№ 112
гр. Стара Загора, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200402 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-004277 /11.01.2022 г.
на началник група при ОД на МВР град Стара Загора сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Оспорва наказателното постановление
като излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
Администратимвно-наказващият орган в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Д.М.
на 24.11.2021 г. около 08.10 часа по път 1-5 на км 239 + 500 на разклона за с.
Загоре, община Стара Загора в посока юг управлява трактор – багер товарач с
рег. № СТ 10724 без да притежава СУМПС валидно за категорията – ТКТ –
към която спада управляваното от него превозно средство.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Р.К. / актосъставител/,Заповед за ПАМ № 21-1030-001811/ 30.08.2021 г.,
наказателно постановление № 21-1030-008793/09.09.2021 г.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между
си, не съдържат никакво противоречие, коредспондират по между си, което ги
прави последователни и убедителни, поради което съдът ги кредитира с
доверие.
По изложените съображения въз основа на посечения доказателствен
материал и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП съдът приема посочената в
наказателното постановление и потвърдена в с.з. фактическа обстановка за
доказана по несъмнен и безспорен начин, от която следва единствено
възможния извод относно главния факт в процеса – жалбоподателят М. е
управлявал МПС и е извършител на претендираното административно
нарушение.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.
150 А, ал. 1 ЗДП и е наложил административно наказание на основание чл.
177, ал. 1 т. 2 ЗДП Глоба в размер на 200 лева .
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят М. при
управление на МПС не е притежавал съответното СУМПС валидно за
съответната категория, от което следват изводи в няколко насоки :
-Жалбоподателят М. като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 150 А, ал. 1 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
2
- Деянието с нормата на чл. 177, ал. 1 т. 2 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява
МПС, че не притежава съответното СУМПС / ,предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал
обективните признаци от състава на нарушението е управлявал МПС-то/.
Следователно жалбоподателят М. с деянието си е извършил формално
административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 150 А, ал. 1 ЗДП.
Задължението от страна на водача на МПС да управлява със съответното
СУМПС е безусловно. В конкретният случай към момента на деянието
жалбоподателят не е притежавал СУМПС валидно за съответната категория.
Наложената санкция е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация, поради което същата се явява
законосъобразна.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189,
ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни
наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Административното обвинение е конкретизирано като са посочени
всички относими обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение.Конкретизирано е и необходимата категория за управление на
МПС и посочената правна квалификация и санкционна норма из цяло
съответстват на фактическата обстановка.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
3
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 ЗАНН / посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава
на административното нарушение, прецизирано е мястото на извършените
нарушение и обстоятелствата при които е извършено / , правилно е приложен
материалният закон, няма основания за изменение в частта на наложеното
наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се
явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63б. „ Д“ ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените две с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-004277
/11.01.2022 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора сектор
Пътна Полиция,с което е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева на Д. М. М., от с. Маджерито, област Стара Загора и ЕГН –
********** и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „ К.Г.№*4/ адв. В. Д. /.
ОСЪЖДА Д. М. М. да заплати на ОД на МВР град стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 / СТО / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4