Решение по дело №1121/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 929
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 8 юли 2024 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20245300501121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Пловдив, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева А.

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501121 по описа за 2024 година
-ми
Обжалвано е решение №5256/28.12.2023г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гр. с.
постановено по гр. д. №17719/2022г., с което се прогласява за нищожна клаузата на
чл.5.6, предвиждаща заплащане на неустойка, от сключения между Г. М. А., ЕГН
**********, от гр. П., ЖК „Т***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*** Еднолично
адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М., И “Ай
Ти Еф Груп” АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Л.“, ул.
“С***, представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. С.,
ул. “Ш**, адв. С. У.,, в гр. София Договор за потребителски кредит №
336997/04.09.2019 г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩА на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9
и т.10 от ЗПК. ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес
на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. М. А., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 173, 16 лева, представляваща
платена без основание неустойка поради нищожността на клаузата на чл.5.6 по
сключения между страните в гр. София Договор за потребителски кредит №
336997/04.09.2019 г., предвиждаща заплащане на неустойка, заедно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 05.12.2022 г., КАКТО И направените разноски за
1
производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева.
Подадена е частна жалба против Определение № 2514/27.02.2024г., с което се
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ответника “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Л.“, ул. “С.,
представлявано от Изпълнителния директор С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. С., ул.
“Ш., адв. В. Б. - К., Молба вх. № 8419/23.01.2024 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА Решение №
5256/28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 17719/2022 г. по описа на ПРС – VІІІ гр.
състав В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Жалбоподателят “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: ** със седалище в гр. София моли
съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло
исковите претенции по съображения, подробно изложени в жалбата.
Частният жалбоподател “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *** моли съда да намали
размера на присъдения по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар на
насрещната страна.
Въззиваемата страна Г. М. А., ЕГН ********** счита решението на районния
съд за правилно и законосъобразно, а частната жалба против определението за
изменението на решението в частта за разноските за неоснователна. Претендира
разноски за въззивното разглеждане на делото.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Не е имало спор, че между страните е бил сключен Договор за потребителски
кредит № 336997/04.09.2019 г., по силата на който “Ай Ти Еф Груп” АД в качеството
си на кредитодател е предоставило на Г. М. А. кредит в размер на 500 лева, като в
чл.5.6 от Договора страните са се договорили, че ако кредитополучателят не изпълни
задължението си да представи обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията
на чл.5.1 – чл.5.5 от Договора и Общите условия, или действието на обезпечението
бъде по някаква причина прекратено, същият дължи на кредитодателя неустойка за
всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката
е индивидуално определен и изрично посочен в Приложение № 1 към Договора и
Погасителният план към него и се начислява и заплаща от кредитополучателя, заедно
със съответната погасителна вноска, а неустойката се дължи само за периодите, през
които кредитът е бил без осигурено обезпечение.
Основното възражение на жалбоподателя против недействителността на
процесната клауза за неустойка е това, че такава неустойка не е начислявана и тя е
дерогирана с подписването на Приложение № 2 към договора.
Това възражение е неоснователно, тъй като в представения препис от
посоченото Приложение № 2 няма подпис на нито една от страните по договора и
същевременно от приетото пред районния съд заключение на вещото лице по ССЕ И.
2
С., се установява, че неустойка е начислявана и съответно платена в размер на
173.16лв. Съдът кредитира втория вариант от заключението на счетоводната
експертиза, понеже този вариант взема предвид приложените по делото платежни
документи, докато първия вариант е изготвен по данни единствено от счетоводството
на “Ай Ти Еф Груп” АД, които очевидно са непълни.
В обсъжданото заключение е посочено още и това, че с включването на
неустойката в годишния процент на разходите, техният размер би нараснал до
127.008%, който надвишава максималния предвидения по чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Изложеното налага извода, че клаузата на дължима неустойка е нищожна
понеже чрез нея се заобикаля закона – чл. 19, ал.4 от ЗПК и затова този иск е
основателен и ще се уважи.
Основателността на този иск, преценен със заключението на счетоводната
експертиза, според която въззиваемата е платила сумата 173.16лв. обосновава
основателността и на иска за заплащане на тези сума по нищожна клауза от процесния
договор.
Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил исковете районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
По разноските: Като се съпостави интересът от водене на настоящите искове,
както и обстоятелството, че делото, не се отличава с фактическа и правна сложност,
която да е по – висока от останалите дела с настоящия предмет и във връзка с решение
на СЕС по дело С-438/22г. адвокатското възнаграждение, дължимо на основание чл.
38, ал.2 от ЗАдв. следва да се намали до размера от по 300лв. за всяка една съдебна
инстанция, в който смисъл обжалваното определение ще е измени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5256/28.12.2023г. на Пловдивския районен съд,
-ми
VІІІ гр. с. постановено по гр. д. №17719/2022г.
ОТМЕНЯ Определение № 2514/27.02.2024г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от ответника “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., Район „Л., ул. “С., представлявано от
Изпълнителния директор С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. София, ул. “Ш.” №***, адв.
В. Б. - К., Молба вх. № 8419/23.01.2024 г. за изменение на Решение № 5256/28.12.2023
г., постановено по гр. дело № 17719/2022 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав в частта
му за разноските в частта за разликата от 300 (триста) лева до пълния присъден с
решението размер от 960 (деветстотин и шестдесет) лева.
3
ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК***, гр. П., ул. „Б. сумата 300 (триста)
лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за
въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4