Решение по адм. дело №2357/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Д. С. К., [ЕГН], от гр. Варна, с посочен адрес за призоваване гр. Варна, [улица], ап.4, против Решение № 187/25.09.2025г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№54-03-7391#1/19.09.2025г., подадена от К. срещу отказ за коригиране на декларация за самоосигуряващо се лице и коригиране на датата на прекъсване на дейност, обективиран в Протокол № ПО-03000325097141-073-001/09.09.2025г., издаден от ст. инспектор по приходите в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на мотиви, допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, необоснованост, противоречие в съдържанието на процесното решение, както и неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Твърди се, че неправилно е прието просрочие на декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице. Пояснява се, че декларацията е била подадена на 05.10.2020 г., а посочената от К. дата на възобновяване на дейността е от 29.09.2020 г., поради което не е просрочена, съответно са налице предпоставки за промяна на датата на възстановяване на дейността. Твърди, че с подадената декларация от 05.10.2020 г. следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година – 2021 г., като се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и да бъде постановено решение, с което да бъде извършена корекция в подадената от жалбоподателката Декларация обр. № ОКд-5 с вх. № 03000203405214 от 05.10.2020г., състояща се във въвеждане вид осигуряване „пенсионер-всички осигурени рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, както и да бъде извършена корекция на датата на прекъсване на дейност, заявена с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. № ОКд-5, вх. № 03000243337366 от 05.07.2024г., като датата на прекъсване да бъде променена от 01.07.2024 г. на 01.08.2024 г. В условие на евентуалност моли да бъде отменено Решение № 187/25.09.2025г. на директора на ТД на НАП-Варна, като се върне преписката на ТД на НАП – Варна с указание за извършена корекция в подадената от жалбоподателката Декларация обр. №ОКд-5 с вх. № 03000203405214 от 05.10.2020 г., състояща се във въвеждане вид осигуряване „пенсионер – всички осигурени рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, както и извършване на корекция на датата на прекъсване на дейност, заявена с Декларация обр. № ОКд-5, вх. № 03000243337366 от 05.07.2024г., като датата на прекъсване да бъде променена от 01.07.2024г. на 01.08.2024г.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, чрез пълномощник, с които поддържа жалбата. Излага съображения, че е практически невъзможно да се разбере основанието за властническото волеизявление, което препятства възможността за защита правата и интересите на жалбоподателката. Твърди, че процесната декларация е подадена в законоустановения седмодневен срок – считано от 29.09.2020 г. до 05.10.2020 г., компетентният орган е приел, че същата е просрочена. Сочи, че не става ясно защо и на какво основание органът твърди, че заявителката не е изпълнила задължението си за подаване на процесната декларация в предвидения от законодателя срок. Пояснява, че декларацията е била подадена на 05.10.2020 г., а посочената от К. дата на възобновяване на дейността е 29.09.2020 г., т.е. 05.10.2020 г. е седмият ден, съответно не е налице просрочие и декларацията е подадена в законоустановения срок. Сочи, че по този начин декларацията на К. не е била обработена, с което е допуснато нарушение на административно производствените правила. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд. Претендира присъждане на направените разноски съобразно представен списък.

Ответната страна - Директор на Териториално поделение на НАП- Варна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. П., по съществото на спора и в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за нейното отхвърляне. Сочи, че инспектора по приходите остава необработена подадената със заявлението декларация за възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. с осигуряване „пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“ и отказва да удовлетвори молбата на К. за промяна на датата на прекъсване на дейност от 01.07.2024 г. на дата 01.08.2024 г. като се позовава на чл.3, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ е приел, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година само с подаване на декларация от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Направен е извод, че корекции на данни, подадени с декларациите по чл.1, ал.1 и ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, но само в сроковете за подаването им, е уредено в чл.104, ал.1 от ДОПК. Твърди, че подадена след изтичането на установения в чл.1, ал.2 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ срокове декларация за промяна вида на осигуряването се смята за неподадена и не поражда правни последици. Позовава се на чл.4, ал.4 от КСО, според която по свой избор лицата могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Сочи, че при подадена от лицето декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /обр. ОКд-5/ без да е избран от лицето вид на осигуряване, тя поражда своето действие, съответно задължителните осигурителни вноски са дължими и подлежат на внасяне в размерите съответстващи на избрания вид на осигуряване. За календарната 2020 г. К. подлежи на осигуряване само за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт. Изложено е, че лицето е пенсионер, прекъснало дейността и осигуряването си, възобновяването на осигуряването следва да бъде от датата на която е подадена декларацията – 05.10.2020 г. Направен е извод, че липсва основание за удовлетворяване на молбата за промяна на датата на прекъсване на дейност от 01.07.2024 г. на дата 01.08.2024 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай че се претендира размер над минимално определения по Наредба №1/2004г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2025 г. от Д. С. К. е подадено заявление вх.№54-03-7391, с което иска да се въведе вид осигуряване „пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“ по подадената от нея декларация обр. №ОКд-5 с вх. №03000203405214/05.10.2020 г. Посочила е, че през целия период на осигуряване са били внасяни ежемесечно пълния размер на социални и здравни осигуровки и са били подавани Декларации обр. 1 и обр. 6. Приложила е екземпляр на подадената декларация от 05.10.2020 г. и екземпляр на новосъставена декларация, в която е отбелязала с отметка пропуснатото поле. Със заявлението е направено искане да се извърши корекция на датата на прекъсване на дейност, заявена от нея в декларация за регистрация на самоосигураващо се лице обр. №ОКд-5 вх. №03000243337366/05.07.2024 г. – заявила е дата на прекъсване на дейността си от 01.07.2024 г., а иска същата да бъде променена на 01.08.2024 г. Към заявлението, К. приложила нови декларации обр. №ОКд-5 за възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. с осигуряване „пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“ и за прекъсване на дейност от 01.08.2024 г., като собственик на „Де ай консулт“ ЕООД.

По повод заявлението на К. е извършена проверка, резултатите от която са отразени в оспорения Протокол №ПО-03000325097141-073-001/09.09.2025 г. от старши инспектор по приходите. От извършена в ИС на НАП проверка, е установено, че Д. К. е с отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 05.11.2019 г. Установено е, че на 05.10.2020 г. по електронен път е подала декларация с вх. №03000203405214 за възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. без посочен вид осигуряване, като собственик на „Де ай консулт“ ЕООД. Установено е, че за лицето има данни за подадени декларации обр. №1 за периода от месец 09.2020 г. до месец 06.2024 г. вкл. с код 12 /самоосигуряващо се лице/, а от месец 07.2024 г. до месец 07.2025 г. вкл. с код 10 /за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества/ чрез „Де ай консулт“ ЕООД. Посочено е, че декларация обр. №ОКд-5 с вх. №03000203405214 е била подадена по електронен път на 05.10.2020 г. с дата на възобновяване 29.09.2020 г. в нарушение на чл.1, ал.6, т.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Лицето е пенсионер, прекъснало дейността и осигуряването си, възобновяването на осигуряването следва да бъде от датата на която е подадена декларацията. Прието е, че приложената към молбата декларация за възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. с осигуряване „пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“ е подадена извън 7-дневния срок от възобновяването на трудовата дейност и съгласно чл.1, ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица за календарната 2020 г. Д. К. подлежи на осигуряване само за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт. Като резултат от извършената проверка, е направен извод, че не следва да се извърши корекция на датата на прекъсване на дейност заявена с декларация с вх. №03000243337366/05.07.2024 г. Обобщено е, че декларацията за възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. с осигуряване „пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, като собственик на ЕООД с ЕИК ********* остава необработена. Липсва основание за удовлетворяване на молбата за промяна на датата на прекъсване на дейност от 01.07.2024 г. на дата 01.08.2024 г.

Решаващият орган при административното обжалване е изложил допълващи мотиви/които съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК са част от мотивите на административния акт/. Същите са в смисъл, че обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагаща за държавното обществено осигуряване. Прието е, че за да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Като се е позовал на чл.1, ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, Директора на ТД на НАП Варна е приел, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал.3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Следователно, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година само с подаване на декларация от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Прието е, че в КСО и в НООСЛБГРЧМЛ не е регламентиран ред за подаване на декларация/образец ОКд-5/, свързана с промяна на вече декларирани обстоятелства след изтичане на срока за подаване. Разпоредбата на чл.104, ал.1 от ДОПК, определя реда за промени на вече подадени декларации и гласи, че след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Посочено е, че корекции на данни, подадени с декларациите по чл.1, ал.1 и ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ /Образец ОКд-5/, но само в сроковете за подаването им, е уредено в чл.104, ал.1 от ДОПК. Направен е извод, че подадена след изтичането на установените в чл.1, ал.2 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ срокове декларация за промяна вида на осигуряването се смята за неподадена е не поражда правни последици.

Прието е, че при подадена от лицето декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице без да е избран от него вид на осигуряване, тя поражда своето действие, съответно задължителните осигурителни вноски са дължими и подлежат на внасяне в размерите съответстващи на избрания вид на осигуряване. Декларацията се подава извън 7-дневния срок от възобновяването на трудовата дейност и съгласно чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ и за календарната 2020 г. същата подлежи на осигуряване само за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт. Лицето е пенсионер, прекъснало дейността и осигуряването си, възобновяването на осигуряването следва да бъде от датата на която е подадена декларацията – 05.10.2020 г. Направен е извод, че няма законова възможност за промяна на декларирани данни, включително и на вида на осигуряването.

По отношение на второто искане на К. да се коригира и датата на прекъсване на дейност, заявена от нея в декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. №ОКд-5 от 05.07.2024 г., корекцията на декларация обр. №ОКд-5 за прекъсване на дейност, е прието, че е възможна след коригиране на декларация обр. №1 и след представяне на задължителни предписания от ТП на НОИ Варна. По отношение на недължимо внесени осигурителни вноски от К., е прието, че разполага с възможността предоставена в чл.128 от ДОПК, където е разгледана възможността за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски. Посочено е, че К. може да реализира правото си на възстановяване, но следва да съобрази разпоредбата на чл.129 от ДОПК, според която разпоредба искането за възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. С тези мотиви жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

При горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Оспореният протокол по вид и форма е такъв по чл. 50 от ДОПК. Официален удостоверителен документ, който е доказателство в случая за извършените от органа по приходите процесуални действия по установяване на факти и обстоятелства. В случая, не само се констатират фактите, но и се прави самостоятелно правна квалификация на същите, като се определят следващите се правни последици. В случая е постановено, че подадената декларация за корекции в отразеното осигуряване със задна дата не поражда правни последици. Всъщност така разпорежда нормата на чл. 104, ал. 3 от ДОПК, цитирана в оспореното решение от ответника. Изявлението в протокола е свързано с факти, посочени в правна норма, която определя какво да е поведението на администрацията по искането на гражданина, т. е. касае се за правни последици. Или казано с други думи това волеизявление на АО предизвиква едностранна промяна в правна сфера на гражданина. По своята същност това е ИАА по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК, т. к. изявлението на административния орган категорично не е само с уведомителен характер. В случая от това волеизявление обаче, не следват непосредствено нови права и задължения, тъй като правото на възстановяване или прихващане на платените вноски е опосредено от подаване на искане, а не е резултат на този акт. Протоколът няма характер на АПВ, който има др. форма и е резултат на друго производство, изрично уредено в ДОПК. Нито се касае за извършването на административна услуга.

В действителност зад видимия отказ на орган на НАП да се обработи декларацията от 29.09.2020 г. /макар да е приета физически и входирана в ТД на НАП/ стоят правни последици, които засягат непосредствено и то неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката. Съгласно чл. 99, ал. 5 от ДОПК не са били налице основания, които да обусловят отказ за приемането на декларацията. Обаче отказът да бъде обработена декларацията с вх. № 03000203405214/05.10.2020 г. за регистрация като самоосигуряващо се лице със задна дата, считано от 29.09.2020 г., т. е. да породи изявлението за корекция, направено с тази декларация желаната правна промяна, вече представлява реална увреда на правната сфера на жалбоподателката. От изявлението на НАП следва, че отказва да извърши промяна на записите, отразени в Регистъра на осигурените лица, свързани с осигурителния статут на оспорващата и тези в данъчно-осигурителната й сметка. Въпросите за зачитането на стаж и доход са от компетентността на органите на НОИ, но административният орган – органа по приходите, основа своите изводи на констатации за факти и обстоятелства от въведените данни в информационната система, създадена от данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и поддържана от НАП. Данните в Регистъра, които на основание чл. 5, ал. 6, изречение последно от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, т. е. от НОИ, но се въвеждат, променят и/или коригират чрез действия пред и от самите органи на НАП.

По същество като резултат, фактически направените записи в Регистъра на осигурените лица са синхронни с изразеното желание на жалбоподателката да се осигурява, въпреки че не е задължена. Волята на административния орган да приведе в съответствие фактическото и правно положение води до резултат на практика неблагоприятен за жалбоподателката, срещу който тя не разполага с друг ред за съдебна защита, освен настоящото производство. Отказът на ОП да извърши де юре регистрация/или да коригира данни по предходна регистрация/ е изричен отказ, който е административен акт.

Видно е, че констатациите на административния орган, че лицето всъщност не е подало декларация в срока по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, а в подадената такава от 05.10.2020 г. не е посочило за какъв вид социални рискове желае да се осигурява, това в пълнота покрива дефиницията за ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК и води до заключение, че е налице акт, годен предмет на съдебен контрол, а за жалбоподателката съществува правен интерес от заявеното оспорване, т. к. с евентуалната отмяна на акта ще се изпълнят заявените от нея правни последици, които я засягат по неблагоприятен начин. Този административен акт, съгласно специалната разпоредба на чл. 83, ал. 4 от ДОПК, подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. Абсолютна процесуална предпоставка за обжалването му пред съда е същият да е преминал административен контрол.

Съдът приема, че е сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, потвърден след обжалване по административен ред. Жалбата е подадена в преклузивния срок, т. к. Решението на ТД на НАП е връчено на 26.09.2025 г., а жалбата е депозирана в ТД на НАП Варна на 03.10.2025 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във вр. чл. 83, ал. 4 ДОПК, съдът преценява законосъобразността на акта, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Според § 3 от ПЗР на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите съобразно възложените им дейности. Видно е, че НАП и НОИ имат за цел да управляват и контролират различни страни от един и същ процес – този по задължителното социално осигуряване на лицата. Като техните компетентности са разделени.

През процесния период въпросите свързани с регистрирането на самоосигуряващи се лица /СОЛ/, избор на вида осигуряване и плащане на осигурителни вноски за фондовете на ДОО са в правомощията на органите на приходната агенция. В случая ТД на НАП Варна е отказала да обработи заявление от 18.08.2025 г., с наново попълнена декларация от същата дата, подадена от жалбоподателката с цел да се отрази корекция в регистъра на осигурените лица със задна дата. Тази ТД на НАП е компетентна по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК според постоянният адрес на осигуреното лице. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ възлага на самоосигуряващите се лица да подадат декларация пред компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, което е основание за регистрирането им като самоосигуряващи се лица. В тази връзка като е извършил проверка и постановил, че коригиращата декларация от 18.08.2025 г., подадена със заявлението, следва да остане без правни последици - необработена, органът по приходите издал Протокол е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. В тази връзка съдът приема, че оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен по материя, време и място административен орган. Решаващият орган е постановил решение, с което е оставил без уважение жалбата от 19.09.2025 г. на Д. С. К. срещу отказ за коригиране на декларация за самоосигуряващо се лице и коригиране на датата на прекъсване на дейност, обективиран в Протокол от 09.09.2025 г., поради което е налице абсолютната процесуално предпоставка за обжалване на отказа на органа по приходите по съдебен ред.

Писмената форма на акта удовлетворява изискванията на чл. 83, ал. 3 от ДОПК, за действителност. Видно от съдържанието на оспорения акт същият съдържа фактически и правни основания за постановения отказ.

Според чл. 83, ал. 2 от ДОПК вписването в специалните регистри, поддържани от НАП се извършва служебно или по искане на лицето, след извършване на проверка за наличието на основанията за това. Видно от доказателствата по преписката проверка е извършена, актът е връчен на лицето, което се е запознало с акта, упражнило е правото си на защита пред директора на ТД на НАП Варна и съда. В тази връзка съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При преценка на съответствието на акта с разпоредбите на материалния закон съдът приема следното:

Към 14.10.2013 г. жалбоподателката е декларирала започване на дейност с осигуряване „Пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“, като на 01.07.2014 г. е прекъснала дейност, съответно на 29.09.2020 г. е възобновила дейността си без вид осигуряване, като последното заявено прекъсване е от 01.07.2024 г., като собственик на „Де ай конскулт“ ЕООД. Жалбоподателката като едноличен собственик на капитала на „Де ай консулт“ ЕООД е имала качеството на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Поради това е била задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това означава, че е имала задължение по закон да се регистрира и внася осигурителни вноски за тези рискове. Не се спори между страните, че такава декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, свързана с начало на трудова дейност в ТД на НАП Варна е подадена на 14.10.2013 г. При възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. жалбоподателката не е посочила вид осигуряване.

Със законодателна промяна/ДВ бр. ЗЗ от 2013 г. -ПМС № 79/29.03.2013 г. /, считано от 01.04.2013 г. /съгласно § 17 от ЗР на ПМС/ в разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ е добавен текст, във връзка с който в декларация ОКД5 пенсионерите вече декларират желанието си за осигуряване, а не както преди това своето нежелание. В ал. 6 на чл. 1 на посочената Наредба е създадено изречени второ, което гласи, че за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. През 2017 г. е претърпяла промяна разпоредбата относно това как се променя вида на осигуряването – по реда на ал. 4 с декларация, подадена от 01-31. 01. на съответната година.

За периода 29.09.2020 – 05.07.2024 г., след последно прекъсване на осигуряването от 05.07.2024 г. не са установени следващи декларации за започване на дейност и видове осигуряване. Декларирането на обстоятелство по прекъсване на дейността отменя и заличава предходно подадените декларации на лицето.

Установяването на началния момент на упражняване на трудовата дейност на К. като самоосигуряващо се лице – пенсионер – всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, са определящи от 14.10.2013 г. Наличието на прекъсване на дейност от 01.07.2014 г. и възобновяване на дейност от 29.09.2020 г. без вид осигуряване и последно заявено прекъсване от 01.07.2024 г., са за следващи, а не за минали периоди. От това следва, че не може да се възобнови трудова дейност и следващото от нея осигуряване за незаявен по реда на чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата период и осигурителен риск. Трудовата дейност следва да бъде декларирана в 7-дневен срок от започването й. Недопустимо е в декларацията да се сочи друга дата на започване на трудовата дейност, непопадаща в установения 7-дневен срок. Правото на избор на вида осигуряването не може да бъде упражнено за минало време, поради което през процесния период от 29.09.2020 г. до 18.08.2025 г. лицето е подлежало на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В този смисъл утвърдения от изпълнителния директор на НОИ образец на декларация Окд 5, л. 12, бланкетно сочи, че заявителят "ще се осигурява", дейност в бъдеще време, а не предвижда осигуряване за минал период.

Липсата на подадени в срок декларации по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от цитираната по-горе наредба сочи, че за периода 05.07.2020 – 18.08.2025 г. жалбоподателката не е била лице, задължително осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице, аргумент от чл. 4, ал. 3 от КСО. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице, но при спазване условията за това. С прекъсване на дейността, за която е подадена декларация, в негова тежест остава задължителното осигуряване за сочените осигурителни рискове, не и за такива, за които осигуряващото се лице следва да подаде декларация в условията на чл. 1, ал. 2 и/или 3 от Наредбата. В този смисъл увеличаването на обема социални рискове над законово предвидения минимален обем се извършва не посредством фактически внасяните осигурителни вноски, както твърди жалбоподателката, посредством формална процедура, изискваща подаването на декларация, в която това обстоятелство да бъде заявено, т. е. промяната на вида на осигуряването се поражда въз основа на изрично изразената със съответната декларация воля на самоосигуряващото се лице.

В горната насока е тълкуването на закона дадено в Решение № 3471 от 2.04.2025 г. по адм. д. № 7394/2024 г. на Върховен административен съд.

По отношение на искането за промяна на датата на прекратяване на дейността от 01.08.2024 г., вместо от 01.07.2024 г., правилно в оспореното решение, Директора на ТД на НАП Варна, е приел, че корекции на Декларация обр.1 може да се прави само след задължителни предписания на НОИ. Според чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, задължените лица по т. 1, 2, 3 и 4а подават Декларация обр. 1 само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по ЗДДФЛ; декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена. В случая безспорно не са налице предпоставките на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С оглед възражението за заплащане на осигурителни вноски, настоящият състав на съда намира за нужно да отбележи, че с въвеждането на института на декларация за избор на вида на осигуряването, законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия, каквито са плащането на осигурителни вноски. В оспореното решение правилно е посочено, че жалбоподателката може да упражни правото си за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски по писмено искане по реда и сроковете на чл.128 и чл.129 от ДОПК.

Жалбоподателката се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд, която настоящият състав на съда намира, че е неотносима за процесния период, предвид, че с изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), разпоредбата на чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Този срок е посочен и в редакцията на разпоредбата към датата на подаване на декларацията от К.. В мотивите на Решение10899 от 26.07.2011 г. по адм. д. №4528/2011 г. на Върховния административен съд е прието, че „това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година“. В мотивите изрично е прието, че „в тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която А. С. е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство“, което означава, че фактическата обстановка е различна спрямо настоящото производство. В производството по адм.д. №9228/2011 г. на Върховния административен съд декларацията подадена от лицето касае периода 2009 г., поради което не е било въведено допълнението на разпоредбата на чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Поради това фактическата обстановка и по това решение е различна от настоящото производство. В идентичен смисъл са мотивите и по адм. д. №13713/2012 г. на Върховния административен съд. В мотивите на Решение №5298/16.04.2013 г. на Върховния административен съд е прието, че с оглед на действащата подзаконова нормативна регламентация през 2007 година дори и да се приеме, че ответникът по касация не е бил осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2008 г. В идентичен смисъл са мотивите на Решение №2011 от 07.02.2020 г. по адм. д. №11006/2019 г. на Върховния административен съд, на което процесуалният представител на жалбоподателя се е позовал в депозираната писмена защита.

Жалбоподателката твърди, че с декларацията от 05.10.2020 г. е подадена в 7-дневния срок от започване или възобновяване на трудовата дейност – 29.09.2020 г., поради което следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година – 2021 г. Следва да се отбележи, че с декларацията от 05.10.2020 г. на л.10 от адм. преписка, К. не е посочила вида за който желае да се осигурява. Това обстоятелство е съобразено от компетентния орган, съответно неоснователни са претенциите, че е следвало да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година – 2021 г. В случай, че К. беше избрала за кои социални рискове желае да се осигурява, тогава биха били налице предпоставки да се приеме за валидна декларацията от началото на следващата календарна година.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че решението е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Оспореното решение е издадено именно в изпълнение целта на закона.

При този изход на делото и с оглед на липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде уважено искането на ответника, направено от процесуалния представител, да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт, които съобразени с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящата инстанция определя на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд-Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. К., против Решение № 187/25.09.2025г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№54-03-7391#1/19.09.2025г., подадена от Д. К. срещу отказ за коригиране на декларация за самоосигуряващо се лице и коригиране на датата на прекъсване на дейност, обективиран в Протокол № ПО-03000325097141-073-001/09.09.2025г., издаден от ст. инспектор по приходите в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА Д. С. К., [ЕГН] да заплати на ТД на НАП Варна, сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.