Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

като разгледа докладваното гр.д. № 2613 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД против А.Т.К. и допълнително уточнена искове молба, с която се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 415,69 лв., от които 1400,69 лв.- представляваща платено от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение и 15 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че на 13.04.2015 г. в гр. Бургас, на ул. „Оборище” срещу № 126 е настъпило ПТП между управлявания от ответницата лек автомобил „Нисан Навара” с рег. № **** и спрелия зад него лек автомобил „Пежо 308” с рег. № ***, управляван от С.Г.К., при което са били нанесени материални щети на втория автомобил. Твърди се също така, че произшествието е настъпило по вина на ответницата К. при извършване на неубедена маневра „Движение на заден ход”, като на същата е съставен АУАН № 768979. На следващо място се твърди, че ответницата не е имала сключена застраховка „Гражданска отговорност” относно управлявания от нея лек автомобил, а увреденият л.а. „Пежо 308” с рег. № **** е бил застрахован от ищеца по договор за застраховка „Бизнес Каско”, въз основа на който е била образувана щета № 246347/15.04.2015 г. и на 22.05.2015 г. ищцовото дружество е изплатило сумата от 1400,69 лв. на доверения сервиз, извършил ремонт на увреденото МПС. Ищецът твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение и на осн. чл. 213 от КЗ (отм.) е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредите, поради което е предявен настоящия иск. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество, но с писмени молби е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в който искът е оспорен по основание и по размер. Твърди се, че е налице разминаване между описаните вреди по автомобила в протокола за ПТП и вредите, за които се твърди, че е платено застрахователното обезщетение, както и че увреждането на задната броня е в резултат на друго събитие, за което е била заведена предходна щета с № 233817. На следващо място се твърди, че на 17.04.2015 г. около 13,30 ч. С.К. е участвала в друго ПТП, при което нейният автомобил е бил ударен отзад на ул. „Одрин” в гр. Бургас, преди кръстовище „Трапезица”, за което е била образувана щета № 246590 в ищцовото дружество и която щета е цитирана в приемо-предавателния протокол за сервиз на „София Франс ауто- Бургас” ООД, където са приели автомобила за ремонт на 30.04.2015 г. Поради това ответницата оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото на 13.04.2015 г. ПТП и уврежданията, за които е изплатено процесното застрахователно обезщетение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа отговора, ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № 1538798/ 14.04.2015 г., на 13.04.2015 г. в гр. Бургас, ул. „Оборище”, до дом № 126 е възникнало ПТП между л.а. „Нисан Навара” с рег. № *****, собственост и управляван от ответницата А.К., и л.а. „ Пежо 308” с рег. № *****, управляван от С.К., собственост на „Лизингова къща София Лизинг” ЕАД, при което са били нанесени увреждания на задната броня и задния десен калник на първия автомобил и на задната броня и десния стоп на втория автомобил. В протокола е посочено, че произшествието е настъпило по вина на водача на първия автомобил, който при извършване на неубедена маневра „Движение на заден ход” е ударил спрелия зад него л.а. „Пежо 308”. Посочено е също така, че към 13.04.2015 г. за първия автомобил е нямало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Протоколът за ПТП е съставен в присъствието на водачите на двете МПС, но при нарушена пътна обстановка, поради което не е изготвена схема на ПТП.

Видно от представеното копие на застрахователна полица за застраховка „Бизнес Каско” от 01.09.2014 г., управляваният от С.Г.К. автомобил „Пежо 308” с рег. № ***** е бил застрахован от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД по договор за застраховка „Бизнес Каско” за периода 02.09.2014 г.- 01.09.2015 г.

На 15.04.2015 г. в ищцовото дружество е била заведена щета № 246347 по искане на С.К. за оценка на вредите от настъпилото на 13.04.2015 г. ПТП. В искането вредите са описани по следния начин: счупен стоп и ударен заден калник, като е поискано те да бъдат отстранени в официален сервиз.

По делото е представен опис на претенция № 246347 от 15.04.2015 г., в който като увредени са посочени задна броня, лайсна задна броня- дясна и стоп десен, както и е вписано, че същите следва да бъдат подменени.

С възлагателно писмо от 16.04.2015 г. застрахователното дружество е възложило на „София Франс Ауто-Бургас” ООД извършването на ремонт на застрахования автомобил, а видно от приемо-предавателен протокол от 30.04.2015 г. С.К. е получила автомобила в изправно състояние след извършен ремонт по опис на щета № 243647 и щета № 246590 от 2015 г.

Като доказателства по делото са приложени издадена от „София Франс Ауто-Бургас” ООД фактура № **********/30.04.2015 г. на стойност 1 400,69 лв. за ремонта по опис-щета 246347, както и опис-заключение по претенция № 246347 на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД и ликвидационен акт по същата претенция, съгласно които по процесната щета е определено за изплащане обезщетение в размер на 1 400,69 лв., съгласно фактурата от официалния сервиз, както и сумата от 15 лв.- ликвидационни разходи, а видно от преводно нареждане от 22.05.2015 г. сумата от 1 400,69 лв. е била преведена по сметката на „СОФИЯ ФРАНС АУТО-БУРГАС” ООД с основание за плащането- щета 246347/15, Каско МПС. Плащането на сумата безспорно се установява и от заключението на ангажираната от ищеца съдебно-икономическа експертиза на в.л. В.П..

По делото е приложено и копие на заведената при ищеца щета № 246590, образувана по искане на С.К. от 17.04.2015 г. за обезщетяване на вреди на същия автомобил, причинени при друго ПТП, при което като увредени са посочени задна броня и регистрационен номер и отново е поискано вредите да бъдат отстранени в официален сервиз, след което с възлагателно писмо от 20.04.2015 г. ремонтът отново е бил възложен на „СОФИЯ ФРАНС АУТО-БУРГАС” ООД, като изрично е посочено, че възлагането по тази щета не се отнася за позиция 1 от описа на претенцията- задна броня, която вреда се дублира с тази по щета № 246347.

Като свидетел по делото е разпитана С.К., която заявява, че е участвала в ПТП, при което в паркирано положение автомобилът й е бил ударен от движещ се назад автомобил, управляван от А.К., като и двата автомобила са били ударени в задните си части. Според свидетелката при това ПТП са били увредени задната броня на автомобила й и задните калници, но свидетелката не помни дали само единия или и двата задни калника, след което щетите са били отстранени в сервиз „Пежо” за сметка на застрахователя по застраховка „Автокаско”- „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”. Свидетелката твърди, че представители на КАТ са дошли на мястото на ПТП веднага и са описали произшествието в присъствието и на двете водачки, но не знае защо в протокола за ПТП не е описан механизма на настъпването му. Свидетелката също така заявява, че няколко дни след това произшествие автомобилът й отново е бил ударен в задната част от друг автомобил и отново са били увредени бронята и калниците, като тя отново е отишла в „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”, които са съставили нов протокол, а ремонтът на автомобила е бил извършен след второто ПТП и са били отстранени всички увреждания, настъпили и при двете ПТП-та.

Видно от приетото на 05.12.2016 г. експертно заключение на в.л. П.П. от 21.11.2016 г., стойността на щетите, нанесени на л.а. „Пежо 308” с рег. № ******* при процесното ПТП от 13.04.2015 г., е в размер на 536,22 лв., като вещото лице е приело, че са били увредени задна броня- долу дясно, стоп заден десен и калник заден десен. Според вещото лице при последващото ПТП със същия автомобил, настъпило на 17.04.2015 г., са били увредени броня задна долу в дясно, заден рег. номер, лайсна задна дясна и калник заден десен, т.е. и при двете произшествия са били нанесени увреждания на задната броня- долу в дясно и на задния десен калник. В допълнението си към експертизата, представено по делото на 23.11.2016 г., както и при разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че от приложения по делото снимков материал е видно, че след произшествието от 13.04.2015 г. задният десен стоп на автомобила не е бил счупен, а е бил здрав, т.е. той не би следвало да бъде сменян в сервиза с нов, поради което стойността на тази част следва да се изключи от рекапитулацията на щетите.

С молба от 02.12.2016 г. ищецът е оспорил заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, като моли същото да не бъде ценено като годно доказателство. Съдът намира, че това оспорване е неоснователно, тъй като заключението е обективно и безпристрастно дадено и липсва основание то да не бъде ценено от съда, включително и по поставените допълнителни задачи към експертизата от ответната страна. Освен това въпреки изразеното несъгласие с дадената от експерта оценка на щетите, ищецът не е поискал назначаване на нова експертиза, поради което съдът намира възражението му относно дадената от вещото лице рекапитулация на щетите за недоказано и неоснователно.

Предвид така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният регресен иск е частично основателен по следните съображения:
На първо място съдът намира за безспорно установено по делото, че процесното ПТП от 13.04.2015 г. е настъпило по вина на ответницата А.К., която управлявайки л.а. „Нисан Навара” с рег. № ***** при движение на заден ход е ударила спрелия лек автомобил „Пежо 308” с рег. № ******, управляван от св. С.К.. В тази насока съдът кредитира дадените от св. К. показания, които изцяло подкрепят описания в Протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието.

По отношение на нанесените увреждания на л.а. „Пежо 308” при горепосоченото ПТП съдът кредитира заключението на в.л. П. и допълнението към него и приема за установено, че стойността на вредите е в размер на 438,14 лв., която стойност е получена след изключване на стойността на задния десен стоп (с 0,8 % овехтяване или 98,08 лв.) от посочената от вещото лице сума от 536,22 лв. С оглед на това съдът намира, че регресната отговорност на ответницата следва да бъде ангажирана до размера от 453,14 лв., включващ сумата от 438,14 лв.- причинените от нея вреди на застрахования от ищеца автомобил при ПТП от 13.04.2015 г. и 15 лв.- ликвидационни разноски.

Съдът намира, че платената от ищцовото дружество сума от 1400,69 лв. за ремонта на автомобила не отговаря на действителния размер на вредите, тъй като по делото безспорно се установи, че при този ремонт са били отстранени увреждания по автомобила в резултат на две различни произшествия- от 13.04.2015 г. и от 17.04.2015 г., като и при двете произшествия управляваният от С.К. автомобил е бил ударен в задната част, и при двете ПТП са нанесени увреждания по задната броня и задния десен калник на автомобила, като по делото липсват доказателства, от които да се установи какъв е бил точният размер на причинените от ответницата А.К. увреждания на тези части на автомобила при произшествието от 13.04.2015 г., съответно какъв е бил размера на последващите увреждания на задната броня и задния десен калник на автомобила, причинени при второто ПТП от 17.04.2015 г., за които А.К. не следва да носи отговорност. Поради това съдът намира, че за размера над 453,14 лв. до предявения размер от 1415,69 лв. предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид липсата на данни за извършено към момента плащане от страна на ответницата на дължимата на ищеца сума, на осн. чл. 86 от ЗЗД същата му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 453,14 лв., считано от датата на предявяване на иска- 07.07.2015 г. до окончателното й изплащане.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 257,90 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски в общ размер от 805,73 лв. (329,10 лв.- дължимо ЮК възнаграждение, 56,63 лв.- държавна такса по делото, 20 лв.- депозит за призоваване на свидетел и 400 лв.- възнаграждения на двете вещи лица), съответна на уважената част от иска. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 407,95 лв., представляваща част от направените от нея съдебно-деловодни разноски в общ размер от 600 лв. (500 лв.- платено адвокатско възнаграждение и 100 лв.- възнаграждение за вещо лице), съответна на отхвърлената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю. К. К. и Р. Ц. Д., сумата от 453,14 лв. (четиристотин петдесет и три лв. и четиринадесет ст.), представляваща регресно вземане за платено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение на трето лице по Договор за застраховка „Бизнес Каско” за причинени имуществени вреди при ПТП от 13.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 257,90 лв. (двеста петдесет и седем лв. и деветдесет ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска, като в останалата му част над уважения до предявения размер от 1 415,69 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю. К. К. и Р. Ц. Д., да заплати на А.Т.К., ЕГН **********,***, сумата от 407,95 лв. (четиристотин и седем лв. и деветдесет и пет ст.), представляваща част от направените от нея съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА

Номер на акта:	18
Дата:	5 януари 2017 г. (в сила от 13 юни 2017 г.)
Съдия:	Димана Георгиева Кирязова Вълкова

Дело:	20162120102613
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	5 май 2016 г.

Решение по дело №2613/2016 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Председател: Димана Кирязова-Вълкова