Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 13.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14973 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 57123/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 37 състав, С.О.е осъдена да
заплати на основание чл.49 ЗЗД на П.Д.Т. /ЕГН **********/ сумата 2 060 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, и сумата 440 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, „причинени
от необезопасена плочка на тротоар“, ведно със законната лихва от 22.05.2017 г.
до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.О.е
осъден да заплати на ищцата П.Д.Т. сумата 832.40 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от С.О./ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу общината иск за
присъждане на горепосочените обезщетения за обезвреда, с присъждане на разноски
по делото. При условията на евентуалност въззивникът моли да бъде постановено
намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемата страна П.Д.Т. /ищца по делото/ оспорва жалбата на ответника СО и моли
постановеното в нейна полза осъдително решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.49 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от П.Т. осъдителен иск по чл.49 ЗЗД за присъждането на
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като основателен и
доказан- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че изискуемите от закона предпоставки /дадени кумулативно/ за
ангажиране отговорността на ответната община по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД в случая са
налице: за ищцата са настъпили вреди, причинени от лице или лица, на които
отговорният по чл.49 ЗЗД ответник е възложил работа; вредите са причинени
вследствие противоправно деяние /в случая- бездействие/ при или по повод
изпълнението на възложената работа; причинителят е действал виновно, като
вината се предполага- съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Установява
се въз основа на събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства /св. Г. М.- приятелка на ищцата, очевидец на инцидента/, писмени
доказателства /съдебно- медицинско удостоверение № С- 129/ 22.05.2017 г./ и
заключение на съдебно- медицинска експертиза, прието като неоспорено от
страните и въприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, че на
22.05.2017 г., вървейки по тротоара на ул.„*******.в посока ул.„Г. С. Раковски“
в гр. София, ицщата П.Т. се препънала в стърчаща /разлепена и надигната/ плочка
на тротоара и паднала по лице на земята, вследствие на което получила травматични
увреждания, изразяващи се в: оток и червеникаво кръвонасядане по гърба на носа
на площ 3/1.5 см.; болезнен оток и синкаво червеникаво кръвонасядане на дясната
ръка до основата на пети пръст 4/2 см.; кръвонасядане по дясно коляно, външна
повърхност 4/3 см. и дясно седалище 4/4 см., като преживяла и съпътстващите ги
физически болки и страдания /интензивни през първите 2- 3 дни/, негативни
емоции и битови неудобства, продължили не по- малко от възстановителния период,
траял около 10- 14 дни.
Отговорността
за поддръжка на тротоарите на територията на гр. София- като част от пътищата
/част от платното за движение, предназначена за движение на пешеходци/-
съгласно § 6, т.6 и т.7 от ДР на ЗДвП
вр. § 1, т.1 от ДР на Закона за пътищата и чл.8, ал.3 ЗП, принадлежи на
Столична община. Според нормите на чл.30 и чл.31 ЗП, независимо от вида на пътя-
републикански или общински, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната община, а съгласно
чл.8, ал.3 ЗП пътищата, включая тротоарите, представляващи публична общинска
собственост, са поверени за управление на неговия собственик, в случая Столична
община.
Според
чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно & 1, т.14 от ДР
на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Следователно наличието на стърчаща
/разлепена и надигната/ плочка на тротоара на посочената улица в гр. София е
следствие от противоправното бездействие на компетентните служби на ответника
за поддържане на пътя, което е основание за ангажиране на отговорността му-
като възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД.
Предвид
наличието на предвидените в чл.49 ЗЗД предпоставки, ответната община дължи
плащането на обезщетение за обезвреда- за претърпени неимуществени вреди, което
по преценка на настоящият въззивен съд при съблюдаване на прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост следва да бъде определено на 2 060 лв., в какъвто
смисъл е и приетият от първоинстанционния съд извод. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд взе предвид
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата /въззиваема страна/,
изхождайки от характера на получените травматични увреждания-болезнени отоци и
кръвонасядания по гърба на носа, дясната ръка до основата на пети пръст,
дясното коляно и дясното седалище, установени въз основа на приложеното
съдебно- медицинско удостоверение и заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно- медицинска експертиза, продължителността на понесените във връзка с уврежданията
болки и интензивността им /интензивни през първите 2-3 дни, с възстановителен
период не по- малко от 10-14 дни/, преживените във връзка с падането негативни
емоции, затрудненията в битовото самообслужване, начинът на причиняване на
телесното увреждане /при падане по лице на тротоар на улица в централната
градска част/ и възрастта на пострадалата /р. 1945 г./. При съобразяване на
горните обстоятелства, за претърпените болки и страдания от физическо и
психическо естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия
съд на ищцата П.Т. следва да бъде определено обезщетение в размер на 2 060 лв.,
т.е. обезщетение в пълния претендиран по делото размер.
Не
е налице основание за намаляване на определеното обезщетение за обезвреда,
поради твърдяното от въззивника /ответник/ съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Извод за налично съпричиняване, основан на
предположението, че ако ищцата се е движила внимателно /“да подходи с ясното
съзнание за видимото състояние на плочката, предполагащо възможността, преди да
стъпи върху нея да предположи, че в действителност тя била разлепена“/, в
случая не може да бъде направен, тъй като няма доводи, нито доказателства ищцата
да се е движила по начин, различен от предполагаемия за успешно придвижване на
пешеходец по тротоара. Наличието на стърчаща /разлепена и надигната/ плочка на
тротоара е във всички случаи критично за движението на пешеходци по него,
поради което и извод за предполагаемо съпричиняване е лишен от всякаква
житейска логика.
При
тези съображения сумата 2 060 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, е
правилно присъдена на ищцата Т., а решението като правилно в тази обжалвана
част следва да бъде потвърдено.
Конкретни
доводи за неправилност на решението в останалата му част- относно присъденото
на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в жалбата на ответника не са
изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни
мотиви в тази насока. Решението като правилно в тази част също следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 486 лв.- разноски за въззивното производство
/за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от
22.08.2019 г., постановено по гр. дело № 57123/ 2017 г. на Софийски районен
съд, ГО, 37 състав.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на П.Д.Т. /ЕГН **********/
сумата 486 лв. /четиристотин
осемдесет и шест лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.