- 2
-
М О Т И В И :
Внесено е Постановление от 27.07.2020
год. по досъдебно производство /ДП/ № 399/2019 г. на ВРАЧАНСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА /ВРП/ с Предложение до РС-В., подс. А.С.М. ***, живущ във ***, да
бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по ч.313 ал.1 от
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС и да му се наложи административно наказание по реда на
чл.78”а” от НК.
Производството по делото е по реда на чл.375 - чл.380 от НПК /НАКАЗАТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС/ във вр. с
чл.78”а” от НК.
Подс. А.С.М. не се яви пред съда,
като на ДП е обяснил как и защо е извършил деянието. Фактически се признава за
виновен по обвинението на ДП, признава вината си и не отрича, че лично той е
попълнил и подписал Декларацията. Искал е да смени по-бързо СУМПС заради новата
категория „Е”, която изкарал в Б.по-рано същата година – 2018 год.
По делото пред съда не се яви
прокурор.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Подс. А.С.М.
живее от 2005 год. заедно със
семейството си в страни членки на ЕС — до 2016 год. в Р. И., а след това във
Федерална Република г./***/, като работел в последната държава на длъжност авто-механик.
Република Б. посещавал рядко. Обикновено се завръщал веднъж годишно за около
20-30 дни, за да види роднините си тук – родители, сестра и близки на съпругата
му. Същия притежава българско свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. През
лятото на 2018 год. подс. А.М. завършил шофьорски курсове за категория „Е” в Р.Б.,
тъй като такова изискване поставил работодателят му в г.— да има право да
шофира МПС, теглещо платформа за превоз на автомобили. След като завършил
успешно курса, подс. А.М. се прибрал в Г.
В края на
същата 2018 год. м. декември, когато се завърнал за новогодишните празниците в
Б., той декларирал, че обичайното му местопребиваване е в Република Б., а не
във Федерална република Г., за да му бъде издадено ново свидетелство за управление
на МПС, вече с новата „Е” категория.
Така на
19.12.2018 год., като подготвил необходимите документи подс. А.М. посетил
Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР-В./КАТ”***”-В./. Там попълнил предоставени
му от служителите документи, между които и ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.151 ал.5 от ЗДвП.
Въпреки, че трайно пребивавал във ФР Г., в посочената декларация същият
декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от 185
дни през последните 12 календарни месеца/ не е в друга
държава-членка на ЕС, а е в Република Б., както и че не притежава валидно
свидетелство, издадено от държава-членка на Европейския съюз. Във връзка с
подадените документи било издадено и съответно СУМПС. Впоследствие в сектор
„Пътна полиция”-В.било получено писмо, съдържащо информация, че е постъпило
инициативно писмо от компетентния орган по издаване на свидетелства за
управление на МПС във ФР Г., в което било посочено, че за лицето подс. А.С.М.
има данни за „обичайно пребиваване” в Г. По случая била предприета проверка,
било образувано и ДП.
- 3
-
Подс. А.С.М. е роден на *** год. в гр.Г., р.РФ
/Р. Федерация/, живущ във *** /Федерална Република ГЕРМАНИЯ/ в гр. К., ул.”***”
***, с регистриран пост. адрес в с. М., общ. Б., обл. В., ул.”***” № ***, но не
живее на този адрес от близо 10 год., като къщата е продадена на друго лице, родителите
му живеят в с.с. на ул.”***” № *** /майка Б.М./, българин,български гражданин,
със средно образование, женен, работи във ФРГ, като автомонтьор – механик във
фирма „Тоскана Моторс” – К., неосъждан, с
ЕГН **********. Съпруга му е лицето Л.В.С.. Има сестра Л.С.А.живуща ***. Правоспособен
водач на МПС от 11.09.2014 г. Досега е наказван в Р.Б.с 5 бр. НП и 4бр. Фишове
за извършени нарушения по ЗдвП. По негови данни е
наказван в г.два пъти – с глоби в размер на по 1 200 евро и лишаване от
правоуправление за 6 месеца поради управление на МПС след употреба на алкохол и
поради не монтирана детски седалки в МПС-то.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство доказателства – писмени и гласни,
които съдът цени съгласно чл.378 ал.2 от НПК.
Безспорно
по делото се установи, по един безспорен и категоричен начин, че от обективна и
субективна страна, подс. А.С.М. е осъществил състава на чл.313 ал.1 от
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – на 19.12.2018 год. в гр.В., пред орган на властта -
служител в Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР-В., е потвърдил неистина в писмена
ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.151 ал.5 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА ЗДвП/ — (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010
г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от
01.08.2016 г.): „Свидетелство
за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република Б., за което обстоятелство
подписват декларация.” и § 6 т.46 от Допълнителните Разпоредби
на ЗДвП: „Обичайно пребиваване в Република Б.” е мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее”, относно обичайното си
местопребиваване, като е посочил в Декларацията адреса в с.М., в Република Б.,
вместо адреса си във Федерална Република Г., гр. К.
Деянието е извършено от подс. А.С.М. умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и е искал настъпването на тези последици.
По силата
на чл.151 ал.5 от ЗДвП СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното
си пребиваване в Република Б. Понятието „обичайно пребиваване в Република Б.е
дефинирано в §6, т.46 от ДР на ЗДвП като мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки. Безспорно е установено, че подс. А.С.М. не се е завръщал в
страната за повече от три-четири седмици, като през периода 2016 г. - 2018 г., а и до днес той
живее преимуществено във ФР Г. Доколкото посоченият период обхваща повече от
185 дни за последните 12 последователни месеца, считано от 19.12.2018 г., видно
е,че изявлението на подс. М. в процесната декларация,
- 4 -
че обичайното му пребиваване е в Р.Б., не отговаря на
истината. Приложената ДЕКЛАРАЦИЯ по чл.151 ал.5 от ЗДвП, е подписана лично от
подс.А.М. - видно от заключението на графическата експертиза и обясненията на
подс. М. дадени на ДП, които съдържат подробна информация за предприетите от
него действия и за останалите обстоятелства по случая, които кореспондират
напълно на останалите доказателства по делото, както писмени, така и гласни -
показания на разпитаните свидетели – П.П.Н., В.Г.П., Ц.К.В., М.Б.М. и Л.С.А., като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така
събраните доказателства, съдът намери, че Предложението на ВРП се явява
основателно и в случая е приложима разпоредбата на чл.78”а” от НК. За престъпление
по чл.313 ал.1 от НК законът предвижда наказание – „лишаване от свобода” до
3/три/ години или „глоба” от 100 до 300 лв. и както се посочи и по-горе подс. А.М.
не е осъждан, досега не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78”а” от НК и няма причинени съставомерни имуществени
щети от деянието, като същия е пълнолетен и вменяем.
Затова и
съдът призна подс. А.С.М. за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК – на 19.12.2018 год. в гр.В., пред орган на властта - служител в Сектор
„Пътна Полиция” при ОД на МВР-В., е потвърдил неистина в писмена ДЕКЛАРАЦИЯ по
чл.151 ал.5 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА ЗДвП/ — (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010
г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от
01.08.2016 г.): „Свидетелство
за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република Б., за което обстоятелство
подписват декларация.” и § 6 т.46 от Допълнителните Разпоредби
на ЗДвП: „Обичайно пребиваване в Република Б.” е мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее”, относно обичайното си
местопребиваване, като е посочил в Декларацията адреса в с.М., в Република Б.,
вместо адреса си във Федерална Република Г., гр. К. - поради което и на
основание чл.78”а” ал.1 от НК го ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му наложи
административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 1 500 лв. – в полза на ДЪРЖАВАТА.
За да постанови горния минимален размер
на администра-тивното наказание, съдът отчете превес
на смекчаващите отговор-ността обстоятелства за подс.
А.С.М. – чисто съдебно минало, самопризнания на ДП и обстоятелствата, че работи
и е семеен, пред отегчаващото обстоятелство – извършени пътни нарушения, както
в Р.Б., така и във ВРГ където живее.
Причина за извършване на деянието
е ниското правосъзнание у подс. А.С.М..
Подс. А.С.М. се ОСЪДИ да
ЗАПЛАТИ разноските по делото от ДП сумата от общо 160.84 лв. /сто и шестдесет лева, и 84 ст./ -
по сметка на ОД на МВР-В..
По горните съображения,
съдът постанови решението си.
Гр. В. РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
20.08.2020 год. /
КРАСИМИР Г./