Решение по дело №255/2014 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2017 г. (в сила от 29 юни 2018 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20145200100255
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е     Ш   Е     Н    И    Е

 

№…376……/11.10.2017г. гр. Пазарджик

 

В      ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, Търговско отделение, на тридесет и първи юли две хиляди и седемнадесетата година, в закрито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                           

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

 

            Секретар: Виолета Боева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 255 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове от Д.В.Д. и И.А.Д. *** против Т.Х.З. ***, Я.К.З. *** , Х.Т. *** и И.Т.З. ***, като фактите и обстоятелствата, на които се основават са следните:

През есента на 2011г. срещу Т.Х.З. бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 666/2011 г. по описа на Пз ОС,  приключило с осъдителна присъда, която е била обжалвана от ищците и от него. В резултат на жалбата присъдата е била отменена от Апелативен съд Пловдив с Решение по ВНОХД № 28/2012 г., като делото е било върнато отново за внасяне на нов обвинителен акт. След повторното внасяне на обвинителният акт е било образувано НОХД № 175/2012 г. по описа на Окръжен съд — Пазарджик. В първо съдебно заседание по това дело проведено на 19.04.2012г. двамата ищци били конституирани като граждански ищци с искова претенция за всеки един от тях в размер на 150 000 лева, заедно със законната лихва считано от 04.11.2009 г. Тази искова претенция е била уважена в пълен размер с влязла в сила присъда по КНОХД № 524/2013г. на 14.05.2013 г., ведно с разноските по сторени от тях в хода на делото. На проведеното заседание на 19.04.2012 г. първия ответник е присъствал лично, в качеството му на подсъдим, а вторият ответник, негова съпруга е била разпитвана като свидетел по същото цитираното дело.

На 25.04.2012 г., т.е. 6 дни след посочено съдебно заседание проведено на 19.04.2012 г., в което ищците са били конституирани като граждански ищци, като пострадали от извършеното престъпление от общ характер от първия ответник Т.З., първите двама ответници са дарили при равни квоти на третия и четвъртия ответник по делото, техният недвижим имот с административен адрес - град В., ул. Е.Г. № 22 и представляващ: Дворно място , съставляващо ПИ №2793 в кв.169 по регулационния план на град В., имот с пълен кадастрален номер 5052793, целия с площ от 242 кв.м.по документи за собственост, а по скица с площ 271 кв.м. за който имот е отреден УПИ Х на площ от 253 кв.м. с неприложена регулация за имота, при съседи - ПИ № 505.2792, ПИ № 505.2791, др.поз.имот № 505.9013-улица, алея и поз.имот № 505.9011-улица Е.Г., ЗАЕДНО с построената в имота четириетажна жилищна сграда -КЪЩА, състояща се от три редовни и мансарден етаж, всеки етаж със застроена площ 125 кв.м.. Сделката била оформена с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан  с вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.ІІ , н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания при РС-гр. В.. Твърди се, че по този начин четиримата ответници са извършили вещно-правна сделка с цел осуетяване удовлетворяване на вземането на двамата ищци установено с Изпълнителен лист от 27.05.2013г. издаден въз основа на влязла в сила присъда по НОХД № 175 по описа за 2012 г. на ОС Пазарджик. Още повече, че в хода на образуваните изпълнителни производства от двамата ищци срещу Т.З. не е открито налично имущество, вещи или пари за осребряване вземането им. Не е налице и доброволно изпълнение от страна на първия ответник.

Твърди се, че дареният недвижим имот - цялото дворно място и първия и втория етажи от четириетажната жилищна сграда, са съставлявали лично имущество на първия ответник, тъй като ги е придобил чрез дарение от родителите си. Третият и мансардният/ четвърти/ етажи – пристройка и надстройка от процесната жилищна сграда са били построени по време на брака между първия и втория ответник и са в режим на СИО между тях. С извършените бъзвъзмездни разпоредителни действия, ответникът Т.З. е увредил интересите на кредиторите си, защото всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението, а в конкретния случай става и невъзможно принудителното му изпълнение. Твърди се, че останалите трима ответници като участници в сделката – дарение са действали със знание и цел  да бъдат увредени интересите на кредиторите - двамата ищци, като по този начин те да бъдат поставен в невъзможност да реализират правата си.

Искането е съдът след като съобрази установеното по делото от фактическа страна да постанови решение, с което обяви за недействителни извършените от ответниците по делото, разпоредителни действия, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ, вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания при РС-гр. В. и отмени на това основание, този нотариален акт.

След оставяне без движение на исковата молба за въвеждане на петитума й в съответствие с твърдените факти и обстоятелства е формулирано следното искане:

Да се обяви за недействителна по отношение на ищците сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, том I, рег.№1012, нот дело №89 от 25.04.2012 г, вписан в СВ при АВ -Имотен регистър, с вх.рег. 537 от 25.04.2012 г., акт №96, том II, н.д.237 от 2012 г., с която сделка първият ответник Т.Х.З. е дарил на синовете си Х.Т.З. и И.Т.З. (трети и четвърти ответник, необходими другари по делото) следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен имот №2793 (две хиляди седемстотин деветдесет и трети) в квартал 169 (сто шестдесет и девети) по регулационния план на град В., с пълен кадастрален номер 5052793 (кадастрален район петстотин и пети, имот две хиляди седемстотин деветдесет и трети), целия с площ от 242 (двеста четиридесет и два) квадратни метра по документи за собственост, а по скица с площ от 271 (двеста седемдесет и един) квадратни метра, за което дворно място е отредено УПИ Х (урегулиран поземлен имот десети) с площ от 253 (двеста петдесет и три) квадратни метра, с неприложена за УПИ регулация, при съседи на имота: поз.имот №505.2792 на К.С. Ф., поз.имот №505.2791 наел. на Д. В. П. и др., поз.имот №505.9013 улица - алея и поз.имот №505.9011 улица Е.Г., ВЕДНО със собствените на първия ответник: ПЪРВИ И ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с площ от 92 кв.м (съставляващи съществуваща към 1989 г. жилищна сграда), ведно със собствените на първия ответник ½ идеална част от пристройката и надстроения етаж съгласно Разрешение за строеж №326/16.08.1989 г., която пристройка се намира в източната част на съществуващата жилищна сграда съгласно скицата към Разрешение за строеж №326/16.08.1989г., както и се отмени нотариалния акт.

В срока по чл.130 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Т., Я. и И. З.. Четвъртият ответник Х.З. не е взел становище по иска в законоустановения срок. Подалите отговор ответници, чрез процесуалният си представител адв.А. оспорват така предявеният иск като недопустим поради липса на предмет и като неоснователен поради липса на пасивна материалноправна легитимация да отговарят по него. Относно липсата на предмет се твърди, че на основание влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д.№929/2013г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд трето добросъвестно лице е придобило собствеността върху имота след като по отношение на него на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД сделката обективирана в н.а.№89/2012г. е обявена за недействителна. По същество се възразява, че единствено първият от ответниците е кредитор на ищците, както и че вземането им е възникнало далеч след извършване на разпоредителната сделка. Липсвало доказателства, че разпоредителното действие било извършено с цел увреждане интересите на ищците, в качеството им на кредитори. Сделката – дарение била извършена с цел обезпечаване на кредит получен от Х. и И. З.. Следователно не били налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД и затова иска бил неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли. Развиват се подробни съображения в този смисъл.

Страните по делото са представили доказателства в подкрепа на твърденията си.

Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 и чл.236 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ, вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания при РС-гр. В., ответниците Т. и Я. З. са се разпоредили с процесния имот в полза на децата си - ответниците Х.З. и И.З., които са предоставили същият за обезпечение по договор от 05.06.2012г. за банков ипотечен кредит отпуснат в тяхна полза в размер на 50 000 лева.

От приетата по делото СТЕ, която съдът изцяло кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че предмет на сделката дарение оформена с посоченият нотариален акт, е: дворно място, съставляващо поземлен имот №2793 в кв.169 по регулационния план на гр.В., целия с площ от 242 кв.м. по документи за собственост, а по скица с площ от 271 кв.м., за което дворно място е отредено УПИ Х, с площ от 253 кв.м., с неприложена за УПИ регулация, при съседи на имота: ПИ №2792, ПИ №2791, ПИ №9013 – улица, ПИ №9011 -  улица, ведно с построената в него четириетажна жилищна сграда – къща, състоящата се от три редовни жилищни етажа и мансарден етаж, всеки застроен на площ от 125 кв.м., с административен адрес гр.В., ул.“Е.Г.“ № 22.

Безспорно е и още, че част от процесният недвижим имот е лична собственост на Т.З., а останалата част е в режим на СИО със съпругата му ответницата Я.З.. В този смисъл от приетата СТЕ и писмени доказателства се установява, че Т. и Я. З. са сключили гражданския брак на 02.04.1978г., а през 1989 г. Х. и З. З. са учредили на сина си Т.З. право на строеж на жилище и на пожизнено и безвъзмездно ползване в дворно място съставляващо парцел ХХ-2793 в кв. 169 по плана на гр. В., която суперфиция ще се осъществи чрез построяване на пристройка към съществуващата в парцела жилищна сграда и надстрояването й с още един етаж  по утвърден проект на името на правоимащия, който ще е изключителен собственик на пристройката от основи до покрив и на целия общ етаж по чл. 38 от ЗС. През 1993 г. Х. и З. З. са подарили на сина си Т.З. втория етаж ведно с ½ ид.ч. от общите части по чл. 38 от ЗС на една къща застроена върху 92 кв.м. в дворно място в кв. „Л.“ на гр. В. съставляващо парцел ХХ-2793 в кв. 169 по плана на града. През 1995 г. Х. и З.З. са дарили на сина си Т.З. дворно място от 242 кв.м. съставляващо парцел ХХ-2793 в кв. 169 по плана на гр. В., ведно с първия етаж и припадащите се към него общи части от жилищната сграда застроена върху 92 кв.м. в същия имот без пристройката към етажа, която е собственост на надарениЯ. По сега действащия кадастрален план на гр. В., който е от 2014г. и одобрения регулационен план от същата година, имот ПИ № 2703, за който е отреден УПИ ХХ-2793 в кв. 169, е отразена една четириетажна жилищна сграда, чиято конфигурация съответства на пристроената съществуваща сграда в имота и е отчетена по плана с площ от 139 кв.м. Според вещото лице В. след анализа на всичките представени нотариални актове, както и съобразно реализираното на место строителство, към момента жилищната сграда се състои от три редовни жилищни етажа и мансарден /тавански/ етаж, така както са описани в процесния нотариален акт № 89. На практика съществувалата преди пристрояването сграда пристройката и надстройката са обединени конструктивно и пространствено с общи вход, стълбище и покривна конструкция, което ги превръща в един обект на собственост предмет на цитирания нотариален акт.

Относно качеството кредитори на ищците, са приети писмени доказателства, от които се установява, че на първото проведено съдебно заседание по НОХД №175/2012г. по описа на Пазарджишкият окръжен съд на 19.04.2012г. ищците по настоящото дело Д.и са конституирани като граждански ищци в наказателното производство и е приета претенцията им за присъждане в тяхна полза на обезщетение в размер на по 150 000 лв. на всеки един от тях. Наказателното производство е приключило с Присъда от 23.05.2012г., с която така предявените претенции са уважени изцяло, като Т.З. е осъден да заплати по отделно на Д.Д.  и И.Д. сума от 150 000 лв. представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на увреждане настъпило на 4.11.2010г..Присъдата е влязла в законна сила на 14.05.2013г. и на 27.05.2013 г. са издадени два броя изпълнителни листове. На 04.10.2013г. И. и Д. Д.и са подали заявление до ДСИ при РС В. за образуване на изпълнително производство против Т.Х.З.. Безспорно е, че в хода на посоченото изпълнително производство е установено, че Т.З. не разполага с движимо и недвижимо имущество, продажбата на което да осигури финансови средства за погасяване на задължението му към ищците в настоящото производство. На 04.11.2013г. в РС - В. е депозирана искова молба от Д. и И. Д.и, която е вписана на 12.11.2013г. от Службата по вписванията при РС гр. В. и по която е образувано настоящото производство.

От приложеното към настоящото дело гр.д. № 929/2013г. по описа на Пазарджишкият окръжен съд се установява, че с Решение № 147/3.04.2014г., влязло в законна сила, сделката дарение посочена по-горе е обявена за недействителна по отношение на Н. Д. К. от гр. С., както и е обявен за окончателен сключеният между Т.Х.З. и Я.К.З. от една страна като прехвърлители и Н. Д. К. от друга страна като приобретател  предварителен договор от 16.03. 2009 г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Това решение е влязло в сила на 8.05.2014г., служебно изпратено на Службата по вписвания на гр. В., която на 15.05.2014г. е вписала постановената от съда възбрана върху имота. Пак от книжата по същото гр. дело се установява, че исковата молба, по която е образувано гр.д. № 929/2013г. е депозирана в Окръжен съд - Пазарджик на 06.11.2013г., а е вписана в Службата по вписванията гр. В. на 08.11.2013г. 

Пак от писмените доказателства се установява, че правоотношението между Т. и Я. З. и Д. К. е възникнало във връзка със сключен между тях Договор за заем и допълнителни споразумения към него за отсрочка за връщане на заема. С последното допълнително споразумение от 16.03.2009 г. страните са постигнали съгласие/обещание за покупко-продажба на недвижим имот напълно идентичен с процесния, поради неиздължаване от страна на З. на дължимата от тях предоставена им в заем сума в размер на 95 000 лв.

Пак от писмените доказателства се установява, че към настоящият момент на административния адрес на процесния имот - гр. В. ул.“Е.Г.“ № 22 името на абоната за услуги на „ВКТВ“ ЕООД гр. В. е Т.З. с абонатен номер №5770, а от удостоверението издадено от EVN – гр. Пловдив е видно, че за същият административен адрес се водят три партиди на клиентите Х.Т.З., Т.Х.З. и „ВИТЯЗ ЯНТО“ ЕООД, чийто собственик и управител е Я.К.З..

Приет по делото е и договор за наем от 01.01.2016г. със срок на действието му от една година, сключен между Р. и Н. К.и от една страна в качеството им на наемодател и Я.К.З. от друга в качеството й на наемател, както и квитанции към приходен касов ордер установяващи платени суми в полза на К.и представляващи ½ от дължимия наем. В хода по същество процесуалния представител на ищците е оспорил тези писмени доказателства твърдейки, че същите били антидатирани и изготвени за нуждите на настоящия съдебен процес. Това твърдение обаче не е подкрепено от каквито и да било доказателства. В този смисъл съдът намира, че не са налице основание за изключване на посочените доказателства и същите следва да бъдат съобразени.

Не са представени каквито и да било доказателства и във връзка с твърденията в исковата молба и в хода по същество  на процесуалния представител на ищците за наличието на каквато и да било връзка ( родствена по сватовство, приятелска или друга)  между Н. Д. К. и семейство З..

При така установеното по делото от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и е процесуално допустим. В този смисъл направеното от ответниците възражение съдът приема за неоснователно, тъй като е налице правен интерес за кредиторите от предявяване на конститутивния иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД, независимо, че имотът не е в патримониума на длъжниците, а по силата на съдебното решение постановено по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД вече е собствен на Н. К., по аргумент на постановеното от ВКС по реда на чл.290 от ГПК решение №129/20.07.2017г. по т.д.№2481/2016г., І т.о., ТК.

Относно наличието на елементите от фактическия състав на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД съдът приема за безспорно, че ищците са кредитори на ответника Т.З. на основание влязлата в законна сила на 14.05.2013г. присъда, съгласно която Т.З. е осъден да заплати поотделно на Д.Д.  и И.Д. сума от 150 000 лв. представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на увреждане настъпило на 4.11.2010г. Предвид, че същото е възникнало на основание деликт, то обезщетението се дължи не от датата на завеждането на иска в съда или от датата на влизане в сила на осъдителното решение, а от датата на увреждането по смисъла на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Следователно към датата на извършване на процесната сделка – дарение – 25.04.2012г. вземането на ищците е било вече възникнало т.е. същите са имали качеството кредитори по отношение на ищеца Т.З.. Същите обаче не са кредитори по отношение на ответницата Я.З. предвид, че задължението на съпруга й Т.З. е негов личен дълг в какъвто смисъл е постановеното в т.1 от ТР №5/29.12.2014г. на ВКС по т.д.№5/2013г., ОСГТК. Вярно е единствено, че същата е необходим друга в процеса, което е и основанието за конституирането й като ответник по иска (Решение №54/14.04.2015г. на ВКС по гр.д.№1788/2014г., III г.о., ГК).

Налице е и вторият от елементите от фактическия състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно извършено от длъжника Т.З. увреждащо действие предвид разпореждането на последния със своето имущество в полза на низходящите му с процесната сделка - дарение, която като безвъзмездно разпореждане обективно намалява актива му, който актив би послужил за удовлетворяване на кредитора при евентуално принудително изпълнение. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, както бе посочено, че е в случая, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжника е договарял е знаело за увреждането – в този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престациЯ. Приетото в този смисъл от ВКС в неговото задължително решение № 639/06.10.2010г. постановено по гр.д.№754/2009г., ІV г.о., по реда на чл.290 от ГПК обуславя наличието и на вторият от елементите от фактическия състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно знанието за увреждане на длъжника и неговият контрахент.

Следователно от всичко изложено до тук предявеният иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и ще следва да се уважи като се обяви за недействителна по отношение на К.и процесната  сделка – дарение обективирана в н.а.№69, но до размера на притежаваните от длъжника Т.З. права в процесния имот.

Горният извод не се променя и при съобразяване доводите на страните относно противопоставимостта на правата на третото лице Н. К., който е придобил собствеността върху процесния имот след успешно проведен иск за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД. В този смисъл съдът съобрази приетото в Постановление № 1 от 29.III.1965 г. по гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС, което не е загубило действието, както постановява ВКС в задължителното си решение № 79 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 3356/2008 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно което всяко лице имащо качеството на кредитор спрямо ответника – длъжник е материално легитимиран да заяви иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, като е без значение от каква облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника - неизпълнение на задължението и разпореждане с имуществото с процесната сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане в случай на неизпълнение. Или в случая правата на Н. К. са непротивопоставими и не са пречка нито за предявяване, нито за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗС.

Макар и горният извод да е решаващ, за яснота настоящият състав намира, че следва да отбележи, макар да не може в настоящия процес да се пререшава вече решеният спор с влязъл в сила съдебен акт, с който е приет за действителен предварителния договор, че намира за неоснователни доводите на ищците за нищожност на същият поради противоречието му със закона – чл.26 ал.1 от ЗЗД. Цитираното от ищците решение №461/16.01.2012г. на ВКС по гр.д.№1206/2010г., ІV г.о., ГК, е неприложимо в конкретният случай, тъй като действителната воля на страните по предварителния договор е за продажба на процесният имот за цена равна на дължимата от З. сума в размер на 95 000 лева, а не за обезпечение на задължението им по договора за заем чрез прехвърляне собствеността на процесния имот.

Неоснователен е иска за отмяна на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ, вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания при РС-гр. В. и като такъв ще следва да се отхвърли. Аргумент за това  са последиците при уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно че след отчуждаването на вещта е настъпило вещно – транслативното действие на разпореждането и собственик на имота е третото лице – приобритател т.е. сделката си остава действителна и имотът не се връща в патримониума на праводателЯ. Ето защо липсват каквито и да е било основания за отмяна на посоченият нотариален акт.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците сторените от последните разноски в размер на 2069,67 лева изчислени по компенсациЯ.

Воден от изложеното Пазарджишкия окръжен съд

 

                      Р       Е       Ш     И:

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ от Д.В.Д. с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН********** *** ПРОТИВ Т.Х.З., с ЕГН **********, Я.К.З., ЕГН **********, Х.Т.З., ЕГН **********  и И.Т.З., ЕГН **********,***, иск по чл.135 от ЗЗД ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Д.В.Д. и И.А.Д., договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт за дарение от 25.04.2012г., №89, том I, рег. №1012, нот. дело №89/2012г. на нотариус С.Д. - рег. №541 на Нот.камара, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - В. под Вх. рег. № 537/25.04.2012 г., Акт № 96, т. ІІ, н.д. № 237/2012г., по силата на който Т.Х.З. дарява на Х.Т.З. и И.Т.З., собствения си недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен имот №2793 /планоснимачен номер две хиляди седемстотин деветдесет и три/, в квартал №169 /сто шестдесет и девет/ по регулационния план на В., имот с пълен кадастрален номер 505.2793 (кадастрален район петстотин и пети, имот две хиляди седемстотин деветдесет и трети), целия с площ по документи за собственост от 242 /двеста четиридесет и два/ квадратни метра, а по скица с площ от 271 /двеста седемдесет и един/ квадратни метра, за който е отреден УПИ Х /урегулиран поземлен имот десети/, на площ от 253 /двеста петдесет и три/ квадратни метра, с неприложена за УПИ регулация, при съседи за имота: ПИ № 505.2792 на К. С. Ф., ПИ № 505.2791 на наследници на Д. В. П. и др., ПИ № 505.9013 улица - алея и ПИ №505.9011, улица „Е.Г.“, ВЕДНО със собствените на първия ответник: ПЪРВИ И ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с площ от 92 кв.м (съставляващи съществуваща към 1989 г. жилищна сграда), ведно със собствените на първия ответник ½ идеална част от пристройката и надстроения етаж съгласно Разрешение за строеж №326/16.08.1989 г., която пристройка се намира в източната част на съществуващата жилищна сграда съгласно скицата към Разрешение за строеж №326/16.08.1989г..

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.В.Д. с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН********** *** ПРОТИВ Т.Х.З., с ЕГН **********, Я.К.З., ЕГН **********, Х.Т.З., ЕГН **********  и И.Т.З., ЕГН **********,*** иск за отмяна на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ, вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания при РС-гр. В., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Т.Х.З., с ЕГН **********, Я.К.З., ЕГН **********,  Х.Т.З., ЕГН **********  и И.Т.З., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.В.Д. с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН********** *** общо сумата 2069,67 лева сторени по делото разноски изчислени по компенсациЯ.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския АС.

                                                                    

 

СЪДИЯ: