Определение по дело №2404/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3529
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3529
гр. Варна, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ в закрито заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502404 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297608/07.09.2021г. от Б.Р.
Виденова /Л./, ЕГН **********, адрес: град Варна, кв. Аспарухово, ул.
„Зеленика – 37-ма“ № 19 срещу решение №262437/06.08.2021г., постановено
по гр.дело № 3901/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за
установено по отношение на въззивницата, че дължи на КР. ИВ. Ж., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Яне Сандански“ № 1, вх.Г, ет.8, ап.62 на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535, чл. 537,
чл. 538, ал. 1 и чл. 463 от ТЗ сумата от 4900.00 лева, представляваща
главница по запис на заповед от 17.01.2017г. с падеж 17.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на същото, за
която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е основал
решението си на документи /договор за заем и разписка от 17.01.2017г./,
1
които не са били приети по надлежен ред по делото. Това е лишило особения
представител на въззивницата да ги оспори.
На следващо място се навеждат доводи, че неправилно е приложен
материалния закон. Твърди се, че записът на заповед е нередовен от външна
страна и не съдържа реквизит по чл.535, т.7 от ТЗ. По делото не е установена
с категоричност автентичността на подписа на издателя на записа на заповед,
а именно, че същият е положен от въззивницата Л.. Вещото лице по съдебно
почерковата експертиза е използвало за сравнителен материал договора за
заем и разписката от 17.01.2017г. В съдебно заседание на въпрос ако тези два
документа бъдат изключени, като образци за сравнение би ли било вещото
лице категорично относно авторството, същото е посочило, че най – вероятно
и в този случай подписът е положен от лицето. Предвид отговора на вещото
лице и ползването на документи, които не са били приети по делото се
твърди, че е доказана неавтентичността на записа и възражението за липсата
на форма.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата КР. ИВ. Ж., в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения досежно
установяване на фактическия състав на предявения иск, в това число и за
това, че представения запис на заповед е редовен от външна страна и не
страда от липса на реквизити. Посочва се, че в хода на първоинстанционното
производство е установено чрез почерковата експертиза, че въззивницата Л. е
автор на подписа в записа на заповед. За неоснователни се считат
оспорванията във въззивната жалба, че атакуваното решение е основано на
доказателства, които не са събрани по делото. Разяснява се, че договорът за
заем и разписката са приложени към ч.гр. дело №10544/2019г. по описа на
ВРС. Частното дело е било прието по гр. дело №3901/2020г., в това число и
всички доказателства приложени в него. Допълнително са изложени
аргументи относно изследване на каузалното правоотношение, наличието на
договор за заем между страните, обезпечен със записа на заповед.
2
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
В хода на първоинстанционното производство на ответницата е бил
назначен особен представител – адв. Р.Д. на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
Същата е подала и въззивната жалба. Следователно ищецът/въззиваема
страна следва да бъде задължен да представи доказателства за внесен депозит
за възнаграждение за настоящата инстанция, който съдът определя в размер
на 400.00лв.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
297608/07.09.2021г. от Б.Р. Виденова /Л./, ЕГН **********, адрес: град
Варна, кв. Аспарухово, ул. „Зеленика – 37-ма“ № 19 срещу решение
№262437/06.08.2021г., постановено по гр.дело № 3901/2020г. на Варненския
районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело №2404/2021г. на ВОС
за 17.11.2021 год. от 13.30 ч. , за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение, а на въззивникът да се връчи
препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на
въззивника/ответник Б.Р. Д. в размер на 400.00лв. за въззивна инстанция.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна/ищец КР. ИВ. Ж. в едноседмичен
срок от съобщението да представи доказателство за внесен по сметка на
3
Варненски окръжен съд - „Вещи лица, гаранции, депозити” депозит в размер
на 400.00 лв. /четиристотин лева/, с оглед заплащане на възнаграждение на
назначения особен представител на ответника на разноски на ищеца на
основание чл.47, ал.6 от ГПК.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.77 от ГПК съдът ще
постанови определение за принудителното събиране на посочените разноски.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4