№ 4970
гр. С, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110144240 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № .., представлявано от А А, насочена срещу А. ЯВ. Б., ЕГН ********** и Ж.
А. Г.-Х, ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл..., за признаване за установено,
че ответниците дължат на ищеца по ½ от следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 42305/2019 г. по описа на
СРС, а именно сумата от 3008.29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г., за имот, отчитан с абонетен №
..., ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 546.80 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 10.07.2019 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 21.00 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. и 5.46 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото, чрез назначените им от съда особени
представители са депозирали такива, с които изразяват становище по основателността на
предявените искове.
Ответницата Ж.Г. оспорва исковете поради липсата на доказателства, които до
подкрепят становището на ищеца. Отделно от това се твърди, че не са ангажирани
доказателства за извършена доставка на стока или услуга. С отговора на Г. се оспорват и
представените договори с фирмата за дялово разпределение, тъй като касая период от 15
години преди процесния. Правят се оплаквания ца липсата на данни, че топломерът,
монтиран в абонатната станция е проверен и изправен през исковия период, както и че се
отчетени и взети предвид показанията на същия.
На самостоятелно основание оспорва исковете и поради погасяването им по давност.
Ответникът А.Б. оспорва исковете поради липсата на облигационно правоотношение
с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия, както и поради обстоятелството, че
процесния имот се намира в сграда, която не е топлоснабдена.
В отоговора на исковата молба на Боядживе се навеждат доводи, че не е изпълнена
предвидената в Закона за енергетиката процедура за влизане в сила на приетите Общи
условия, регулиращи отношенията по доставка на топлинна енергия. Правят се възражения,
че дадения от ищеца абонатен номер съотвества на процесния апартамент № в ж.к.М бл...,
...
Исковете за присъждане на суми за дялово разпределение се оспорват поради липсата
на данни, че ищецът е извършвал тази услуга.
Ответникът Б. оспорва представените от ищеца писмени доказателства и в частност
извлечението от сметка, съобщенията към фактура, както и на нотариален акт за дарение №
..., том І, рег.№, нот.дело №., съставен от нотариус Е Е, рег.№ от РНК
На самостоятелно основание, ответникът оспорва исковете и като погасени по
давност.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете, а ответникът Ж.Г. – от назначения й от съда особен представител, който
оспорва претенциите. Ответникът Я Б. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 42305/2019 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу всеки от ответниците за 1/2 от следните суми:
2
главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 3008.29 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна
лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 14.09.2017
г. до 10.07.2019 г. в размер на 546.80 лв., главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017
г. в размер на 21.00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение ,
ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г. в размер на 5.46 лв.
Предвид невъзможността длъжниците да бъдат намерени на регистрираните от тях
адреси в НБДН, както и по месторабота, за им бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него.
Видно от нотариален акт № ..., том І, рег.№, нот.дело №., съставен от нотариус Е Е,
рег.№ от РНК, на 10.12.2012 г. С Н Г. е дарила на дъщеря си Ж. А. Г. ¼ ид.ч., а на внука си
А. ЯВ. Б. ½ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент №, находящ се в гр.С,
ж.к.М-2 бл..., .., ет.8. В нотариалния акт изрично е посочено, че останалата ¼ ид.ч. от имота,
която не е предмет на сделката, е собственост на Ж. А. Г., придобита на основание
наследство от нейния баща А П Г. На 12.06.2017 г. ответниците са продали жилището на „З“
ЕООД, за което е съставен от нотариус В И, рег.№ 271 от РНК нотариален акт №, том І, рег.
№, нот.дело № ...
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 29.07.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Бруната Бългалия“
ООД. За целта е сключен с последното договор №16.09.2002 г. Представени са и
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ФДР, а
именно договор №/28.05.2018 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в
исковия период отоплителни сезони, през сезон 2016/2017 г. не е извършван реален отчет на
монтираните в имота индивидуални разпределители, поради неосигурен достъп от
потребителите, което е отразено в съставен констативен протокол.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установило е извършени прихващания на задължения и
суми за възстановяване, при което е намалено задължението със 10.88 лв. по фактура от
31.07.2017 г.
3
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б“
ООД. Експертът е установил, че в имота има монтирани четири отоплителни тела с
индивидуални разпределители – в помещения спалня, баня, кухня и хол. Показанията на
индивидуалните разпределители са отчитани след края на отоплителен сезон 2016/2017 г.,
част от който е включен в исковия период, като вещото лице е установило, че определяната
от ФДР топлинна енергия за една дялова единица е в последователността, описана в
методиката за дяловото разпределение. За отоплителен сезон 2016/2017 г. поради
неосигурен достъп не е извършен реален отчет. За него е фирмата за дялово разпределение
е процедирала по реда на чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61,
ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределила топлинна енергия, отдадена от
отоплителните тела в имота по ичислителен път чрез екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата /по норматив/.Експертът е посочил, че жилището е свързано
към сградната инсталация за битово-гореща вода. Рразпределена топлоенергия за
подгряване на водата е по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно
по 140 л. вода на денонощие за всеки ползвател при заложени четирима ползватели.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 3008.27 лв. /след приспадане на вноските за дялово разпределение от общата сума по
задача 4/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
4
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт № ...,
том І, рег.№, нот.дело №., съставен от нотариус Е Е, рег.№ от РНК, на 10.12.2012 г. С Н Г. е
дарила на дъщеря си Ж. А. Г. ¼ ид.ч., а на внука си А. ЯВ. Б. ½ ид.ч. от процесния имот,
представляващ апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.М-2 бл..., .., ет.8. С оглед отразеното в
нотариалния акт, че останалата ¼ ид.ч. от имота, която не е предмет на сделката, е
собственост на Ж. А. Г., придобита на основание наследство от нейния баща А П Г, съдът
приема, че през исковия период ответниците са били собственици на по ½ ид.ч. от
процесното жилище, до продажбата му на 12.06.2017 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2016 г. –
м.05.2017 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 3008.27 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото
време, през част от исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово
разпределение, за времето, в което абонатът е осигурил достъп на служителите на ФДР.
Снетите от тях данни, респ. предвиденото в нормативната уредба, са послужили за
5
изготвяне на изравнителните сметки, при които вещото лице не е установило нарушение на
техническите изисквания, заложени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. За отчетния период,
за който не е осигурен достъп за реален отчет, пък е налице основание да се приложи
нрмативно заложения разход на топлоенергия за отопление и за битово-гореща вода,
конкретизиран в цитираната Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Приложението към чл.61, ал.1
от същата.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
3008.27 лв. , като отговроността на ответниците за заплащане на същата е съразмерно
квотата им в собствеността, а именно по ½.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответниците дължат на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота им топлинна енергия в размер на 3008.27 лв.,
а отговорността на всеки един от тях следва да бъде ангажирана за ½ оттази сума.
От страна на ответниците е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С
разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от
който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По
делото са представени Общо условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
ДКЕВР публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., влезли в сила на
10.08.2016 г., съобразно предвиденото в чл.150, ал.2 от ЗЕ. В чл.33, ал.1 и 2 от ОУ е
определен срок за заплащане на задълженията и той 45-дневен от изтичане на периода, за
който се отнасят. До влизане в сила на тези общи условия обаче, ищецът не ангажира
6
доказателства за падежа на задълженията на потребителите на топлинна енергия. Ето защо,
доколкото се касае за месечни плащания, съдът намира, че те стават изискуеми с настъпване
на последния ден от месеца, за който са начислени. С оглед на това, с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 23.07.2019 г., на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е прекъсната давността на всички задължения на
ответника за исковия период преди м.юли 2016 г., които са с падеж на плащане 31.07.2019 г.
Това налага извода, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., вземанията на ищеца са
погасени по дваност. Техния размер възлиза на 151.48 лв., видно от отразеното в таблицата,
поместена на стр.6 от заключението по СТЕ.
С оглед на това искът за главница следва да се уважи до размера от 2856.79 лв. и за
периода от 01.07.2016 г. до 31.05.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от
3008.29 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата,следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 23.07.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 14.09.2017 г. – 10.07.2019 г. в
размер на 517.53 лв. Размерът на лихвата по общата фактура от м.юли 2016 г. съдът
опредени съобразно отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ,
като олихвяемата главница е намалена с посочения по-горе размер на погасената по давност
сума /2907.93 лв. - 151.48 лв. = 2756.45 лв./. Лихвата върху нея от 509.19 лв. пък съдът
изчисли с помощта на специализиран модул, справка от който е приложена по делото. Към
последната съдът добави отразената в графа 4 от таблицата на стр.7 от заключението по
ССчЕ лихва по вземанията по общата фактура за м.юли 2017 г. Именно до размера от 517.73
лв. следва да се уважи иска, а за разликата до пълния предявен от 546.80 лв. да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Отговорността на всеки от ответниците както за дължимите суми за главница, така
и на тези за обезщетение за забавеното им плащане е до размера на ½, съобразно
наследстевния му дял, респ. квотата му в собствеността на процесния имот.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение и доколкото същите са
оспорени с отговора на исковата молба по основание и размер, следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б Б“ ООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
7
лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 250.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, съобразно
отразеното в списъка по чл.80 от ГПК, срещу който не е направено възражение за
прекомерност. Освен това е заплатил държавна такса общо от 420.34 лв., за депозит за
експертизи 550.00 лв. и за депозит за назначаване на особени представители на ответниците
712.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от
общо 1932.34 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 1820.54 лв.
От страна на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски, а и
липсват данни по делото за извършени такива, поради което съдът не се произнася с
решението си в тази насока по отношение на Ж.Г. и А.Б..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. ЯВ. Б., ЕГН ********** и Ж.
А. Г.-Х, ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл..., че дължат на “ТЕЦ – С”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, по
½ от следните суми за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ...: сумата
от 2856.79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2016 г. до 31.05.2017 г., ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 517.53 лв. за периода от 14.09.2017
г. до 10.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 3008.29 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от 546.80 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, за признаване за установено по
отношение на А. ЯВ. Б., ЕГН ********** и Ж. А. Г.-Х, ЕГН **********, и двамата с адрес
гр.С, ж.к.М 2 бл..., че последните дължат на ищеца по ½ от следните суми за дялово
разпределение на имот с абонатен № ...: главница от 21.00 лв. за периода от 01.05.2016 г. до
31.05.2017 г., ведно със законна лихва от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането и 5.46
8
лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците А. ЯВ. Б., ЕГН ********** и Ж. А. Г.-Х, ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл..., да заплати на „ТЕЦ – С” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № .., представлявано от А А, сума в размер на по
910.27 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
42305/2019 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи „Б Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 42305/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9