Определение по дело №173/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 109
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20205200500173
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№109

 

гр. Пазарджик, 12.03.2020 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Венцислав Маратилов 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  Димитър Бозаджиев 

                                                                   Росица Василева 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.ч.гр.д № 173 по описа на Окръжен съд - Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П., чрез адв. Р.В.,***, офис 7, против Определение № 16/20.01.2020г., постановено по гр. д. № 4806/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е върната исковата молба на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. против И.И. ***, поради неотстраняване на допуснатите в нея нередовности в указания срок и е прекратено производството по делото, като е обезсилена и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че указанията, дадени от първата инстанция за довнасяне на дължимата държавна такса са изпълнени в посочения от съда едноседмичен срок.  Сочи се, че непредставянето в този срок на документ за внесената държавна такса не е основание за връщане на  исковата молба. Изтъква се, че само в случай, че е налице едновременно невнасяне на дължимата държавна такса и непредставянето на документ за това ще е налице основание за връщане на исковата молба. Твърди се, че доколкото ищецът е внесъл дължимата държавна такса в срок, то независимо, че е уведомил съда за изпълнението на това указание по-късно – след изтичане на дадения едноседмичен срок, следва да се приеме, че нередовностите за заплащане на дължимата държавна такса са отстранени.  Моли се съдът да отмени атакуваното определение и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд-Пазарджик, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Районен съд-Пазарджик е бил сезиран с искова молба от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. против И.И.И. за признаване за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че И.И.И. дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. сумата от 1596,00 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 101 Диагностика и лечение на остър вирусен хепатит „В“, „С“ и „D от Приложение № 16 към НРД за МД 2017г., по време на болничния му престой, продължил от 03.01.2017г. до 13.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението.

С Разпореждане № 17549/23.12.2019г., съдията-докладчик е дал указания на ищеца  в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по точно посочена сметка на Районен съд-Пазарджик допълнителна държавна такса за производството в размер на 31,92 лв. и да представи вносна бележка по делото за това. Съдът е указал на ищеца, че при неизпълнение на посочените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото-прекратено. Съобщението за това е получено от ищеца на  06.01.2020г., а срокът е изтекъл на 13.01.2020г. – присъствен ден.

С молба с вх. № 762/14.01.2020г., подадена чрез електронната поща на Районен съд – Пазарджик, ищецът е представил вносна бележка, от която е видно, че държавната такса е внесена по сметката на съда на 09.01.2020г.

Районният съд е констатирал, че молбата, ведно с вносната бележка, е подадена извън срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК, поради което не може да се приеме, че ищецът е отстранил своевременно нередовностите на исковата молба, въпреки че е внесъл дължимата държавна такса в срок. Посочил е, че съгласно чл. 128, т. 2 от ГПК прилагането на документ за внесена държавна такса е изискване за редовност на исковата молба, поради което, дори и държавната такса да е внесена, исковата молба ще е нередовна, ако към нея не е приложен своевременно документът, който доказва това обстоятелство.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенния съд. Съображенията в тази насока са следните:

При постъпване на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка на нейната редовност. Редовна е онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл. 128 от ГПК.

Връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е предвидено в закона като санкция за неоправданото процесуално бездействие на ищеца, когато същият, въпреки дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, не е предприел необходимото, за да приведе молбата в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК в рамките на предоставения му едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Прилагането на санкцията е обусловено от надлежното уведомяване на ищеца за конкретните нередовности на исковата молба, които той трябва да отстрани, и за срока, в който това следва да бъде извършено.

В конкретния случай, правилно първоинстанционният съд е съобразил, че подадената искова молба не отговаря на изискванията за редовност, поради което е оставил същата без движение, като е дал точни, ясни и конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности – посочил е по сметка на кой съд следва да се внесе допълнителната държавна такса, точният й размер, както и задължението за представяне на вносния документ. Същевременно дадените от съда указания са с посочени срок за изпълнение и последиците при неизпълнение.

Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че предявената искова молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 от ГПК – не е представен в указания от съда едноседмичен срок документ за довнасяне на държавна такса. Правноирелевантно за редовността на исковата молба е обстоятелството, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираната нередовност, ищецът е внесъл дължимата допълнителна държавна такса, след като не е представил в този срок пред районния съд доказателства за това – нарочен платежен документ. За да се направи преценка, че констатираната нередовност на исковата молба е отстранена е необходимо да се установи, че в пределите на дадения от първоинстанционния съд едноседмичен срок ищецът е платил сумата, равна на дължимата от него допълнителна държавна такса по сметка на Районен съд - Пазарджик, както и че е представил в същия срок в съдебното деловодство документ за това. Константна е съдебната практика, че страната изпълнява задължението си да отстрани нередовността на исковата молба, поради невнасяне на държавната такса, не само с внасянето й в указания срок, но и с представянето в същия срок на документ за внасянето й (в този смисъл Определение № 612/23.11.2015г. по ч.т.д. № 3130/2015г. на ВКС, I т.о. Определение № 333 от 10.05.2013 г. по ч. т. д. № 1502/2013 г. на ВКС I т.о., Определение № 733/19.12.2009 по ч. т. д. № 551/2009 г. на ВКС, I т. о.).

Неотстраняването в срок на нередовностите на исковата молба е основание за нейното връщане на ищеца и прекратяване на производството по делото – арг. чл. 129, ал. 3 от ГПК, както правилно е сторил районния съд.

При този изход на производството по предявената искова молба и съобразявайки разясненията, дадени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, правилно районният съд е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат с изводите на Районен съд – Пазарджик, поради което обжалваният съдебен акт следва да се потвърди.

 

Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд - Пазарджик

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16/20.01.2020г., постановено по гр. д. № 4806/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.