№ 2910
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100114399 по описа за 2023 година
К. С. К. и М. И. К. са предявили срещу К. И. К., А. И. К., К. К. Б. и М.
К. Б. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Ищците сочат, че спрямо К. К. на 27.03.2009 г. е осъществено
престъпление: отвличане срещу откуп. За освобождаването на ищеца
семейството му заплатило 514000 евро – пари от семейния бизнес, която сума
не била възстановена. ПоР. страх от последващо посегателство ищците
решили да извършат поредица от привидни сделки за прехвърляне в
собственост на своите внуци на недвижими имоти. Целта била да не може
похитителите да имат претенции към тези имоти. Така на 13.09.2017 г. ищците
сключили с ответниците договор за дарение на недвижим имот: вилна сграда с
идентификатор 68134.1974.958.4 , заедно с поземлен имот с идентификатор
68134.1974.958 без да целят настъпването на последиците по договора –
прехвърляне на собствеността. Привидността на сделката била отразена в
споразумение от 13.09.2017 г., като отразените като приобретатели следвало
да върнат собствеността чрез обратно дарение на ищците. На 01.12.2020 г.
ответниците получили покана са сключване на договор за обратно дарение на
имота, но и към настоящия момент поетото задължение не било изпълнено.
Доколкото страните не целели постигане на вещно-транслативен ефект на
договора за дарение сделката била привидна. Ищците молят съда, на
основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД да прогласи за нищожен като привиден: договор за
дарение на недвижим имот № 124, том ІІІ, рег. № 9007/438/2017 г. на нотариус
И.чева с район на действие СРС, с който К. С. К. и М. И. К. даряват на К. И.
К., А. И. К., М. К. Б. и К. К. Б. с предмет прехвърляне право на собственост
чрез дарение по отношение на недвижим имот: вилна сграда с идентификатор
1
68134.1974.958.4 , заедно с поземлен имот с идентификатор 68134.1974.958.
В отговор на исковата молба ответниците не оспорват спрямо
семейството на К. С. К. да е извършено похищение, както и за няколко от
имотите да е сключен приведен договор за прехвърлянето му в собственост.
Привидността на договора за дарение била нарочно отразена в предходно
подписано споразумение. Молят съда да постанови решение спрямо
събраните доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. Д., поддържат предявения иск.
Ответниците, чрез адв. С., не оспорват иска и молят съда да постанови
решение, с което ищцовите претенции бъдат уважени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.09.2017 г. К. С. К. и М. И. К. са обективирали воля за дарение в
полза на внуците им К. И. К., А. И. К. (представлявани от законния им
представител И. К. К.), М. К. Б. (представлявана от законен представител С. К.
Б.) и на К. К. Б., действащ със съгласието на майка С. К. Б.) недвижим имот,
находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*********: вилна сграда с
идентификатор 68134.1974.958.4 с предназначение „жилищна сграда –
еднофамилна“, брой етажи: 2, със застроена площ съгласно скица 202 кв. м.,
заедно с поземления имот, в който е построена сградата: поземлен имот с
идентификатор 68134.1974.958. Сделката е обективирана в нотариален акт №
124, том ІІІ, рег. № 9007, дело № 438/2017 г. на нотариус М.И. с район на
действие СРС.
По делото е представено споразумение от 13.09.2017 г. между К. К.,
М. К. и представляващите надарените: И. К. – като законен представител на К.
К. и А. К. и С. К. Б. като законен представител на М. Б. и К. Б.. В
споразумението е отразено, че „с оглед извършеното престъпление срещу К.
К., осъществено на 27 март 2009 г. – отвличане срещу откуп и с оглед фалита
на семейния бизнес поР. плащане на откупа, с цел осуетяване на възможността
някой да бъде отвлечен отново и по този начин семейството да бъде
принудено да продаде собствените си имоти поР. липса на финансови средства
и предвид изискването от закона за съдебното съгласие за продажба на имот,
ако той се води собственост на малолетен“ страните се уговарят да се сключи
привиден договор за дарение в законоизискуемата форма без страните да имат
действителна воля за прехвърляне право на собственост, като при навършване
на пълнолетие надарените се задължават да „върнат“ собствеността чрез
„сделка за обратно дарение“.
На 01.12.2020 г. К. К. и М. К. са връчили на И. К., К. К., С. Б. (като
законен представител на М. Б.) и К. Б. с искане за връщане на собствеността
съобразно отразената договореност.
Така събраните доказателства обосновават основателност на
ищцовата претенция. Установява се наличие на изявление, съответстващо на
2
формалните изисквания за сключване на договор за дарение – нотариален акт,
както и отразена воля, външно съответстваща на правните изисквания за
действителност. Същевременно настоящият съдебен състав приема, че
представеното по делото споразумение следва да се разглежда като обратно
писмо, в което страните по сделката, вкл. чрез представляващите
приобретателите законни представители, отразяват действителната воля и
привидността на съглашението, вкл. изрично подчертаване, че не желаят
настъпване на правните ефекти на сключената сделка. Съдът намира за
установено всичките участници в сделката да са наясно с привидността, както
и умишлено да участват в симулацията – поР. желание за създаване на
привидност по отношение на третите лица, че правото на собственост за
процесните недвижими имоти е надлежно прехвърлено. Отразен е и мотивът:
по повод извършено спрямо прехвърлителя К. К. покушение, което не се
спори, че е довело до плащане на откуп в съществен за семейството на
пострадалия размер, да се заблудят третите лица.
В обобщение съдът приема за доказана твърдяната от ищците
абсолютна симулация, като страните не са желаели настъпване на правния
ефект на договора, а заблуждение на трети лица кой е собственик на имота.
Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1 пр. 5 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
Страните не претендират разноски.
Така мотивиран, софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от К. С. К., ЕГН
********** и М. И. К., ЕГН ********** срещу К. И. К., ЕГН **********
(действащ лично и чрез родител И. К. К., ЕГН **********), А. И. К., ЕГН
********** (действаща лично и чрез родител И. К. К., ЕГН **********), К. К.
Б., ЕГН ********** и М. К. Б., ЕГН ********** (действаща лично и чрез
родител С. К. Б.), ЕГН **********, че Договор за дарение на недвижим имот
от 18.09.2017 г., обективиран в нотариален акт № 124, том ІІІ, рег. № 9007,
дело № 438/2017 г. на нотариус М.И. с район на действие СРС, с който К. С.
К. и М. И. К. даряват на внуците си К. И. К., ЕГН **********, А. И. К., ЕГН
********** (действащи чрез законен представител И. К.) и К. К. Б., ЕГН
********** и М. К. Б., ЕГН ********** (действащи чрез законен
представител С. Б.) недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„*********, а именно: ВИЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.1974.958.4
(стари идентификатори: 68134.1974.958.1, 68134.1974.958.2, 68134.1974.958.3
с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна", брой етажи: 2, със
застроена площ: съгласно Скица на сграда № 15-5989, издадена на 08.01.2016
година от Агенция по геодезия, картография и кадастър “ Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. София от 202 квадратни метра, а съгласно
3
Разрешение за строеж № 38, изд. на 12.06.1995 г. от Главния архитект на ТОА
„Витоша" и Акт за узаконяване № 18, изд. на 07.02.1997 г. от Главния архитект
на ТОА „Витоша" със застроена площ от 183 квадратни метра и с разгъната
застроена площ от 489 квадратни метра, състояща се от: на кота -3.00 метра:
ателие, мазе, котелно, дневна, коридор, фитнес, сауна и стълбище, на кота ±
0,00 /плюс минус нула/ метра: антре, дневна, кухня, тоалетна, стълбище и два
гаража, на кота +2,80 метра: четири спални, коридор, стълбище, килер,
тоалетна и две бани с тоалетни, при граници на цялата сграда - от четири
страни - двор, заедно е поземления имот, в който е построена сградата,
съставляващ ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор № 68134.1974.958 по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3, изд. на 11.01.2011 г. от
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър
(„кадастрална карта"), с адрес на имота в град София, Столична община,
район „Витоша", улица „********* с площ от 910 квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: „Урбанизирана", с начин на трайно ползване:
„Ниско застрояване (до 10 метра)", с номер по предходен план: 958, квартал
21, парцел IX, при граници на поземления имот: поземлен имот с
идентификатор № 68134.1974.957, поземлен имот с идентификатор №
68134.1974.429, поземлен имот с идентификатор № 68134.1974.956, поземлен
имот с идентификатор № 68134.1974.337, поземлен имот с идентификатор №
68134.1974.336, поземлен имот с идентификатор № 68134.1974.340, е
НИЩОЖЕН поР. привидност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4