№ 17459
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110119437 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. М., ЛНЧ **********,
роден на *** г., гражданин на ***, в качеството му на собственик на топлоснабден имот –
Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с присъединен абонатен №
***, с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати следните суми – сумата от
2597,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 308,90 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 83,06 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от
16,57 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2021 г. до
14.03.2024 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот –
Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с присъединен абонатен №
1
***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това.
Моли за задължаване на Техем Сървисис“ ЕООД да представи относимите към процесния
период документи, касаещи дяловото разпределение, посочени изрично в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. М., ЛНЧ **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез упълномощен адв. Х. Л., с който оспорва исковете, като неоснователни.
Оспорва съществуването на договор между етажната собственост, в която се намира
процесният имот, и дружеството за дялово разпределение, поради изтекъл срок. Оспорва
наличието на договор между ищеца и дружеството за дялово разпределение. Оспорва
Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца да са влезли в сила спрямо
ответника, доколкото по делото не са представени доказателства за публикацията им в един
централен и местен ежедневник. Оспорва общият топломер на абонатната станция на СЕС
да е преминал необходимите метрологични проверки. Оспорва за процесния период в
сочения имот да е ползвана топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Моли за допускане на допълнителни въпроси, на които вещото лице да отговори при
изготвяне на заключението по СТЕ и ССчЕ.
Трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „Техем
Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на предявените искове. Представя
изисканите му доказателства относно извършеното дялово разпределение и отчета на
уредите в имота. Счита, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с
действащите през процесния период нормативни документи.
2
В открито съдебно заседание ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт, като поддържа предявените срещу ответника
исковете и моли съдът да ги уважи. Претендира деловодни разноски, за които представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът чрез пълномощника си адв. Л. от САК, изцяло поддържа представения
отговор на искова молба. Моли съдът да се произнесе като съобрази възраженията от ОИМ и
въз основа на събраните доказателства.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати
суми на ищеца, представляващи стойност на топлинна енергия и услуга по дялово
разпределение, както и мораторни лихви върху тях.
За да бъдат уважени исковете с правна квалификация чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
възложено да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор
при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател
на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разп. на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране. В чл.150, ал. 2,
изр. 1 от ЗЕ е предвидено още, че топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в предвижда, че
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Настоящият съдебен състав приема, че
публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено,
доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от
публикация във в-к „Монитор“, специализирано приложение - Финанси от 11.07.2016 г.,
3
противно на твърдението на ответника в ОИМ, че към ИМ липсват приложени
доказателства за това. Следователно, общите условия са влезли в сила на 11.08.2016 г., без да
е било необходимо приемането им от страна на клиента. Освен това, съгласно чл. 150, ал. 3
от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения,
нито има данни ответникът или неговият праводател, да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид изложеното,
неоснователно е възражението на ответника, че приетите от ищеца и одобрени от КЕВР
общи условия не го обвързват. Следва да се отбележи също, че Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите
Общи условия за продажба на топлинна енергия. Но съгласно константната практика на
ВКС не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са
публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение и този факт
да се приеме за установен. Ответникът от своя страна, освен простото оспорване на
влизането в сила на приложимите по делото ОУ, не твърди, нито установява наличието на
други публикувани общи условия,с различно съдържание от представените от ищцовото
дружество, такива /приложени по делото на л.37/. На съда пък в настоящия състав, му е
служебно известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник "19 минути" и във
вестник "Монитор" на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г., поради което същите са
влезли в сила и съответно обвързващи за ответника, без да е необходимо изричното им
приемане от негова страна. Следователно и това възражение, заявено в ОИМ, се явява
неоснователно.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
От представените от ищеца писмени доказателства - нотариален акт за покупко-
4
продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. № 1707, дело № 90/2019 от 07.02.2019 г.,
пълномощно с нот. Заверка на подписите, заявление-декларация от ответника К. М. от
13.03.2019 г., издадените в процесния период и приложени по делото съобщения към Общи
фактури, месечните фактури за процесния аб. № ***, както и представените от ФДР
индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени на името на ответника М. и
приети като неоспорени от последния, се установява, че процесния апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ***, надпартерен, през 2019 г. е закупен от ответника, след което
лично е подал заявление до ищеца, партидата за имота, с присъединен аб. № ***, да бъде
прехвърлена на негово име. В същото заявление, ответника М. е декларирал, че е запознат,
че дяловото разпределение в СЕС, в която се намира закупения от него апартамент се
извършва от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР в лицето на
„Техем Сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
148/ и в действащата през процесния период Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. В случая по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са
приети протокол от проведено през 2002 г. общо събрание на етажните собственици, на
което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата "топлинно
счетоводство" с "Техем Сървисис“ ЕООД, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, и да сключи
Договор с избрания топлинен счетоводител. Видно от приетия като доказателство Договор
№ 2526/11.07.2002 г. СЕС в която се намира процесния апартамент № 22 е сключила договор
с избрания ФДР.
НА 03.06.2020 г. пък ищцовото дружество е сключило договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ,
с избраната от СЕС, ФДР в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД, който договор е със срок от 3
години и е в сила от 01.05.2020 г., т.е. същия е действащ през процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
В Закона за енергетиката, противно на възраженията на ответника, няма забрана за
сключване на Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, между, топлопреносното предприятие и избрания от
клиентите в ЕС, ФДР, въпреки, че и самото топлопреносно предприятие е регистрирано по
реда на чл.139а от ЗЕ, за извършване на такава дейност.
5
Следователно от писмените доказателства по делото се установява безспорно, че към
момента на предявяване на исковата молба и за целия процесен период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ответникът К. М. е собственик на процесния имот и в това си качество се явява
потребител на доставяната до него ТЕ, и ще следва да отговаря за стойността на
потребената в Апартамент № 22, топлинна енергия.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е единствен собственик на процесния
апартамент в периода, за който се претендира процесната сума. Ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо
ответникът е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължи цената на
доставената топлинна енергия.
От приетите по делото доказателства се установява също, че процесния апартамент,
през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като
дяловото разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
Приети са доказателства, че през процесния период имота е обитаван, като е
осигуряван и достъп за реален отчет на водомер /за 2022 г./ и занулен през 2023 г.
От заключението на СТЕ, прието без възражения от страните и кредитирано от съда
като компетентно и обективно дадено, се установява, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот /Апартамент № 22 на ***/ е с непрекъснато топлоснабдяване в
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., а „Топлофикация София“ ЕАД е извършвало
ежемесечно отчитане на общия топломер в АС, който е от търговски тип и е преминавал
периодичен метрологичен контрол. За сметка на ищцовото дружество са били отчислявани
технологични разходи, съобразно действащата през периода Методика към Наредбата за
топлоснабдяването от 2020 г.
За имота на ответника, дяловото разпределение на ТЕ, извършено от ФДР „Техем
Сървисис“ ЕООД включва отопление на имот с 2 бр. щранг-лири, без възможност за монтаж
на уред/разпределител, изчислено количество на мощност, съответно 634.32Вт. и 372.96 Вт.
Изчислена за имота е и ТЕ за БГВ по данни от редовен отчет на водомера за първия
отоплителен сезон, с реални показания за 2022 г. – 21.4 куб. м., като за 2023 г. е бил занулен.
Отчетите на водомера са извършвани електронно, с мобилно устройство, а количествата ТЕ
за БГВ са изчислени съгл. зависимост, установена в т.5.2. от Приложение към чл.61.(1) на
Наредбата за топлоснабдяването от м.03.2020 г., като видно от табл.1 на заключението общо
отчетено и начислено количество вода за подгряване е 64,46 куб.м. за двата отоплителни
сезона. Установено е, че за абоната разпределението на ТЕ за сградна инсталация е
извършено съгл. зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредбата за
топлоснабдяването от 12.03.2020 г., действала през процесния период, като за имота
„сградна инсталация“ е разпределяна в зависимост от пълния отопляем обем – 439 куб. м. и
този на ЕС – 5017 куб.м.
Вещите лица по СТЕ и ССчЕ са достигнали до идентични изводи относно начислената
6
по прогнозни данни, топлинна енергия в размер на 2272,24 лв. и изравнителните сметки за
процесния период от +321,27 лв., която сума е за доплащане от абоната. Вещото лице по
ССчЕ не е установило в периода да е одобрявана от КЕВР по-ниска цена на ТЕ, поради
което от общото фактурирано количество ТЕ, е установило, че за отопление ищеца е
начислил 1706, 95 лв., а за топла вода 890, 96 лв.
По делото са приети 2 бр. ОФ № № ***./31.07.2022 г. и № ***/31.07.2023 г., видно от
които за отоплителен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. фактурираната стойност за
доставена ТЕ е в размер на 1019,01лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната
дължи доплащане на сума от 135,23 лв., а за следващия отоплителен сезон от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на 1253,25лв. (по
прогнозни данни), а след изравняването абоната дължи сума от 1456,06 лв., т.е. с 202,81 лв.
повече.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуална справка за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № *** -2 бр. приети като неоспорени от
ответника се установява, че разпределението на топлинна енергия на абоната през
процесния период е извършено, съгласно данните по уредите за дялово разпределение,
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването.
Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от ищеца и
след съответното изравняване, въз основа на изготвените от ФДР Справки за използвана
топлинна енергия. Следователно за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
стойността на реално доставената в имота на ответника топлинна енергия възлиза на
2597,91 лв., съгласно заключението на ССчЕ, като не са констатирани и отразени корекции в
цената на ТЕ, нито платени от абоната суми.
Предвид гореизложеното, и при съвкупния анализ на приетите писмени доказателства
и заключенията на експертизите, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на ответника К. М. /за
периода, за който се претендират процесните суми/, като собственик на процесния
апартамент е с оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено, че на ответника М., на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост, и при отчитане и заплащане
на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
и 1 бр. изравнителна сметка за сезон. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия, са съответни на отчетената и разпределена от „Техем
Сървисис“ ЕООД, при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
7
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. От заключението
на СТЕ пък става ясно, че сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот е с
непрекъснато топлоподаване през целия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., а общия
топломер в АС е отчитан ежемесечно. Уредът е от търговски тип, преминал е съответните
метрологични проверки, съгласно Наредбата за измерванията, като отчислените
технологични разходи са изчислени, съгласно действащата методика и са за сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД.
Във връзка с възражението на ответника относно точността на СТИ /топломера/ с
оглед метрологичните проверки, през интервал по-голям от установения в закона за
измерването, следва да се отбележи, че според в.л. по СТЕ, общия топломер е следвало да
премине метрологичен контрол през м.март 2020 г., но фактически е преминал такъв едва
през м. ноември 2021 г., тъй като за около 1 година, „Топлофикация София“ ЕАД са нямали
договори с лицензирани метрологични лаборатории. Въпреки това обаче, процесния
топломер, след свалянето си през м. 11.2021 г. и проверката му, отново е бил годно СТИ, тъй
като и през периода от 2018 г. до 2021 г. е работил един и същи топломер и същия е отчитал
без отклонения. Следователно, независимо, че формално е нарушен Закона за измерванията
по отношение периодичността на метрологичния контрол на топломерите, процесния такъв
се явява годно средство за измерване на преминалата през него топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав приема, че за преценка годността на средството за търговско
измерване и дали същото отговаря на изискванията по Закона за измерванията е необходимо
да се установи, че същото съответства на одобрения тип, като е ирелевантно при тази
констатация дали периодичните метрологични проверки са били извършвани в установения
двугодишен период (така решение № 3436/11.06.2024 г. по в. гр. д. № 4288/2023 г. на СГС),
като последното би било от значение евентуално за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на топлопреносно предприятие, но не за дължимостта на цената
на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия. Ето защо релевираните от
ответника възражения, че отчитането на доставяната в абонатната станция топлинна енергия
е извършено без наличието на технически годен и изправен топломер са неоснователни.
Заключението на СТЕ е категорично, че към датата и на двете проверки същият е бил
технически изправен и макар и извършена след установения срок, метрологичната
експертиза не е установила негодност или неизправност на средството за търговско
измерване.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът К. М., ЛНЧ **********,
роден на *** г., гражданин на ***, в качеството му на собственик на топлоснабден имот –
Апартамент № 22, находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с присъединен абонатен №
***, да е потребител на доставяната до имота топлинна енергия и предвид нормата на чл.
150, ал. 1 ЗЕ да е обвързан от облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на
8
ответника се е извършвала през процесния период 2021-2023 г. услугата „дялово
разпределение“ от страна на ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собствен на ответника, е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния
имот е било извършвано от ТЛП на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, като в края на всеки
отоплителен сезон, са изготвяни индивидуални справки за използваната топлинна енергия, в
които е отразявано реално потребеното количество ТЕ за отопление и БГВ, и които са
отразени в издадените от ищеца общи фактури, приети по делото.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, начисленото от ищеца количество ТЕ за
имота на ответника е правилно определено и отговаря на нормативните изисквания,
действащи през процесния период и възлиза на претендираното от ищеца с ИМ.
Ответникът, въпреки възложената му доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, че е платил процесната сума.
С оглед възприетото по-горе и при посочената установеност, съдът намира, че всички
заявени от ответника в ОИМ възражения – че не е собственик, не е ползвал услугите на
ищеца, същите не са реални, тъй като са отчитани с негодно СТИ /топломер/ са
неоснователни.
По иска с пр.основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника К. М.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2021г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2021 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. към
9
31.07.2022 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до
14.09.2022 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
***/31.07.2022 г. и № ***/31.07.2023 г. за посочения в ИМ период от 15.09.2022 г. до
14.03.2024 г., възлиза на сумата от общо 308,90лв., колкото се претендира от ищеца. Искът
като основателен ще следва да се уважи.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника М., се
установява, че действително за собствения на ответника апартамент, е извършвана дейност
по топлинно счетоводство. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметката за аб. № *** /на л.28/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните,
кредитирано и от съда, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната
услуга по дялово разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.05.2021г. до
м.04.2023 г. възлиза в общ размер на 83,06 лв. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, в процесния период ищецът е начислил на ответника общо 24 бр. месечни
такси за отчитане на уредите за дялово разпределение в размер от между 3,10 лв. и 4,13
лв./месечно, като за целта е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй
като не попадат в период на погасителна давност.Видно от приетите като доказателства
месечни фактури, издавани от ищцовото дружество през процесния период, във всяка една е
начислявана по 1/12 ид.ч. от дължимата годишна такса за услугата дялово разпределение,
като стойността на същата се дължи в посочения във фактурата 45 дневен срок, съгл. ОУ на
ищеца, подобно на дължимостта на стойността на ТЕ. Следователно, стойността на
месечната фактура за м. 08.2022 г. да речем, в който са включени топлинна енергия за
отопление, за топла вода и 1/12 част от дяловото разпределение, се дължи до 15.10.2022 г.
Ответникът М. не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“, която същия не е
заплатил в срок, следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
83,06 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
10
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства
какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, но има доказателства, че
ежемесечната такса за ДР се дължи в 45 дневен срок от издаване на месечната фактура, в
която е включена 1/12 част от стойността й. По делото няма данни ответникът да е заплащал
дължимата ТЕ и ДР в посочените срокове, поради което за задължението си за ДР за м. май
2021 г. същия е изпаднал в забава, с изтичане на 45 дневния срок, посочен във фактурата за
м. май 2021 г. или от 16.07.2021 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от
деня следващ последния ден от уговорения 45-дневен срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение и на задължението си за заплащане на цената на таксата за
услугата „Дялово разпределение“ и дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В
конкретния случай ответника безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението
си за заплащане на таксата дялово разпределение, като за претендирания от ищеца период
на забава от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. иска се явява основателен и доказан до
установения със заключението по ССчЕ размер от 16,57 лв. (колкото ищеца претендира с
ИМ), върху установената като дължима главница от 83,06 лв.
Следователно, за посочения в ИМ период на забава, дължимото от ответника
обезщетение за забава, възлиза на претендираната от ищеца сума от 16,57 лв., което се
установява от приетото без възражения от страните по делото заключение на ССчЕ.
При горната доказателствена установеност, с оглед указана доказателствена тежест за
ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД за изцяло основателни и доказани, до установените по-горе
размери, по отношение на ответника К. М., а именно последния следва да бъде осъден да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от: 2597,91 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на
вземането; 308,90 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от
15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; 83,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил списък с разноски по чл.80 ГПК, като претендира такива в общ размер
от 762,84 лв. От приетите по делото доказателства се установява, че ищеца е извършил
съдебни разноски за държавна такса в размер на 162, 84 лв., за депозити за експертизи в
размер на 600 лв., като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя да му се дължи в минимален размер от 100 лв., при липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Така, съобразно с уважената част от исковете, на ищеца се
следват изцяло сторените от него съдебни разноски до размер от 862, 84 лв., вкл. с
дължимото му се юрисконсултско възнаграждение.
11
Така мотивиран, Софийския районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, К. М.,
ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на ***, в качеството му на собственик на
топлоснабден имот – Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с
присъединен абонатен № *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, *** сумите от:
-2597,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот – Апартамент № 22 , находящ се в гр. София, ***, надпартерен, с
присъединен абонатен № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането;
- 308,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо
за период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.;
- 83,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г.
до изплащане на вземането;
- 16,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за
период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. М., ЛНЧ **********, роден на *** г.,
гражданин на *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, *** сумата от 862,84 лева (Осемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща съдебни разноски по настоящото гр. д. № 19437/2024 г. по описа
на СРС, съобразно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, с ЕИК *********, гр. София, *** на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12