№ 46
гр. Котел, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20232210100033 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Община Котел, с която се иска
да бъде признато за установено, че учреденото в полза на И. Х. Б., право на строеж въз
основа на заповед № 17-680/06.11.2013 г. на кмета на Община Котел, върху поземлен
имот, представляващ незастроен поземлен имот с площ 385 кв. м., съставляващо ПИ №
87031.501.2219 по КК на с. Я., кв. 17 по плана на с. Я., при граници: ПИ №
87031.501.2343-улица; ПИ № 87031.501.2220; ПИ № 87031.501.555 и ПИ №
87031.501.2218, актуван с АОС № 1106/08.04.2009 г., за който е отреден УПИ VII, в кв.
17 по ПУП на с. Я., одобрен с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет –
Котел, несъществува като погасено по давност.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
87031.501.2219 по КККР на с. Я., за който е отреден УПИ VII в кв. 17 по действащия
ПУП на селото, и който е актуван с АЧОС № 1106/08.04.2009 г. Със Заповед № РД-17-
680 / 06.11.2003 г. на кмета на Община Котел върху имота било учредено възмездно
вещно право на строеж за построяване на жилищна сграда на ответника. Страните
сключили договор за строеж на 04.12.2013 г.., вписан в Служба по вписванията гр.
Котел, под вх. рег. № 1732/06.12.2013 г., Акт № 141, том VII, с който Община Котел
учредила право на строеж върху поземлен имот, частна общинска собственост,
представляващ незастроено дворно място с площ 385 кв. м., съставляващо поземлен
имот с идентификатор 87031.501.2219 по кадастралната карта на с. Я.. Договорът бил
подписан от Х.Х. Б., упълномощен с пълномощно от ответника. В договора било
посочено, че срокът за завършване на строежа бил 5 години, считано от датата на
подписване на договора, т.е. от 04.04.2010 г.
Твърди още, че кметът на Община Котел назначил комисия, която да извърши
проверка и установи дали е реализирано мероприятието „право на строеж". Комисията
установила, че нямало реализиран строеж от ответника в терена и нямало издадено
разрешение за строеж от гл. архитект на Община Котел. Констатациите на комисията
са изложени в Протокол от 20.10.2022 г. Предвид, това, че нямало издадено разрешение
за строеж за жилищна сграда на името на ответника и в имота нямало построена сграда
1
се счита, че учреденото в полза на ответника право на строеж върху общинския
имот не е реализирано в срок, и е погасено по давност.
Иска от съда да уважи предявеният отрицателен установителен иск, като признае,
че учреденото право на строеж в полза на ответника несъществува.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и счита предявеният иск за основателен.
В с. з. ответникът, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От акт за частна общинска собственост № 1106/08.04.2009 г. на МРРБ, Община
Котел, се установява, че Община Котел е собственик на незастроен поземлен имот,
дворно място с площ 385 кв. м., находящ се в с. Я., Община Котел, обл. Сливен,
съставляващп ПИ № 87031.501.2219, по КК, одобрена със Заповед № 18-8/28.03.2007 г.
на ИД на АК, изменена със Заповед № 14-20-110/14.03.2009 г. на началника на СГКК-
Сливен, с трайно предназначение: урбанизирана, ниско застрояване до 10м.
От посочения акт се установява още, че след проведен публичен търг със Заповед
от 06.11.2013 г. и договор от 04.12.2013 г., върху имота е учредено вещно право на
строеж за жилищни нужди на И. Х. Б. от гр. Пловдив.
От Заповед № 17-680/06.11.2013 г., се установява, че И. Х. Б., ЕГН **********, е
спечелил публичен търг с явно наддаване за учредяване на възмездно право на строеж
върху общински имот с идентификатор № 87031.501.2219 по КК на с. Я., с площ 385
кв. м., за който е отреден УПИ VII в кв. 17 по действащия ПУП на с. Я. за построяване
на жилищна сграда, при условието, че правото на строеж се учредява за сумата от
1844.10 лв.
На 04.12.2013 г. страните по делото сключили договор за учредяване право на
строеж, върху посочения горе имот, за което ответникът е платил сумата от 1844,10
лв. Съгласно раздел III от договора, ответникът се е задължил да завърши
изграждането на обекта в 5 годишен срок от подписването на договора.
Със Заповед № 13-605/04.10.2022 г. Община Котел назначила комисия, която да
извърши проверка на място и по документи, с цел да установи дали е реализирано
правото на строеж върху имоти, които представляват общинска собственост. Сред
изброените имоти за проверка, в т. 1 от заповедта е предвиден и описания по-горе
имот.
На 20.10.2022 г. назначената с горната заповед комисия констатирала, че за
периода от 2013 г. до настоящия момент не е разрешено строителство в поземления
имот и при проверка на място установили, че няма започната строителство.
Горната фактическа обстановка се установи безспорно от събраните по делото
писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като
последователно и непротиворечиво по между си установяват правнорелевантните
факти. Не са налице други доказателства, които да оборят придадените им по ГПК
доказателствена сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, за
признаване на установено, че учреденото в полза на ответника право на строеж
несъществува като погасено по давност съгласно чл. 67 от ЗС.
2
В трайно установената съдебна практика се приема, че собственикът на земята
може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за
собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в
петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив/
Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, и
Решение № 301 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2009 г., I г. о., ГК/.
В разглеждания случай ищецът извежда правния си интерес именно от
твърдението, че учреденото право на строеж върху собствения му имот с
идентификатор № 87031.501.2219 по КК на с. Я., е погасено по давност. Така
въведеният правен интерес се доказва от събраните по делото доказателства.
Основанието не е индивидуализиращ белег на отрицателния установителен иск,
като в случая съдът намира, че твърденията на ищеца, че въз основа на заповед от
06.11.2013 г. на Кмета на Община Котел и в последствие сключен договор от
04.12.2013 г., страните са били обвързани от действително облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е платил цената за правото на строеж,
а ищецът е прехвърлил правото на строеж върху описания по-горе поземлен имот за
жилищни нужди. Изрично уговорили, че учреденото право на строеж следва да бъде
реализирано в рамките на пет години от сключване на договора.
Постигната уговорка между страните напълно съответства на разпоредбата,
регламентирана в чл. 67 от ЗС, която определя петгодишен срок, в който следва да се
упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря, то се
погасява по давност. Целта на закона е да стимулира суперфициаря да реализира
своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не
допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и
в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност
и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се
откаже от тях.
Погасяването на правото на строеж по давност обаче е мислимо като правна
последица само когато приобретателят има задължението да изгради вещта. Когато
задължението за изграждане на вещта е на учредителя на правото на строеж, място за
неговото погасяване по давност няма. В разглеждания случай правото на строеж не е
предоставено като обезщетение за отчуждение на недвижим имот /§ 11 ПР ЗУТ/, нито
пък се касае за построяване на отделни обекти в сграда. Праводателят и ищец по
делото не е поел задължение по силата на сключения договор да изгради вещта,
предмет на договора за учредяване право на строеж. Поради това задължението за
изграждане е било изцяло за приобретателя - ответник по делото.
Не се констатира и правна невъзможност да бъде издадено разрешение за строеж,
респ. да бъде изградено социално жилище в груб строеж.
Упражняването на субективните права представлява поведение на техния
титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да
бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2011
г. на ОСГК под "упражняване" на правото на строеж се има предвид реализиране на
правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна
собственост. Собствеността върху сграда по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗС може да
възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за
самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията
на съответните строителни норми, т. е. в състояние на груб строеж съобразно
дефиницията по § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, а именно при изпълнени ограждащи стени и
покрив, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи.
3
В разглеждания случай безспорно се установява, че ответникът е бездействал,
поради което не е реализирал учреденото право на строеж в продължение на повече от
пет години, считано от 2013 г., тъй като ба територията на процесния имот до
настоящия момент не е издадено разрешение за строителство и на място не е изграден
дори груб строеж.
Предвид горното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
основателността на предявения отрицателен установителен иск, тъй като учреденото в
полза на ответника на 04.12.2013 г. право на строеж върху имот с идентификатор №
87031.501.2219 по КК на с. Я., е погасено по давност съгласно чл. 67 от ЗС.
Погасителният давностен срок е изтекъл на 04.012.2018 г. Ето защо, предявеният
отрицателен установителен иск е доказан в своето основание, поради което следва да
бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски в размер на 88,70 лв. за държавна такса и сумата
от 80 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определи
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, вр. чл. от НЗПП .
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 67 от ЗС, по предявения от Община Котел, БУЛСТАТ 00590540, със седалище и
адрес на управление: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, чрез юрк. К., отрицателен
установителен иск, че И. Х. Б., с постоянен адрес: гр. Пловдив, ж. К. „Тракия“ № 259,
вх. В, ет. 3, ап. 7, не притежава право на строеж върху общински имот с
идентификатор № 87031.501.2219 по КК на с. Я., с площ 385 кв. м., за който е отреден
УПИ VII в кв. 17 по действащия ПУП на с. Я., за построяване на жилищна сграда,
поради изтекла пет годишна погасителна давност за неговото упражняване.
ОСЪЖДА И. Х. Б., с постоянен адрес: гр. Пловдив, ж. К. „Тракия“ № 259, вх. В,
ет. 3, ап. 7, да заплати на Община Котел, БУЛСТАТ 00590540, със седалище и адрес на
управление: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, чрез юрк. К., сумата от 168,70 лв.,
представляваща сторените пред първоинстанционния съд разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4