РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1418
гр. Пловдив, 08 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1022 по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 118 от Кодекс за
социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и сл. по
глава Х от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба на д-р М.Й.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Д.С., против Решение № 2153-15-101/01.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ - гр. Пловдив за събирането на сумата по ревизионен акт за начет №
РМ-5-15-00871814/29.01.2021 г. в общ размер на 7577,18 лв., от които 5603,46
лв. главница и 1973,72 лв. – лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са
изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендират се сторени в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в приложено по
делото писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена срещу
годен за оспорване административен акт в предвидения за това срок и при
наличието на правен интерес. Това налага извод за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Със Заповед № ЗР-5-15-00827535/22.10.2020
г. /л. 56/ на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 107
от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложено извършването
на частична ревизия по разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването И.П.У.-
Н., във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизираният
период е от 02.10.2015 г. до 31.05.2019 г., като срокът за извършване на
ревизията е определен в размер на 22 работни дни, считано от датата на връчване
на заповедта, което е сторено на 28.10.2020 г.
6. В хода на ревизията са проверени следните документи: Експертно решение № 2564 от зас. № 170 от 16.10.2015 г.
на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив" АД /код 1610/ (л. 89); Решение № 14060 от зае. № 703 от 04.11.2015 г. на
Медицинската комисия (МК) при ТП на ПОИ – Пловдив (л. 90); Експертно решение № 0189 от зае. № 025 от 01.03.2018 г.
на специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания /код 0050/ (л. 91); Експертно решение № 1699 от зас. № 104 от 22.06.2018 г.
на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив" АД /код 1610/ (л. 94); Решение № 08418 от зае. № 421 от 11.07.2018 г. на
Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив (л. 95); Експертно решение № 0006 от зас. № 001 от 03.06.2019 г.
на специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови
заболявания /код 0096/ (л. 96); Експертно решение № 0967 от зас. № 069 от 03.12.2019 г.
на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД /код 1610/ (л. 97); Становище от д-р Д.Й.И.,
Председател на МК в ТП на НОИ - Пловдив (л. 99); Разпореждане № **********, № 41/Протокол Р01087 от
12.11.2015 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност на И.Н.И., считано от
02.10.2015 г., съгласно чл. 98, ал. 7, от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС (л. 101); Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-799/20.12.2019
г. за прекратяване на лична социална пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на И.Н.И., считано от 02.10.2015 г., на
основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО (л. 107); Справка за неправилно изплатена пенсия № **********/07.01.2020
г. от Началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – Пловдив (л. 108).
7. Въз основа на тези документи, ревизиращият орган е
установил, че:
7.1. На заседание № 170 от 16.10.2015 г., Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“
АД – гр. Пловдив /код 1610/ с председател д-р М.Й.Т. и членове: д-р Л. Д., д-р Д. К., д-р Х. С.и д-р К. Р.,
се произнася с Експертно решение № 2564, с което на
лицето И.Н.И. са определени 50
% трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ с дата на
инвалидност - 11.07.2014 г. и срок на инвалидност – 01.10.2017 г.
7.2. На И.Н.И., въз основа на
посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, която е изплатена за периода 02.10.2015 г. до 31.05.2019 г.
Пенсията на лицето е отпусната с Разпореждане № **********, № 41/Протокол
Р01087 от 12.11.2015 г. на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 98,
ал. 7 от КСО, предвиждащи, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от
председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за
здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по
обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост.
7.3. МК при ТП на НОИ – Пловдив е взела Решение № 14060 от зае. № 703 от 04.11.2015 г. за обжалване на
ЕР № 2564 от зас. № 170 от 16.10.2015 г.
на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД по определения
процент ТНР – 50 %.
7.4. На свое заседание № 025 от 01.03.2018 г. Специализиран
състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, приема ЕР № 0189/01.03.2018 г.,
с което отменя оспореното ЕР на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване.
7.5. В тази връзка, Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив" АД /код1610/ се произнася с ЕР № 1699 от зас. № 104 от
22.06.2018 г., с което отново определя 50 % ТНР/вид и степен на увреждане, дата
на инвалидизиране 11.07.2014 г. и срок на
инвалидността до 01.06.2019 г.
7.6. МК при ТП на НОИ – Пловдив отново е взела решение (№ 08418 от зае. № 421 от 11.07.2018
г.) за обжалване на ЕР № 1699 от зас. № 104 от 22.06.2018 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД по определения
процент ТНР – 50 %.
7.7. С ЕР № 0006 от зас. № 001 от 03.06.2019 г. специализиран
състав ("Специализиран състав по Психиатрични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания 0096") на НЕЛК, ЕР № 1699 от зас. № 104 от 22.06.2018 г. на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД 1610 и НЕЛК е отменено и отново е
постановено връща за ново освидетелстване.
7.8. С ЕР № 0967 зас. № 069 от 03.12.2019 г., Първи състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД, определя 40 % ТНР/вид и степен на увреждане,
дата на инвалидизиране 11.07.2014 г. и срок на
инвалидността до 01.12.2021 г.
7.9. С Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-799/20.12.2019
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с оглед
определения нов процент ТНР (40%) с ЕР № 0967 зас. № 069 от 03.12.2019 г. на
Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД, на основание чл. 96, ал. 1,
т. 4 от КСО е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на И.Н.И., считано от 02.10.2015 г.
7.10. На основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, а именно, след
отпадане основанието за получаване на пенсията, е постановено и Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-799/20.12.2019
г. за прекратяване на лична социална пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на И.Н.И., считано от 02.10.2015 г.
7.11. Въз основа на тези данни е направен извод, че в резултат
на издаденото Експертно решение № 2564 от зас. № 170 от 16.10.2015 г. на Първи
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив" АД, неправилно е изплатена на И.Н.И. сума в общ размер на 7577,18 лв. в т.ч. главница 5603,46
и лихви в размер на 1973,72 лв. за периода от 02.10.2015 г. до 31.05.2019 г.
включително.
В тази връзка е прието, че в случая са налице всички конститугивни елементи на фактическия състав на чл. 110.,
ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране на отговорността на лекарите - членове на
ТЕЛК, издали експертното решение, а именно: 1. ЕР № 2564 от зас. № 170 от
16.10.2015 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив" АД 1610 е
отменено; 2. ЕР № 2564 от зас. № 170 от 16.10.2015 г. на Първи състав на ТЕЛК
към МБАЛ „Пловдив" АД 1610 е отменено поради допуснати нарушения на
лекарите на задължителните разпоредби на нормативната уредба, регламентираща
експертизата на работоспособността
и
по-конкретно изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ/2010 г., респ.
НМЕ/2017 г.; Щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР, изразяваща
се в реално намаляване имуществото на ДОО поради извършените от осигурителния
орган разходи за неправилно изплатена пенсия за периода от 02.10.2015 г. до
31.05.2019 г. вкл. по вина на лекарския състав, издал отмененото ЕР; 4. Причинна
връзка между щетата от неправилно изплатената пенсия и допуснатите от органите
на медицинската експертиза нарушения на правни норми, регламентиращи
експертизата на работоспособността.
7.12. При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО,
е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00871814/29.01.2021 г. /л.
76/, с който на ревизираните лица /М.Й.Т., Л.Д.Д. и Х.И.С./ е установено задължение за възстановяване в размер на 7577,18
лв., от които главница 5603,46 лв. и лихва в размер на 1973,72 лв., начислени към 29.01.2021
г., произтичащи от неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, тъй като „С влязло в сила Решение
№ 0967 от 2019-12-03 г. на ТЕЛК е отменен административен акт: Експертно
решение № 2564 от зас. № 170 от 16.10.2015 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ
„Пловдив“ АД”.
8. След връчване на РА за начет, от страна на М.Й.Т., Л.Д.Д. и Х.И.С.е подадено възражение вх. № 1054-15-3/08.02.2021
г. по описа на ТП на НОИ Пловдив /л. 110/.
Ревизиращият орган - старши инспектор по осигуряването Н.
е изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № 1054-15-3#1/18.02.2021 г. /л.
111/.
9. Въз основа на
посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с
което е разпоредено М.Й.Т., Л.Д.Д. и Х.И.С., да внесат определената с ревизионния акт за начет сума (в размер на 7577,18 лв., от които главница 5603,46 лв. и лихва в размер на 1973,72 лв.) по сметка на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Това задължение е погасено, видно от представеното по
делото преводно нареждане от 11.03.2021 г. (л. 134).
10. Този резултат е оспорен от М.Й.Т. пред Директора на ТП
на НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-101/01.04.2021 г. е оставил
без уважение жалбата й и е потвърдил процесното разпореждане.
ІV. За правото:
11. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен
от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Оспореното Решение № 2153-15-101/01.04.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив обаче са постановени при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
12. Съобразно разпоредбата на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт
съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено
осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална
експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване,
произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на
отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по
реализиране на имуществена отговорност по КСО като с него контролният орган
следва да установи размера на вредата и нейния произход, причинителя й и
дължимата обезвреда.
За събиране на сумите по РА за начет, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в
съответното поделение на НОИ, издава разпореждания (чл. 110, ал. 3 от КСО). Съобразно разпоредбата на
чл. 110, ал. 1 от кодекса, актовете за начет не подлежат на самостоятелен
контрол за законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това, на основание общото правило на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правните основания за определяне на задълженията.
13. Неправилна е
била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него
разпореждане.
13.1. На първо място е необходимо
да се констатира, че административният орган в нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК не е проверил и преценил всички събрани доказателства, относими към
конкретния случай, вследствие на което е нарушил принципа на истинност,
залегнал в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК, според който административните актове се
основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка
подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
Фактическите
констатации на осигурителния орган (обективирани в
процесния РА за начет), послужили като основание за
издаване на процесното разпореждане и възприети изцяло от Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, са основани на невлязло в сила Експертно решение на ТЕЛК № ЕР № 0967/03.12.2019 г. от зас. № 069, приемащо, че освидетелстваното лице е с
40
на сто намалена работоспособност.
Този извод не се променя от
факта, че ответният административен орган е извършил всички необходими проверки
с цел установяване датата, на която посоченото ЕР е влязло в сила.
Единствените относими в тази насока данни са представени от РЗИ – Пловдив (така писмо вх. №
1054-15-3#9/31.03.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив – лист
130-131), според които въпросното ЕР е влязло в сила на
18.12.2019 г. (точно 14 дни от датата на издаване на коментираното ЕР,
което означава, че същото следва да е връчено на заинтересованите лица по чл.
112, ал. 1 от Закона за здравето в деня на неговото издаване). В подкрепа на тези данни е представено адресирано до освидетелстваното
лице копие от известие за доставяне. От последното обаче, първо че не може да
се установи съдържанието на изпратената пощенска пратка и второ, тази пратка е
получена на 25.10.2019 г., което от своя страна изключва
възможността същата да е съдържала ЕР на ТЕЛК № 0967 от зас. № 069, при
положение, че последното е издадено на 03.12.2019 г.
По отношение на останалите
заинтересовани лица по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето липсват дори
твърдения да са предприети някакви действия по връчване на обсъжданото ЕР.
При липсата на влязло в сила експертно решение на
органите на медицинската експертиза, приключващо окончателно производството по
освидетелстване на И.Н.И., следва да се приеме, че не е налице годно основание
за ангажиране имуществената отговорност на членовете на първи състав на ТЕЛК
към УМБАЛ „Пловдив“ ЕАД по чл. 110 КСО.
13.2. Независимо от изложеното в т. 13.1., което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, по
съществото на правния спор е необходимо да се съобрази следното:
В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии,
настъпила в резултат на отменени от НЕЛК (с ЕР № 0189 от зае. №
025 от 01.03.2018 г. и ЕР № 0006 от зас. № 001 от 03.06.2019 г. на
специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови
заболявания) на експертни решения на ТЕЛК, както следва: ЕР № 2564 от зас. № 170 от 16.10.2015 г. и ЕР № 1699 от зас. № 104 от 22.06.2018 г. на Първи състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД (подробно описани в т. 6 от настоящото решение).
За да се направи правилен извод, че реализирането на
отговорността е по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени
вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им. Това означава според съда, че е
необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно
процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да е
игнорирана изобщо медицинска документация, каквато е била представена или
относно процедурата по издаване на решението. Изложеното води до извод, че не
всяко отменено решение на ТЕЛК, е основание за търсене на отговорност по чл. 110,
ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на
нормативни разпоредби при издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и
неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга
страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни
актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
Според нормата на чл. 61 от Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ отм. и сега действаща/, експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а
експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на
въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - т. 5.
Съгласно разпоредба на чл. 62 от НМЕ /отм. и сега действаща в редакцията й към ДВ бр. 51 от 2017 г., в сила от
27.06.2017 г./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални
изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за
функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
В чл. 63, ал. 1 от НМЕ /отм. и сега
действаща в редакцията й към ДВ бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г./ пък е предвидено,
че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
Приложение № 1. Ако приетата
точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на
установения дефицит.
13.3. В ЕР на ТЕЛК № 2564/16.10.2015 г.
от зас. № 170 е прието, че се
следват 50 % ТНР на освидетелстваното лице по ч. IV, р. I, т.2 от НМЕ/2010 - за
исхемичната кардиомиопатия, понесен долен нетрансмурален
миокарден инфаркт 2014 г., извършената реваскуларизация
и стентиране на ДКА, стабилна стенокардия от I - II ФК, на фона
на артериална хипертония III ст., довели до ХДН от II ФК по НИХА. Водеща
диагноза е „Исхемична кардиомиопатия“.
Решението е взето след преглед на освидетелстваното лице И.Н.И..
13.4. С ЕР № 0189 от зае. № 025 от 01.03.2018 г. на
специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК № 2564/16.10.2015 г. от зас. № 170, и връща преписката за ново произнасяне на ТЕЛК. След
опис на данните от наличната в МЕД медицинска документация, НЕЛК е мотивирала
решението си по следния начин: „В ЕР на ТЕЛК няма анамнеза за гръдна болка при приета от ТЕЛК стабилна
стенокардия от I – II ФК. Няма описан обем на физическо усилие лимитиран от умора, с оглед
клиничната преценка на приетия синдром на сърдечна недостатъчност от I – II ФК по НИХА /Влотест лимитиран на 100 Вата?/. Няма описана терапия във
връзка със сърдечното заболяване. В мотивите си ТЕЛК е приела „ХДН от II ФК“, у лице без
диагностицирана пулмопатия – техническа грешка?
Определеният процент трайно намалена работоспособност не е достатъчно
мотивиран. Отменя и връща ЕР. ТЕЛК да опише подробен пропедевтичен преглед на
лицето с пълна анамнестична характеристика на
евентуална гръдна болка, прилагано или не антиангинозно
лечение. Да докаже наличие на синдром на сърдечна недостатъчност и стабилна
стенокардия след успешно извършена реваскуларизация на
един клон от коронарното кръвообращение, у лице с достигнато високо ниво на натоварването
при работна проба.“
От съдържанието на обсъжданото ЕР на
НЕЛК става ясно, че преценката за недостатъчна мотивираност на % ТНР се дължи
на различното разбиране на ТЕЛК и НЕЛК за подробен пропедевтичен преглед на
лицето, доколкото в ЕР на ТЕЛК е описана анамнеза, но според НЕЛК тя очевидно е
недостатъчна за обосноваване на определения с ЕР на ТЕЛК % ТНР. Освен това според НЕЛК явно наличната в МЕД медицинска
документация не доказва „…синдром
на сърдечна недостатъчност и стабилна стенокардия след успешно извършена реваскуларизация на един клон от коронарното
кръвообращение, у лице с достигнато високо ниво на натоварването при работна
проба.“ При това положение следва
да се приеме, че отмяната на ЕР на ТЕЛК № 2564/16.10.2015
г. от зас. № 170 и връщането за ново произнасяне (с ЕР на НЕЛК № 0189/01.03.2018
г. от зае. № 025) не са обусловени от нарушение на нормативните
разпоредби, а се дължи на разлика в преценката на двете експертни комисии на
наличната медицинска документация и изводите формирани въз основа на нея
относно здравословното състояние на освидетелстваното лице.
13.5. В тази връзка ТЕЛК се произнася с ЕР № 1699/22.06.2018 г. от зас. № 170, с което отново определя 50 % ТНР на освидетелстваното
лице.
13.6. С ЕР № 0006 от зас. № 001 от 03.06.2019 г. на
специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, НЕЛК отново
отменя ЕР на ТЕЛК № 1699/22.06.2018 г. от зас. № 170, и връща
преписката за ново произнасяне на ТЕЛК. След опис на наличната в МЕД медицинска
документация, НЕЛК е мотивирала решението си по следния начин: „Предвид голямото ЕКГ-ско противоречие по отношение на приложените в МЕД
конвенционални ЕКГ-ски записи и ЕКГ-ските записи от работни проби от 2014 и
2015 година и ЕКГ-ския запис при проведеното натоварване
през месец юни 2018 година, НЕЛК отменя и връща ЕР за прецизиране на
приложените в МЕД ЕКГ-ски записи в покой от 2014 година и 2015 година и
последният от велотест от месец юни 2018 г. ? При
новото освидетелстване, ТЕЛК да съобрази , че се касае за лице преживяло
инфаркт на миокарда с успешна реваскуларизация само
на един клон от коронарното кръвообращение, при неколкократно отчитани като
негативни работни проби след реваскуларизацията и при
Холтер ЕКГ, без сигнификатна
СТ динамика“.
Очевидно в конкретния случай
преценката на НЕЛК е, че „…ЕКГ-ско противоречие
по отношение на приложените в МЕД конвенционални ЕКГ-ски записи и ЕКГ-ските
записи от работни проби от 2014 и 2015 година и ЕКГ-ския
запис при проведеното натовраване през месец юни 2018
година…“, би могло да доведе до
различен резултат от постановения от ТЕЛК, което обаче отново не е обусловено
от нарушение на нормативните разпоредби, а се дължи на разлика в преценката на
наличната медицинска документация.
13.7. Във връзка с указанията дадени в ЕР на НЕЛК № 0006 от
зас. № 001 от 03.06.2019 г., ТЕЛК се произнася с ЕР № 0967/03.12.2019 г. от зас. № 069, с което определя 40 % ТНР на освидетелстваното лице (което
каза се не е влязло в сила).
13.8. Повече от ясно е,
че в решенията си както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват
експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на
медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на
наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване.
Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да
обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно
решение на база субективни критерии. Необходимо е нарушаване на нормативните
разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове
на медицинската експертиза“ следва да се разбират нарушения на законовите
изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на
индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения,
становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.
Нещо повече, в случая дори не става ясно в какво конкретно се изразяват
посочените нарушения на разпоредбите, касаещи експертизата на
работоспособността и конкретно чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, доколкото
разпоредите съдържат общо предписание за начина на определяне на
работоспособността. В настоящия правен спор съдът приема, че няма такова
нарушение, доколкото различието в експертните решения се дължи на субективния
подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК.
В случая не е установено, нито се
твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на
експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо
медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена
процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие,
изискуемо според правната норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза
е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската експертиза, но
същевременно се изразява в независима субективна и според вътрешните убеждения
и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със
здравословното състояние на освидетелстваното лице. След като не са допуснали
нарушения на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с
оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение №
1 към НМЕ, което не е изключено от наличната медицинска документация, лекарите
- членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята професионална
дейност. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската
експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят
е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при
извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно
убеждение. Такива нарушения не се установиха в настоящото производство.
13.9. На следващо място, за да са причинени
щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие
от неправилно извършени осигурителни разходи.
В случая няма спор, че са направени
осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата
разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и
НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112
от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на
съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен
акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за
инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради което
следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко
от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.
14. С оглед гореизложеното, в случая не
е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за
ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения
смисъл е и съдебната практика на ВАС, шесто отделение, намерила израз в редица
постановени съдебни актове, като Решение № 4890 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 13842/2019 г., VI о., Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. №
9111/2015 г., VI о., Решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8191/2015 г., VI о., Решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12945/2016 г., VI о. и др.
15.
Изложеното
до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело
до неправилната му преценка
за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
Тези съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-101/01.04.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
РО-5-15-00881919/18.02.2021 г.,
издадено от Ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
V. За разноските:
16. С оглед изхода на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Те се констатират
в размер на 720 лв. – заплатените държавна такса в размер на 10 лв. и 710 лв. адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, е необходимо да се съобрази следното:
По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 710 лв. – това е и претендираният от
жалбоподателя размер според представен списък на разноските (л. 142). Доколкото в случая се касае за
процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело с
определен материален интерес, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл. 8, ал. 1, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 708,86 лв. В случая, размерът на заплатеното
от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат е с 1 лев и 14 стотинки
по-висок от минимално предвидения такъв в цитираната наредба, което изключва
възможността това възнаграждение да бъде квалифицирано като прекомерно.
Така мотивиран, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-101/01.04.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
РО-5-15-00881919/18.02.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за събирането на
сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00871814/29.01.2021 г. в общ размер
на 7577,18 лв., от които 5603,46 лв. главница и 1973,72 лв. – лихва.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт да заплати на М.Й.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 720 лв., представляваща
сторените в производството разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: