№ 245
гр. гр.Монтана, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630101892 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, хххххххххх чрез пълномощника си юрисконсулт
хххххххххххх, е предявило иск срещу А.К.А.., ЕГН: **********, с адрес: п. к.
п.к. ххххххххххххх.
В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ЧГД №
695/2021г. по описа на Районен съд - Монтана, получено от ПКр на 30.06.2021
г., представя настоящият установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу А.К.А..,
в общ размер на 11 801.00 лева (единадесет хиляди осемстотин и един лева),
включващ главница в размер на 4 824.70 лева (четири хиляди осемстотин
двадесет и четири лева и седемдесет ст.), договорно възнаграждение в размер
на 1 746.57 лева (хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и
седем ст.), възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1 437.31 лева
(хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и една ст.),
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2 970.83 лева (две
хиляди деветстотин и седемдесет лева и осемдесет и три ст.), лихви за забава
1
в размер на 760.59 лева (седемстотин и шестдесет лева и петдесет и девет ст.),
дължима от 21.01.2020г., дата на изпадане на длъжника в забава до
03.03.2021г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва в размер на
61.00 лева (шестдесет и един лева), дължима от 03.03.2021г. - датата на
предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата до изплащане на вземането, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30041495437.
Вземането на ПКр произтича от следните обстоятелства:
На 23.12.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30041495437 между ПКр, като кредитор и А.К.А.., като задължено лице по
кредита.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 5 000 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 306.27 лв.:
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.98 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 7 350.30 лв.
По искане и закупуване на пакет от допълнителни услуги
Възнаграждение за закупена услуга ,,Фаст“: 1 500.00 лв.;
Възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“: 3 100.00 лв.
Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга/и е в размер на 191.67
лв. и е дължима в едно с месечната погасителна вноска.
Общо задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги:
Общо задължение: 11 950.30 лв.;
Общ размер на вноска: 497.94 лв.;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.Б кьм Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се
2
запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях
и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т. Г КЛ заявява, че е уведомен и разбира, че
изборът и закупуването на допълнителна услуга не е условие за сключването
на ДПК или за получаването му при предлаганите условия. КЛ декларира, че
сключват настоящия ДПК, с който закупуват и допълнителна незадължителна
услуга по собствена воля, разбират съдържанието му и с подписването му
изразяват съгласието си с всичките му разпоредби. Съгласно т. Д. КЛ
декларира, че е запознат с Тарифа за таксите, която приема.
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за
потребителски кредит № 30041495437, като го сключва за срок от 24 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 497.94 лв. и падежна дата
всяко 20-то число на месеца.
ПКр изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на
23.12.2019г. превежда сума в размер на 5000.00 лв. по посочената от А.К.А..
банкова сметка (документ за банков превод с референция от дата
23.12.2019г.).
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК Ме 30041495437
длъжникът А.К.А.. дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план и е в размер на 2 350.30 лева. Страните по
този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Договорното възнаграждение се търси от падежа на първата неизплатена
вноска - 20.02.2020 г. до 03.03.2021 г. като същото е в размер на 1 746.57 лв., а
след датата на предсрочна изискуемост (03.03.2021 г.) договорно
възнаграждение не се претендира.
В т. V ,,Поискани от клиента допълнителни възможности" А.К.А.. е
заявил изричното си желание да закупи следните допълнителни услуги:
Фаст-приоритетно разглеждане в размер на 1500.00 лв.;
Фаст- гьвкав погасителен план в размер на 3100.00 лв.
3
При кандидатстването за потребителски кредит КЛ изрично е поискал
да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V
,,Поискани от клиента допълнителни възможности“ на дадения ДПК. Редът за
използването на закупена незадължителна допълнителна услуга е подробно
описан в общите условия на хххххххх кьм договорите за потребителски
кредит на физически лица.
Размерът на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 191.67
лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Възнаграждението за поисканата и закупена услуга става изискуемо с
подписването на договора, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни
вноски и се добавя към месечната вноска за погасяване на кредита. В случай,
че клиентьт поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди
уговорения срок, възнаграждението за закупена допълнителна услуга за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен
размер, а ако КЛ е закупил допълнителна услуга Фаст - дължи
възнаграждение за същата в пълен размер.
По услуга Фаст са заплатени 62.69 лв. и остава да бъдат заплатени
1437.31 лв., а по услуга Флекси са заплатени 129.17 лв. и остава да бъдат
заплатени 2970.83 лв.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е направил само една пълна погасителна вноска и
една непълна, последната от които от дата 06.02.2020г., видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 30041495437, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3
от общите условия към Договора за потребителски кредит: чл. 12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит: “ ,,....В случай, че
КЛІСД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен
размер, КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление.“
на 03.03.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост на задължението.
На длъжника е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
страна на дружеството, с което е направен опит той да бъде уведомен, че е
обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Трябва да се отбележи, че адресът, на който е изпратено
уведомителното писмо с обратна разписка до ответника е идентичен на този,
4
който е посочен на всички документи в договора. На този адрес
уведомителното писмо не е потърсено от получателя.
Представя и моли да бъдат приети Уведомително писмо и обратна
разписка, от която е видно, че на посочения от ответника адрес е направен
опит да се уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и той
не е потърсил изпратеното от дружеството уведомление.
Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника А.К.А..
задължение по ДПК № 30041495437 е в общ размер 513.80 лева (петстотин и
тринадесет лева и осемдесет ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част
от задълженията по договора, от които номинал в размер на 498.13 лв. Сумата
от 5.67 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на
основание т.12.1 от ОУ: ,,В случай, че клиентьт просрочи плащането на
месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10
% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.“.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, длъжникът А.К.А.. дължи
сума в общ размер на 11 801.00 лева (единадесет хиляди осемстотин и един
лева).
В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез
упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД са
длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК.
След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия
Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VІ Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могьл
да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина
и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е
усвоил предоставената в заем сума, което счита за показателно относно
наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
5
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, кьм който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с
погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, ПКр подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Монтана. По заявлението е
образувано ч. гр. дело № 695/2021 г. След като длъжникът е подал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е
дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си,
получено от заявителя на 30.06.2021 г. и дружеството подава настоящия
установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се установи
съществуването на вземане в полза на ПКр срещу длъжника А.К.А.. в общ
размер на 11 801.00 лева (единадесет хиляди осемстотин и един лева),
включващ главница в размер на 4 824.70 лева (четири хиляди осемстотин
двадесет и четири лева и седемдесет ст.),
договорно възнаграждение в размер на 1 746.57 лева (хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и седем ст.),
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1 437.31 лева (хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и една ст.),
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2 970.83 лева (две
хиляди деветстотин и седемдесет лева и осемдесет и три ст.),
лихви за забава в размер на 760.59 лева (седемстотин и шестдесет лева и
петдесет и девет ст.), дължима от 21.01.2020г., дата на изпадане на длъжника
в забава до 03.03.2021г. (дата на предсрочна изискуемост),
законна лихва в размер на 61.00 лева (шестдесет и един лева), дължима от
03.03.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30041495437.
Претендира и направените по делото разноски.
Моли делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание в
6
тяхно отсъствие, като с настоящата молба дава изричното си съгласие за това.
Ответникът, А.К.А.., ЕГН: **********, с адрес: п. к. п.к. 3400 гр.
Монтана, ххххххххххххх, в срока, предвиден за отговор не взема становище,
не прави възражения, няма искания, не сочи доказателства. Призован за
съдебно заседание оспорва иска извън размера на претендираната главница.
Сочи, че при подписване на договора въобще не е обърнал внимание за
всичките останали начини за възнаграждение за закупена услуга Фаст, за
договорено възнаграждение, за възнаграждение за закупена услуга Флекси и
начислените лихви, тъй като по никакъв начин не му е обяснено как се
формулира сумата на цялото задължение и при условие, че е върнал на два
пъти по 500 лв., претендират от него към 12 000 лева. Заявява, че това е
издевателство, при условие, че е принуден да търси кредит, сега следва да
върне два пъти и половина повече от това, което е взел. В момента е в
болнични, не притежава средства, не реализира доходи и е безкрайно
изненадан от размера на задължението, което трябва да връща, при условие,
че не е получил такива пари.
Моли съда да постанови разсрочен плащане на задължението.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 695 по описа на Районен съд
Монтана за 2021 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,
настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на
договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор
кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на
7
потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на
сключения между страните по делото договор. По силата на този договор
ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична
сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и
сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен
план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може
да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива
лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че е сключен
Договор за потребителски кредит на 23.10.2019 г. № 30041495437 между
ПКр, като кредитор и А.К.А.., като задължено лице по кредита. Формата за
действителност на договора за потребителски кредит е спазена. По делото не
са ангажирани доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника, че
не дължи сума по цитирания договор. Прави възражение за нищожност на
клаузата за лихвата, на споразумението за закупуване пакет от допълнителни
услуги.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК
искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено
произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно
оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на
делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва,
събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се
цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя
на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е
засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на
съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа
и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131,
ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към
нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в
едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна
помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за
процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да
прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска
8
защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ
концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната
бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и
представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212
и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая
ответникът е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по
делото по чл. 146 ГПК съдът има основание да му дава указания за
необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания
на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на
доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения
и е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се
считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна,
неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира
правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, както и да изрази
становище по представените от ищеца доказателства, както бе направено в
случая.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е
предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.415
ал.4 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от
целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за
изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена
сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 695 по описа на Районен съд Монтана
за 2021 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1
ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчена заповед за изпълнение на
9
парично задължение по чл.410 ГПК и направено в срок възражение, е да се
установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено
нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за
съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е
постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при връчване
заповедта по предвидения ред на длъжника и направено от него възражение в
срок - уважаването на предявения установителен иск.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и
заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди
с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване
на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с
характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на
осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. В конкретният случай е налице оспорване на част от
задължението, направени са и възражения за нищожност на клаузи по
договора за кредит.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с
производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл.
422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е
допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в
срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск
по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат
извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на
10
чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба
обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда
и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да
установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна
съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на
търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск,
какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца -
кредитор заповед за изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни
клаузи в сключения договор за паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност
съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13
от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен потребителски кредит в
размер на 5 000.00 лв., за което са ангажирани доказателства от страна на
ищеца, че по банковата сметка на кредитополучателя на 23.12.2019 година са
предоставени на ответника, л.13 от делото, т.е. установено е безспорно, че е
налице облигационно отношение между страните.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
11
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца -
кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера
на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален
размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай
договорената между страните лихвен процент за ден е 0.11%, годишен лихвен
процент 41.00 % и годишен процент на разходите от 48.98 %, което
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/,
тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната
12
клауза на договора, обективирана в раздел VІ. Параметри по кредита от
договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи
на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляването на разходите по кредита, различен от законовия се явява
недопустимо. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Недействителни са клаузите и по поисканата и закупена допълнителна
услуга, които би могъл да ползва потребителят, препращаща към Общите
условия на договора. В тази връзка не би могло да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие,
за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или
комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на
императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение
за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя
е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето"
на изброените по-горе услуги, и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. По смисъла на закона същите представляват неравноправни клаузи.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези си части е
недействителен, поради което намира така предявения иск за частично
основателен и касаещ единствено размера на неизплатената главница по
кредитното отношение. Над този размер, искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените в
хода на производството – заповедно и исково разноски от ищеца до размера
на задължението.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.А.., ЕГН
**********, с адрес: п. к. п.к. 3400 гр. Монтана, ххххххххххххх, че към
24.03.2021 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на хххххххххххххххххх, за
следните суми: 4 824.70 лв. главница, представляващи размера на
неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит №
30041495437 от 23.12.2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.03.2021 година до окончателното заплащане на
сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 260405 от 25.03.2021 година по ч.гр.д.№ 695 по описа за 2021
година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА А.К.А.., ЕГН: **********, с адрес: п. к. п.к. 3400 гр.
Монтана, ххххххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на хххххххххххххххххх, сумата от
96.49 лева – платена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260405 от 25.03.2021 година по ч.гр.д.№ 695 по
описа за 2021 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА А.К.А.., ЕГН: **********, с адрес: п. к. п.к. 3400 гр.
Монтана, ххххххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на хххххххххххххххххх, сумата от
96.49 лева – доплатена държавна такса в исковото производство и 150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК от хххххххххххххххххх, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 24.03.2021 година, дължимо от
А.К.А.., ЕГН: **********, с адрес: п. к. п.к. 3400 гр. Монтана,
ххххххххххххх, по отношение на сумите, както следва:
-договорно възнаграждение в размер на 1 746.57 лева (хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и седем ст.),
-възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1 437.31 лева (хиляда
14
четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и една ст.),
-възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2 970.83 лева (две
хиляди деветстотин и седемдесет лева и осемдесет и три ст.),
-лихви за забава в размер на 760.59 лева (седемстотин и шестдесет лева и
петдесет и девет ст.), дължима от 21.01.2020г., дата на изпадане на длъжника
в забава до 03.03.2021г. (дата на предсрочна изискуемост),
-законна лихва в размер на 61.00 лева (шестдесет и един лева), дължима от
03.03.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30041495437, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 260405 от 25.03.2021 година по ч.гр.д.№ 695 по
описа за 2021 година на Районен съд Монтана, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.241 ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА разсрочено
изпълнение на задължението, за срок от 12 месеца от влизането му в сила.
Банкова сметка, по която може да се плати задължението:
ххххххх
ПБ
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
15