител е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение
против ответника в депозираното от 03.09.2021 г. писмено становище с вх. №
28840/03.09.2021 г.
Настоящият състав на Районен съд, град Варна счита, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представили в
срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото,
въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4.
на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5.
исковете вероятно са основателни.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите, ищецът е представил писмени доказателства, които са приети от съда и които
съответстват на твърденията му. Ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил
задълженията си във връзка с възникналото, с ищеца, облигационно правоотношение. Видно
от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред. Съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
На основание гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение.
На основание чл. 78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25 лева, заплатена държавна такса за заповедното производство и 360 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съобразно постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, както и 75 лева – държавна
такса в исковото производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „М.” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 и
ЕМ. ЯС. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. „В. В.“, бл.401, вх. 10, ет.7, ап.185, че
Е. ЯС. Р., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 182,34
лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги
за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. по договор за мобилни услуги от 12.03.2018 г. с
предпочетен номер ++359********* и допълнително споразумение към него от 22.07.2018 г.,
сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ЕМ. ЯС. Р. ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението в съда- 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ, както и сумата от 112,47 лева,
представляваща дължима неустойка по договор за мобилни услуги от 12.03.2018 г. с
предпочетен номер ++359********* и допълнително споразумение към него от 22.07.2018 г.,
сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ЕМ. ЯС. Р., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД
като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 846/2021 г. по
описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК, поправена с разпореждане №
277079/21.07.2021 г. по ч.гр.д. № 846/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна
ОСЪЖДА Е. ЯС. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. „В.В.“, бл.401, вх. 10,
ет.7, ап.185 да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „М.” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 385 лева, представляваща
сторени разноски в заповедното производство и сумата от 375 лева, представляващи
сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3