№ 20186
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110123111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против Ю. Т. П.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4040.02лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 929.31лв. за периода от 15.09.2018 г. до
03.08.2021 г., сумата от 19.30лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва считано
от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4.85лв. - лихва
за забава за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г., за които има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 14.09.2021г. по ч.гр.д. № 49868/2021г. по описа на
СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл.34, вх.А,
ап.5, аб.№ 96333, инсталация №**********, като за периода 01.05.2017 г. до
1
30.04.2019 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 4040.02лв., представляваща главница за топлинна
енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в
размер на 929.31лв. за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., като била
осъществена услугата дялово разпределение в периода 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., остойностена в размер на 19.30лв.-главница, върху която поради
неплащане била начислена лихва за забава в размер на 4.85лв. за периода
31.08.2018 г. до 03.08.2021 г. Поради неплащане на сумите, въз основа
заявление на ищеца от 26.08.2021 г., на 14.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49868/2021
г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, съгласно която от ответника са претендирани процесните суми.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Ю. Т. П.,
като в срока е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва да е пасивно
легитимиран по предявените искове с твърдението, че не е собственик, нито е
ползвал на процесния имот, поради което не е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
да е изпаднал в забава, с оглед недължимостта на главното вземане, както и
поради обстоятелство, че самото вземане не е изискуемо. Оспорва да са
спазени изискванията за обнародване на договорите и специалните условия
между ********** и **********, както и навежда довод, че договорът между
етажната собственост и ********** съдържа неравноправни условия.
Оспорва надлежността на отчитането и начисляването на евентуално
потребената топлинна енергия, правилността на извършваното дялово
разпределение, както и начислени суми да са изчислявани при отчитане на
технологични загуби. Прави възражение за погасяване на претендираните от
ищеца суми по давност.
С определение от 24.10.2023г. е конституирано по делото трето лице –
помагач на ищеца ***********.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
2
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (Ю.дически факти): 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия (собственик, ползвател), както и
че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в
процесния период, във връзка с оспорването в отговора на исковата молба, че
ответницата не е клиент на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение.
Представените писмени доказателствени средства не установяват
качеството собственик, нито ползвател, поради което не може да се установи
качеството потребител на ответника.
Приети са писмени доказателства: писмо от Столична община – район
Красно село, съгласно което процесният имот (**********) не е бил
общинска собственост; списък на живущи за ************ към 10.06.1975г.,
съгласно който за ********* е посочено лице *******, удостоверение
съгласно което старият адрес ********** е идентичен с адрес *********;
Протокол от 22.08.2002г. на собствениците на адрес: *********** е посочен
ответникът, вкл. са приети и констативни протоколи за неосигурен достъп за
отчет на уредите на дялово разпределение за топлинна енергия.
Представеният протокол има удостоверителна стойност единствено относно
3
присъствалите лица и взетите решения, но не и относно качеството
собственици на присъствалите на ОС на ЕС, вкл. същият е към отдалечен
период предхождащ процесния. От справка НБД „Население“ за ответника по
ч.гр.д. № 49868/2021г. се установява, че същият е с регистриран настоящ
адрес заявен на 01.01.1980г., съответно постоянен адрес заявен на 01.02.2002г.
в **********. Регистрираният адрес също не е относим за качеството
собственик по см. на чл.153 ЗЕ.
С оглед на което, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване качеството потребител на топлинна енергия на
ответника, с оглед на което не следва да се обсъждат останалите
предпоставки (количество и стойност на доставена топлинна енергия), поради
което искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответникът. Същият е представил списък по чл.80 ГПК,
представлявал се е от адвокат и е поискал присъждането на 800лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, със седалище и адрес на
управление: **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено,
че Ю.Й Т. П., ЕГН: **********, гр. София, **********, дължи сумите от: 4
040,02 BGN /четири хиляди и четиридесет лева и 02 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г. за имот в гр. София , **********, аб.
№**********, инсталация № **********, ведно със законна лихва от
26.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.0218г. до
03.08.2021 г. в размер на 929,31 BGN /деветстотин двадесет и девет лева и 31
стотинки/, сумата от 19,30 BGN /деветнадесет лева и 30 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
26.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната
4
главница за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г. в размер на 4,85 BGN
/четири лева и 85 стотинки/, за които суми има издадена заповед № 11340 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.09.2021г. по ч.гр.д.
№ 49868/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ***********, със седалище и
адрес на управление: **********, да заплати на Ю.Й Т. П., ЕГН: **********,
гр. София, **********, сумата от 800лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ***********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5