№ 6867
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110106739 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от *** против Апелативен съд - гр.София, с
която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на непозволено увреждане
неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се
изразява в "незаконно задържане".
Настоящият съд приема така предявения иск за недопустим по следните съображения: Въз
основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по чл.2 от
ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи: задържане под стража
или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са били отменени; нарушаване на
права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени права при задържане/; обвинение в
престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното производство прекратено
поради неизвършване на деяние; налагане на наказание, когато лицето бъде оправдано;
прилагане на административна мярка, когато решението бъде отменено като
незаконосъобразно; изпълнение на наказание над определения срок, незаконосъобразно
използване на СРС и установено нарушение, извършено от орган на досъдебното
производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на
презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя
като виновен. В случая наведените от ищеца оплаквания не попадат в хипотеза, даваща
основание за защита по чл. 2 от ЗОДОВ. Защитата, която законът указва, че държавата
дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на
принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е
установено, че са били незаконосъобразни, какъвто настоящият случай не е.
Отделно от предходното, съдът приема, че в случая е и налице очевидна злоупотреба с
право, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва
цел за търсене на защита, поради което и само на това основание искът се явява недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима
всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата
1
представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл.
35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като
зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.
Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото
на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране
на съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с
правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че
жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава
досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и
вече обявена за недопустима /в т този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и
двете решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица
от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на
жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана
работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този
смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy;
Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради което и
исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
В исковата молба е обективирано и искане за допускане на правна помощ, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, тъй като съдът достигна до извод за недопустимост на
предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 2 и 3 не се предоставя,
когато претенцята е очевидно недопустима.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба /озаглавена "жалба"/ с вх. № 38901/05.02.2025 г. по описа на СРС
подадена от *** против Апелативен съд - гр.София, като процесуално недопустима.
ОТХВЪРЛЯ искането на *** за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК,
обективирано в сезиращата съда молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6739/2025 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца на посочения в исковата молба адрес
за получаване на призовки и съобщения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2