МОТИВИ към Присъда № 5/ 23.02.2017 година по нох. дело № 55/
2016 година по описа на Тервелски районен съд .
От
Районна прокуратура – гр.Тервел е внесен в Районен съд гр. Тервел обвинителен
акт по досъдебно производство № 163/2014 година по описа на РУ на МВР гр. Тервел –
обвинителен акт от 13.04.2016 година , вх. № 792 от 13.04.2016
година по описа на ТРС , по който е образувано производство пред първа
инстанция – нох. дело № 55/ 2016 година срещу подсъдимия подсъдимия
Г.Д.Г.,с ЕГН-**********,роден
на ***г***, български
гражданин,българин,разведен,реабилитиран по право,със средно
образование,безработен, за извършено от
него презстъпление от общ характер
наказуемо по чл. 129 ал. 1 във вр.
ал. 2 от НК, за това ,че на 11.07.2014год. в гр.Тервел,обл.Добрич
причинил на М.Х.М. ***,средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на част
от короната на първи и втори горен зъб в ляво с последваща
екстракция/изваждане/ довело до затруднение на дъвченето и говоренето .
Районния
прокурор в съдебно заседание подържа
така повдигнатото обвинение. Пледира
наказание съобразено с
балансираните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Подсъдимия Г. Д.Г. , лично се явява и със защитника си
адвокат К. Г. – АК Варна .
Подсъдимият и защитника му пледират
невиновен , като подсъдимия дава
обяснение за станалото . Твърди , че е бил предизвикан от подстрадалия М., твърди , че му е нанесен
удар от М. .
По делото
е приет и допуснат от съда за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск предявен от М.Х.М. *** с ЕГН-**********
, срещу подсъдимия Г.Д.Г. , с който претендира от подсъдимия
заплащането на сумата от 3500,00
лева , представляваща обезщетение за причинениту
му неимуществени вреди в резултат на
нанесения му удар .
Същият е конституиран като граждански ищец на
основание чл.84 НПК и с повереник адвокат Калоян Тодоров – АК Добрич
.Гражданския иск се подържа от гр. Ищец и неговия повереник по основание и
размер .
От
обясненията на подстрадалия, от обясненията на подсъдимия , от показанията на разпитаните по делото
свидетели : В.И.Г. , И.Г.И., П.С.П. , А.К.А. , от заключението на вещото
лице – д-р М. Симеонова Р. , по назначената съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия, от заключението на вещото
лице д- р Д.Г.Д. по назначената н адосъдебното производство съдебно
медицинска експертиза по писмени данни № 148 / 2015 година , от заключението на същия съдебен експерт по изготвената
медиминска експертиза по писмени дадни № 147 / 2014 година , от писмените доказателства съдържащи се по ДП №
163/2014 година по описа на РУ на МВР
гр. Тервел, които съдът обсъди в тяхната цялост приема за установено следното
от фактическа страна
:
Видно
от приложеното по делото писмено доказателство – препис
извлечение от акт за смърт - лист
41 по делото , на
10.07. 2014 година е починал Д. Г. Г.. По делото не се спори ,че същия е баща на
подсъдимия Г.Д.Г. .
На 11.07.2014 година сутринта около 8,00 часа подсъдимия Г.Д.Г. отишъл
до дома на длъжностното лице по тъжните ритуали при Община Тервел – намиращ
се по улица „ Ал. Стамболийски” № 6 .
Заедно с обвиняемия пътувал и свидетеля И.И. -
адресно регистриран в гр. Варна – приятел на подсъдимия. При
пристигането си пред дома на длъжностното лице подсъдимия Г. влязал в имота
находящ се на посочения по- горе
адрес а свидителя И. слязал от
автомобила и се е спрял на около 10-15
метра в страни – непосредствено до намиращ се
до имота малък градски парк.
Подсъдимия Г. повикал , като от домя излязал свидетеля В.Г. , когото
подсъдимия Г. познавал като съпруг на жената която извършва погребалните ритуали в града. Подсъдимия Г. при идването си на този адрес е следвало да
уточни какво точно да бъде
закупено по погребението на баща му .
При проведения разговор подсъдимия и свидетеля В.Г. уточнили погребалните вещи , които подсъдимия следва да закупи по подготвяното погребението на бащата си, при което и двамата уточнили размера на
пазарените погребални вещи .
Свидетеля В. Г. назовал цената
- 58,00 лева при което подсъдимия
заявил веднага готовност да заплати
посочената сума. Подсъдимия Г.Д. извадил от
джоба си портмоне в което имало подредени банкноти с номинал от по 100 лева и подал една от банкнота на свидетеля В.Г.. В това време, през което е ставала
уговорката за следващите се за
закупуване погребални атрибути към подсъдимия и свидетеля
В.Г. се е приближил М.Х.М., който
в съседство притежава ателие по
смяна на автомобилни гуми . М. запитал
какво води подсъдимия Г.Д. насам ,при
което и подсъдимия обяснил , че предния ден е починал баща му и сега идва за да
уреди следващите се вещи по погребални
ритуал. Свидителя В.Г. заявил на подсъдимия , че няма възможност да му развали
дадената банкнота при което и
помолил М. - неговия съсед да
развали банкнотата на по – дребни
купюри .
М.
взел дадената му от В. Г. банкнота , но вместо да влезе в своята
работилница и да развали банкнотата на
по дребни купюри заявил на подсъдимия, че ще задържи банкнотата , за
задължение сторени пред игодини . По
делото не се изясни с категоричност за
какво задължение се е претендирало от
М. – дали задължение следващо
се от подсъдимия или такова направено
от вече покойния му баща , но с категоричност се изясни , че имено М.
задържа подадената му банкнота .
Поведението на М.
ядосало подсъдимия .Двамата си разменили остри реплики , при което и подсъдимия
му нанесъл умручен удар в областта на лицето.
Подсъдимия се качил в автомобила си и потеглил за дома си за да организира погребението на баща си . Спътника
му свидетеля И. И. се е прибрал малко по – късно пеш до
дома на поддсъдимия Г.Д. .
Пострадалия М.Х.М. почувствал остра болка и се е прибрал в
своята работилница .След инцидента подстрадалия М. дал на свидетеля В.Г. сумата от 60 лева а остатъка задържал у себе си като прихващане на минало задължение на подсъдимия Г.Д. . Ден
след това пострадалия бил прегледан от стоматолог – свидетеля А. а в последствие потърсил кансултация със
съдебен лекар, при което и му е издадена съдебно медицинска кансултация № 181/
2014 година от 14.07.2014 година .
Видно от
заключенията на вещото лице – д-р Д. , изготвил назначената съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 147 / 2014 година вследствие нанесения удар на М. са
причинени следните травматични увреждания :
разкъсно контузна рана по лигавицата на долната устна . Кравонасядане на
лявата скула . Счупване на част от
короната на първи и втори горен зъб в
ляво с последваща екстракция/ изваждане
/ .Съгласно заключението на вещото лице установените
увреждания са в резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети .
Счупването на първи и втори горен зъб в ляво с последваща екстракция /
изваждане / е обусловило затруднение на вдъвченето и говоренето, като
останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не
опасно за живота .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
от показанията на свидетелите В.Г. , М. Х. Милайлов и А.К.А..Показанията на свидетелите, като дадени последодателни, логични, и
безпротиворечиви се кредитират изцяло от
съда.
Показанията на
разпитания по делото свидетел И.Г.И. се кредитират от съда в частта им
касаещи времето и мястото на
което е станала срещата на подсъдимия със свидетеля В. Георгие,като в останалата си част
касаещи възприятията му , че видял
как подсъдимия бутнал подстрадалия М., съдът не ги кредитира . Показанията
на свидетеля И. се опровергават от
останалия събран доказателствен
материал и съдът ги приема като откровенна форма на стремеж свидетеля да оневини свой приятел а именно
подсъдимия .
Не се доказа
на съдебно следствие твърдението на подсъдимия , че е бил ударен първи от пострадалия .
Вярно е, че св. М.Х.М. е подстадал и поради това си качество
е зантересован от изхода на делото, и в този смисъл неговото особено положение би могло да го накара да бъде тенденциозен и недобросвестн при депозиране на
показанията, но в настоящия случай обаче, внимателния анализ на показанията на
разпитания свидетел В.Г. и съвкупната им преценката с останалия
доказателствен материал налагат извод за добросвестност на М.. М. описва логично случилото се, показанията му разкриват в пълнота реалната картина на
събитията и кореспондират с други гласни доказателства, депозирани както от
незаинтересовани от изхода на делото лица – свидетелят А. , така и с възприятията на преките очевидци на деянието – св. Св.
В. Г. и И.Г. .
Съдът счита, че следва да се
даде вяра на показанията на свидетелите с посоченото
изключение що се касае до
показанията на св. И. .
Показанията на свидетеля В.Г. се покриват с показанията дадени от М.,
който не отрича че е взел в себе си
банкнотата с номинал 100,00 лева ,като е
заявил на подсъдимия , че част от сумата
ще задържи за стар дълг
.Показанията на свидетелите съвпадат с
твърдянот о от подсъдимия , че имемно
факта ,че не му е върната сумата
го е провокирало . В цялост съдът приема че показанията на разпитаните свидетели така както по- горе посочи ,дадени
по отношение на
релевантните за делото факти,
кореспондират помежду си,
в пълна степен хармонизират както с показанията на пострадалия
а и с обясненита на подсъдимия.
Показанията на свидетеля П.С. П. съдът кредитира по делото . Свидетеля не
е пряк обевидец на станалия инцидент ,
но той посетил ден по- късно подсъдимия .
След като е установил , че една от гумите му е демонтаж попитал подсъдимия за
зарвиз в града за гуми, при което
му е било заявено от подсъдимия,
че има такъв , но че н е може да го заведе до сервиза поради причиното ,че
предвия ден е имал инцидент именно със
събственика на сервиза . В този смисъл
показанията на този свидетел се преценят като достоверни и се взеха предвид
дотоклова, доколкото допринасят за всестранното изясняване на делото от
фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и
от субективна страна, с деянието си подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 11.07.2014год. в гр.Тервел,обл.Добрич нанесъл умручен удар с което
причинил на М.Х.М. ***,средна телесна повреда,изразяваща се в счупване
на част от короната на първи и втори горен зъб в ляво с последваща
екстракция/изваждане/ довело до затруднение на дъвченето и говоренето .
От обективна страна подсъдимият Г.Д. Г. е осъществил всички признаци от
състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Т.е., обективно, в резултат от действията на подсъдимия на пострадалия е
причинена средна телесна повреда по смисъла закона.
От субективна страна подсъдимият според
преценката на съда е действал с пряк пряк умисъл. От анализа на събрания доказателствен
материал, се установява, че същият е извършил целенасочени и съзнателни
действия, които обективират пряко намерението му за нанасяне на увреждане в
областта на лицето на пострадалия .
Липсват данни при нанасяне
на ударите подсъдимият да е действал в условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12, ал.1 от НК - за да защити себе си или другиго от
непосредствено противоправно нападение на пострадалия .
По искане на защитата на подсъдимия съдът допусна и
назначи съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия Г. Г.,която да изследва
наличието на физиологичен афект провокирал деятелността му . В своето заключение вещото лице д-р Р. дава
заключение , че подсъдимия е извършил дейнието в състояние на силно
раздразнение , което е било предизвикано
от некоректното отношение на пострадалия, но в никакъв случай не може да се
приеме , че подсъдимия към момента на извършването на деянието е
бил под влиянието на физиологичен
афект и възможните му вариации , което
да обоснове и да даде иснование за
постановяване на оправдателна присъда .
Предвид изложеното, съдът заключи, че подсъдимият
действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което с присъдата си го
призна за виновен по този текст от НК.
Причините за извършване на деянието съдът намира в обстоятелството,че подсъдимия има
пренебрежително отношение към телесната неприкосновенност на околните.
Условията способствали извършването на
деянието съдът намира в предизвикателното
поведение на пострадалия.Пострадалия е
узнал какво води подсъдимия до дома на погребалния агент и напълно
некоректно взел решение именно в такъв тежък момент за всеки човек да
претендира уреждане на едни стари неплатени сметки ,като не е върнал банкнотата на подсъдимия .
При
индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият следва да понесе за извършеното от него престъпление, след извършване на цялостна проверка на събраните по
делото доказателства, съдът ,като се съобрази с разпоредбите на чл.36 от НК , приема , че по делото са
налице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и прие, че приложение следва да намери разпоредбата
на чр. 55 ал. 1 от НК .Съдът отчита , че подсъдимия е с с чисто съдебно минало – реабилитиран . Съдът
отчита че именно с поведението си пострадалия е провокирал агресията у подсъдимия.
На основание чл.129,ал.1,във вр. с
ал.2 от НК и във вр. с чл. 55,ал.1 от НК
съдът налага на подсъдимия Г.Д.Г.
със снета по делото самоличност наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки :
На основание чл.42а,ал.2,т.1
от НК задължителна регистрация по настоящ адрес *** срок от шест месеца с периодичност на изпълнение два
пъти седмично.
На
основание чл.42а,ал.2,т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
По отношение на предявения граждански иск :
Основанието за ангажиране гражданската отговорност на
подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на
непозволеното увреждане. Безспорно, престъплението по чл.129, ал.1 от НК, представлява противоправно деяние,
извършено виновно .
На гореизложените съображение подсъдимият беше признат от съда за виновен по така предявеното му обвинение. Съдът намира предявения граждански
иск за основателен . По категоричен
начин е доказано както наличието на вредоносен резултат, така и наличието на
причинна връзка с поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в случая
действително са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската
отговорност на подсъдимия Г. .
По отношение размера на обезщетението за причинени от деянието
неимуществени вреди е приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща
принципа на справедливост. Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” не е абстрактно и при определянето му следва да се изхожда от
конкретните обстоятелства, сред които характерът и начина на извършване на
деянието, причинените морални страдания, начина на причиняване, тяхната
продължителност и др. Поради това, имайки предвид обстоятелствата, свързани с начина
на извършване на деянието – чрез упражняване интензивна физическа сила по
отношение пострадалия, характера на причиненото
телесно увреждане, довело довело до затруднение на дъвченето и говоренето на пострадалия , така и до допълнителни вредни последици, свързани с изпитване на стрес и
душевен дискомфорт ,както и периода на лечение/ протезиране / и цената на
стоматологичната услуга , съдът уважи претенцията на гражданския ищец М.Х.М. за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди по справедливост до
размера на 1500.00/хиляда и
петстотин/лева,като в останалата част до
размер на 3500.00лева отхвърля като недоказан.
В тежест на подсъдимия Г. Д. Г. ,със снета по горе самоличност , съдът присъди сторените по делото разноски
по вещи лица ,като осъди
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Добрич сумата от
183.40лв.,явяваща се разноски по
изготвяне на съдебно медицинска
експертиза и по сметка на Тервелски районен
съд сумата от 451.41лв.,явяваща се
разноски по вещи лица, както и да заплати
на гражданския ищец сумата
от 400,00 лева -явяваща се разноски по
упълномощен процесуален представител а
по сметка на Тервелски районен съд
сумата от 60.00/шестдесет/лева представляваща държавна
такса в размер на 4% върху
уважената част от гражданския иск .
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :