№ 1539
гр. С* 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110163474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу С. Б. В. за сумата от 941,66 – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес :
гр. С* ж.к. „Н**”, бл.** *, аб. № 153403 за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със
законната лихва от 08.02.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 202,27 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 03.05.2022г., сумата от 35,51
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.04.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със
законната лихва от 08.02.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 8,57 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 31.05.2019г. – 03.05.2022г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6857 по описа за 2023г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва между страните да е налице договорно правоотношение, като от представените
доказателства не можело да се направи еднозначен извод, че ответницата е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Представената заповед се отнасяла до апартамент в бл.22 в гр. С*
ж.к. „Н**”, a процесният имот се намирал в бл.301. Не било доказано и в имота да се доставена
топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорва като незаконосъобразен избора на лице,
което да извършва дяловото разпределение по отношение на сградата по местонахождение на
процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност с приложение на тригодишния
1
давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В тази връзка възразява, че издаването на фактура по чл.32,
ал.3 ОУ не променя началния момент, от който започва да тече погасителната давност, като
следвало да се провежда разграничение между изпадането на длъжника в забава и момента на
настъпване на изискуемостта на вземането.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е подало писмено
становище, в което поддържа, че дяловото разпределение спрямо сградата, в която се намира
процесният имот, е извършено съобразно нормативните изисквания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетата като доказателство по делото заповед № ИК – 4507 от 17.XI.1975г., издадена от
председателя на ИК на СГНС, се установява, че на основание чл.100, ал.1 ЗТСУ на Б.Н.В. е
отстъпено в обезщетение апартамент № 34 в бл.22 „Н**” микрорайон на 4 – ти етаж, вх.Б. В
придружителното писмо на С., с което е представена заповедта (л.25), се посочва, че бл.301 в ж.к.
„Н**” отговаря на бл.22 (стар). Отделно от това е видно, че към приложения списък към протокол
от 03.09.2002г. Б.Н.В. се е подписал като собственик на * в блок ***, гр. София. При това съдът
приема, че описаният в заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.) имот съответства на процесния. От приетото
като доказателство удостоверение за наследници се установява, че Б.Н.В. е починал на 31.03.2011г.
като вдовец и негов единствен наследник е ответницата С. Б. В..
Съгласно чл.103 (ред. до изм. ДВ, бр. 102 от 1977 г.) ЗТСУ (отм.) правото на собственост върху
отстъпения като обезщетение имот се придобива по силата на самата заповед, издадена по чл.100
ЗТСУ (отм.). При това съдът намира, че въз основа на приетата като доказателство заповед на
председателя на ИК на СГНС Б.Н.В. е придобил правото на собственост върху процесния имот,
като няма данни и твърдения след това да са извършвани сделки на разпореждане с имота или на
друго основание да е губена собствеността върху имота. При това съдът приема, че след смъртта на
Борис Венков имотът е преминал по наследствено правоприемство в патримониума на ответницата
и при липса на други данни същата е продължила да е собственик на имота през процесния
период. С оглед изложеното съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че
процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на
дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото
лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
2
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 932,49 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1010,13 лева и сума за
възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 77,64 лева.
Изводът за доказаност на стойността на доставената в имота топлинна енергия не се променя
от обстоятелството, че по въпроса за преминаването на общия топломер през изискуемите
метрологични проверки вещото лице е констатирало, че вместо 2020г. такава метрологична
проверка е направена година по – късно. При извършената метрологична проверка през 2021г. не се
установени неизправности на общия топломер, от което следва, че през процесния период
количеството ТЕ е измервано от технически годно средство за търговско измерване.
По отношение на решението на Общото събрание на етажните собственици за избор на лице,
което да извършва дяловото разпределение, обективирано в приетото като доказателство решение
от 03.09.2002г., следва да се посочи, че в настоящото производство съдът няма правомощие
инцидентно да се произнася по неговата законосъобразност поради предвиден специален ред за
оспорване на решението на Общото събрание на етажната собственост пред съд. Отделно от това
въпросът за валидността на взетото решение на етажните собственици за избор на лице,
извършващо дялово разпределение, е ирелевантен за установяване на стойността на доставеното
количество ТЕ, защото не се установяват нарушения при извършване на дяловото разпределение.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
202,27 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
3
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 08.02.2023г., поради което погасени по давност са вземанията за периода м.05.2018г. –
м.11.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.12.2019г. – м.04.2020г. възлиза на
сумата от 345,64 лева, определено от съда на база заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане
възлиза на сумата от 57,23 лева за периода 15.09.2020г. – 03.05.2022г., определено от съда на
основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 345,64 лева за
периода м.12.2019г. – м.04.2020г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 57,23 лева и за периода
15.09.2020г. – 03.05.2022г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка
от периода.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по давност при приложение на
тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е вземането за цена за услуга дялово
разпределение за периода м.04.2019г. – м.01.2020г., вкл. Непогасеното по давност вземане за цена за
топлинна енергия за периода м.02.2020г. – м.04.2020г., вкл. възлиза на сумата от 11,84 лева.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е били канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 11,84 лева за
периода м.02.2020г. – м.04.2020г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
4
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските за настоящото производство от 425 лева (д. такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото),
на ищеца се следват разноски в размер на 148,36 лева, а за заповедното производство съразмерно се
следват разноски в размер на 26,18 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
претендира и доказва разноски за платени адвокатски хонорари, както следва – за настоящото
производство в размер на 700 лева и за заповедното производство – размер на 400 лева. В исковата
молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
същото за основателно, защото делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност и
разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Разноските за адв. възнаграждение
следва да се намалят до минималния размер, предвиден в НМРАВ. Макар определените
минимални размери в НМРАВ да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по
дело C - 438/2022, то посочените размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за
съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. При това в случая
разноските за заповедното производство следва да се намалят до 200 лева (чл.6, ал.1, т.2, вр. пар. 1
ДР на НМРАВ) и за настоящото производство – в размер на 418,80 лева (чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ). От
така редуцирания на основание чл.78, ал.5 ГПК размер на разноските на ответницата съразмерно
следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 272,61 лева, а за
заповедното производство – разноски в размер на 130,18 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. Б. В., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. С* бул. „Цар Борис“ III № 137 – адв. Р., дължи на “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С* ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 345,64 лева - цена за доставена топлинна
енергия за периода м.12.2019г. – м.04.2020г., вкл. до имот на адрес : гр. С* ж.к. „Н**”, бл.** *, аб.
№ 153403, ведно със законната лихва от 08.02.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 57,23 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 03.05.2022г. и
сумата от 11,84 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода м.02.2020г. – м.04.2020г.,
вкл., ведно със законната лихва от 08.02.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 941,66 лева и за периода м.05.2018г. –
м.11.2019г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 202,27 лева и за периода 15.09.2019г.
– 14.09.2020г., иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер
от 35,51 лева и за периода м.04.2019г. – м.01.2020г., вкл. и изцяло иска за сумата от 8,57 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата 31.05.2019г. – 03.05.2022г.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С* бул. „Цар Борис“ III № 137 –
адв. Р., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С* ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 148,36 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 26,18 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С* ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на С. Б. В., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
5
С* бул. „Цар Борис“ III № 137 – адв. Р., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 272,61 лева – разноски
за настоящото производство и сумата от 130,18 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С* ул.“Проф. Г.Павлов“
№ 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6