№
260067
Гр.Дулово,
14.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Дулово, в публично
заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Емил Николаев
при секретаря Росица Радева като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 349 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
Застрахователно Акционерно Дружество „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“,
№ 5, представлявано от K=‘=и И.Г.- изпълнителни директори, действащи чрез
процесуален представител адв. Б.Д. ***, против С.А.Д.,
с ЕГН **********,***, с която по реда на чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземане на ищеца, за
което против ответника е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч. гр. д. № 269/2020 година по описа на РС – Дулово.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е изплатил на ***по щета № ***, с платежно нареждане от
10.12.2019 г. сума в размер на 160.80 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение. Обезщетението е било изплатено въз основа на
застрахователен договор за застраховка „Каско”,
сключен между ЗАД „***“ и „ОББ лизинг” ЕАД - по полица № ***, със срок на валидност от
16.01.2017 г. до 16.01.2022 г., като собственик на МПС, марка „С”, с ДК № ***/влекач/,
ползвано от ЕТ „****”.
С договора за застраховка „Каско“ застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определена в договора застрахователна сума претърпените от действията на
застрахования щети на трети лица.
Впоследствие ЗАД „***“ е предявил
регресна претенция към причинителя на вредата, но
същата е върната като непотърсена. Регресната
претенция е била породена от факта, че на 25.11.2019 г. по път I-7 км. 41+800
между с. Черковна и гр. Дулово, по вина на ответника и при нарушаване правилата
за движение от негова страна, при сблъсък са нанесени материални щети на МПС
марка „С” с ДК № ***/влекач/, собственост на ОББ
Лизинг ЕАД, с ползвател ***”,
за което е съставен протокол за ПТП №1318956/26.11.2019 г. Местопроизшествието
е посетено от органите за контрол на движението по пътищата. Към момента на ПТП
ответникът е управлявал лек автомобил „***”, с ДК № ***, без наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът твърди, че от
реализираното ПТП по МПС марка „С”, с ДК № ***/влекач/, са получени следните увреждания: стоп десен,
калник заден десен задна част – ПВС, калник заден десен горна част – ПВС и калобран заден десен, като щетите са на обща стойност от
160.80 лева.
За ликвидация на щетата ищецът в
качеството на застраховател е направил ликвидационни разноски в размер на 25.00
лева.
Позовава се на чл.500 от Кодекса
за застраховането, съгласно който след изплащане на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на увредения срещу лицето причинило вредите и
има право на регресен иск. Въпреки отправената до
ответника покана и образуваното заповедно производство по ч. гр. дело №
269/2020 г. по описа на PC – Дулово до момента ответникът не е възстановил
исковата сума, което поражда за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.
Ищецът желае съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника С.А.Д., с
ЕГН **********, че същият му дължи сумата от 185.80 лева, представляваща
изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ и
разноски по ликвидация на щетите, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното
производство.
Ответникът С.А.Д. в срока за
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител – адв. С.С. ***, е депозирал такъв,
в който е изразил становище за основателност на предявения установителен
иск с оглед на представените доказателства.
Не се явява в съдебно заседание на 15.06.2021 г. и не изразява становище по
иска в хода по същество.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор,
а и това се установява от приложеното по настоящото дело ч. гр. д. № 269/2020
година по описа на РС – Дулово, че въз основа на подадено от ЗАД „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“,
№ 5, на 07.07.2020 година заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед № 118 от
09.07.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е
разпоредил на длъжника–ответник по настоящото гр. производство – С.А.Д., да
заплати на кредитора ЗАД „***“, сумата от 185.80 лева, представляваща регресна претенция по КЗ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски в общ размер на 169.00 лева, в т. ч. заплатена държавна
такса в размер на 25.00 лева за образуване на заповедното производство и 144.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Въз основа на това връчване,
в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът–
заявител е предявил установителен иск относно
вземането си против длъжника, който е предмет на настоящото производство.
Безспорно и това, че между ЗАД „***“
и „ОББ ЛИЗИНГ” ЕАД е бил сключен Договор за застраховка „Каско“
по полица № № ***,
със срок на валидност от ***
г. за МПС, марка „С”, с ДК № ****/влекач/, ползвано *****”.
По делото е безспорно и това, че
МПС, марка „С”, с
ДК № ***/влекач/ е собственост на ОББ ЛИЗИНГ” ЕАД, което се установява и
от приетото като доказателство свидетелство за регистрация в заверено копие.
След установяване на всички факти
и обстоятелства по случая, на ***
година, в присъствието на ответника, И И Г– младши автоконтрольор при РУ-Дулово съставил Протокол за ПТП, в
който посочил участниците в ПТП, механизма на настъпване на ПТП, щетите по
двете ППС, настъпили в резултат на ПТП. В Протокола за ПТП е посочено, че ПТП е
настъпило по вина на ответника, който е управлявал лек автомобил „***” с несъобразена скорост и без
включени светлини.
На *** година представител на ***-
ползвател на увреденото ППС е подал до ищцовото
застрахователно дружество Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ на автомобилистите при
имуществени вреди, във връзка с което са изготвени опис – заключение, доклад по
щета и опис на претенция.
От приложеното на л.21 от делото
преводно нареждане се установява, че на 10.12.2019 година ищецът е заплатил на ***сумата
от 160.80 лева обезщетение.
До ответника С.Д. ищцовото дружество изпратило Регресна
покана щета № ***
за заплащане на сумата от 160.80 лева, която не е връчена на ответника, видно
от приложената към поканата известие за доставяне.
До момента на подаване на
заявлението в РС – Дулово, както и към датата на завеждане на исковата молба,
по делото не са налице данни за извършено плащане от страна на ответника към
ищеца на претендираната сума от 185.80 лева, като
такова плащане не се твърди и да е било извършено от ответника.
От заключението на вещото лице Д.М.Ж.
по назначената в хода на настоящото производство съдебно-автотехническа
и оценителна експертиза, което не е оспорено от страните по делото и е прието
от съда като обективно и компетентно, се установява, че на 25.11.2019 г. е
настъпило ПТП по вина на ответника, че описаните в доклада към щета № ***
увреждания по МПС, марка „С”, с ДК № ***/влекач/, категорично са в причинно -
следствена връзка с механизма на станалото ПТП.
Съгласно заключението на вещото
лице, общата сума, необходима за възстановяване на уврежданията по МПС, марка „С”, възлиза на 160.80 лв. колкото е и исковата
претенция, като са извършени и разноски за изготвяне на експертиза и извършване
на оглед по щетата в размер на 25.00
лева.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи от петитума на същата, съдът е квалифицирал предявения иск
като положителен установителен такъв, предявен по
реда на чл.422 ГПК, вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, с
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 269/2020 година по описа на РС-
Дулово, за сумата от 185.80 лева, представляваща регресна
претенция по КЗ и разноски по ликвидация на щетата, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Предявеният иск съдът намира за
допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна - заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
депозирано от страна на длъжника
възражение. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника - релевираните в отговора на исковата молба възражения за недължимост на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 500,
ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаване на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
Съдът намира, че от събраните доказателства по
делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените
доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Каско“.
Ищецът в изпълнение на задължение
по застрахователния договор е заплатил на увреденото лице обезщетение за
причинените от възникналото на 25.11.2019 година ПТП вреди на ползваното полуремарке марка „***“ в размер на 185.80 лева, в
резултат на виновно поведение на ответника, осъществено при управление на лек
автомобил „Фолксваген голф”, с ДК № ***, собственост на ***.
Видно от приетия като
доказателство протокол за ПТП, който е официален удостоверителен документ и
като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена
сила относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му и който не
е оспорен по надлежния ред от ответника, именно той, като лице управляващо процесния лек автомобил е нарушил правилата за движение и
се е блъснал в МПС, марка „С” с ДК № ***/влекач/.
Описаният в протокола за
Протокола за ПТП механизъм, идентичен с установения механизъм на ПТП от вещото
лице по назначената в хода на съдебно производство САТЕ, сочат на това, че има
нарушение на действащите у нас правила за движение по пътищата, вследствие на
което са настъпили вреди, причинени от ответника. Следва да се приеме, че вина за настъпилите
вреди има ответникът, тъй като поведението му е било противоправно.
Установена и причинната връзка между вредите и поведението на ответника.
Субективният елемент от състава на гражданския
деликт - вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, като в тежест на ответната страна е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата ѝ.
Такива не са представени.
С оглед изложеното, съдът приема,
че регресно право в полза на застрахователя е
възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия
го фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 499,
ал.2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни
превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
приета с Наредба по чл. 504 от КЗ. Или от горното следва, че на обезщетяване
подлежат реално претърпените вреди. Предвид това съдът намира, че дължимото
обезщетение следва да бъде изчислено по пазарна стойност на ремонта, включващ
материали и труд, необходими за възстановяване на вещта в състояние, в което се
е намирала при увреждането. Видно от заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза, стойността на
действителните вреди възлиза на сумата от 160.80 лева и на разноските по щетата
възлизат в размер на 25.00 лв., в който размер искът се явява основателен,
доказан и следва да бъде уважен.
Върху сумата от 185.80 лева
ответникът дължи и законната лихва от момента, в който е претендирана
в заповедното производство – датата на подаване на заявлението – 07.07.2020 година до окончателното изплащане.
По отношение на разноските в
заповедното производство:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 година от 18.06.2014 г. на Общото събрание на гражданска и
Търговска колегия на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на
разноските се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението
по установителен иск, изпълнителен лист по реда на
чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. Ответникът С.А.Д. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на
169.00 лева, съобразно уважената част от претенцията.
По отношение на разноските в
настоящото производство:
Ищецът по делото е направил
разноски в размер на 375.00 лева, в т. ч. заплатена държавна такса,
възнаграждение и разноски за вещо лице и особен представител.
Ищецът не претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение, но доказателства за направени такива и размер на
същите не са представени по делото.
Ответникът не е направил разноски
по делото и не претендира такива.
Водим от горното и на основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, Дуловският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500,
ал.1, т.3 КЗ, в отношенията между страните, че ответникът С.А.Д., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ищеца Застрахователно
Акционерно Дружество „***“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“, № 5, представлявано от K=‘=и И.Г.- изпълнителни
директори, сумата от 185.80 лв. /сто осемдесет и пет лева и осемдесет
стотинки/, представляващи стойността на изплатено застрахователно обезщетение и
разноски по ликвидация на Щета № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане, за което задължение по ч. гр. д. № 269/2020
година по описа на РС – Дулово в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 118 от 09.07.2020 г.
ОСЪЖДА С.А.Д., с
ЕГН **********,***, да заплати на Застрахователно
Акционерно Дружество „***“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“, № 5, направените в
заповедното производство разноски в
размер на 169.00 лв./сто шестдесет и девет лева /.
ОСЪЖДА С.А.Д., с
ЕГН **********,***, да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество „***“, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“, № 5, направените в
настоящото производство разноски в
размер на 375.00 лв./триста седемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Силистренски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
След влизане на
решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати за прилагане по ч. гр.
д. 269/2020 година по описа на РС – Дулово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: