РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Гоце Делчев, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20251220100519 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Х. И. от с.Абл.
обл.Бл. против „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г.Д., обл.Бл.. Иска се да бъде признато за
незаконно прекратяването на Трудов договор № ** от 29.10.2024 г., тъй като
ищцата не е давала съгласие по чл. 321, ал.1, т.1 от КТ, както и поради
нарушение на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност, да бъде осъден ответника за и заплати обезщетение за
времето през което е останала без работа поради уволнението, и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2024 и за 2025 г. Иска да й бъдат
присъдени и сторените съдебни и деловодни разноски.
Твърди се от ищеца, че е работила в ответното дружество на
длъжността „продавач консултант“ въз основа на трудов договор №
**/29.10.2024 г. В периода 17.02.2025 г. до 20.03.205 г. била в отпуск по болест,
за което й били издадени съответните болнични листове. Тя уведомила
работодателя си за заболяването, и му представила своевременно издадените й
медицински документи. Работодателя приел без възражение и втория
1
болничен лист. След изтичането на втория болничен лист й бил издаден и
трети такъв за времето от 21.03.2025 г. до 09.04.2025 г. При явяването й на
работното място на 10.04.2025 г. управителя и представляващ дружеството не
я допуснал на работното й място. Същият й съобщил, че трудовият договор с
нея е прекратен на 01.03.2025 г. по взаимно съгласие. Тя не е подписала нито
съгласие за прекратяване на трудовият договор, нито й е връчена заповед за
прекратяването му. Направих няколкократни опита да получа екземпляр от
заповедта за прекратяване на трудовия й договор, но работодателят не й
предоставил такава. При направена електронна справка в НАП, ищцата
установила, че е вписано прекратяване на основание чл . 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Тъй като нито тя е отправяла предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, нито към нея е отправяно такова предложение,
прекратяването му е незаконно. Отделно от това не е поискано съгласие от
Инспекция по труда, доколкото при прекратяването му ищцата е ползвала
отпуск по болест. В резултат на прекратяването на трудовото правоотношение
ищцата е останала без работа, не й е заплатено и обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск, поради което са предявени настоящите искове.
Предявените искове са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3
във вр. с чл.358 и чл.360 от Кодексна на труда, чл.225, ал.1 от КТ е чл.224, ал.1
от КТ.
Ответникът представя писмен отговор в определения от закона срок и
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Твърди, че само след месец от постъпването на работа ищцата
представи болничен лист за периода от 09.12.2025 г. до 15.12.2025 г., с
диагноза - латерален епикондилит. Един месец по - късно последва втори
болничен за периода от 17.02.2025 Г. до 28.02.2025 г., като за втория болничен
работодателят не бил уведомен. Звънял по телефона, за да попита какво се е
случило и защо не е на работа, при което ищцата заявила, че е в болничен и
няма да дойде на работа. При този разговор тя заявила, че от 01.03. желае да й
бъде прекратен договора с дружеството, за да нямаме взаимно проблеми.
Същия разговор тя провела и с управителката на магазина, в чат по телефона,
в който изразява желание да й бъде прекратен договора. В офиса на фирмата
постъпило уведомление от И., че считано от 01.03.2025 г. желае договора й да
бъде прекратен по взаимно съгласие. На 01.03.2025 г. сутринта управителя се
обадил в счетоводството на фирмата и казал да прекратят този договор, а на
2
И. казал, да мине когато й е удобно, да вземе заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Тя заявила, че заповедта не й е необходима. За
поредния болничен лист от 01.03.2025 г. управителят разбрал едва при
получаване на книжата по делото. Такъв болничен в офиса на дружеството не
е бил представян. Не отговаря на истината, че ищцата не е заявявала съгласие
за прекратяване на трудовия договор, такова е заявено и устно и писмено. Не е
правила опити да получи заповед. Не е искано съгласие на ИТ, тъй този
болничен не е представен пред работодателя. Поради горното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.325,
ал.1, т.1, чл.329, чл.333 от КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установи и от представените
доказателства, че между страните по делото са съществували трудовоправни
отношения въз основа на трудов договор № 096/29.10.2024 г. Въз основа на
трудовия договор ищцата изпълнявала длъжността „продавач консултант“ в
„ИВ-3 Гр.ЕООД, гр.Г. Д. с трудово възнаграждение от ***** лв. на месец.
Трудовите правоотношения между страните били прекратени със заповед №
0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г. Д., на основание
чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г.
В периода от 17.02.2025 г. до 28.02.2025 г. и от 01.03.2025 г. до
20.03.2025 г. ищцата ползвала отпуск поради заболяване, съобразно
представените болнични листове на л. 6, 7 и 53 по делото.
Междувременно управителя на ответното дружество издал
атакуваната заповед № 0089/04.03.2025 г., с която прекратил трудвото
правооттношение на Г. И. на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда,
считано от 01.03.2025 г. заповедта е издадена въз основа на молба –
уведомление от Г. Х. И. до управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, че желае трудовото
й правоотношение с дружеството да бъде прекратено по взаимно съгласие на
страните, считано от 01.03.2025 г.
От страна на ищцата се представя справка от електронния регистър на
НАП за актуално състояние на трудовите й договори към 15.09.2025 г., от
която се установява, че тя нама сключени трудови договори след след
3
01.03.2025 г.
По делото е разпитана като свидетел Ивана Тошева на длъжност
продавач – консултант в ответното дружество. Според свидетелката двете с
ищцата работели на един обект – магазин на „ИВ-3 Гр. ЕООД. В периода от
17.02.2025 г. до 28.02.2025 г. Г. била в болничен. На 28.02.2025 г. по поръка на
управителя на дружеството свидетелката се обадила на ищцата, за да я пита
дали ще отиде на работа. След отговор на ищцата, че ще отиде, свидетелката я
уведомила, че трябва да отиде на работа втора смяна. При това Г. И. заявила,
че има уговорка да работи първа смяна, не иска да работи втора смяна и ще
подаде молба за напускане. На следващия ден сутринта ищцата дошла в
магазина, където в момента свидетелката обслужвала клиенти и влязла в
намиращия се отзад офис. След малко ищцата излязла и казала на
свидетелката, че е оставила вътре документ за Н.. Когато Тошева влязла в
офиса, видяла, че е оставена молба за освобождаване от работа. Уведомила
управителя, а той се обадил в счетоводството да изготвят заповед за
освобождаването на И. от работа.
Ищцата оспорва авторството на подписа на представената молба –
уведомление от нейно име до управителя на „ИВ-3 Груп“ ЕООД, че желае
трудовото й правоотношение с дружеството да бъде прекратено по взаимно
съгласие на страните, считано от 01.03.2025 г.
Във връзка с направеното оспорване е назначена съдебно –
графическа експертиза, като заключението на вещото лице е, че подписа в
молбата уведомление не е поставен от ищцата Г. Х. И., ЕГН ******** от
с.Абл..
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението
по която е, че размера на последното, получено от ищцата трудово
възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 и ал.2 от КТ е **** лв. (***** лева
и нула стотинки).
Вещото лице е изчислило размера на обезщетението, полагащо се на
ищцата по чл.225, ал.1 от КТ, а именно:
- за периода от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. (датата на изготвяне на
заключението) дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в общ размер
на 3732.00 лв (три хиляди седемстотин тридесет и два лева и нула стотинки);
- за максимално предвидения период от 6 (шест) месеца от 01.03.2025
4
г. до 31.08.2025 г. дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в общ
размер на 5598.00 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и нула
стотинки);
- размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
изчислено за 1 месец е 933,00 лв (деветстотин тридесет и три лева и нула
стотинки);
- размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
изчислено за 1 ден е 45,15 лв (четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки).
Размерът на трудовото възнаграждение на ищцата за пълен работен
месец през 2025 г. и в периода от 01.03.2025 г. до 31.08.2025 г., съобразено с
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и НКПД 2011:
52232001 следва да бъде 1077,00 лв. (хиляда седемдесет и седем лева и нула
стотинки).
През 2024 г. ищцата е имала право на платен годишен отпуск в размер
на 3 (три) работни дни, който не е ползван.
Размерът на обезщетението за неизползвания от ищцата платен
годишен отпуск за календарната 2024 година е 161,55 лв. (сто шестдесет и
един лева и петдесет и пет стотинки).
През 2025 г. ищцата е имала право на 3 (три) работни дни платен
годишен отпуск и го е ползвала в периода от 05.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
Не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
календарната 2025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са подадени в срок, от правоимащо лице, срещу
надлежен ответник и са допустими.
Разгледани по същество исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 от КТ са основателни, по следните съображения:
Установи се по делото и не се спори между страните, че от 29.10.2024
г. между страните по делото са съществували трудовоправни отношения въз
основа на трудов договор № 096. Съгласно посоченият трудов договор,
ищцата започнала работа на длъжността „продава-консултант“ в „ИВ-3 Гр.“
ЕООД, гр.Г. Д. с договорено възнаграждение от **** лева.
5
Не се спори между страните също така, че трудовите правоотношения
между Г. И. и ответното дружество са били прекратени със заповед №
0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г. Д., на основание
чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г. Заповедта е
издадена въз основа на молба – уведомление от Г. Х. И. до управителя на „ИВ-
3 Гр. ЕООД, че желае трудовото й правоотношение с дружеството да бъде
прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.03.2025 г.
Във връзка с повдигнато от ищцата оспорване, беше доказано по
делото, че подписа на в молбата - уведомление не е поставен от ищцата Г. Х.
И., ЕГН ***** от с.Абл. Съответно от нейна страна не е направено искане за
прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие на
страните.
След като ищцата не е отправила искане за прекратяване на трудовото
й правоотношение по взаимно съгласие, а не се твърди и от страна на
ответното дружество да е отправено такова предложение, което да е прието от
нея, не са налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда – по взаимно
съгласие на страните.
Поради изложеното атакуваната заповед № 0089/04.03.2025 г. на
управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г.Д. е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
С оглед приетото от съда, че между страните не е постигано взаимно
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не са
налице основания за постановяване на атакуваната заповед, съдът намира, че
не следва да се произнася по възражението за липса на съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на Инспекция по труда.
Предвид изложеното, исковете да бъде отменена като
незаконосъобразна № 0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр.“ ЕООД,
гр.Г. Д., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 и да бъде възстановена ищцата
на предишната работа на длъжността „продавач консултант“, се явяват
основателни и следва да се уважат.
По отношение на иска с правно основание чл.225, ал.1 във вр. с
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, съдът намира същия за частично основателен, по
следните съображения:
6
Налице са комулативно предвидените предпоставки, при които
възниква правото на такова обезщетение съгласно чл.225, ал.1 от КТ -
основателност на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, оставане на ищцата без работа за периода от 01.03.2025 г. до
31.08.2025 г., доказано с представената справка от електронен регистър на
НАП. Налице е и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
на работника без работа.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, която
съдът възприема като пълно и компетентно изготвена, за предвидения в закона
период от 6 (шест) месеца от 01.03.2025 г. до 31.08.2025 г. дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в общ размер на *****лв. (*** хиляди
петстотин деветдесет и осем лева и нула стотинки). Съответно в този размер
иска за присъждане на обезщетение ще се уважи и да се остави без уважение в
останалата част като неоснователен.
Основателен е иска за присъждане на обезщетение за неползван от
ищцата платен годишен отпуск за 2024 г., а иска за присъждане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2025 г. е неоснователен,
поради следното:
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
неоспорена от страните и която съдът възприема като пълно и компетентно
изготвена, през 2024 г. ищцата е имала право на платен годишен отпуск в
размер на 3 (три) работни дни, който не е ползван. Размерът на обезщетението
за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск за календарната 2024
година е 161,55 лв. (сто шестдесет и един лева и петдесет и пет стотинки).
През 2025 г. ищцата е имала право на 3 (три) работни дни платен
годишен отпуск и го е ползвала в периода от 05.02.2025 г. до 07.02.2025 г.
Предвид изложеното, иска по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за неползван от ищцата платен годишен отпуск през 2024 г.
следва да се уважи в предявения размер от 130.00 лева, доколкото съдът не
може да присъжда повече, отколкото е поискано.
Предвид изложеното иска по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за неползван от ищцата платен годишен отпуск през 2025 г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищцата е направила по делото разноски в размер на 1100.00 лева за
7
адвокатско възнаграждение, от които следва да се присъдят в тежест на
ответника 879.92 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете. В останалата част искането на ищцата за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение като не
основателна.
Предвид частичното отхвърляне на иска по чл.225, ал.1 и
отхвърлянето на иска по чл.224, ал.1 относно 2025 г. ищцата следва да заплати
на ответника разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение,
доколкото е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, но не и
от заплащане на разноски на другата страна.
Предвид факта, че процесните искове са такива, произтичащи от
трудово правоотношение, на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ищцата е
освободена от заплащане на такси и разноски по делото. Тъй като предявените
от нея искове следва да се уважат частично, то на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, таксите и разноските по настоящото дело следва да се възложат на
ответника съразмерно уважената част от исковете. Разноските за
възнаграждение на вещо лице, които ответника следва да понесе съразмерно
уважената част от исковете са в размер на 250 лева, дължимите такси за
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, които са уважени, съдът, на
основание чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, определя на по 50 лева, държавната такса по уважената
част от иска по чл.225 от КТ е в размер на 223.92 лева, а държавната такса по
уважената част от иска по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 50 лева. Разноските
в останалата част и държавните такси по отхвърлената част от иска по чл.225,
ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ остават за сметка на съда съгласно чл. 83, ал.3
от ГПК и чл. 359 от КТ, с оглед безплатността на производствата по трудови
спорове за ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразна заповед № № 0089/04.03.2025 г. на
управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, ЕИК ******, гр.Г. Д., с която на основание
чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г., е прекратено
трудовото правоотношение на Г. Х. И., ЕГН ********** от с. Абл., общ. Х.,
8
обл. Бл..
Възстановява Г. Х. И., ЕГН ********** от с. Абл., общ. Х., обл. Бл. на
заеманата преди уволнението длъжност „продавач - консултант“, с място на
работата „ИВ-3 Гр.“ ЕООД – магазин гр.Г. Д., ул. „Щип“ 1.
Осъжда „ИВ-3 Гр.“ ЕООД, ЕИК *****, гр.Г. Д.да заплати на Г. Х. И.,
ЕГН ********** от с. Абл. общ. Х., обл. Бл. сумата от **** (*** хиляди
петстотин деветдесет и осем) лева, представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за времето от 01.03.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от деня на предявяването на иска -
25.04.2025 г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска по чл.225,
ал.1 от КТ в останалата му част над присъдения размер като неоснователен.
Осъжда „ИВ-3 Гр. ЕООД, ЕИК *****, гр.Г. Д. да заплати на Г. Х. И.,
ЕГН ********** от с. Абл., общ. Х., обл. Бл. сумата от 130.00 (сто и тридесет)
лева, представляваща обезщетение на основание чл. 224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за календарната 2024 година, ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от деня на предявяването на иска
- 25.04.2025 г., до окончателното й изплащане.
Отхвърля като неоснователен иска на Г. Х. И., ЕГН ********** от с.
Абл., общ. Х. обл. Бл.да бъде осъдено „ИВ-3 Гр. ЕООД, ЕИК ******, гр.Г.Д.
да й заплати сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 3 (три) дни за календарната 2025 година.
Осъжда „ИВ-3 Гр.“ ЕООД, ЕИК *****, гр.Г. Д. да заплати на Г. Х. И.,
ЕГН ********** от с. Абл., общ. Х., обл. Бл. сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 879.92 лева (осемстотин седемдесет и
девет лева и деветдесет и две стотинки), като оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в останалата част, като неоснователно.
Осъжда Г. Х. И., ЕГН ********** от с. Абл. общ. Х., обл. Бл. да
заплати на „ИВ-3 Гр. ЕООД, ЕИК *****, гр.Г. Д.сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 ( двеста)лева, като оставя без
уважение искането за присъждане на разноски в останалата част, като
неоснователно.
Осъжда „ИВ-3 Гр.“ ЕООД, ЕИК *****р.Г. Д. да заплати на Районен
съд - Гоце Делчев държавна такса по уважените искове в размер на общо
9
373.92 лева (триста седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки),
разноски на Районен съд - Гоце Делчев за заплащане възнаграждение на вещо
лице в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, както и 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от днес – 27.11.2025 г. и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10