№ 259
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720102401 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена Д. С. Д., ЕГН ********** от
гр. Перник, ул. ***** ****** ** * против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С..
Ищецът твърди, че с издаден на 13.05.2013 г. изпълнителен лист по ЧГД
№ 453/2013 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от
1045.97 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., сумата от 247.45 лв. – законна лихва за периода от 30.06.2009 г.
до 28.12.2012 г., ведно със законната лихва от 28.01.2013 г. до окончателното
плащане, ведно с направените разноски - 25.87 лв. – заплатена държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 343/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район на действие
ПОС, което е прекратено на 14.01.2020 г.
Сочи, че по искане на ответника въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 1967/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., с
район на действие ПОС.
Счита, че вземането на ответника е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи, поради погасяване по давност, сумата от
1045.97 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
1
30.04.2011 г., сумата от 247.45 лв. – законна лихва за периода от 30.06.2009 г.
до 28.12.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013 г.
до окончателното плащане, както и направените разноски - 25.87 лв. –
заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за
което вземане на 13.05.2013 г. е издаден изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 453/2013 г. по описа на Пернишки районен съд и е
образувано изпълнително дело № 1967/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., с район
на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Л.
В. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски. С молба от 18.01.2023 г. прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
представения изпълнителен лист, издаден на 13.05.2013 г. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
307/28.01.2013 г. по ЧГД № 453/2013 г. по описа на Районен съд – Перник, с
който е осъден да заплати на ответника сумата от 1045.97 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. –
30.04.2011 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 247.45 лв. за
периода от 30.06.2009 г. до 28.12.2013 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски в
размер на 25.87 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Наличието в полза на ответника срещу ищеца на изпълнителен титул, в
който е обективирано спорното вземане, обосновава правния интерес на
длъжника да предяви иск, с който да установи, че вземането не съществува.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 307/28.01.2013 г., издадена по ЧГД № 453/2013 г. по описа на ПРС ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата от 1045.97 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. –
30.04.2011 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 247.45 лв. за
периода от 30.06.2009 г. до 28.12.2013 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски в
2
размер на 25.87 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На 13.05.2013 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист, в който
е обективирано спорното вземане.
Въз основа на последния, по молба на ответника от 14.06.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 343/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район
на действие ПОС. С молбата взискателят – „Топлофикация - Перник“ АД е
поискал да бъдат приложени едновременно допустимите способи за
принудително изпълнение – изпълнение върху парични вземания на
длъжника, изпълнение върху движими вещи и върху недвижими имоти,
изпълнение върху вещи съпружеска имуществена общност и извършване на
всички предвидени в закона изпълнителни действия.
С писма от 26.06.2013 г. съдебният изпълнител е уведомил НАП за
образуваното изпълнително производство, изискал е информация за
публични задължения на длъжника и за налични банкови сметки и трудови
договори на същия.
На 26.06.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на
длъжника, за която няма доказателства да е връчена.
На 07.08.2013 г. е залепено уведомление на адреса на длъжника.
На 20.01.2014 г. са постъпили писма от НАП – ТД – София, от които е
видно, че длъжникът няма декларирани недвижими имоти, движими вещи,
трудови договори, банкови сметки, дялове в търговски дружества.
На 05.08.2014 г. е постъпило удостоверение, от което е видно, че
длъжникът има публични задължения.
С писмо от 15.06.2016 г. частният съдебен изпълнител е поискал
информация от НАП – ТД – гр. Перник за трудови договори, сключени с
длъжника.
С молба от 27.06.2016 г. взискателят е поискал извършване на справка
за трудови договори на длъжника или за получавани от същия пенсия и при
наличие на такива – налагане на запор върху вземанията му.
На 30.09.2016 г. е изпратено писмо до длъжника за явяване в кантората
на ЧСИ, за което няма данни да е получено.
На 30.09.2016 г. и на 05.10.2016 г. са изпратени писма до НАП – ТД –
гр. Перник за предоставяне на информация за сключени трудови договори от
длъжника. От постъпило на 18.10.2016 г. писмо е видно, че длъжникът не е
декларирал движими и недвижими имоти, няма трудови договори и банкови
сметки.
На 04.10.2016 г. е изпратено ново писмо на длъжника за явяването му в
канцеларията на частния съдебен изпълнител и предприемане на действията
за погасяване на вземането. Няма данни същото да е връчено.
На 27.11.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил ново писмо до ТД –
Перник на НАП за предоставяне на информация за трудови договори на
длъжника.
Върху гърба на изпълнителния лист съдебният изпълнител е направил
3
отбелязване за прекратяване на изпълнителното дело на 04.01.2020 г.
С молба от 17.08.2021 г. ответникът е поискал образуване на ново
изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист. Въз основа на нея е
образувано изпълнително дело № 1967/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., с район
на действие ПОС. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по
чл. 18 от ЗЧСИ. Поискал е извършване на справка за банкови сметки на
длъжника и за сквестируеми трудови или приравнени доходи и налагане на
запор върху същите.
На 24.08.2021 г . са извършени справки за банкови сметки и за
регистрирани трудови договори на длъжника, при които е установено, че
такива не са налични.
На 22.09.2021 г. е извършена справка за постоянен и настоящ адрес на
длъжника и за родствени връзки.
На 18.09.2021 г. е изискана информация от НАП за публични
задължения на длъжника. На 15.10.2021 г. е постъпило удостоверение, от
което е видно, че няма такива.
На 24.09.2021 г. до длъжника е изпратено съобщение за образуваното
изпълнително дело. Получено е от същия на 21.04.2022 г.
На 13.05.2022 г. изпълнителното дело е спряно по представена от
длъжника обезпечителна заповед, издадена по настоящото исково
производство.
Със съобщение от 13.05.2022 г., връчено на 23.05.2022 г. взискателят е
уведомен за спиране на изпълнителното производство.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
4
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424
от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет
години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други
/.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 13.05.2013 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
5
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай, изпълнително дело № 343/2013 г . по описа на ЧСИ
Е. Д. е било висящо през период, в който е действало Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно
дадените с него разясненията погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Цитираното постановление е обявено за загубило силата си с т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
ВКС. Следователно то е действало в периода 18.11.1980 г. – 26.06.2015 г.
Затова съдът счита, че с оглед висящността на изпълнително дело №
343/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д., до 26.06.2015 г. погасителна давност за
спорното вземане не е текла.
След тази дата са приложими разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС. По изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия
по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Извършвани са единствено справки за
имущественото състояние на длъжника и доходите му, като не са открити
сквестируеми вещи или вземания върху които да се насочи изпълнението.
Тези действия не прекъсват давността. Затова, считано от 26.06.2015 г., тя е
изтекла на 26.06.2020 г. След тази дата вземането на ответника, обективирано
в изпълнителния лист, е погасено по давност. Към момента на образуване на
изпълнително дело №1967/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. не е било налице
подлежащо на принудително изпълнение вземане на ответника.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 65.75 лв. и разноски за преписи от изпълнителни
дела в общ размер на 50 лв.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ищецът е представил пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, сключен на 22.04.2022 г. между него и адвокат Л. В.. В него е
отразено, че е заплатил на пълномощника си сумата от 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че същото се явява прекомерно и следва да бъде намалено
до 500 лв. Цената на предявения иск е 1419.29 лв. Според действащата към
момента на приключване на съдебното дирене разпоредба на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
441.93 лв. Настоящото дело не е с фактическа и правна сложност,
отличаваща го от други дела от този вид. Производството е протекло в две
6
открити съдебни заседания и със събиране само на писмени доказателства.
Затова заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е
прекомерно. Същото следва да се намали, като се вземе предвид, че в хода на
производството е поискано и обезпечение на предявения иск, което
представлява завишаване на фактическата и правната му сложност. С оглед
изложеното съдът, счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Д. С.
Д., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ****** ** * НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от
изпълнителния директор Ч.К.С., поради погасяване по давност, сумата от
1045.97 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., сумата от 247.45 лв. – законна лихва за периода от 30.06.2009 г.
до 28.12.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013 г.
до окончателното плащане, както и направените разноски - 25.87 лв. –
заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за
които вземания на 13.05.2013 г. е издаден изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 453/2013 г. по описа на Районен съд - Перник и е
образувано изпълнително дело № 1967/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., с район
на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор
Ч.К.С. да заплати на Д. С. Д., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. *****
****** ** * сумата от общо 615.75 лв. /шестстотин и петнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7