Решение по дело №939/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

по чл.238, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс

гр. София, 04.02.2021  г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди  двадесет и първа година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 939 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 367, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в договорни правоотношения по договор за превоз, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши превоз срещу заплащане. Въпреки изпълнението на задължението си за извърши международен превоз на стоки на ищеца не му били заплатени в срок и в пълен размер уговорените суми за възнаграждение, за които били съставени фактурите (табл.стр.3 от исковата молба), което обосновава правния интерес от предявяване на иска.

ИСКАНЕТО е да се осъди ответника да му заплати сума в размер на 13 760, 40 евро, представляващи общ размер на дължими и неплатени по договори за превоз, които са описани подробно в исковата молба; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сума в размер на 635, 49 евро, представляващи законната лихва върху неплатените суми върху всяка от фактурите, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо до 26.05.2020 г. както и всички разноски, направени за събирането включително разноските за изготвяне и изпращане на покана до длъжника, разноски, направени за обезпечаването на иска, както и всички разноски в исковото производство, включително възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.

Ответникът в срока по чл.367 ГПК не депозира писмен отговор.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

В първото съдебно заседание по делото ответникът   ›не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил отговор на исковата молба  и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил  ›искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е ›вероятно основателен. За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от писмените доказателства – данъчни фактури,  договори-заявки и товарителници, представени и описани с исковата молба; справка декларации по ЗДДС от НАП, от които е видно, че ответникът е включил същите в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС от 26.03.2019 г. и покана за доброволно изпълнение, установяващи, че страните са в договорни правоотношения по договор за превоз и ответникът не е извършил плащане на дължимите суми в уговорения срок и след покана. Като законна последица и тъй като ответното дружество е в забава, то и дължи и законна лихва върху дължимата сума за цена на доставената стока, считано от изтичане на срока по чл.303а, ал.1, изр.1 от ТЗ (договорения срок)  до окончателното й изплащане.

Ето защо, при наличие на всички предпоставки по чл.238, ал.1  и чл.239, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено съдебно решение, с което исковете да бъде уважени без да се излагат мотиви по същество.

Като последица и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва ответникът  да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1126, 24 лв. за внесена държавна такса,  3288 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита  и съдействие от 08.04.2020 г., 580 лв. разноски за превод , както и разноски в производството по допускане и налагане на обезпечителна мярка (Търк.решение № 6 по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.5)– (1744 лв. + 159, 60 лв.), или общо разноски в размер на 6 537, 84 лв.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Н.Т.  И С.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на  „К.У.Л.“ ЕООД с ЕИК *******, на правно основание чл. 367, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,  сума в размер на 13 760, 40 евро, представляващи общ размер на дължими и неплатени по договори за превоз, на правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сума в размер на 635, 49 евро, представляващи законната лихва за забава върху неплатените суми върху всяка от фактурите, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо до 26.05.2020 г.

ОСЪЖДА „Н.Т.  И С.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на  „К.У.Л.“ ЕООД с ЕИК *******, разноски 6537, 84 лв., на основание чл.78, ал.1  от ГПК.

Банковата сметка на „Н.Т.И С.“ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД IBAN ***.

Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                           

 

 

СЪДИЯ: