№ 129
гр. Свиленград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200360 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-82/ НП
от 28.03.2025 година на Зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция Митници, с което на И. Г. М. с ЕГН ********** с адрес
село ********* , за нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с. чл.233,ал.1 от Закона
за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
486,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по
пункт 2-ри от НП и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за
Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -цигари „ KARELIA
SLIMS ” -30 кутии и цигари „ MARLBORO ” -10 кутии – всички с продажна
цена 243,00лева .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че НП било неправилно и
незаконосъобразно, издадено при неизяснения и неправилно възприета от
АНО фактическа обстановка,без да излага конкретни съображения.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като
неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. От пълномощника му е постъпило писмено становище
в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение сочи,че
от доказателствата приложени към становището се установявало,че лекият
автомобил с който пътувал жалбоподателя,не бил марка БМВ,а Сеат ,модел
Алтеа, поради което не било доказано по безспорен и категоричен начин,че
1
същият превозвал цигарите в описаното в НП и акта превозно средство ,като
излага подробни съображения в тази насока,с доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН. Отделно от това оспорва
собствеността на цигарите,като твърди че същите били както на водача
жалбоподател,така и на пътника в автомобила,което се установявало от лично
обяснение на жалбоподателя. Също така оспорва размера на цигарите
,определени от комисията. В тази връзка моли съда да уважи жалбата и да
присъди разноски на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. По същество с оглед наведените доводи от
страна на пълномощника на жалбоподателя ,касателно марката на лекият
автомобил, твърди че се касаело за техническа грешка при изписването в
оспорените актове, но това обстоятелство по никакъв начин не опровергавало
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя,доколкото вида и
модела на МПС не бил съставомерен елемент от адм.нарушение.Също така
,счита,че било безспорно доказан субекта на адм.нарушение в лицето на
жалбоподателя,доколкото от разпита на актосъставителя се установявало,че
единствено съпричастен бил водача на лекият автомобил,а не и на пътника.
Що се отнася до оспорения размер на двата вида цигари,предмет на
обжалваното НП,ангажира доказателства/ извадка от регистъра/ и моли съда
да съобрази посочените в него размери,доколкото и двата вида марка цигари
били регистрирани.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
При завръщането си от Р. Турция в Р.България, жалбоподателят влязъл в
страната ни на 12.12.2024г. около 14,30часа на МП „Капитан Андреево”, на
трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” с лек автомобил марка „Сеат
Алтеа ” с рег.№ВТ 8385 КР , управляван лично от жалбоподателя,като в
автомобила пътувало още едно лице.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявали
служебните си задължения митническия инспектор св.К. Л. М. и св.П. Г. В.
,като св. К. Л. М. преди предприемане на митническа проверка, приканил
лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки – в търговско
количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, с изрично уточнение
и цигари, в отговор на което лицата не декларирали ,че пренасят стоки.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка
от св. К. Л. М. на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя , при
която в личния му багаж, ,свидетелят открил укрити и недекларирани цигари „
KARELIA SLIMS ” -30 кутии и цигари „ MARLBORO ” -10 кутии, с надпис
duty free, без акцизен бандерол, които след откриването им свидетелят
2
установил,че били собственост на жалбоподателят,който устно си признал че
са негови.
Всички тези действия били възприети и от св. П. Г. В., който към онзи
момент бил командирован да изпълнява служебните си задължения на ГКПП
Капитан Андреево и работел на посочения граничен пункт , като възприел
осъществената проверка и откриването на процесните стоки в личния багаж
на жалбоподателя.
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
24BG001015М050756 от дата 12.12.2024 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което сочи, че закупили цигарите за лично ползване от
магазина на границата.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и
свидетелят П. Г. В. е съставен от свидетеля К. Л. М. и предявен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № BG121220241000М-
5231 /12.12.2024 година,който акт бил надлежно предявен и връчен на
жалбоподателя срещу подпис, като същият не е изложил възражения срещу
така съставения АУА.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 24017684 А-5231 от
дата 12.12.2024 година.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение от жалбоподателя.
Митническата стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение,
тъй като представлява тютюнево изделие – цигари, по правилото на
чл.233,ал.3 in fine ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е
опредЕ. от митническите органи в размер, както следва: цигари „KARELIA
SLIMS ” -30 кутии -цена на кутия-5,80,или общо продажна цена за 30кутии в
размер на 174лева и цигари „MARLBORO ” -10 кутии –цена за 1бр.кутия-
6,90лева или общо за 10кутии в размер на 69лева или общо 243,00лв – общо
за цялото количество цигари,съгласно становище от Комисия по Заповед №ЗМ
-632/11.04.2019г. на Директора на Агенция Митници и Заповед №ЗДТ -1000-
618/26.07.2024г. на Директора на ТД Митница Бургас .
Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от
митнически служители, в състав 3 –ма членове, специално назначена със
Заповед №ЗДТ -1000-618/26.07.2024г. на Директора на ТД Митница Бургас.
От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната
цена е опредЕ. от митницата, към датата на нарушението, на база обявената
официално цена за конкретната търговска марка цигари, регистрирана в
Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно
чл.29,ал.4,т.1 от ЗАДС, както следва: в размер на 5,80лв – за „KARELIA
SLIMS ” и 6,90лева за цигарите „MARLBORO“. Съобразно така посочената
индивидуална пазарна цена и количеството цигари от посочените марки, в
резултат на просто математическо пресмятане, митническите органи са
получили и приели общата продажна цена в размер на 243,00лв за цялото
количество – 40 кутии цигари от посочените 2 марки.
Така пресметната стойност на предмета на нарушението се оспорва от
жалбоподателя, като възражения в тази насока са въведени от пълномощника
3
му в представеното в съдебно заседание писмено становище,като се оспорва
посочените в становището стойности за двата вида марки цигари.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй
като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 486 лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата недекларираните стоки.
Обжалваното НП е редовно връчено на майката на жалбоподателя на
11.04.2025 година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се
намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено НП от майката на жалбоподателя на адреса му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №1002/09.08.2024г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Иван Добрев Пасков е преместен на длъжността
на Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от 09.08.2024г. до
08.02.2025г.вкл.или до отмяна на настоящата заповед,а от Заповед
№163/06.02.2025г. периода е от 10.02.2025г. до 09.08.2025г.вкл.
Във връзка с наведеното възражение относно неправилно посочено
МПС в АУАН и НП от страна на жалбоподателя е ангажирано писмено
доказателство,а именно:свидетелство за регистрация на МПС част
първа,видно от която МПС с рег. № ВТ 8385 КР/ посочен рег.номер в АУАН и
НП/ е лек автомобил марка Сеат Алтеа,като в тази насока е и представената от
страна на АНО справка за пътуване на превозно средство,от която се
установява,дата на пътуване,пътниците и МПС, отговарящо на автомобил
Сеат Алтеа .
Доколкото жалбоподателя оспорва размера на двата вида марки цигари
,определен от комисията в представеното в АНПр становище от страна на
проц.представител на АНО бяха представени и приети като доказателства по
делото –извлечения от публичиня регистър на цените на тютюневите изделия
към датата на извършване на нарушението. От същите се установява,че за
цигари марка„ KARELIA SLIMS ” цената е 5,70лева за една кутия ,а за цигари
марка „ MARLBORO ” - цената е 6,90лева за една кутия.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
4
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя/извън горепосоченото
становище на комисията/, който и не е ангажирал насрещни доказателства, в
подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели – св.К. Л. М. и св.П. Г. В., съдебният състав
кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им,
тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
писмените доказателствени средства. Според начина на формиране
показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на
свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в
съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл.
и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя.
Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът
даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно
доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му,
като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната, идвайки от Р
Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и
намирането на конкретното количество цигари укрити от същия в личния му
багаж,който е превозвал в управляваното от него МПС, а досежно
бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки
от страна на жалбоподателя, относими са показанията на св.К. Л. М. и св.П.
Г. В..
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Що се отнася до оспореното становище на комисията и представените от
страна на процес.представител на АНО,доказателства за продажната цена за
конкретната търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на
цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.4,т.1 от ЗАДС
се установява,че цигари „KARELIA SLIMS ” -цена на кутия-5,70 лева /или
общо продажна цена за 30кутии в размер на 171лева и цигари „MARLBORO ”
- за 1бр.кутия-6,90лева или общо за 10кутии в размер на 69лева или общо
240,00лв – общо за цялото количество цигари,а не както е посочено в
становището продажна цена за цигари марка „KARELIA SLIMS ” в размер на
5,80лева,поради което ,съдът приема,че продажната цена за конкретните
марки цигари към датата на нарушението е за цигари „KARELIA SLIMS ” -
цена на кутия-5,70 лева /или общо продажна цена за 30кутии в размер на
171лева и цигари „MARLBORO ” - за 1бр.кутия-6,90лева или общо за
10кутии в размер на 69лева или общо 240,00лв – общо за цялото количество
цигари.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на майката на жалбоподателя на 11.04.2025г видно от
5
известие за доставяне приложено по АНПр,а жалбата от него е подадена по
пощата на 25.04.2025г. и входирана в регистратурата на АНО/, от
легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане
от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-
съгласно писмо от АНО/.
Преценена по същество, тя е частично основателна, за което се излагат
следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на
Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно), а вътре в територията на Република България.
От показания на свидетелите – св.К. Л. М. и св.П. Г. В. (митнически
служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
на 12.12.2024 година при влизането си в Република България, през ГКПП
„Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил,
т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, за които се дължи
акциз, а именно процесните цигари.
Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, цигарите са били скрити в личния му багаж – местото е изяснено
конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и
разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното
6
фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото
знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на
митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е
несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на
свидетелите св.К. Л. М. и св.П. Г. В.), субсумира и липсата на дадено
надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради
отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата
територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – св.К. Л.
М. и св.П. Г. В. са формирали непосредствени възприятия относно
разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан,
тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на
укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства,
обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на
реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата
власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е
реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението
на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние
от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар.
митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при
влизане в страната, на стоки за които се дължи акциз, по вид конкретно -
цигари, без знанието и разрешението на митническите органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава, но административно организирана, като проверка след реалното
влизане в страната и преминаването на граничен контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането
на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с
директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни
7
актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим,
подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при
определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това
задължение, несъмнено е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в
момента на влизането му в страната и започването на формалностите по
митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се
установи от свидетелските показания и от писмените документи приложени
към АНП.
Ето защо, след като водача – жалбоподателят , влизайки в страна не е
изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически
контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи
изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа
митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от
обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по
чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в
основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за
които се дължи акциз - цигари.
Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи
изделия - общо 40 броя кутии цигари , внасяни в страната от трета Държава
(извън ЕС) надлежното за тях деклариране е било писменото, по аргумент за
обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993
година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО)
№ 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с
директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването
на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа
да е било направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не е обявил
устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид.
Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната
граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на
деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да
понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на
митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е
без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо
обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да
декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.
Тук е мястото да се отбележи,че възражението,че цигарите са на
двамата/водача и пътника/ не се споделя от съда,доколкото от св.показания на
разпитания по делото актосъставител се установява,че устно жалбоподателя е
признал,че откритите цигари са негови,още повече ,че изпълнителното деяние
за което същият е санкциониран е превозва,като същият не оспорва,че именно
той е управлявал МПС в които са били укрити процесните цигари и същият
безспорно е бил наясно,че същите са се намирали в МПС,с оглед писмените и
устни обяснения дадени в хода на адм.производство,поради което
възражението му в тази част ,съдът намира за неоснователно .
Неоснователно е и възражението,че погрешното изписване на марката
на лекият автомобил с който пътувал жалбоподателя / БМВ,вместо л.а. Сеат
Алтеа/ опровергавало обвинителната теза на АНО, доколкото ирилевантно е
конкретния вид на МПС,още повече че рег.номер описан в АУАН и НП в
8
достатъчна степен дава възможност да се индивидуализира конкретното
МПС/в тази насока освен свидетелството за регистрация е и представената
справка за пътуване на превозно средство/. Безспорно посочването на МПС
като марка БМВ,вместо Сеат Алтеа е нарушение ,но не и от категорията от
съществени такива,които да нарушават правото на наказаното лице да разбере
в какво точно го обвиняват за да организира адекватно защитата си,доколкото
е привлечен да отговаря ,за това че на 12.12.2024 г. на МП Капитан Андреево
,като е превозил акцизни стоки-тютюневи изделия,през държавната граница
,без знанието и разрешението на митническите органи е извършил
адм.нарушение по чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ. Иначе казано посочването на
вида на МПС и неговият рег.номер не е обективен признак от нарушения
състав,а единствено допълва фактическата обстановка касаеща извършеното
адм.нарушение и създава по голяма яснота.
В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед
вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак,
имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната
дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1,
т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се
дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1-3 от
ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 40 броя кутии
цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите
надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за
безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от
ППЗДДС, вр.чл. 58, ал.7 от ЗДДС (40 броя цигари,респективно 2бр.кутии),
като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз,
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. След като е така, извършеното от
жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по
обективните си признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на
митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно
обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за
неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.
Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и
предвид факта, че цигарите са открити в личния му багаж, липсва каквото и да
е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на
пресичането на границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми
на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане
на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от
влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като
последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо
притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по
делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за
тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено
разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както
вече се посочи.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Правилна е дадената правна квалификация на нарушението в АУАН и в
9
НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно основанието,
на което жалбоподателят е санкциониран – за извършено нарушение на
основание чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ,която разпоредба се явява и
материална и санкционна такава.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия в личния
багаж на въззивника. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението
на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и
пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици -
укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат
от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим,
респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно,
от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” . Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав
намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото,
квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние - превоза. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и
той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени
съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в
самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от използването на
допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за
да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото
осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по
себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от
нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС, не обосновава
изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата
контрабанда,ако същият не е водач на МПС. И това е така, тъй като формата
на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на
процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните
си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозва/превозвал, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
10
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – цигари.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието
на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни
такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна
стока, в количеството си - 40 броя кутии фактически многократно надвишава
минималното допустимото за необлагаем внос - освободен от митни сборове -
акциз и ДДС, както начина на превозването им и факта, че нарушението е
повторно, следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на
конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и
се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални
интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на
АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя
за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи
изделия на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от
продажната цена на недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал.
3 се налага „Глоба” в максималния размер, предвиден за съответното
нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а когато предмет на нарушението са
тютюневи изделия – не по-малко от 2 000 лв.; а съгласно съответно чл. 233, ал.
6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда
се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер 200% от продажната цена на тютюневото
изделие, по отношение на вида му -глоба, но не така стои въпросът относно
пресметнатия от страна на АНО размер на базата за неговото пресмятане,
според осъществения административнонаказателен състав – чл.233,ал.3
ЗМ,във вр.ал.1 ЗМ.
Така проведената индивидуализация /относно индивидуализация на
наказанието в минимален размер/, според Съда е правилна и законосъобразна,
11
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за
отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетено е конкретното количество на контрабандно пренесените
стоки – не дотам значително, което обстоятелство безспорно е може да се
приеме за отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха факта, че не е направил опит
да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения. Не се констатира обществената опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 200% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание,но не така стои въпросът относно
определения размер от страна на АНО.
Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като
пропорционална - процентна част, в границите от 200-250% от продажната
цена на стоките предмет на нарушението.
Конкретно за процесното количество цигари възлиза в размер 480лв, за
цигари „KARELIA SLIMS ” -30 кутии и цигари „MARLBORO ” -10 кутии –
всички с продажна цена 240,00лева.
В случая, тази стойност е установена от съда на база на просто
пресмятане въз основа на представените от страна на процес.представител на
АНО,доказателства за продажната цена за конкретната търговска марка
цигари към датата на нарушението, регистрирана в Публичния регистър на
цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.4,т.1 от ЗАДС
се установява,че цигари „KARELIA SLIMS ” -цена на кутия-5,70 лева /или
общо продажна цена за 30кутии в размер на 171лева и цигари „MARLBORO ”
- за 1бр.кутия-6,90лева или общо за 10кутии в размер на 69лева или общо
240,00лв – общо за цялото количество цигари,а не както е посочено в
становището продажна цена за цигари марка „KARELIA SLIMS ” в размер на
5,80лева,поради което ,съдът приема,че продажната цена за конкретните
марки цигари към датата на нарушението е за цигари „KARELIA SLIMS ” -
цена на кутия-5,70 лева /или общо продажна цена за 30кутии в размер на
171лева и цигари „MARLBORO ” - за 1бр.кутия-6,90лева или общо за
10кутии в размер на 69лева или общо 240,00лв – общо за цялото количество
цигари.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 480.00
лв., представляваща 200% от продажната цена, т.е. в размер на установения
минимум предвиден в закона –чл.233,ал.3 ЗМ ,Съдът намира за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
12
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт ІІ. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя в размер на 400лева ,за адв.възнаграждение.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с
чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка
с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на
делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 80лева /и съразмерно
на отхврълената част на жалбата, което се определя в размер от 79,01 лева.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 144
АПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на уважената част на неговата жалба.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР.
14 ОТ 2025 Г.) ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а именно – по т. 1 / при
интерес до 1000 - 400 лв.. В случая пред РС е уговорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, който е в размер от установения от
законодателя с чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената Наредба, поради което и
съобразно изхода на делото, следва възнаграждението да се редуцира до
4,94лева.
След извършване на коменсации, следва ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ да бъде
осъден да заплати на АНО разноски по делото в общ размер на 74,07лева
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.7,т.2 вр с ал.2,т.4 вр с
ал.1 от ЗАНН и на основание чл.63,ал.9 вр с ал.2,т.5 вр с ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-82/ НП
от 28.03.2025 година на Зам.директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция Митници, в частта с която на И. Г. М. с ЕГН
********** с адрес село ********* за нарушение на чл.233, ал.3 във вр.с ал.1
от Закона за митниците/ЗМ/ на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона
за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 486,00 лв. ,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „ГЛОБА” от
486,00лв. на 480.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/
№BG2025/1000-82/ НП от 28.03.2025 година на Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, в частта с
която на И. Г. М. с ЕГН ********** с адрес ********* на основание
чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – цигари „ KARELIA SLIMS ” -30 кутии и
цигари „ MARLBORO ” -10 кутии .
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, И. Г. М. с
ЕГН ********** с адрес ********* , ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата
от 74,07 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 360 / 2025 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14