РЕШЕНИЕ
№ 1377 19.06.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и осми май две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7713 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., против М.Д.М.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Предявен е иск за
установяване съществуването на следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5286/ 2019г., дължими по
договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД на 15.12.2016г.: 1 083,47 лева - главница; 139,98 лева - договорна лихва за
периода 13.02.2017г. - 11.09.2017г.; 943,88
лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
15.03.2017г. - 11.09.2017г.; 234,05 лева
- обезщетение за забава за периода 14.02.2017г. - 03.07.2019г.; ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението на 03.07.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът
не е изпълнил изцяло задълженията си до крайния падеж по договора -
11.09.2017г. Неизпълнените задължения били прехвърлени от кредитора „Изи Асет
Мениджмънт“ на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение № 1 към
него от 01.02.2018г. Цесията била съобщена на ответника с две писма, върнати
като непотърсени. Ищецът се позовава на уведомяване за извършената цесия с
връчването на препис от исковата молба.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД
цесията не е породила действие за длъжника, тъй като не му е съобщена надлежно,
а уведомяване в хода на исковото производство чрез особен представител не е
допустимо. Счита, че липсват доказателства за реално получаване на заемната
сума по договора за кредит, за погасителния план и за извършените по него
плащания, поради което не се доказват основанието и размера на претенциите.
Счита за нищожни клаузите на договора за
възнаградителна лихва, неустойка и лихва за забава на основание чл.22 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, поради противоречие на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Позовава се на чл.23 от ЗПК, като твърди, че се дължи връщане само на
чистата стойност на кредита. По отношение на договорената неустойка твърди и
противоречие на добрите нрави.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите
на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422
вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 5286/ 2019г. по
описа на БРС против длъжника М.Д.М. е постановена заповед за изпълнение на
задължение по чл.410 от ГПК № 2561/ 08.07.2019г. за плащане на процесните
парични вземания на заявителя – кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
С разпореждане от 02.08.2019г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е
редовно е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск относно вземането
си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 16.08.2019г. Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК – на 13.09.2019г.
На 15.12.2016г.
между заемодателя ”Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника М.Д.М. е сключен договор
за паричен заем № 2704927, съгласно който заемодателят предоставил на заемателя
сумата от 1 200 лв., която заемателят се задължил да върне на 9 месечни
погасителни вноски от по 156,53 лв. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент
по заема от 40 %, общ размер на плащанията 1 408,77 лв. и годишен процент
на разходите по заема 49,04 %.
Съгласно чл.3 от
договора постигнато е съгласие със заемната сума да се погаси чрез прихващане
друг заем на ответника /№ 2642863/ в размер на 748,84 лв., като заемодателят
заплаща на заемателя само остатъка от заемната сума, а договорът има силата на
разписка.
Съгласно чл.4 от
договора заемателят е поел задължение в 3-дневен срок да предостави на
заемателя обезпечение – две физически лица – поръчители, отговарящи на подробно
описани в договора условия, или банкова гаранция. За неизпълнение на това
задължение е уговорена договорна неустойка в размер на 1 213,56 лв.,
платима ведно с погасителните вноски – по 134,84 лв. месечно.
На 16.11.2010г.
между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ АД /сега ЕАД/ е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, като видно от приложение № 1/ 01.02.2018г. вземанията по
описания договор за заем с ответника М.Д.М. са включени в предмета на цесията.
Съгласно рамковия договор предмет на прехвърляне са ликвидните и изискуеми
вземания по договора за заем, а момент на прехвърлянето на всяко вземане е
моментът на потвърждаване приемането на съответното приложение № 1 за
индивидуализиране на вземанията – в случая от 01.02.2018г. На същата дата е
изготвено и писмено потвърждение от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ за станалото
прехвърляне, съгласно изискването на чл.99 ал.3 от ГПК. Законният представител
на ищцовото дружество – цесионер, действащ като пълномощник на заемодателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД – цедент, е изпратил до ответника М.Д.М. две уведомителни
писма за цесията с покани за доброволно изпълнение – от 02.02.2018г. и 23.08.2019г.,
като съгласно приложените известия за доставяне тези писма не са били получени
от адресата. Уведомленията са редовно връчени на ответника съобразно
изявлението на ищеца в исковата молба с връчването на преписи от исковата молба
и приложенията на особения му представител на 14.01.2020г. Трайно съдебната
практика приема, че особеният представител на ответника в гражданския процес
действа надлежно от негово име с правомощия да прави и получава както
процесуалноправни, така и материалноправни изявления, каквото е уведомлението
за цесията.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът – заемател е направил
3 погасителни плащания по договора на обща стойност 500 лв. – 200 лв. на
07.03.2017г., 150 лв. на 30.06.2017г. и 150 лв. на 31.07.2017г.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото следното :
Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, правоотношението по който възниква от
предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя. Предвид
договорната клауза, че договорът на страните има силата на разписка за
предадената в заем сума, съдът приема за установено сключването на 15.12.2016г.на
процесния реален договор за заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
сумата от 1 200 лв., която ответникът се е задължил да върне на 9 месечни
погасителни вноски до 05.09.2017г., ведно с договорна лихва от 208,77 лв.
В установеното
облигационно кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
и чл.9 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
По делото не се
установи заемодателят да е изпълнил задължението си по чл.5 ал.2 вр. ал.1 от ЗПК да предостави на кредитополучателя стандартен европейски формуляр с
необходимата информацията за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит. Изложеното от една страна е основание за
нищожност на договора по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД – противоречие на закон.
От друга страна тази липса е основание за квалифициране на договора като
нищожен /чл.146 от ЗЗП/ поради неравноправност - не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора /чл.143, ал.1, т.9
и т.18 от ЗЗП /в приложимата редакция от ДВ, бр.57/ 2015г./.
Процесният договор
не съдържа и надлежен погасителен план съобразно изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК. Това съгласно чл.22 от ЗПК е основание за недействителност на
договора за кредит.
Нищожни са и
договорните клаузи, предвиждащи неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение – на основание чл.21, ал.1 от ЗПК – поради
заобикаляне на закона. Клаузата за подобна неустойка за неизпълнение надхвърля
присъщите на неустойката обезпечителни функции – договорено е ново парично
задължение, оскъпяващо кредита. В случая кредитът е отпуснат като необезпечен,
поради което кредиторът следва да понесе риска, поради което е задължен да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл.16 от ЗПК/ и ако
оценката му е лоша, да откаже предоставянето на кредит /чл.18 от ЗПК/. Не може
да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционна функция, тъй като в случая
длъжникът е натоварен със задължения, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа за
добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит. Освен
това подобна договорна неустойка допълнително оскъпява кредита, като по този
начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва – размерът на месечната вноска
за заплащане на тази договорна неустойка /134,84 лв./ е близък до размера на
месечната вноска за основните договорни задължения /чл.156,55 лв./ и при
кумулиране на двете парични задължения ГПР значително би надхвърлил посочения в
договора размер от 49,04%, респективно установения от закона размер от 50 %.
Поради установените
основания за недействителност на договора по чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП, това
на основание чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност по
кредита – в случая получената сума от 1 200 лв., без допълнителни
възнаграждения, лихви и неустойка. От този размер на задължението ответникът е
заплатил сумата от 500 лв., поради което е в неизпълнение за остатъка от 700
лв., за който не се установи да е погасен.
С процесния
договор за цесия това неизпълнено договорно задължение е прехвърлено на ищеца –
цесионер, който е материалноправно легитимиран да получи изпълнението му. По
изложените съображения съдът приема за основателен иска за главницата за сумата
от 700 лв., в който ще бъде уважен. За разликата над тази сума до претендирания
размер от 1 083,47 лв. искът е неоснователен, наред с исковете за
заплащане на договорна лихва и на неустойка, които следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ищецът се
легитимира като кредитор на ответника не по силата на договора за заем, а по
силата на договора за цесия, с който са му прехвърлени изискуеми и ликвидни
неизпълнени парични задължения, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че
по отношение на ищеца забавата на ответника настъпва от деня на поканата.
Липсва основание ищецът да е придобил правата на цедента върху изтеклите след
сключването на договора за цесия лихви за забава. Тъй като цесията е редовно
съобщена на ответника едва в хода на настоящото производство, на основание
чл.99 ал.4 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.2 от ЗЗД правото на ищеца да получи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получените по цесията
парични вземания е от датата на уведомлението – 14.01.2020г. За предявения
минал период искът за обезщетение за забава е неоснователен, както и искането
за законна лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до уведомяването – 03.07.2019г. - 13.01.2020г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 915 лв., включващи : 48,03
лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 151,97 лв. – държавна такса за
исковото производство, 165 лв. – възнаграждение на вещо лице, 400 лв. –
възнаграждение на особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За тези разноски,
съразмерно с уважените искове ответникът му дължи сумата от 266,72 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, следните
парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 5286/ 2019г. : 700 лв. – главница
по договор за паричен заем № 2704927/ 15.12.2016г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, цедирана на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010г. и
приложение № 1 към него от 01.02.2018г.,
ведно със законната лихва
върху тази суми от съобщаването на цесията на 14.01.2020г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5286/ 2019г. :
1. за главница по договора за заем № 2704927/ 15.12.2016г. – за разликата над
уважения размер от 700 лв. до предявения размер от 1 083,47 лв.; 2.
139,98 лв. - договорна
лихва за периода 13.02.2017г. - 11.09.2017г.; 3. 943,88 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 15.03.2017г. - 11.09.2017г.; 4.
234,05 лв. - обезщетение за забава за периода 14.02.2017г. - 03.07.2019г.; 5.
за законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
03.07.2019г. до 13.01.2020г.
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 266,72 лв. за направените съдебни разноски в заповедното и
настоящото производство, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД