Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.
Пазарджик, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 321/2020 г. по описа на
РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Г.Е.М., в качеството му на управител на „К.Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. А., ул. ***“ №9, чрез пълномощника адв. М.Н.
***, против Наказателно постановление № 13-001716 от 29.01.2020 г. издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което за нарушение
на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.
В бланкетната
жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон и се иска неговата отмяна. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски и адвокатски хонорар. Депозирани са
допълнителни писмени мотиви към жалбата, в които се излагат подробни доводи в
подкрепа на искането за отмяна на НП.
В съдебно
заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия му представител.
Процесуалният представител участва само в първото заседание по делото, като
поддържа жалбата и ангажира доказателства. По делото е представено писмено
становище, в което за изложени доводи за основателност на жалбата и в подкрепа
на извода за незаконосъобразност на НП. Отново е направено искане за присъждане
на разноските, за които се представя списък.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна- АНО оспорва жалбата и излага аргументирано
писмено становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да
се потвърди като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид изложеното в жалбата и допълнението към нея, съобрази
становищата на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „К.Ю.“ ЕООД
е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1
от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т.2
от Протокол № ПР 1909365/28.03.2019 г. на гл. инспектор В.Д.
със срок за изпълнение до 15.04.2019 г., а именно „Работодателят писмено да
определи видовете обучения и инструктажи по безопасни и здравословни условия на
труд, които ще се провеждат на основание чл.2 ал.2 т.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд“.
Нарушението било извършено на 16.04.2019
г. в гр. Пазарджик, т.е. в първия работен ден, следващ срока за изпълнение на
задължителното предписание.
Нарушението било констатирано на 24.09.2019
г. при проверка на документацията, свързана със спазване на трудовото
законодателство, на „К.Ю.“, в сградата на Дирекция „ИТ”- гр. Пазарджик, когато
се установило, че не са представени доказателства относно изпълнението на
дадените преписания с цитирания протокол, изискани с призовка по чл.45 ал.1 от АПК с изх. № 19081126/18.09.2019 г.
Така
констатираното от инспекторите, извършили проверката, съставлявало нарушение
чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, поради което св. В.Д. на длъжност гл.
инспектор при Д „ИТ“- Пазарджик съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН с
бл. № 13-001716/01.10.2019 г. в присъствието на тогавашния управител на
дружеството С.М.М., на който бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа
на съставения акт на 29.01.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на служител в дружеството на 10.02.2020 г. по пощата видно от известие
за доставяне (л.9). Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда от
надлежно упълномощен адвокат от управителя на санкционираното дружество и била
входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 13.02.2020 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и
пред компетентния съд.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства
и показанията на актосъставителя- св. В.Д. и свидетелите В.Д. и А.М..
При така
установеното съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати СПН,
каквито се претендират от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател.
АУАН и НП са съставени в
законоустановените процесуални срокове, като по-конкретно съдът намира, че е
спазен срока по чл.34 от ЗАНН и не споделя направеното от дружеството
възражение чрез процесуалния му представител.
Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН
предвижда, че АНП не се образува, ако не е съставен АУАН в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. Ако тези срокове са изтекли се погасява по давност възможността
за реализиране на административнонаказателна отговорност и в този смисъл е
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. №1/2014 г. на ОСС от
НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
Посочените в цитираната разпоредба
две хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е една от тях да е налице, за да
се преклудира възможността за образуване на АНП. Освен това, ако са налице
предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се
изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на
свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение
за авторството. Откриването на нарушителя става в резултат на предприети
действия в хода на административното производство, които се осъществяват от
органа разполагащ с такива правомощия. Това означава, че нарушителят- ФЛ или ЮЛ
следва да бъде не само индивидуализирано, но и да е констатирано, че то е
извършило противоправно деяние, съставляващо адм. нарушение.
В конкретния случай от приетите по
делото писмени доказателства- Протоколи за извършени проверки и събраните
гласни доказателства, се установява че при извършената на 22.03.2019 г.
проверка на дружеството-жалбоподател са били дадени предписания по чл.404 ал.1
т.1 от КТ, едно от които е процесното по т.2. От Протокол за извършена проверка
№ ПР1930975/30.09.2019 г. (л.42-44) и от показанията на св. В.Д. става ясно, че
последваща проверка в дружеството е извършена на 18.09.2020 г., при която от
дружеството са поискани доказателства за изпълнение на предписанията по т.2 от
Протокола за извършена проверка от 28.03.2019 г. (л.12-13). Такива не са
представени и същите са били изискани допълнително от управителя на
дружеството-жалбоподател и на 24.09.2019 г., което се установява от съставения
Констативен протокол (л.14). При така установените факти на датата на
извършената проверка- 18.09.2019 г., когато контролният орган разполагащ с
законовите правомощия да образува АНП, е узнал че дружеството не е изпълнило
даденото предписание, започва да тече 3-месечния срок за образуване на АНП,
защото тогава са установени и нарушителят и нарушението. Този срок изтича на
18.12.2019 г. В този срок е съставен АУАН, което е станало на 01.10.2019 г. при
спазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Обстоятелството дали
административният орган е следвало да извърши проверка на следващия ден след
изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание и дали е имал тази
възможност е неотносимо, тъй като може да се дължи на различни причини от
обективен и субективен характер и да е повод за евентуален упрек, но не може да
бъде основание за неспазването на процесуалния срок за съставяне на АУАН.
Съдът не споделя и второто направено
от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражение
изразяващо се в допуснато нарушение на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1` т.5 от ЗАНН, т.е. непълно и неясно описание.
Разпоредбата на
чл.2 ал.2 т.4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят
писмено определя видовете обучения и инструктажи по безопасни и здравословни
условия на труд, които ще се провеждат. Тази разпоредба словом и цифрово е
посочена в описанието на нарушението и тя съставлява по своята същност и самото
предписание, което е било дадено с посочения Протокол за извършена проверка и
което не е било изпълнено в указания срок. Тоест посочено е какво предписание е
следвало да се изпълни, срокът в който е следва о да се изпълни, посочен е и
субекта на нарушението- дружеството в качеството му на работодател по смисъла
на §1 т.1 от ДР на КТ, посочени са и датата и мястото на нарушението. Тоест
даденото описание на нарушението е пълно и ясно, съдържащо всички елементи от
фактическия състав на нарушението. Фактическото описание на нарушението
съответства на дадената правна квалификация на същото.
Съдът намира, че от събраните доказателства по
делото съставът на адм. нарушение по чл.415 ал.1 от КТ е осъществен от
дружеството-жалбоподател. Както се посочи по-горе при извършената проверка на
склад с бяла техника и др. стоки втора употреба, стопанисван от „К.Ю.“ ЕООД на
22.03.2019 г. е установено, че работодателят
не е определил писмено видовете обучения и инструктажи по безопасни и
здравословни условия на труд, които ще се провеждат на основание чл.2 ал.2 т.1
от Наредба № РД-07-2/2009 г. С изготвения Протокол № ПР1909365/28.03.2019 г., инспектори от Дирекция „ИТ” гр.Пазарджик са дали
задължително предписание, а именно „Работодателят
писмено да определи видовете обучения и инструктажи по безопасни и здравословни
условия на труд, които ще се провеждат на основание чл.2 ал.2 т.1 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд“. Даден е и срок за изпълнение на същото- 15.04.2019
г. Протоколът от извършената проверка ведно с дадените предписания, в т.ч. и
процесното, е бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на
28.03.2019 г. В този смисъл дружеството „К.Ю.“ е следвало да изпълни процесното
предписание. Последното по силата на закона подлежи на предварително
изпълнение. Нормата на чл.405 от КТ разписва императивно, че ПАМ, приложени по
реда на чл.404 ал.1, могат да се обжалват по реда на АПК, като обжалването не
спира изпълнението на принудителната административна мярка. Същевременно обаче
разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК предвижда, че „при всяко положение на делото
до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта…”. В настоящия казус обаче се установи, че дадените предписания не
са били обжалвани от дружеството-жалбоподател в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Няма и постановено спиране на предварителното изпълнение. При това положение
няма съмнение, че дадените предписания са били задължителни за изпълнение от
дружеството-работодател.
От показанията на св. Д. се установи, че при извършената последваща проверка на обекта, извършена
на 18.09.2019 г. не са представени доказателства, че даденото предписание е
изпълнено. Такива не са представени и на 24.09.2019 г. при явяване на
представител на дружеството, след като са изрично поисквани с призовка, връчена
на основание чл.45 ал.1 от АПК.
Едва на 01.10.2019 г., когато управителят на
дружеството-жалбоподател се е явил в ДИТ и му е бил съставен АУАН, е представил
Заповед №1/08.02.2018 г. на управителя на дружеството (л.15), от която е видно
че работодателят е определил видовете обучения и инструктажи, както и програма
за провеждането им. Съдът обаче счита, че датата на издаване на тази заповед е
недостоверна, тъй като ако такава беше действително издадена от работодателя на
посочената в нея дата, то няма причина тази заповед да не бъде представена още
при първата или при последвалата проверка, както и при явяването на 24.09.2019
г. Освен това няма доказателство за това, че посочената дата не е манипулирана.
Например регистър на заповедите, от който да е видно поредния номер и
действителната дата на издаване на заповедта. При така изложеното съдът намира,
че тази заповед е антидатирана и е създадена с цел избягване на
административнонаказателната отговорност, поради което е и представена едва в
деня, в който законния представител на дружеството е следвало да се яви за
съставяне на АУАН.
С оглед на това
съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415
ал.1 от КТ.
Съдът не споделя
и възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
това, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като
в едни продължителен период от време, след като е бил длъжен работодателят не е
изпълнил даденото му предписание. Последното е важно тъй като е свързано с
безопасните и здравословни условия на труд на работещите в дружеството,
независимо от техния брой, макар и минимален, както се изложиха твърдения чрез
показанията на св. А.М.. Освен това на съда е служебно известно, а и от
гласните доказателства се установи, че освен процесното нарушение
дружеството-жалбоподател е извършило още четири нарушения, за които са издадени
НП. Всичко това показва, че е завишена обществената опасност и на деянието, и
на дееца, и доколкото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението, то не може да се
приеме, че извършеното съставлява маловажен случай. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на чл.415 ал.1 от КТ във връзка с чл.2 ал.2 т.1 от
Наредба № РД-07-02/2009 . е призвана да гарантира. Ето защо налагането на
санкция на дружеството-работодател за конкретното нарушение е напълно
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само
така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като
би се превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа към изискванията
на закона, като спазва трудовото законодателство и в частност разпоредбите за
безопасни и здравословни условия на труд.
При определяне
размера на санкцията наказващият орган е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, че
нарушението е извършено за първи път, но и също така и продължителния период на
бездействие и наличието на още няколко нарушения освен процесното. При тези
данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен малко над
установения в закона минимум за съответното нарушение, а именно 1 600 лева.
По изложените
съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
При този изход
на делото за основателна намира съда претенцията на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН. Пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, доколкото Дирекция „Инспекция по труда“-
Пазарджик (органа издал НП) е структурно звено към ИА и няма статут на
самостоятелно ЮЛ. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането
на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа
в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, но същото не е с правна и
фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение, а именно 80 лева, кйто ще отговоря на осъщественото процесуално
представителство.
Пак с оглед
изхода на делото съдът намира, че направеното от процесуалния представител на
въззивника искане за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски
хонорар, за неоснователно, поради което и следва да бъде оставено без уважение.
По
изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-001716 от 29.01.2020 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Пазарджик, с което на „К.Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. А., ул. ***“ №9, представлявано от управителя Г.Е.М., за
нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „К.Ю.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. А., ул. ***“ №9, представлявано
от управителя Г.Е.М., ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева
за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на
„К.Ю.“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 300
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Административен съд в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: