РЕШЕНИЕ

 

Номер  1264                          Година  2016                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На  13.04                                                                                        Година 2016

В публично заседание на 21.03.2016 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  22  по описа за   2016         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата С.А.Б. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата 28 136 лева, представляваща полагащо се на ищцата обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 19.03.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 2 125 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Министерство на вътрешните работи - гр. София оспорва обективно съединените искове като недопустими, неоснователни и недоказани и моли съдът да ги остави без разглеждане, алтернативно – да ги отхвърли изцяло, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата има прослужени в системата на МВР над 26 години, както и, че служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 18.12.2014 г., със Заповед № 8121К-2815/02.12.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, по искане на служителя на основание чл.226, ал.1, т.2 от ЗМВР във връзка с § 4 от ПЗР на КСО и Заявление рег. № 317Р-9951/17.11.2014 г. - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплати полагащото се обезщетение по чл.234 от ЗМВР – поради което съдът намира, че при прекратяването на служебното правоотношение на ищцата ответната страна дължи на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР двадесет месечни възнаграждения, а предвид обстоятелството, че ищцата е заемала длъжността “********* при Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив (структура в системата на ответното Министерство), видно от горепосочената Заповед № 8121К-2815/02.12.2014 г. – издадена, както вече бе посочено от Законния представител на ответното Министерство, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липса на пасивна процесуална легитимация по предявените срещу него искове (още повече, че въпросът за процесуалната легитимация на страните касае основателността на исковете, а не тяхната допустимост).

Както се установява от представените от страните писмени доказателства и от заключението от 10.03.2016 г. на вещото лице по ССЕ С.К., размерът на полагащото се на ищцата обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР е общо 28 136 лева - като ответникът е заплатил по банков път на ищцата полагащото й се обезщетение в пълния дължим размер на 18.12.2015 г. – поради което, предвид извършеното плащане, съдът намира, че искът с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Същевременно, доколкото към момента на прекратяване на служебното правоотношение с ищцата (18.12.2014 г.) не е съществувала разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР, съдът намира, че обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР е станало дължимо на ищцата от деня, следващ деня на прекратяване на служебното й правоотношение – 19.12.2014 г., от който и момент ответникът е изпаднал в забава, като – както вече бе посочено, обезщетението е било заплатено на ищцата на 18.12.2015 г., след подаване на исковата молба и след подаване от ищцата на Заявление, постъпило при ответника на 08.09.2015 г., с което е поискала спешно да й бъде изплатено обезщетението. От посоченото заключение на ССЕ се установява, че размерът на мораторната лихва върху обезщетението по чл.234, ал.1 от ЗМВР за посочения в исковата молба период е 2 074, 45 лева. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Ответната страна също така следва да заплати на ищцата и законната лихва върху главницата за периода от 09.12.2015 г. – датата на подаване на исковата молба, първоначално в Окръжен съд – Пловдив, до 18.12.2015 г. – датата, на която ответникът е изплатил обезщетението на ищцата, както и направените разноски за производството по делото в размер на 1 400 лева – платено адвокатско възнаграждение (тъй като разликата над уважения до пълния предявен размер на иска за мораторна лихва е незначителна, а ответникът е изплатил на ищцата дължимото й обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР след подаване на исковата молба, поради което – независимо от отхвърлянето на иска с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и частичното отхвърляне на иска за мораторна лихва, ответното Министерство дължи направените от ищцата разноски за производството по делото изцяло), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на   съда - 50 лева ДТ за уважения иск и 60 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Б., ЕГН **********,***, адв. И.С., против Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Шести септември” № 29, представлявано от Министъра Р.Г.Б., иск с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР -  за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 28 136 лева, представляваща полагащо се на ищцата обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с посочените седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 19.03.2015 г. до 09.12.2015 г. върху сумата 28 136 лева, представляваща полагащо се на ищцата обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения, В РАЗМЕР НА 2 074, 45 лева; ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата 28 136 лева, представляваща полагащо се на ищцата обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни месечни възнаграждения, ЗА ПЕРИОДА ОТ 09.12.2015 г. ДО 18.12.2015 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 400 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ И 60 лева депозит за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 125 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

ДГ