Р Е Ш Е Н И Е
№…376……/11.10.2017г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, Търговско отделение, на тридесет и
първи юли две хиляди и седемнадесетата година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: Виолета
Боева
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 255 по описа за 2014 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове от Д.В.Д. и И.А.Д.
*** против Т.Х.З. ***, Я.К.З. *** , Х.Т. *** и И.Т.З. ***, като фактите и
обстоятелствата, на които се основават са следните:
През есента
на 2011г. срещу Т.Х.З. бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 666/2011 г. по описа на Пз ОС, приключило с осъдителна присъда, която е била
обжалвана от ищците и от него. В
резултат на жалбата присъдата е била отменена от Апелативен съд Пловдив с
Решение по ВНОХД № 28/2012 г., като делото е било върнато отново за
внасяне на нов обвинителен акт. След повторното
внасяне на обвинителният акт е било образувано НОХД № 175/2012 г. по описа на Окръжен съд — Пазарджик. В първо съдебно заседание
по това дело проведено на 19.04.2012г. двамата ищци били конституирани като граждански ищци с искова претенция за всеки
един от тях в размер на 150 000 лева,
заедно със законната лихва считано от 04.11.2009 г. Тази искова претенция е
била уважена в пълен размер с влязла
в сила присъда по КНОХД № 524/2013г. на 14.05.2013 г., ведно с разноските по сторени от тях в хода на делото. На
проведеното заседание на 19.04.2012 г.
първия ответник е
присъствал лично, в качеството му на подсъдим, а вторият ответник, негова
съпруга е била разпитвана като свидетел по същото цитираното дело.
На 25.04.2012 г., т.е. 6 дни след посочено съдебно
заседание проведено на 19.04.2012
г., в което ищците са били конституирани като граждански
ищци, като пострадали от извършеното престъпление от общ характер от първия
ответник Т.З., първите двама ответници са дарили
при равни квоти на третия и четвъртия ответник по делото, техният недвижим имот с административен адрес - град В., ул. Е.Г. № 22 и представляващ: Дворно място , съставляващо ПИ №2793
в кв.169 по регулационния план на град В., имот с пълен кадастрален номер
5052793, целия с площ от 242 кв.м.по документи за собственост, а по скица с
площ 271 кв.м. за който имот е отреден УПИ Х на площ от 253 кв.м. с неприложена регулация за имота, при съседи - ПИ № 505.2792, ПИ № 505.2791,
др.поз.имот № 505.9013-улица, алея и поз.имот №
505.9011-улица Е.Г., ЗАЕДНО с построената в имота четириетажна жилищна сграда
-КЪЩА, състояща се от три редовни и мансарден етаж, всеки етаж със застроена
площ 125 кв.м.. Сделката била оформена с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан с вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.ІІ ,
н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания при
РС-гр. В.. Твърди се, че по този начин четиримата ответници са извършили
вещно-правна сделка с цел осуетяване удовлетворяване на вземането на двамата ищци
установено с Изпълнителен лист от 27.05.2013г. издаден въз основа на влязла
в сила присъда по НОХД № 175 по описа за
2012 г. на ОС Пазарджик. Още повече, че в хода на образуваните изпълнителни
производства от двамата ищци срещу Т.З. не е открито налично имущество,
вещи или пари за осребряване вземането им. Не е налице и доброволно изпълнение
от страна на първия ответник.
Твърди се,
че дареният недвижим имот - цялото дворно място и първия и втория етажи от
четириетажната жилищна сграда, са съставлявали лично имущество на първия ответник, тъй като ги е придобил чрез дарение от
родителите си. Третият и мансардният/ четвърти/ етажи – пристройка и надстройка от процесната жилищна сграда са били
построени по време на брака между първия и втория ответник и са в режим на СИО между тях. С извършените
бъзвъзмездни разпоредителни действия, ответникът
Т.З. е увредил интересите на кредиторите си, защото всяко отчуждаване на
имот обективно води до намаляване имуществото
на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението, а в конкретния
случай става и невъзможно принудителното му изпълнение. Твърди се, че
останалите трима ответници като участници в сделката – дарение са действали със
знание и цел да бъдат увредени интересите на кредиторите - двамата ищци, като по този
начин те да бъдат поставен в невъзможност да реализират правата си.
Искането е съдът след като съобрази установеното по делото от фактическа
страна да постанови решение, с което обяви
за недействителни извършените от ответниците по делото, разпоредителни действия, обективирани
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. I, рег. №
1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ, вх. рег. №
537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по вписвания
при РС-гр. В. и отмени на това основание, този нотариален акт.
След оставяне без движение на исковата молба за въвеждане
на петитума й в съответствие с твърдените факти и обстоятелства е формулирано
следното искане:
Да се обяви за недействителна по отношение на ищците
сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, том I,
рег.№1012, нот дело №89 от 25.04.2012 г, вписан в СВ при
АВ -Имотен регистър, с вх.рег. 537 от
25.04.2012 г., акт №96, том II, н.д.237 от 2012 г., с която сделка първият ответник Т.Х.З.
е дарил на синовете си Х.Т.З. и И.Т.З. (трети и четвърти
ответник, необходими другари по делото) следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо поземлен имот №2793 (две хиляди седемстотин деветдесет и
трети) в квартал 169 (сто шестдесет и девети) по регулационния план на град В.,
с пълен кадастрален номер 5052793 (кадастрален район петстотин и пети, имот две
хиляди седемстотин деветдесет и трети), целия с площ от 242 (двеста четиридесет
и два) квадратни метра по документи за собственост, а по скица с площ от 271
(двеста седемдесет и един) квадратни метра, за което дворно място е отредено
УПИ Х (урегулиран поземлен имот десети) с площ от 253 (двеста петдесет и три)
квадратни метра, с неприложена за УПИ регулация, при съседи на имота: поз.имот
№505.2792 на К.С. Ф., поз.имот №505.2791 наел. на Д. В. П. и др., поз.имот
№505.9013 улица - алея и поз.имот №505.9011 улица Е.Г., ВЕДНО със
собствените на първия ответник: ПЪРВИ И ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с площ от 92 кв.м (съставляващи
съществуваща към 1989 г. жилищна сграда), ведно със собствените на първия
ответник ½ идеална част от пристройката и надстроения
етаж съгласно Разрешение за строеж №326/16.08.1989 г., която
пристройка се намира в източната част на съществуващата жилищна сграда съгласно
скицата към Разрешение за строеж №326/16.08.1989г., както и се отмени
нотариалния акт.
В срока по чл.130 от ГПК е постъпил отговор от ответниците
Т., Я. и И. З.. Четвъртият ответник Х.З. не е взел становище по иска в
законоустановения срок. Подалите отговор ответници, чрез процесуалният си
представител адв.А. оспорват така предявеният иск като недопустим поради липса
на предмет и като неоснователен поради липса на пасивна материалноправна
легитимация да отговарят по него. Относно липсата на предмет се твърди, че на
основание влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д.№929/2013г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд трето добросъвестно лице е придобило
собствеността върху имота след като по отношение на него на основание чл.135
ал.1 от ЗЗД сделката обективирана в н.а.№89/2012г. е обявена за недействителна.
По същество се възразява, че единствено първият от ответниците е кредитор на
ищците, както и че вземането им е възникнало далеч след извършване на
разпоредителната сделка. Липсвало доказателства, че разпоредителното действие
било извършено с цел увреждане интересите на ищците, в качеството им на
кредитори. Сделката – дарение била извършена с цел обезпечаване на кредит
получен от Х. и И. З.. Следователно не били налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД и затова иска бил неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли. Развиват
се подробни съображения в този смисъл.
Страните по делото са представили доказателства в подкрепа
на твърденията си.
Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 и чл.236 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
89, т. I, рег.
№ 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ,
вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по
вписвания при РС-гр. В., ответниците Т. и Я. З. са се разпоредили с процесния имот в полза на децата си - ответниците Х.З. и И.З., които са предоставили същият за обезпечение по договор
от 05.06.2012г. за банков ипотечен кредит отпуснат в тяхна полза в размер на
50 000 лева.
От приетата по делото СТЕ, която съдът изцяло кредитира
като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че предмет
на сделката дарение оформена с посоченият нотариален акт, е: дворно място, съставляващо
поземлен имот №2793 в кв.169 по регулационния план на гр.В., целия с площ от
242 кв.м. по документи за собственост, а по скица с площ от 271 кв.м., за което
дворно място е отредено УПИ Х, с площ от 253 кв.м., с неприложена за УПИ
регулация, при съседи на имота: ПИ №2792, ПИ №2791, ПИ №9013 – улица, ПИ №9011
- улица, ведно с построената в него четириетажна жилищна сграда – къща, състоящата
се от три редовни жилищни етажа и мансарден етаж, всеки застроен на площ от 125
кв.м., с административен адрес гр.В., ул.“Е.Г.“ № 22.
Безспорно е и още, че част от
процесният недвижим имот е лична собственост на Т.З., а останалата част е в
режим на СИО със съпругата му ответницата Я.З.. В този смисъл от приетата СТЕ и
писмени доказателства се установява, че Т. и Я. З. са сключили гражданския брак
на 02.04.1978г., а през 1989 г. Х. и З. З. са учредили на сина си Т.З. право на
строеж на жилище и на пожизнено и безвъзмездно ползване в дворно място
съставляващо парцел ХХ-2793 в кв. 169 по плана на гр. В., която суперфиция ще
се осъществи чрез построяване на пристройка към съществуващата в парцела
жилищна сграда и надстрояването й с още един етаж по утвърден проект на името на правоимащия,
който ще е изключителен собственик на пристройката от основи до покрив и на
целия общ етаж по чл. 38 от ЗС. През 1993 г. Х. и З. З. са подарили на сина си Т.З.
втория етаж ведно с ½ ид.ч. от общите части по чл. 38 от ЗС на една къща
застроена върху 92 кв.м. в дворно място в кв. „Л.“ на гр. В. съставляващо
парцел ХХ-2793 в кв. 169 по плана на града. През 1995 г. Х. и З.З. са дарили на
сина си Т.З. дворно място от 242 кв.м. съставляващо парцел ХХ-2793 в кв. 169 по
плана на гр. В., ведно с първия етаж и припадащите се към него общи части от
жилищната сграда застроена върху 92 кв.м. в същия имот без пристройката към
етажа, която е собственост на надарениЯ. По сега действащия кадастрален план на
гр. В., който е от 2014г. и одобрения регулационен план от същата година, имот
ПИ № 2703, за който е отреден УПИ ХХ-2793 в кв. 169, е отразена една
четириетажна жилищна сграда, чиято конфигурация съответства на пристроената
съществуваща сграда в имота и е отчетена по плана с площ от 139 кв.м. Според
вещото лице В. след анализа на всичките представени нотариални актове, както и
съобразно реализираното на место строителство, към момента жилищната сграда се
състои от три редовни жилищни етажа и мансарден /тавански/ етаж, така както са
описани в процесния нотариален акт № 89. На практика съществувалата преди
пристрояването сграда пристройката и надстройката са обединени конструктивно и
пространствено с общи вход, стълбище и покривна конструкция, което ги превръща
в един обект на собственост предмет на цитирания нотариален акт.
Относно качеството кредитори на
ищците, са приети писмени доказателства, от които се установява, че на първото
проведено съдебно заседание по НОХД №175/2012г. по описа на Пазарджишкият
окръжен съд на 19.04.2012г. ищците по настоящото дело Д.и са конституирани като
граждански ищци в наказателното производство и е приета претенцията им за
присъждане в тяхна полза на обезщетение в размер на по 150 000 лв. на
всеки един от тях. Наказателното производство е приключило с Присъда от 23.05.2012г.,
с която така предявените претенции са уважени изцяло, като Т.З. е осъден да
заплати по отделно на Д.Д. и И.Д. сума
от 150 000 лв. представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на увреждане настъпило на 4.11.2010г..Присъдата е влязла в законна
сила на 14.05.2013г. и на 27.05.2013 г. са издадени два броя изпълнителни листове. На 04.10.2013г. И.
и Д. Д.и са подали заявление до ДСИ при РС В. за образуване на изпълнително
производство против Т.Х.З.. Безспорно е, че в хода на посоченото изпълнително
производство е установено, че Т.З. не разполага с движимо и недвижимо имущество,
продажбата на което да осигури финансови средства за погасяване на задължението
му към ищците в настоящото производство. На 04.11.2013г. в РС - В. е депозирана
искова молба от Д. и И. Д.и, която е вписана на 12.11.2013г. от Службата по
вписванията при РС гр. В. и по която е образувано настоящото производство.
От приложеното към настоящото
дело гр.д. № 929/2013г. по описа на Пазарджишкият окръжен съд се установява, че
с Решение № 147/3.04.2014г., влязло в законна сила, сделката дарение посочена
по-горе е обявена за недействителна по отношение на Н. Д. К. от гр. С., както и
е обявен за окончателен сключеният между Т.Х.З. и Я.К.З. от една страна като прехвърлители
и Н. Д. К. от друга страна като приобретател предварителен договор от 16.03. 2009 г. за
покупко-продажба на процесния недвижим имот. Това решение е влязло в сила на
8.05.2014г., служебно изпратено на Службата по вписвания на гр. В., която на
15.05.2014г. е вписала постановената от съда възбрана върху имота. Пак от
книжата по същото гр. дело се установява, че исковата молба, по която е
образувано гр.д. № 929/2013г. е депозирана в Окръжен съд - Пазарджик на 06.11.2013г.,
а е вписана в Службата по вписванията гр. В. на 08.11.2013г.
Пак от писмените доказателства се
установява, че правоотношението между Т. и Я. З. и Д. К. е възникнало във
връзка със сключен между тях Договор за заем и допълнителни споразумения към
него за отсрочка за връщане на заема. С последното допълнително споразумение от
16.03.2009 г. страните са постигнали съгласие/обещание за покупко-продажба на
недвижим имот напълно идентичен с процесния, поради неиздължаване от страна на З.
на дължимата от тях предоставена им в заем сума в размер на 95 000 лв.
Пак от писмените доказателства
се установява, че към настоящият момент на административния адрес на процесния
имот - гр. В. ул.“Е.Г.“ № 22 името на абоната за услуги на „ВКТВ“ ЕООД гр. В. е
Т.З. с абонатен номер №5770, а от удостоверението издадено от EVN – гр. Пловдив е видно, че за същият административен адрес се водят три
партиди на клиентите Х.Т.З., Т.Х.З. и „ВИТЯЗ ЯНТО“ ЕООД, чийто собственик и
управител е Я.К.З..
Приет по делото е и договор за
наем от 01.01.2016г. със срок на действието му от една година, сключен между Р.
и Н. К.и от една страна в качеството им на наемодател и Я.К.З. от друга в
качеството й на наемател, както и квитанции към приходен касов ордер
установяващи платени суми в полза на К.и представляващи ½ от дължимия
наем. В хода по същество процесуалния представител на ищците е оспорил тези
писмени доказателства твърдейки, че същите били антидатирани и изготвени за
нуждите на настоящия съдебен процес. Това твърдение обаче не е подкрепено от
каквито и да било доказателства. В този смисъл съдът намира, че не са налице
основание за изключване на посочените доказателства и същите следва да бъдат съобразени.
Не са представени каквито и да
било доказателства и във връзка с твърденията в исковата молба и в хода по
същество на процесуалния представител на
ищците за наличието на каквато и да било връзка ( родствена по сватовство,
приятелска или друга) между Н. Д. К. и
семейство З..
При така установеното по делото от фактическа страна, от
правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и
е процесуално допустим. В този смисъл направеното от ответниците възражение съдът
приема за неоснователно, тъй като е налице правен интерес за кредиторите от
предявяване на конститутивния иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД, независимо, че имотът
не е в патримониума на длъжниците, а по силата на съдебното решение постановено
по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД вече е собствен на Н. К., по аргумент на
постановеното от ВКС по реда на чл.290 от ГПК решение №129/20.07.2017г. по
т.д.№2481/2016г., І т.о., ТК.
Относно наличието на елементите от фактическия състав на
иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД съдът приема за безспорно, че ищците са кредитори на
ответника Т.З. на основание влязлата в законна сила на 14.05.2013г. присъда,
съгласно която Т.З. е осъден да заплати поотделно
на Д.Д. и И.Д. сума от 150 000 лв.
представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
увреждане настъпило на 4.11.2010г. Предвид, че същото е възникнало на основание
деликт, то обезщетението се дължи не от датата на завеждането на иска в съда
или от датата на влизане в сила на осъдителното решение, а от датата на
увреждането по смисъла на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Следователно към датата на
извършване на процесната сделка – дарение – 25.04.2012г. вземането на ищците е
било вече възникнало т.е. същите са имали качеството кредитори по отношение на
ищеца Т.З.. Същите обаче не са кредитори по отношение на ответницата Я.З.
предвид, че задължението на съпруга й Т.З. е негов личен дълг в какъвто смисъл
е постановеното в т.1 от ТР №5/29.12.2014г. на ВКС по т.д.№5/2013г., ОСГТК.
Вярно е единствено, че същата е необходим друга в процеса, което е и основанието
за конституирането й като ответник по иска (Решение №54/14.04.2015г. на ВКС по
гр.д.№1788/2014г., III г.о., ГК).
Налице е и вторият от елементите
от фактическия състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно извършено от длъжника Т.З.
увреждащо действие предвид разпореждането на последния със своето имущество в
полза на низходящите му с процесната сделка - дарение, която като безвъзмездно
разпореждане обективно намалява актива му, който актив би послужил за
удовлетворяване на кредитора при евентуално принудително изпълнение. Когато
увреждащото действие е безвъзмездно, както бе посочено, че е в случая, правно ирелевантно
е дали лицето, с което длъжника е договарял е знаело за увреждането – в този
случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило
имуществено благо от длъжника без насрещна престациЯ. Приетото в този смисъл от
ВКС в неговото задължително решение № 639/06.10.2010г. постановено по
гр.д.№754/2009г., ІV г.о., по реда на чл.290 от ГПК обуславя наличието и на вторият
от елементите от фактическия състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно знанието за
увреждане на длъжника и неговият контрахент.
Следователно от всичко изложено
до тук предявеният иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и ще следва
да се уважи като се обяви за недействителна по отношение на К.и процесната сделка – дарение обективирана в н.а.№69, но
до размера на притежаваните от длъжника Т.З. права в процесния имот.
Горният извод не се променя и при съобразяване доводите
на страните относно противопоставимостта на правата на третото лице Н. К.,
който е придобил собствеността върху процесния имот след успешно проведен иск
за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба по реда на чл.19
ал.3 от ЗЗД. В този смисъл съдът съобрази приетото в Постановление №
1 от 29.III.1965 г. по гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС, което не е загубило действието, както постановява ВКС в
задължителното си решение № 79 от 30.03.2010 г. по гр. д. №
3356/2008 г., II г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК и съгласно което всяко лице имащо качеството на кредитор
спрямо ответника – длъжник е материално легитимиран да заяви иска по чл.135
ал.1 от ЗЗД, като е без значение от каква облигационна връзка произтича
вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно
е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от
поведението на длъжника -
неизпълнение на задължението и разпореждане с имуществото с процесната сделка,
което имущество по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане в случай на
неизпълнение. Или в случая правата на Н. К. са непротивопоставими и не
са пречка нито за предявяване, нито за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗС.
Макар и горният извод да е решаващ, за яснота настоящият
състав намира, че следва да отбележи, макар
да не може в настоящия процес да се пререшава вече решеният спор с влязъл в
сила съдебен акт, с който е приет за действителен предварителния договор, че
намира за неоснователни доводите на ищците за нищожност на същият поради
противоречието му със закона – чл.26 ал.1 от ЗЗД. Цитираното
от ищците решение №461/16.01.2012г. на ВКС по гр.д.№1206/2010г., ІV г.о., ГК, е
неприложимо в конкретният случай, тъй като действителната воля на страните по
предварителния договор е за продажба на процесният имот за цена равна на
дължимата от З. сума в размер на 95 000 лева, а не за обезпечение на
задължението им по договора за заем чрез прехвърляне собствеността на процесния
имот.
Неоснователен е иска за отмяна на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от 25.04.2012 г. год., вписан в СВ,
вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата по
вписвания при РС-гр. В. и като такъв ще следва да се отхвърли. Аргумент за
това са последиците при уважаването на
иска по чл.135 от ЗЗД, а именно че след отчуждаването на вещта е настъпило
вещно – транслативното действие на разпореждането и собственик на имота е
третото лице – приобритател т.е. сделката си остава действителна и имотът не се
връща в патримониума на праводателЯ. Ето защо липсват каквито и да е било
основания за отмяна на посоченият нотариален акт.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответниците дължат на ищците сторените от последните разноски в размер на 2069,67 лева изчислени
по компенсациЯ.
Воден от изложеното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ от Д.В.Д. с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН********** *** ПРОТИВ Т.Х.З., с ЕГН **********, Я.К.З., ЕГН **********, Х.Т.З., ЕГН ********** и И.Т.З., ЕГН **********,***, иск по чл.135 от ЗЗД ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Д.В.Д. и И.А.Д., договор за дарение
на недвижим имот, оформен с нотариален акт за дарение от 25.04.2012г., №89, том I, рег. №1012, нот. дело №89/2012г. на нотариус С.Д. - рег. №541 на Нот.камара, вписан в имотния регистър към Служба по
вписванията - В. под Вх. рег. № 537/25.04.2012 г., Акт № 96, т. ІІ, н.д.
№ 237/2012г., по силата на който Т.Х.З. дарява на Х.Т.З. и И.Т.З., собствения си недвижим имот, представляващ
ДВОРНО МЯСТО, съставляващо поземлен
имот №2793
/планоснимачен номер две хиляди седемстотин деветдесет
и три/, в квартал №169 /сто
шестдесет и девет/ по регулационния
план на В., имот с пълен кадастрален номер 505.2793 (кадастрален район петстотин и пети, имот две хиляди седемстотин деветдесет и трети), целия с площ по
документи за собственост от 242
/двеста четиридесет и два/ квадратни метра, а по скица с площ от 271 /двеста седемдесет и един/ квадратни метра, за който
е отреден УПИ Х /урегулиран поземлен имот десети/, на площ от 253 /двеста
петдесет и три/ квадратни метра, с неприложена за УПИ регулация, при съседи за имота: ПИ № 505.2792 на К. С. Ф., ПИ № 505.2791
на наследници на Д. В. П. и др., ПИ № 505.9013 улица - алея и ПИ №505.9011, улица „Е.Г.“, ВЕДНО
със собствените на първия ответник: ПЪРВИ И ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с площ от 92 кв.м (съставляващи
съществуваща към 1989 г. жилищна сграда),
ведно със собствените на първия
ответник ½ идеална
част от пристройката и надстроения етаж съгласно Разрешение за
строеж №326/16.08.1989 г., която пристройка се намира в източната част на
съществуващата жилищна сграда съгласно скицата към Разрешение за строеж
№326/16.08.1989г..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.В.Д. с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН********** *** ПРОТИВ Т.Х.З., с ЕГН **********, Я.К.З., ЕГН **********, Х.Т.З., ЕГН ********** и И.Т.З., ЕГН **********,*** иск за отмяна на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 89, т. I, рег. № 1012, нот.д. №89 от
25.04.2012 г. год., вписан в
СВ, вх. рег. № 537/2012 год., акт № 96, т.П , н.д.№237 /2012 год., на Службата
по вписвания при РС-гр. В., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Х.З., с ЕГН **********, Я.К.З., ЕГН **********, Х.Т.З., ЕГН ********** и И.Т.З.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.В.Д. с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН********** *** общо
сумата 2069,67 лева сторени по делото разноски
изчислени по компенсациЯ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския АС.
СЪДИЯ: