№ 425
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500039 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. М. и К. С. К. чрез
адвокат М. К. против решение № 3847 от 31.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2423 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шест състав, с което са отхвърлени
предявените от М. С. М. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически
и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания,
накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване,
смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на
нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково третиране на
клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ
„Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно управление в град
София по отреченото й наследствено право върху личните парични влогове на починалата й
майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.02.2023 г./ до
окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за
забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода
от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./;
отхвърлени са предявените от К. С. К. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член
86, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди –
физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически
терзания, накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно
1
ограничаване, смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по
влоговете на нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково
третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на
служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно
управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични
влогове на починалата й майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща
обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000
лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата
молба /28.02.2023 г./; осъдена е М. С. М. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150
лева, представляваща сторените в производството пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК; осъдена е К. С. К. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева,представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение,
на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. На
първо място се излага, че в решението са налице противоречиви изводи, водещи до различно
правно съдържание на крайния извод на първоинстанционния съд, като не е основал
произнасянето си на обективно и справедливо изследване на всички елементи на
противоправното поведение на ответника. Районният съд декларативно е отбелязал в
решението, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредите, без да се
задълбочи в тази посока. Сочат се редица норми и решения, които съдът е пренебрегнал.
Твърди се и нарушаване на съществени процесуални правила - конкретно цитираното вече
по-горе вътрешно противоречие в изводите на съда и липса на съдържатели мотиви.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло
предявените искове.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която
се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо не са налице данни за противоправно
поведение на служителите на банката, както и, че липсват допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. сочи се, че цитираната обилна
практика е изцяло неотносима към казуса по делото.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба и уточняващите молби към нея ищците М. С. М. и К. С. К. излагат,
че са наследници на тяхната майка – Б.Т. К., починала на 18.12.2020 г. През 2002 г.
последната сключила брак с лицето О.Д.Б. в САЩ. През 2001 г. и след това майка им
приживе открила лични банкови влогове в лева и във валута в ТБ „Банка ДСК“ – клон
Варна. В края на месец юли 2021 г. посетили банковия клон на ответника в град Варна,
находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ № 80. Поискали от банков служител въз основа
на представено от тях удостоверение за наследници да получат достъп до банковите влогове
на тяхната майка, да узнаят съдържанието и размера на валутните и левовите авоари и да
ползват придобитите в наследство парични средства. Твърдят, че банката-ответник им
отказала да им предостави достъп до левовите и валутните влогове по разкритите банкови
2
сметки на праводателката им, като им било посочено, че следва да се обърнат към
централата на банката в град София. На 25.08.2021 г. подали писмена молба до ЦУ на
ответника с искане да им бъде предоставен достъп до всички банкови влогове на тяхната
майка и да могат свободно и безпрепятствено да се ползват от наследствената парична маса.
С писмо от 04.10.2021 г. им било отговорено,че за да се пристъпи към разпределение на
дяловете, наследниците трябва да предоставят в банката официален документ от САЩ, в
който да са посочени наследниците на г-жа Б. К. съгласно местния закон или друг
аналогичен документ съгласно местното законодателство, снабден с апостил и преведен на
български език от преводач. Поддържат, че това изискване представлява отказ да им се
предостави достъп до банковите влогове на праводателката им, което считат, че не се
основава върху националната юрисдикция. Посочват, че потърсили съдействието на адвокат,
който отправил изрично искане да им бъде предоставен пълен достъп до банковите влогове
на Б. К., но въпреки това отново последвал отказ. Твърдят, че тези действия на служителите
на банката са неправомерни и представляват граждански деликт. Ответникът неправомерно
е препятствал и ограничил достъпа им до процесните парични влогове. Поддържат, че в
резултат от неправомерните действия на банката са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални
и психически терзания, накърнена чест и достойнство на български и европейски граждани
от непочтеното банково третиране на клиенти, физически и емоционални неудобства от
проведените процесуални действия пред самата банка, унижение, огорчение и
разочарование от действията на банковата институция, накърнени морални и нравствени
ценности.
Искат ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сума от по 6 000 лева
/след изменение на исковете/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023
г./ до окончателното заплащане; 637,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху
първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода 04.10.2021 г.
– 28.02.2023 г.
В срока по член 131 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Излага, че праводателят на ищците – Б. К. - е била клиент на банката,
като приживе същата е била титуляр на три банкови сметки в лева, евро и долари. На
25.08.2021 г. ищцата М. М. е депозирала заявление, с което е уведомила банката, че е
наследник на починалата й майка, смъртта на която е настъпила на 18.12.2020 г. на
територията на Хюстън, щата Тексас; че на 15.10.2003 г. Б. К. е сключила граждански брак в
Хюстън, щата Тексас, с О.Д.Б.. Изразила е нагласи и очаквания да не се допусне
преживелият съпруг да се възползва от създаденото правно положение и да се опита да
изтегли от клоновете на банката наличните авоари на Б. К.. Поискала е от банката да бъде
разпоредено да не се допуска тегленето на парични средства и извършване на всякакви
разплащания от страна на О.Б., тъй като същият не притежава наследствени права върху тях.
Посочва, че М. М. не е представила никакви документи, с които да доказва изложените от
нея факти в заявлението си от 25.08.2021 г. През месец септември 2021 г. пред банката-
ответник се явил О.Б., който представил удостоверение за наследници на починалата Б. К. и
други документи. Банката не му изплатила никакви суми, тъй като влоговете били
блокирани вследствие от заявлението на ищцата. На 04.10.2021 г. в свой отговор банката-
ответник е уведомила М. М., че на 17.09.2021 г. О.Б. е представил удостоверение за
наследници пред банката, както и, че счита, че Б. К. е имала обичайно местопребиваване в
САЩ по смисъла на член 89, алинея 1 от КМЧП, поради което за разпределението на сумите
следва да се приложи американският закон. На 25.11.2022 г. ищците чрез адвокат К.,
депозирали ново заявление, в което заявили несъгласието си с отговора на банката.
Твърдели, че паричните влогове на майка им са нейно лично имущество по смисъла на член
3
22 от СК, поради което преживелият съпруг няма законови права върху тях. Настоявали
банката да им осигури безпрепятственото и необезпокояваното упражняване на техните
наследствени права върху наследените парични средства. В свой отговор от 22.12.2022 г.
ответникът отново е посочил на ищците, че разпределението на паричните влогове следва да
се направи спрямо американското право след представяне на официални документи,
издадени от САЩ, в които да бъдат посочени наследниците на Б. К. и дяловете, които
наследяват. Твърди се, че банката е предоставила своевременно информация за наличните
банкови сметки на починалата и движенията по тях във връзка с други изпратени от ищците
заявления. Счита, че липсват данни за виновни противоправни действия или бездействия на
представители на банката. Поддържа се, че действията на служителите са изцяло
законосъобразни, добросъвестни и съобразени с приложимата към случая законова рамка.
Посочва се, че именно поради липсата на пълно и главно доказване на посочените в член 91
от КМЧП обстоятелства банката-ответник е поставена в обективна невъзможност да
изпълни задължението си за изплащане на правоприемниците на сумите от паричните
влогове на Б. К., тъй като съществува правна несигурност и неяснота относно кредиторите,
на които тя следва да престира. Иска се отхвърляне на исковете.
Правната квалификация на предявените от ищците искове е член 82 и член 86 от
Закона за задълженията и договорите, която е докладвана в съдебно заседание, проведено на
03.02.2025 г. пред настоящата инстанция, с оглед уточнението на процесуалния
представител на ищците, че се иска репариране на неимуществени вреди в резултат на
договорно неизпълнение по договора за влог, сключен между праводателката на ищците и
ответника.
На основание член 146, алинея 1, точка 3 и точка 4 от ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че праводателят на ищците Б.Т. К., починала
на 18.12.2020 г. в САЩ, е била клиент на „Банка ДСК“ АД, като приживе е била титуляр на
три банкови сметки в лева, евро и долари.
Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за смърт на
английски език с превод на български език, се установява, че Б.Т. К. е починала на
18.12.2020 г. в щата Тексас, САЩ, съответно, че същата е имала обичайно местопребиваване
именно в САЩ, където е живяла заедно с преживелия я съпруг О.Д.Б..
От представеното удостоверение за наследници на Б.Т. К. се установява, че след
смъртта си същата е оставила следните наследници по закон: О.Д.Б. - съпруг, М. С. М. –
дъщеря – и К. С. К. - дъщеря.
Не е спорно, а и от представеното писмо от „Банка ДСК“ АД от 04.10.2021 г., на която
дата се твърди именно, че е осъществен процесният деликт, е ведно, че на 25.08.2021 г. в
Централното управление на банката е получено заявление, подадено от ищцата М. М. за
изплащане на сумите по влоговете на починалата Б. К. на наследниците.
Във връзка с това искане ищцата е информирана, че на 17.09.2021 г. О.Б. е представил
в банката удостоверение за наследници и след като се запознали с представените документи
и информация, банката е счела, че Б. К. е имала обичайно местопребиваване в САЩ, поради
което и на основание член 89, алинея 1 от КМЧП за разпределянето на сумите в
наследството трябва да се приложи американския закон /на щата Тексас/. В тази връзка, за да
се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да представят в банката
официален документ от САЩ, щата Тексас, в който да са посочени наследниците на Б. К.
съгласно местния закон /удостоверение за наследници или друг аналогичен документ,
съгласно местното законодателство/ и дяловете, които наследяват. Отбелязано е в писмото,
че до представянето на тези документи банката не може да изплати сума на никой от
наследниците. Посочено е още, че такъв документ няма да бъде изискван и изплащане ще
бъде допуснато единствено в случай, че и тримата наследници се явят заедно в банката и
заявят писмено, че желаят сумата да им бъде изплатена общо на всички, без банката да
4
разпределя дяловете на всеки от тях.
Ищците претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно
описани по-горе, вследствие неизпълнение на договора за влог от страна на ответника,
сключен с тяхната наследодателка. Спори се между страните дали има ли виновно
неизпълнение на договора за влог от страна на банката, претърпели ли са ищците
неимуществени вреди и в какъв размер.
Банката не оспорва, че дължи изплащане на сумите по влоговете на Б. К. на нейните
наследници. Изискванията, които поставя, са продиктувани от необходимостта да изплати
сумите съобразно наследствените дялове на наследниците съобразно разпоредбата на член
75, алинея 1 от ЗЗД – изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора, на овластено от него, от съда или от закона лице.
Б. К. е починала в САЩ - щата Тексас, където е било и обичайното й местопребиваване
в последните 20 години, поради което и следва да се приложи разпоредбата на член 89,
алинея 1 от КМЧП, който гласи, че наследяването на движими вещи се урежда от правото на
държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на
неговата смърт. Тъй като член 91 от КМЧП визира, че кръгът и редът на наследниците,
както и наследствените дялове, се определят според приложимото право /в случая това на
щата Тексас/, то изискването за представяне на удостоверение за наследници, издадено
съответните органи на щата Тексас е законосъобразно и необходимо за точното определяне
на наследствения дял на всеки един наследник от имуществото на починалия общ
наследодател.
Несъстоятелна е тезата на ищците, че нормата на член 45 от КМЧП дерогира тази на
член 89, алинея 1 от КМЧП. За да може да бъде извършена преценка за несъвместимост,
трябва да бъде известна разпоредбата на чуждото право, определено като приложимо от
този кодекс, а по делото нито са налице доказателства, нито има наведени такива твърдения,
че ищците са представили пред банката удостоверение за наследници, издадено от щата
Тексас, както и нормативната уредба, касаеща наследяването и разпределението на дяловете
на наследниците. Също така се явява безоснователна и тезата на ищците, че Регламент №
650 от 04.07.2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и
изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на
европейско удостоверение за наследство, тъй като същият е приложим в държавите-членки
на ЕС, а САЩ не е сред тях.
Двете ищци не са доказали пред банката, че са единствените наследници на Б. К., тъй
като наследник твърди да е и нейният преживял съпруг. Ищците в настоящето производство
се е позовали на лична собственост на Б. К. на посочените парични суми, поради което и
твърдят, че преживелият й съпруг не ги наследява. От своя страна той твърди, че е
единствен наследник на починалата Б. К., поради което възникналият спор между тях не би
могъл да бъде решен от ответника по исковете по повод направените искания пред банката
за изплащане на сумите по влоговете на Б. К., а по съдебен ред.
По така изложените причини не може да бъде прието, че банката е допуснала
неизпълнение на задълженията си по договора за влог, като е отказала изплащане на сумите
на ищците до установяване кръга на наследниците и размерът на дяловете им.
Така формираните мотиви водят до извод за неоснователност на исковите претенции.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищците в хода на производството
не са доказали и следващите предпоставки за уважаването на исковете – настъпването на
твърдените от тях неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка на вредите с
неизпълнението на ответника по договора за влог.
5
Поради идентичните крайни изводи, до който достигна въззивният съд, макар и с
други мотиви, то решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивния съд следва да бъдат репарирани сторените от
въззивемата страна разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, които съобразно член 78, алинея 8 от ГПК във връзка с член 37 от ЗПП и
член 25, алинея 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 300
лева, за което следва да бъдат осъдени въззивниците.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3847 от 31.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2423 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шест състав.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН ********** с адрес в град **** да заплати на „Банка ДСК“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София - ул. „Московска” №
19, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторените в производството пред
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 8 от ГПК.
ОСЪЖДА К. С. К. ЕГН ********** с адрес в град ****, да заплати на „Банка ДСК“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София - ул. „Московска” №
19, сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторените в производството пред
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на
основание член 78, алинея 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6