Р Е Ш Е Н И Е
№ 594
гр. Монтана, 26 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 21 ноември 2019
г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
При секретаря: Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 524 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на С.М.Й.,*** против Отказ за издаване на
разрешително за дейности с ОБВВПИ рег. № 1808-21708 от 02.10.2019 г. на
Началник на РУ Монтана.
В жалбата се твърди, че има разрешително за употреба, носене и
съхранение на ловно оръжие със срок на валидност до 2023 г. Отговаря на всички
правила за издаване на разрешително за огнестрелно оръжие, като не попада в
хипотезите на чл. 58, ал. 1 от закона,
за които законът изключва издаването на такова. Приложил е всички
изискуеми документи и е завършил курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие. Като мотиви за закупуването на въпросното оръжие посочва финансова
възможност, силна колекционерска страст към огнестрелните оръжия и необходимост
от самоотбрана и самоохрана. Посочва, че живее в гр. Бойчиновци, сам с баба си,
в който имот многократно са извършвани кражби, за които не е подавал жалби в РУ
Монтана. На адреса, който живее е монтирал камери за видеонаблюдение, има и
кучата, от които четири за няколко години са били отровени. Моли съдът да
отмени обжалваният Отказ за издаване на разрешително за дейности с ОБВВПИ. В с.з.
поддържа жалбата и навежда същите обстоятелства, изложени и в жалбата.
Ответната страна Началник на РУ Монтана не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна. Отказът на Началника на РУМВР Монтана
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Същият е издаден от компетентно длъжностно лице в кръга на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице противоречие
с матариалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Жалбоподателят
не доказва конкретни факти и обстоятелства, които да водят до извод, че неговият
или на негов близък, живот, здраве и имущество персонално са застрашени по
начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие.
Въведеното с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ задължително изискване
за обосноваване на необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие не е
самоцелно. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото
съществува хипотетично за всеки гражданин и след като законът регламентира
"необходимостта" като критерий за установяване основателността на
искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на потенциална опасност
и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения следва да
е обосновано с конкретни факти и обстоятелства, сочещи на нужда от защита срещу
евентуални посегателства. Съответното физическо лице, което иска разрешение за
съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи
конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод, че неговите
или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално
застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством
огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на
такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя
като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването
и притежанието на огнестрелно оръжие. Наличието на хипотетична опасност за
живота и здравето не е изпълнение на отрицателната предпоставка на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление УРИ 180800-13501/30.08.2019 г. оспорващият е
поискал от Началника на РУ, гр. Монтана да му бъде издадено разрешение за
придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие пистолет
или револвер с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за
него. За необходимостта от оръжие посочва самоохрана и поради това, че е
любител на оръжия. В заявлението е посочено, че огнестрелното оръжие е
необходимо на заявителя за самоохрана и, че жалбоподателят е „любител на
оръжията".
С писмо рег. № 180800-14350 от 18.09.2019 г. на Началник на РУ Монтана жалбоподателят е уведомен,
че във връзка с подаденото от него заявление и въз основа на извършена служебна
проверка по него, е установена недостатъчна обоснованост на искането му за
издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, поради което му е даден седемдневен срок да изложи писмени искания
и възражения, както и да приложи конкретни данни към тях. Писмото е получено
лично от оспорващия, видно от датата поставена върху него, а именно на 26 09
2019 г. /л. 11/
Съгласно сведение, в отговор на така изпратеното писмо, Й. заявява,
че желае да му бъде издадено разрешително за закупуване, носене, употреба и
съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоохрана и
защото е любител на огнестрелните оръжия, има финансовата възможност за
закупуване, както и възможност за съхранение, тъй като е ловец и притежава
фиксирана за стената каса.
С оспорения отказ на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83,
ал. 5 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ на МВР Монтана отказва на С.М.Й. издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, поради
липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на
разрешение. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че Й. не представя конкретни
данни за доказване на изложеното от него в преписката, касаещи заплаха за
живота и здравето му, както и за посегателства върху притежаваното от него и
семейството му имущество. Посочено е, че от извършената проверка, приложените
от заявителя документи по преписката и изготвените докладни записки, е видно,
че Й. няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за
тях за самоотбрана, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
С докладна записка УРИ № р-20351/13.09.2019 г. и докладна записка
рег. № 1808р-20349/13.09.2019 г. на служители на РУ Монтана е установено, че
лицето С.М.Й.,*** няма заведен заявителски материал, няма криминалистическа
регистрация и не е осъждано. Няма противообществени прояви, ползва се с добро
име в населеното място, не злоупотребява с алкохол; не употребява наркотични
или други упойващи вещества, няма налагани мерки по закона за защита от домашно
насилие. В дома си има създадени условия за съхранение на ООБ с монтирана и
здраво захваната метална каса, съгласно изискванията на закона.
По делото са представени още Констативен протокол за извършената
на лицето проверка, Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие № 1/2019 г.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата
е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ - Не се изискват
разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси
за тях, за оръжия и боеприпаси - културни ценности, от колекционери по смисъла на Закона за културното наследство.
Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ - Директорът на ГДНП на МВР
или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР,
издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението.
В нормата на чл. 50 от ЗОБВВПИ законодателят е дал право на
физически и юридически лица да могат да придобиват взривни вещества и
пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, чрез
закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на
разрешение за придобиване по местонахождение на обекта за съхранение.
В нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ са изброени основанията,
при които не се издават разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. В т. 10 на тази норма е
посочено, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
Разпоредбата
на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ изрично предписва, че още в заявлението, с
което се иска издаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях се посочва основателната причина за неговото издаване.
Настоящият състав не установява наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, като такива не
се сочат и от оспорващата страна.
В случая издателят на акта е Б*** И*** Й*** , който съгласно
представеното удостоверение, към датата на издаване на оспорения акт е Началник
на РУ Монтана при ОД на МВР гр. Монтана, поради което се явява компетентен да
издава, респ. отказва издаването на разрешение с характер на оспореното.
Тежестта по доказване необходимостта от придобиване на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е върху лицето, подало искането за
издаване на съответното разрешение.
В рамките на проведеното административно производство
оспорващият не обосновава с надлежни по закон доказателствени средства
твърдяната от него необходимост от самоотбрана/самоохрана.
Твърденията в жалбата, че в дома му многократно са извършвани
кражби остават неподкрепени с доказателства, поради което същите не могат да
обосноват необходимост от самоотбрана, респ. да водят до обоснован извод за
застрашаване на живота, здравето или имуществото на оспорващия, респ. неговото
семейство. Такъв извод, отново поради липса на такива надлежни доказателства,
не може да бъде направен и въз основа на твърденията за наличието на кучета,
четири от които са отровени.
Изискването на законодателя за наличието на основателна причина
означава, че същата следва да бъде реална и обективна, а не и хипотетична. В
тази връзка съдът изцяло споделя съображенията на Прокурор Г*** Александрова,
че заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото
хипотетично съществува за всеки един граждани, което не е достатъчно да
обоснове наличието на потенциална опасност и застрашеност на охраняемите от
закона блага и обществени отношения. Липсата на доказателства, установяващи
конкретна, непосредствена и реална заплаха за сигурността на оспорващия, респ.
членовете на неговото семейство, обуславя и липсата на основателна причина
заявителят да придобие и съхранява огнестрелно оръжие за самоотбрана.
От друга страна твърдението му за че същият има силна
колекционерска страст не го прави колекционер
по смисъла на Закона
за културното наследство, за които лица законът не изисква издаване
на такова разрешение, поради което това обстоятелство не се отразява върху
установяване на нуждата му от самоохрана. Притежаването на разрешително за
употреба, носене и съхранение на ловно оръжие е неотносимо при преценката за
правото на придобиване на разрешение за огнестрелно оръжие, тъй като такова изискване
в закона не е предвидено и не обосновава последното. Предпоставките, обуславящи
издаване на тези две различни по вид и характер разрешителни, са различни и се
разглеждат в различни производства, независещи едно от друго.
Само и единствено, че оспорващият отговаря на останалите
изисквания на закона за придобиване на оръжие, също не е достатъчно да обоснове
издаването на положителен административен акт, тъй като тези изисквания са
дадени кумулативно, а не алтернативно. Тълкуването в тази посока съответства на
спецификата и особеният режим на осъществяване на регламентираните с този
нормативен акт отношения.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при
спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, и в съответствие с
целта на закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
С.М.Й.,*** против Отказ за издаване на разрешително за
дейности с ОБВВПИ рег. № 1808-21708 от 02.10.2019 г. на Началник на РУ Монтана.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: