Решение по дело №83/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], ул. „***“ № 15 против съдебно решение № 468 от 08.12.2023 година, постановено по АНД № 20231720200965 по описа за 2023 година на Районен съд Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 7301566, издаден от ОДМВР Перник, с който на С. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], ул. „***“ № 15 на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издадения ЕФ. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание касаторът С. Д. М., редовно призован не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, ОДМВР Перник редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 18.01.2021 година, в 15:57 часа, в [населено място], [жк], на път І-6 км 76+300 с автоматизирано техническо средство е заснет лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], движещ се със скорост от 67 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 50 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който е наложена „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от настоящия касатор към датата на нарушението, видно от приложените по делото доказателства е, че последния при ограничение на скоростта от 50 км/ч се е движел с 67 км/ч. Правилно е обосновало реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно е искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски, поради което настоящия касатор следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 468 от 08.12.2023 година, постановено по АНД № 20231720200965 по описа за 2023 година на Районен съд Перник

ОСЪЖДА С. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], ул. „Ивайло“ № 15 да заплати на ОДМВР Перник съдебни разноски в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.