№ 11770
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110126152 по описа за 2022 година
Ищецът „Р“ ЕАД, с ЕИК ********* - гр. София, понастоящем „О“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С......, чрез пълномощник е предявил срещу И. С. З.
с ЕГН **********, с адрес: гр. С....... обективно съединени искове в условията на
евентуалност за следното:
Да се признае за установено спрямо ответника И. З., с ЕГН **********, произтичащи от
договор за потребителски кредит № ... от 25.04.2016г. задължения, а именно: редовно
падежирали главници в размер на 452.28 лева за периода от 10.12.2017г. до 10.06.2018г. вкл.;
предсрочно изискуема главница в размер на 4651.40 лева с настъпила изискуемост
29.06.2018г.; просрочени редовни лихви в размер на 170.79 лева, начислена за периода от
10.12.2017г. до 10.06.2018г. вкл.; редовна лихва в размер на 17.18 лева, начислена върху
усвоена и непогасена главница към 29.06.2018г., за периода от 10.06.2018г. до 28.06.2018г.
вкл.; начислено обезщетение за забава в размер на 22.61 лева върху редовно падежирали
главници, за периода от 10.12.2017г. до 28.06.2018г. вкл.; начислено обезщетение за забава в
размер на 16.21 лева върху предсрочно изискуема главница, за периода от 29.06.2018г. до
11.07.2018г. вкл.; законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда –
12.07.2018г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност - в случай, че главните установителни искове по чл.422 от
ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно
предсрочната изискуемост по договор за потребителски кредит № ... от 25.04.2016г., се иска
да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: предсрочно изискуема главница в
размер на 4651.39 лева с настъпила изискуемост 10.07.2018г.- датата на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; законна лихва за забава за периода от
подаване на заявлението в съда – 12.07.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2018г. по
ч.гр.д. № 46489/2018г. на СРС.
Исковата молба, ведно с приложенията й, са връчени на ответника чрез работодател. По
същият начин съдът го е призовал и за първото по делото съдебно заседание. Ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е взел писмено
становище.
За И. З. е допуснато осъществяване на правна помощ и с определение № 51872/20.12.2024
г. за негов особен представител, който да го представлява в съдебното производство е
назначен адв. Владислев Я.. Същият не взема становище по същество на спора.
Ищецът твърди, че на 25.04.2016г. между „Р (Б)" ЕАД и кредитополучателя И. С. З. е
подписан договор за потребителски кредит № ..., с който е отпуснат кредит в размер на 6
189.00 лева. Кредитът е изцяло усвоен на 25.4.2016г. Договора за кредит е отпуснат за
потребителски нужди и е с краен срок за погасяване 10.05.2023г. Същият на осн. чл. 430, ал.
2 от ТЗ е лихвоносен. Затова в чл.4 от договора страните са уговорили, че
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, която е фиксирана - в размер на
7.00 %. Тя се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни
годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината.
Занапред е изчислена общата дължима сума от кредитополучателят, изчислена към датата на
сключване на договора, като същата възлиза на 8262.24 лева. При забава в заплащането на
дължими вноски по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава -
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница
за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата
на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, изчислен съгласно
чл. 4.1. от договора е в размер на 17.00 %. Твърди се, че съгласно чл. 5.1. от договора,
кредитът ще бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на
съответния месец, считано от 10.06.2016г. до 10.05.2023г., включващи приложимата лихва.
Размерът на анюитетната погасителна вноска с включена годишна лихва е в размер на 93.41
лева. Ищецът твърди, че той е изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания
договор за потребителски кредит № ... от 25.04.2016г. и закона. На кредитополучателя е
отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени
императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването,
изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Кредитът е първо и
изцяло усвоен на 25.04.2016г. Поддържа се, че основно задължение на заемателя, съгласно
чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. На датите на падеж - от 10.12.2017г.
до 10.06.2018г. вкл., кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни анюитетни
вноски (включващи главница и лихва) в необходимия размер, което представлява случай на
неизпълнение на основание чл.8.1. от договора за потребителски кредит. Затова на осн. чл.
9.2. от договора във връзка с чл. 432 от ТЗ, банката счита, че надлежно е упражнила правото
2
си да обяви изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от
кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ищецът застъпва становището, че на 28.06.2018г. на
кредитополучателя И. С. З. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по договор за
потребителски кредит № ... от 25.04.2016г. с писмо с изх. номер ИЗХ-001- 43200 от
05.06.2018г., доставено с „Български пощи" ЕАД. Съгласно чл. 11.8 от договора
уведомлението е направено в писмена форма и се счита за получено от кредитополучателя,
ако чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигне до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, посочен в договора. В настоящият случай счита това за несъществено,
тъй като към датата на насрочване на делото за разглеждане в съдебно заседание, срокът на
договора е изтекъл.
Установителните искове са предявени по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 от
ГПК и са с правно основание чл. 430, във вр. с чл. 432 от ТЗ, чл.9.2 от договора и чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, се установи следното във фактическо и
правно отношение:
Между ищецът „Р“ ЕАД, понастоящем „О“ АД – гр. София, като кредитор и И. С. З. с ЕГН
********** от гр. София като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит
№ ..., считано от 25.04.2016г. – датата на подписването му, за сума в размер на 6189 лв.,
която да се използва за потребителски нужди и с краен срок за погасяване на 10.05.2023 г.
Ищецът в исковата си молба вярно е изложил част от съдържанието на договора, изложено и
по-горе в решението, поради което то не следва да се повтаря отново. Съгласно изготвената
и приета като доказателство по делото съдебно - счетоводна експертиза, на 25.04.2016 г. по
банкова сметка IBAN BG....... с титуляр И. С. З. е преведена еднократно сумата по кредита в
размер на 6189 лв. Съгласно поетите от кредитополучателят задължения по договора,
общият размер на всички плащания към датата на сключване на договора е 8 262, 24 лв., от
които: 6189 лв. главница, 1 657, 44 лв. – договорна лихва и 415, 80 лв. – такси и комисионни.
От извършения анализ на плащанията по договора вещото лице е установило, че последното
плащане от И. С. З. е с дата 02.04.2018г., с което частично е погасена вноска с падеж
10.12.2017г. След тази дата кредитополучателят не е извършвал плащания.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение за размера на
задължението на ответника към датата на предстрочана изискуемост – 29.06.2018г. и към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
12.07.2018г. – в табличен вид, както и към датата на връчване на исковата молба –
26.06.2024г. и към датата на изготвяне на експертизата – 15.08.2024г. Вещото лице е
изчислило, че към 29.06.2018г. общият размер на просрочената главница е 4651, 40 лв., а
размера на просрочената редовна лихва е 17, 18 лв. Към 12.07.2018 г. размерът на
непогасените задължения по процесния договор е както следва: редовно изискуеми
/падежирали, преди обявената на 28.06.2018г. предсрочна изискуемост/ главници в размер на
452.28 лева; предсрочно изискуема главница в размер на 4651.40 лева; редовно изискуема
3
възнаградителна лихва в размер на 170.79 лева; предсрочно изискуема възнаградителна
лихва в размер на 17.18 лева; начислено обезщетение за забава в размер на 22.61 лева върху
редовно падежирали главници; начислено обезщетение за забава в размер на 28.55 лева
върху предсрочно изискуема главница.
Предсрочната изискуемост на процесния договор за банков потребителски кредит
кредиторът е обявил на кредитополучателя с писмо изх. № 001-43200, което е било
изпратено от банката на адреса на И. З., посочен в договора, за който се установи по делото,
че е негов постоянен и настоящ адрес, с писмо с обратна разписка, което е останало
непотърсено от адресата и се е върнало при кредитора с това отбелязване на 28.06.2018г.
При установеното във фактическо отношение съдът счита предявените установителни
искове за основателни и доказани, поради следното:
Кредиторът е търговец, а кредитополучателят е потребител. Съгласно чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва
по кредита, уговорена с банката – в разглежданият казус - възнаградителна и наказателна.
След като на датата на сключване на договора на 25.04.2016г. И. З. е получил сумата по
кредита в размер на 6189 лв., той е поел задължение считано от 10.06.2016г. ежемесечно да я
връща на 84 анюитетни вноски всяка с размер от 93, 41 лв., включваща главница и
договорна /възнаградителна/ лихва. Кредитополучателят е спрял да плаща задълженията си
към кредитора на 02.04.2018г., когато частично е погасил вноска с падеж 10.12.2017г., затова
съгласно чл. 8 и чл. 8.1 от договора е налице случай на неизпълнение. На осн. чл. 9.1 от
договора банката е започнала да начислява наказателна надбавка върху забавената сума, а
съгласно чл. 9.2 от договора на 28.06.2018г. е осъществила правомощията си, с едностранно
писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, наказателна лихва и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
Съгласно чл. 11.8 от договора, страните по него се съгласили всички уведомления и
изявления във връзка с договора да бъдат правени в писмена форма и да се считат получени
от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично удостоверяване или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса. Тъй като
страните не представиха доказателства за подадено съответно получено уведомление за
промяна на адреса на И. З., посочен в договора, писмо изх. № 001-43200/05.06.2018г.,
изпратено на адреса съгласно договора, следва да се счита получено на датата, на която се е
върнало при кредитора неполучено – 28.06.2018г. Това следва да се счита и датата, на която е
обявена предсрочната изискуемост на кредита по договор за потребителски кредит №
.../25.04.2016г. Тъй като съгласно съдебно-счетоводната експертиза, дължимите по договора
суми към датата на предсрочната изискуемост са тези, претендирани от ищеца /с
изключение на обезщетението за забава с включена наказателна надбавка, което е в по-висок
размер от исковата молба/, чието плащане е разпоредено със заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 27.07.2018г. по ч.гр.д. № 46489/2018г.
по описа на СРС, предявените установителни искове следва да се уважат в исканите от
кредитора размери.
Ищецът е поискал установяване на вземанията си в размерите, в които съществуват към
момента на приключване на съдебното дирене, съгласно т. 9 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По силата на тълкувателното решение на ВКС, в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение
по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В разглеждания казус, към датата на обявяване на съдебното дирене за приключило,
задълженията на ответника по процесния договор за потребителски кредит са изцяло
изискуеми, тъй като на 10.05.2023г. срока на договора е изтекъл. Представената справка по
чл. 366 от ГПК, обаче, е за размера на дълга към 20.04.2022г., а не към датата на
приключване на съдебното дирене. Освен това, съдът прие, че е реализирано обявяването на
предсрочната изискуемост на вземането, тя е настъпила и по същество уважава предявените
искове и признава изискуемостта на вземането по процесния договор в цялост, поради което
и при липса на изменение на размера на предявените искове счита, че уважавайки главните
искове се произнася по исканията на ищеца в пълнота. Законна лихва за забава считано от
датата на исковата молба следва да се присъди само върху размера на главниците, тъй като
кредитополучателят е потребител, а не търговец и няма изрична уговорка в процесния
договор за начисляване на лихва върху начислени лихви.
При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца в общ размер на 1356, 72 лв., от
които: 213,72 лв. – държавна такса, 400 лв. възнаграждение на вещо лице, 443 лв. –
възнаграждение на особен представител и по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Р“ ЕАД, с ЕИК ********* - гр.
София, понастоящем „О“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С......, срещу И. С. З. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С......., като кредитополучател, по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, с
правно основание чл. 430, във вр. с чл. 432 от ТЗ, чл.9.2 от договора и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че
И. З., с ЕГН **********, има следните задължения към „О“ АД, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ... от 25.04.2016г., а именно: редовно падежирали главници в
размер на 452.28 лева за периода от 10.12.2017г. до 10.06.2018г. вкл.; предсрочно изискуема
5
главница в размер на 4651.40 лева с настъпила изискуемост 29.06.2018г.; просрочени
редовни лихви в размер на 170.79 лева, начислени за периода от 10.12.2017г. до 10.06.2018г.
вкл.; редовна лихва в размер на 17.18 лева, начислена върху усвоена и непогасена главница
към 29.06.2018г., за периода от 10.06.2018г. до 28.06.2018г. вкл.; начислено обезщетение за
забава в размер на 22.61 лева върху редовно падежирали главници, за периода от 10.12.2017г.
до 28.06.2018г. вкл.; начислено обезщетение за забава в размер на 16.21 лева върху
предсрочно изискуема главница, за периода от 29.06.2018г. до 11.07.2018г. вкл.; ведно със
законна лихва за забава върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда –
12.07.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена на 27.07.2018г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 46489/2018г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА И. С. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. С......., да плати на „ОББ“ АД, с ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр. С...., сторените по делото разноски в размер на
1356, 72 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалва пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6