Определение по адм. дело №1571/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по искане с.д. № 15602/29.09.2025 г. за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна.

Искането е подадено в рамките на производство по чл. 156 от ДОПК по жалба от „Съншайн холидейс“ ЕАД – гр. София, [ЕИК], срещу Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5, предл. първо от Закона за местните данъци и такси. Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 19.11.2025 г.

След като обсъди искането и приложените доказателства, съдът намира за установено следното:

В производството по адм.д. № 1571/2025 г. се обжалва в цялост Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периоди 2019—2023 г. в общ размер 298 912,27 лева, от които за внасяне 191 433,08 лева.

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира изпълнението му, но то може да бъде спряно от съда по искане на жалбоподателя при условията и по реда на чл. 153, ал. 3—5 от ДОПК.

Искането е допустимо, доколкото се отнася до всички обжалвани задължения, при условията на висящо съдебно производство по редовна и допустима жалба. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно чл. 153, ал. 4 от ДОПК изпълнението на ревизионния акт се спира, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размер, покриващ обжалваните задължения (главница и лихви) към датата на подаване на искането. Според чл. 153, ал. 5 от ДОПК, в останалите случаи компетентният да разгледа искането орган (решаващият орган или съдът) може да спре изпълнението след като извърши преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение.

В случая по преписката липсват данни за наложени обезпечителни мерки в полза на публичния взискател.

С искането е направено предложение за обезпечение на вземанията чрез налагане на запор върху движима вещ, представляваща фотоволтаична инсталация за собствени нужди с капацитет 102 kWp, монтирана в хотел "Мимоза", с отчетна стойност 311 900 лева без ДДС и балансова стойност към момента на подаване на искането 308 781,10 лева.

В искането е посочено, че фотоволтаичната инсталация е монтирана в хотел "Мимоза", който представлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.614.6. Изградена е по проект № BG-RRP-4.021-0183-С01 и е на стойност 311 900 лева без ДДС, като е изплатена изцяло, въведена е в експлоатация на 23.06.2025 г. и функционира към настоящия момент. Предложената система е данъчно амортизируем актив, чиято балансова стойност към датата на искането е 308 781,10 лева, съгласно представени счетоводни документи.

Твърди се, че стойността на предлаганото обезпечение напълно покрива установените задължения за ДНИ, ТБО и лихви, поради което е направено искане за спиране на изпълнението с налагане на обезпечителен запор върху инсталацията в полза на Община Варна.

Към искането са представени:

- Договор за изграждане на фотоволтаична инсталация за собствени нужди с капацитет 102 kWp по проект № BG-RRP-4.021-0183-С01 на обект сграда в гр Варна, к.к. "Златни пясъци", с идентификатор 10135.513.614.6 в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ № BG-RRP-4.021-0183-С01 "Мерки за енергийна ефективност на хотел "Мимоза" по процедура BG-RRP-4.021 "Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите";

- фактури и платежни нареждания за извършени плащания по договора, както и доказателства за счетоводно отразяване на плащанията;

- протокол за проведена работна проба на инсталацията от 20.06.2025 г., протокол за свързване на съоръжения към вътрешното електрозахранване на хотела от 20.06.2025 г. и протокол за приемане на извършени СМР от 23.06.2025 г.;

- амортизационен план на дружеството за 2025 г., инвентарна книга, извлечение от балансова сметка 2044.

По искането съдът посочва, че съгласно чл. 153, ал. 5, вр. чл. 157, ал. 3 от ДОПК преценката за спиране на изпълнението зависи от отговора на въпросите дали размерът на обезпечението е достатъчен да покрие установените задължения за внасяне и дали видът на обезпечението гарантира в максимална степен публичния интерес, т. е. доколко обезпечението е подходящо и обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните задължения.

Съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, която следва да бъде съпоставена с главницата и лихвите на задължението към датата на искането.

Във връзка с гарантирането на публичния интерес следва да се преценят различни обстоятелства според случая, и по-специално дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори, дали запорираните вещи обезпечават задължения и по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените задължения чрез принудително изпълнение върху вещите.

В конкретния случай предложеното обезпечение представлява фотоволтаична инсталация, монтирана върху сграда, собственост на дружеството жалбоподател, и предназначена за собствените му нужди.

Няма спор, че за изграждането на инсталацията е заплатена сумата, която е посочена в искането, и че балансовата стойност към датата на това искане е 308 781,10 лева.

Предвид естеството на предложеното обезпечение обаче не могат да се направят обосновани предположения, че в случай на принудително изпълнение инсталацията ще може да бъде реализирана на тази или на близка стойност, или поне на стойност, покриваща публичните задължения на дружеството.

Съображенията на съда за това са следните:

Предложеното обезпечение не е отделна самостоятелна вещ, а е инсталация, монтирана върху недвижим имот, собственост на дружеството, в резултат от извършени строително-монтажни работи. Следователно същата не може да бъде обект на принудително изпълнение в нейната цялост, доколкото предложението за обезпечение не предвижда учредяване на вещни права върху недвижимия имот.

Няма данни, че инсталацията може да бъде отделена от хотела в непроменен вид, като с оглед на естеството й може да се направи разумно предположение, че тя може да бъде демонтирана след съществени по вид и стойност строително-монтажни работи на съставните си компоненти. От документите не може да бъде установено каква част от платената сума е цената на компонентите на инсталацията и каква е частта за СМР. Не може да се определи и до каква степен стойността на компонентите ще бъде запазена при отделянето им от инсталацията с оглед принудително изпълнение.

Предложената като обезпечение инсталация е свързана с електроинсталацията на обслужвания от нея хотел и според изричното описание е предназначена за собствени нужди. Предвид това, наред с липсата на правна възможност инсталацията да бъде запазена като едно цяло и собствеността върху нея да бъде прехвърлена със съответното вещно право, същата не може да представлява интерес при евентуално принудително изпълнение именно поради ограничението, че е за собствени нужди, тоест произведената от нея електроенергия може само да бъде потребявана и то от един потребител - самия хотел. Приспособяването на инсталацията за търговска експлоатация (тоест за производство на електроенергия за предлагане на пазара) от евентуалния купувач би било свързано със значителни преустройства в чуждия имот и с изпълнение на продължителни и специфични административни и договорни процедури, тоест зависи от множество несигурни събития. Кръгът на потенциалните купувачи е допълнително ограничен от регулаторните изисквания за лицензиране на производителите и търговците на електроенергия.

От представените доказателства не се установяват и евентуалните ангажименти на дружеството жалбоподател по договора за безвъзмездна финансова помощ, съгласно който е финансирано изграждането на инсталацията.

Предвид това предложената като обезпечение фотоволтаична инсталация като съвкупност не може да се счете за ликвидно обезпечение, което би запазило стойността си при отделяне от сградата, върху която е монтирано, и би позволило удовлетворяване на публичния взискател при евентуално принудително изпълнение. Не може да се установи дали компонентите на инсталацията след демонтаж биха били годни за повторна употреба и каква би била стойността им, както и какви биха били разходите за демонтаж и принудително изпълнение. Ето защо съдът намира, че не може да се направи безспорен извод, че цената, на която може да бъде реализирана фотоволтаичната инсталация при принудителна продан, ще покрие публичните вземания и евентуалното принудително производство ще може да бъде проведено без значителни практически затруднения. Следователно предложеното обезпечение не гарантира бързо, ефективно и в пълен размер погасяване на задълженията по обжалвания ревизионен акт, поради което направеното искане следва да се остави без уважение.

Във връзка с горното и на основание чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът

Оставя без уважение с.д. № 15602/29.09.2025 г. за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № МД-РА-002/11.03.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.