Решение по дело №422/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ....Л. Н., в качеството й на пълномощник на К. М. И. от [населено място], срещу Решение №169/07.04.2024г. по АНД №1724/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №3974882 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. По същество касационната жалба преповтаря съображенията, поддържани пред районния съд. Иска се отмяна на решението на районния съд. Претендира се присъждането на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, не се представлява и не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №169/07.04.2024г. по АНД №1724/2023г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Електронен фиш Серия К №3974882 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на К. И. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на соченото нарушение е по безспорно установено.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

 

От фактическа страна съдът е приел, че на 07.09.2020г. в 17:05 часа при км 124+400 на път I-4 е заснет посредством АТТС “TFR-1M” с №514 лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №[рег. номер], движещ се в посока към [населено място] със скорост 99 км/час /след приспадане на съответния толеранс съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/час/ при ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/час, означено с пътен знак В-26. Установено е, че автомобилът е собственост на К. И.. Констатирано е превишение от 33 км/час, за което е изготвен снимков материал.

 

За установеното нарушение е съставен електронен фиш серия К №3974882, който е връчен на И. на 08.11.2023г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и приложимите административнопроизводствени правила. Извършена е преценка, че е материално законосъобразен.Фактът на извършване на нарушението е безспорно доказан. По аргумент от чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП законосъобразно е ангажирана отговорността на собственика на моторното превозно средство. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено абсолютно определеното по вид и размер в закона наказание. Посочено е, че извършеното редуциране на измерената скорост е в интерес на санкционираното лице и изключва неблагоприятни последици от допустимата грешка на измерване, поради което не се отразява на законосъобразността на електронния фиш. Установено е, че стационарната видео-радарна система е одобрен тип, удостоверението за което е валидно, и е преминала последваща метрологична проверка. Участъкът е бил означен със знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи“, както и с В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/час. Районният съд е изложил мотиви по всички поддържани възражения в жалбата, като е намерил същите за неоснователни.

Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е направил обосновани правни изводи.

При установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Електронният фиш отговаря на изискванията относно формата и съдържанието, установени в разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като административнонаказващият орган е дал правилна и пълна правна квалификация на санкционираното деяние. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и е наложено съответното за осъществения състав на нарушението наказание в предвидения от закона абсолютен размер.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: "протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС "TFR1–M", е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение заснети с устройството през работния му режим на процесната дата. В действителност, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532, съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на мобилното АТСС, каквато в случая не е приложена. Липсата на снимков материал съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата не представлява съществено процесуално нарушение. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. №1275р-5516/07.09.2023г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Този протокол представлява официален документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, обвързваща съда и страните. Оборването на доказателствената сила на протокола е обусловено от надлежното му оспорване, респ. относно автентичността му или верността на съдържанието му, каквото в конкретния случай не е надлежно проведено. Дори и да се приеме, че непредставянето на снимка е процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, доколкото не се отразява на фактите, върху които почива изводът за извършено нарушение, нито нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и не може само по себе си да е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Неоснователно се твърди с касационната жалба, че не е ясно мястото, на което е извършено нарушението. Въззивният съд подробно е обсъдил и отхвърлил това твърдение, предвид наличните в снимковия материал GPS координати, които позволяват установяване на точното място на извършване на нарушението.

Касационният съд в пълнота споделя изложените мотиви на въззивния състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН прави препращане към тях.

По изложените съображения и доколкото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски в полза на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169/07.04.2024г. по АНД №1724/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №3974882 на ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.